РЕШЕНИЕ
№ 5939
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110153685 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу С. Х. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2113,10 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2020 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 464, вх. Б, ет. 1, ап. 116, аб. № 432510,
ведно със законната лихва от 29.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 276,26 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 8.4.2021 г., сумата от 25,96
лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.8.2018
г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 29.4.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 6,74 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 8.4.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 24568/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
1
фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не погасил задълженията си. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че между страните
липсвало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като по делото
не бил представен договор за наем на процесното общинско жилище, а настанителната
заповед не установявала такова правоотношение. Оспорва публикуването на общите
условия на ищеца и влизането им в сила. Оспорва ищецът да е публикувал на своя интернет
сайт процесните фактури и оспорва изискуемостта на вземанията, както и изпадането на
ответницата в забава. Оспорва наличието на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с етажната собственост. Оспорва валидността на фактурите, както и
редовността на воденото от ищеца счетоводство. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.
Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното
правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на
2
топлинна енергия. Както е прието с Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГК на ВКС,
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. С оглед на това клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя.
В конкретната хипотеза от приетите договори за наем от 25.10.2017г. и 17.12.2018г. се
установява, че между ответницата С. Х. С. като наемател и Столична община – район
„Люлин“ като наемодател е налице безсрочно наемно правоотношение с предмет
облигационното право на ползване на процесния недвижим имот – апартамент № 116,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 464, вх. Б, ет. 1, въз основа на приетата
настанителна заповед от 09.10.2017г. на кмета на СО, район „Люлин“, с която ответницата е
настанена в жилището. От приетото и неоспорено заявление-декларация от 18.10.2017г. се
установява, че ответницата е поискала от ищцовото дружество да бъде открита на нейно име
партида за същия топлоснабден имот, което представлява по своя характер предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл. 13 ЗЗД. От
приетото съобщение към фактура, както и от счетоводните записи на ищеца пък се
установява, че ищцовото дружество е открило партида на ответницата за процесния имот с
посочения адрес и абонатен номер 432510, с което действие предложението е прието. Ето
защо съдът намира, че между страните по делото е налице валидно правоотношение по
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период
и имот, при общи условия, които са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г., видно от
представеното по делото извлечение.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
3
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от представения с
исковата молба констативен протокол относно извършването на дялово разпределение в
сградата. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния
период в имота е имало следните измервателни уреди: един водомер за топла вода.
Топлинната енергия за отопление на имота е отчитана по показанията на топломера в
абонатната станция и е разпределяна въз основа на коригиран отопляем обем на имота
съгласно т. 9.3.2 от Приложението към Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена по реален отчет за периода 2017-
2019г. и на база от едно лице поради липса на достъп за отчет на водомера през 2020г.
Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула
съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 24.02.2017г., на 18.02.2019г. и на
01.08.2021г. и отговаря на одобрения тип. Релевираното от ответника оспорване относно
статута на абонатната станция в сградата е неотносимо към предмета на спора, доколкото
негов предмет е количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, а не
статута на сградата и абонатната станция в нея.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а
не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
м.10.2017г. до м.04.2020г. след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за
доплащане в размер на 599,11 лева/ е 2072,67 лева. При разпита си в проведеното на
08.11.2022г. открито съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че при
изчисляване на изравнителния резултат е взето предвид ретроактивното намаляване на
цената на топлинната енергия, извършено от КЕВР през 2020г. Разликата между
установената от вещото лице по СТЕ реална стойност на доставената топлинна енергия и
осчетоводената от ищеца стойност /2170,84 лева преди редукцията на цената и извършеното
частично плащане, а след тях – 2113,10 лева/ се дължи на обстоятелството, че в
осчетоводените от ищеца изравнителни сметки е включен изравнителен резултат за
доплащане за период, който предхожда процесния по делото. От определената от вещото
лице по СТЕ действителна стойност на потребената топлинна енергия /2072,67 лева/ за
целия процесен период следва да бъде приспадната платената от ответницата на 21.08.2018г.
