Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54/14.04.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на 26.02.2020 год,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 47/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от К.Й.И. от гр.Добрич чрез процесуалния му представител адв. Н.С.В.
*** срещу решение № 144/08.11.2019 год по гр.д. № 51/2019 год на Окръжен съд
Добрич в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ
срещу ЗД ”Бул Инс” АД за разликата над 20 000 лв до 50 000 лв,
предявен като частичен от 70 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 27.01.2018 год по пътя Силистра-Добрич, което се явява покрит застрахователен
риск по застраховка „Гражданска отговорност” по застр.полица №
BG/02/117003375960, сключена между ответника и деликвента И.П.И.. Оспорват се изводите на
съда относно вида и характера на вредите, въз основа на които е определен
размер на обезщетението в разрез с принципа за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД. Според въззивника съдът е следвало да се съобрази с размера на
минималната работна заплата към датата на увреждането, както и други фактори от
значение за преценката на икономическата конюнктура в страната. По изложените
доводи моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна
част и вместо него – постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде
уважен изцяло, с присъждане на законната лихва и разноските по делото.
В
постъпилия отговор от ЗД ”Бул Инс” АД, представлявано от С.С. П. и К.Д.К. заедно, чрез процесуалния
представител адв. Х.Б.Б. ***, е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на делото е предявен частичен иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ за
обезщетяване на вредите, причинени в резултат от пътно-транспортно
произшествие, които представляват покрит застрахователен риск по застраховка
„Гражданска отговорност” с деликвента.
От
събраните доказателства по делото е установено от фактическа страна следното:
На
27.01.2018 год на пътя Силистра-Добрич, след комплекс „Ловчанско ханче” по
посока на Добрич е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 306”, управляван от
ищеца и лек автомобил „Рено Туинго”, управляван от И.П.И.. Последният рязко
променил посоката на движението си, навлязъл насрещно в лентата за движение на ищеца, което
предизвикало удар между двете превозни средства. В резултат от челния сблъсък
водачът на л.а. „Рено Туинго” починал на място, а на ищеца били нанесени
телесни увреждания, както и материални щети по автомобила.
От
приложената по делото застрахователна полица № BG/02/117003375960 се установява,
че между ответника ЗД ”Бул Инс” АД и собственика на лекия автомобил „Рено
Туинго” е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за срок от
30.12.2017 до 29.12.2018 год, следователно застрахователното събитие е
настъпило по време на действие на договора.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза е установено по безспорен
начин, че вина за пътно-транспортното произшествие има единствено водачът на
застрахованото МПС. Вещото лице след задълбочен анализ на механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие е дало категорично заключение, че при
внезапното и рязко навлизане в насрещното движение, предвид скоростта и
траекторията на двата автомобила, челният удар е бил неизбежен. Не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, защото при създалата се ситуация той не
е разполагал с възможност да предотврати сблъсъка. Що се отнася до
възражението, направено от страна на ответното застрахователно дружество, че
ищецът не е бил с обезопасителен колан, отговорът на този въпрос се извлича от
съвкупния анализ на заключенията на съдебно-автотехническата и
съдебно-медицинска експертизи. Първата от тях заключава, че в резултат от
възникналите инерционни сили в момента на удара, тялото на пострадалия е
оттласнато в посока към предната лява част на купето. Съдебно-медицинската
експертиза въз основа наличната медицинска документация е установила, че ищецът
е получил комоцио, травма на главата, счупета дясна ключица и счупена китка на
дясната ръка. Проведено е лечение, включително оперативно, с костна пластика на
костните дефекти, продължило около 3-4 месеца, с последваща рехабилитация за
около 6-8 месеца. Мястото и вида на счупванията са дали основание на вещото
лице да заключи, че по време на инцидента пострадалият е бил с обезопасителен
колан. В подкрепа на този извод е и факта, че при челния сблъсък водачът на
другото превозно средство не е оцелял, докато ищецът е получил само травматични
увреждания.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема,
че предявеният иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от КЗ е основателен и доказан. Сключеният
застрахователен договор обосновава наличие на покрит застрахователен риск,
който обвързва отговорността на застрахователя пред увреденото лице. Тази
отговорност съгласно чл. 429 ал.1 от КЗ обхваща имуществените и неимуществени
вреди, причинени от застрахованото лице, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
При определяне размера на обезщетението следва да се
съблюдава принципа за справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Това означава, че във всеки конкретен случай трябва да се съобразява вида и
характера на вредите, техния интетзитет, продължителността им, влиянието им
върху качеството на живот и психиката на пострадалия и др.
Уврежданията, получени от ищеца безспорно са пряка и непосредствена
последица от поведението на деликвента. Те са със тежест, съпоставима с
причинена средна телесна повреда по смисъла на НК – довели са до трайно
затруднение в движенията на ръката и тялото и макар да е настъпило пълно
възстановяване, възможно е последващо активиране на болков синдром в
засегнатите области. Самото лечение, включващо оперативна интервенция, е
придружено със силни болки по време на оздравителния период, дискомфорт и неудобства
в ежедневните дейности. Липсата на съпричиняване също е фактор от значение за
определяне размера на обезщетението. От друга страна следва да се съобрази
степента на уврежданията, които могат да се определят като средно тежки, но не
и значителни предвид сравнително краткия оздравителен период и пълното им
възстановяване ксъм настоящия момент.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обезщетение в размер на
20 000 лв в достатъчна степен удовлетворява причинената вреда и не е в
разрез с принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 1716 лв,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК с приложени доказателства за
тяхното заплащане. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, защото то е в минималния размер по Наредба № 1.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/08.11.2019
год по гр.д. № 51/2019 год на Окръжен съд Добрич.
ОСЪЖДА К.Й.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на ЗД“Бул Инс“ АД с ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в
размер на 1716 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.