РЕШЕНИЕ
№ 13182
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110134032 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) от М. Г. Т. срещу „ЗД Бул Инс“ АД.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.03.2022г., около 18:10 часа, в гр.София, на ул. „Л. К.“
пред № ...., по вина на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ....... – М. Тр., която при
потегляне не съобразила пътната обстановка и ударила преминаващият край нея л.а.
„Хонда Сивик“ с рег.№ ......, управляван от ищеца, и го увредила. Сочи, че за
произшествието водачите са подписали двустранен констативен протокол, тъй като не
са имали спорове относно механизма, както и че е уведомил ответника като
застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО)
за увреждащото МПС за станалото събитие. Признава, че ответникът му е заплатил
обезщетение в размер на 240.32 лева, които счита за недостатъчни, тъй като намира, че
вредите възлизат на 1055.00 лева. Ето защо, заявява, че му се дължат още 814.68 лева,
поради което прави искане за присъждане на сумата от 30.00 лева – частичен иск от
814.68 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
договор ГО за увреждащото МПС, нито механизма на ПТП и причинените от него
вреди на автомобила на ищеца. Сочи, че е одобрил застрахователно обезщетение по
1
щетата в размер от 240.32 лв., като с плащането им е обезщетил изцяло ищеца.
Предвид изложеното, оспорва претенцията като завишена. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия
автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и
осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно
деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. В тежест на ответника е било да
обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него.
Видно от представения двустранен констативен протокол, на 17.03.2022г. в
гр.София, на ул. „Л. К.“ пред № ....., е настъпило произшествие, при което, при
извършване на маневра за паркиране, водачът на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ..... не
съобразил местоположението и дистанцията на преминаващия по платното л.а. „Хонда
Сивик“ с рег.№ ...... и го ударил. Водачът на маневриращият автомобил е признал
вината си за така настъпилия удар. Описаният в протокола механизъм не се оспорва от
страните в процеса, нито произтеклите вреди.
Видно от представено свидетелство за регистрация, увреденият автомобил е
собствен на ищеца.
Не се спори и се признава от ответника, че за увреждащото МПС е бил валиден
към датата на събитието договор за задължителна застраховка ГО между собственика
му и ответника, по силата на който „ЗД Бул Инс“ АД покрива отговорността на
деликвента.
Страните признават, че на 18.03.2022г. ищецът е подал уведомление до
ответника за настъпилото ПТП, като е образувана щета № ......../2022г., както и че след
оценка на вредите ответникът е заплатил на правоимащия обезщетение в размер на
240.32 лева. Обстоятелствата са отделени за безспорни с определението по чл.140 ГПК.
Така изяснените релевантни за възникване на отговорността на ответника факти
не се оспорват от „ЗД Бул Инс“ АД. Спорен е само размера на дължимо обезщетение.
За изясняване на спорния въпрос по делото е била изслушана съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която е дал заключение, че средната
пазарна стойност на вредите по л.а. „Хонда Сивик“ към датата на събитието възлиза
на 565.44 лева. Стойността за тях, определена по Наредба 24/2006г. на КФН е 267.00
лева.
В съдебното производство, размерът на дължимото от застрахователя по
2
застраховка ГО обезщетение се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието (аргумент от чл.208, ал.3, изр.1 и чл.273,
ал.2, пр.1 КЗ-отм) и е лимитирано от застрахователната сума по договора. При
определяне на обезщетението по съдебен ред следователно прилагането на
Методиката, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/2006 г. на КФН, не е задължително
(така Решение № 52/ 8.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО). Ето защо,
дължимото обезщетение се съизмерява със сумата от 565.44 лева, която сума намалена
с размера на платеното обезщетение от 204.32 лева обосновава извод, че дължимото
към ищеца обезщетение възлиза на 325.12 лева, от които предмет на претенцията са
само 30.00 лева. Тази сума от 30.00 лева следва да се присъди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Сторените от
него разноски са 610.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 200.00 лева депозит
за вещо лице и 360.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, което не се
явява прекомерно с оглед цената на иска и праговете на възнаграждения, уредени в
НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване по направеното от ответника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
На ищеца се присъждат търсените от него разноски в пълен размер по следните
съображения:
Константна е съдебната практика, че при облигационните вземания интересът по
делото се определя от цената на предявения иск, без оглед на това дали с него се
претендира цялото или само част от материалното право. Съгласно мотивите на т. 1 ТР
1/2001 г. на ВКС, ОСГК, в предмета на делото не се включва тази част от твърдяното
вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът на иска. Следователно
интересът по делото се определя от цената на частично заявената парична претенция, а
не от целия й размер. Щом размерът на частично предявената претенция се уважава в
цялост, то на ищеца се дължат сторените от него разноски в процеса в пълен размер
(така и в Определение 355/10.05.2012г. по ч.т.д.№ . 768/2010г. на ВКС – II ТО).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ......., да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********,
с адрес: г......, със съдебен адрес: гр.В., ул. „...... офис 1 (чрез адв.Й. А.), следните суми:
3
на основание чл.432, ал.1 КЗ – сумата 30.00 лева, предявена като частичен иск от
814.68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения
му л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№ ...... от ПТП, настъпило на 17.03.2022г. в гр.София,
причинено виновно от водач на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ......, застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва от 24.06.2022г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 610.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4