сума в размер на 47,79 лева съгласно съдебно-счетоводната експертиза /таблица № 4/,
4
поради което неплатеният и дължим остатък е в размер на 2024,88 лева. Други плащания не
са извършени според заключението по ССчЕ и не се доказват от ответницата.
На следващо място от експертното заключение по СТЕ и представения констативен
протокол се установява, че дяловото разпределение в сградата е извършвано пряко от
топлопреносното предприятие „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото липсва избрана от
етажните собственици фирма за дялово разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ, топлопреносното предприятие има право да извършва самостоятелно дялово
разпределение, а видно от заключението по СТЕ, услугата е предоставена от ищеца за
процесния период и имот. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период от м.08.2018г. до м.04.2020г. стойността на услугата
дялово разпределение е в общ размер на 25,96 лева, какъвто е и претендираният от ищеца
размер, поради което предявеният иск за цена на тази услуга се явява изцяло доказан по
основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесния по делото период на начисляване на
главниците са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал.
1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане
на процесните вземания, а възражението й, че не било доказано публикуването на
фактурите на интернет-страницата на ищеца, е неотносимо към приложимата в случая
редакция на общите условия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2018г. до 08.04.2021г. върху главница за топлинна енергия от 2113,10 лева равнява на
276,26 лева, следователно съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера на лихвата
върху дължимата главница от 2024,88 лева на 263,73 лева, какъвто е дължимият размер на
лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
5
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответницата иск сумата от
6,74 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 08.04.2021 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко
месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от
края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /29.04.2021г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни фактури за месеците 10.2017г., 11.2017г. и
12.2017г. Вземането за м.12.2017г. е станало изискуемо на 14.02.2018г. с изтичане на 45-
дневния срок считано от 01.01.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече
на 14.02.2021г. След удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през който не е
текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича
на 23.04.2021г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането за м.12.2017г. и за всички
предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец – м.01.2018г. е
станало изискуемо на 17.03.2018г. и давността за него е следвало да изтече на 17.03.2021г.,
като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 24.05.2021г. – след датата на
6
подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.01.2018г. и за всички следващи месеци не
е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се
установява по размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането
за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от
31.07.2018г., следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или
прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по СТЕ /таблица 2/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период се дължи сумата от 122,68 лева, следователно за необхванатия от
давността период от м.01.2018г. до м.04.2020г. се дължи сумата от 1902,20 лева /2024,88-
122,68/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 08.04.2021г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 112,17 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата,
погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 36,55 лева. Следователно за
периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г. лихвата върху дължимата и непогасена по давност
главница се равнява на 227,18 лева /263,73 – 36,55/.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /29.04.2021г./ няма погасени
по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до
м.04.2020г.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде
уважен за сумата от 1902,20 лева за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. и следва да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2113,10 лева и за
периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. Искът за мораторна лихва върху тази главница за
периода от 15.09.2018г. до 08.04.2021г. следва да бъде уважен за сумата от 227,18 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 276,26 лева. Искът
за сумата от 25,96 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. следва да бъде уважен изцяло, а искът за сумата от 6,74 лева
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
08.04.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 98,44 лева. С оглед уважената част от исковете, следва да
му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 87,60 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 87,12 лева,
за депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на общо 500 лева, за депозит за
7
възнаграждение на особен представител в размер на 400 лева, претендирал е и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или общо
1087,12 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 967,40 лева. Ответницата не е сторила разноски, поради
което такива не подлежат на присъждане.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Х. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. , ет. , ап. , дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, с
ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Яс“ № Б, сумата от 1902,20 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № 432510, ведно със
законната лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 227,18 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г. и сумата от
25,96 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 24568/2021 г. по
описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на
топлинна енергия за разликата над 1902,20 лева до пълния претендиран размер от 2113,10
лева и за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., предявения установителен иск за
мораторна лихва върху тази главница за разликата над 227,18 лева до пълния претедниран
размер от 276,26 лева, както и предявения установителен иск за сумата от 6,74 лева
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 08.04.2021 г.
ОСЪЖДА С. Х. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 87,60 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 967,40 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8