№ 202
гр. ******* 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100533 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от СТ. В. СТ., с ЕГН **********, от
с************** срещу Н. Д. СП., с ЕГН **********, от село
************************************ 16.
Ищеца твърди, че страните заживяли заедно, при фактическо съпружеско
съжителство, през 2012 година, в Република Гърция, където работили. От съвместния им
живот имали родено, малолетно към настоящия момент дете - В. С. С., с ЕГН **********,
роден на ******** г. в гр. ******* акт за раждане № 0260 от 24.10.2013 година, съставен в
град ******* През месец май 2020 г. родителите влошили отношенията си и се разделили.
Бащата и детето първоначално се преместили да живеят при майката на ищеца на о.
Санторини, където останали няколко месеца. На 11.09.2020 г. С. и В. пристигнали в Англия,
където се настанили да живеят в гр. Уизбич, на около 2 ч. път до Лондон. На 15.09.2020 г.
ищецът започнал работа по трудов договор, като пакетировач в местен завод, в който
работел и понстоящем. Жилището, в което живеели бащата и детето било наето и имало три
стаи, голяма кухня и баня. Обзаведено било удобно и модерно, а В. имал собствена стая. В
дома живеели още бащата на С. и лелята И., които помагали за отглеждането на детето. От
месец декември 2020 г., В. посещавал редовно училище в града. През месец ноември 2020 г.,
ответницата се върнала в България, където заедно с новия си мъж се установили да живеят в
село Душево, общ. ******* По данни на ищеца, Н. работела във фирма „*********", в гр.
******* От раздялата на родителите, до подаване на исковата молба, ответницата не
проявявала присъщата майчина загриженост към детето и въпреки липсата на задължение за
издръжка към трети лица, само 2 пъти изпратила по 50 евро издръжка. Малкият В. се
чувствал много добре при баща си и желаел да продължи да живее с него. Детето имало
възможността да живее и учи в много добри условия, които за него били непостижими в
1
България. С.С. и Н.С. не поддържали добри отношения помежду си и не можели да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката. Иска постановяване на решение, с което: 1.
Да бъде определено местоживеене на малолетното дете В. С. С., при неговия баща СТ. В.
СТ.; 2. Да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете В. С. С., на бащата СТ. В. СТ.; 3. Да бъде определен режим на лични
отношения на майката Н. Д. СП., с детето В. С. С., като същата да има право да вижда и
взема детето при себе си 20 последователни дни през лятната ваканция, както и по всяко
друго време, след предварителна уговорка с бащата; 4. Да бъде осъден ответника Н. Д. СП.,
да заплаща издръжка на малолетното дете В. С. С., чрез неговия баща и законен
представител СТ. В. СТ., в размер на 220,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 22.04.2021 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва от падежа на всяка месечна издръжка до окончателното изплащане на
задължението; 5. Да бъде осъден ответника Н. Д. СП., да заплати издръжка за минало време
на малолетното дете В. С. С., чрез неговия баща и законен представител СТ. В. СТ., за
период от 10 месеца преди предявяване на исковата молба, общо в размер на 2200,00 лева
/10 месеца X 220,00 лв./.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата не е подала писмен отговор.
В съдебното заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове. Уточнява, че две седмици преди съдебното заседание, заедно с детето
са се върнали и живеят в с. Шумата в къща на бабата и дядото на детето, като същото е
записано на училище в селото.
В съдебното заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От удостоверение за раждане от 24.10.2013 г. на В. С. С., с ЕГН **********, е видно,
че същият е роден на ******** г., като негови родители са страните по делото.
От писмо от 11.02.2021 г., от Училище Нене и Рамонт - Уизбек, се установява, че В.
С. посещава заведението.
От договор за наем от 01.06.2020 г., е видно, че С.С. е сключил договор за наем на
къща с три спални в Уизбек, с месечен наем от 700,00 британски лири.
От удостоверение от 13.10.2021 г., издадено от ОУ
„************************************, се установява, че В. С. С. посещава учебното
заведение.
От фиш за заплата, е видно, че на 22.01.2021 г. на С.С. му е начислено брутно
седмично възнаграждение 398,70, от Р.Р..
2
От удостоверение за трудов стаж и разписка, е видно, че за периода 12.07.2021 г. –
30.09.2021 г., СТ. В. СТ. е работил като шофьор в КАЛДЕРА ЙОТИНГ ИКЕ – Илиуполи,
като му е платен доход 1000, за месец септември 2021 г. начислено брутно седмично
възнаграждение 398,70.
От социален доклад от Д "СП" ******* приложен по делото, е видно следното: в хода
на производството грижи за детето, измежду родителите е полагал основно бащата, като
същият е пребивавал в чужбина, поради което социалните работници не са могли да
осъществят контакт с него; майката живее в село Шумата, ул. Стара Планина № 9, община
******* в къща собственост на баща й, в която има, електричество и вода, но няма баня и
кухня, като се извършва ремонт; пред социалните работници майката изразява желание да
гледа детето; заявява, че получава трудово възнаграждение около 1000 лв., месечно.
От показанията на свидетелката Д.К., баба на ищеца, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че в момента бащата и детето
живеят в с. Шумата, като скоро си дошли от Англия и живеят при баба му; жилището било
собственост на баща му, като имало всички условия за детето; грижите се полагали от
внукът на свидетелката – С.; той готвел на детето и го къпел; от време на време водел
детето при свидетелката, за кратко; майката на детето - Н. била безотговорна; не се
интересувала от детето; хвърляла му по някой сандвич или суха пица, не искала да готви на
детето, като казвала, че то не е гладно; от около година Н. и С. били разделени; като се
разделили, майката се оженила в с. Душево, но оттам я изгонили; майката не плащала
издръжка и не потърсвала детето; не се интересувала от детето, само го завеждала да го
види майка й; детето се чувствало много добре в момента, учело се, хранело се много добре.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: твърдените от него изгодни за
него положителни факти, включително, че е в интерес на детето предоставяне на
родителските права и определяне режим на лични контакти на детето с майката, съобразно
претенцията заявена от него; наличният си родителски капацитет; че е баща на детето, а
ответницата негова майка; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето, своите
възможности и възможностите на задълженото лице. В тежест на ответницата е да докаже
твърдените от нея изгодни за нея положителни факти, на които основава доводите и
възраженията си.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от 24.10.2013 г., че детето – В. С.
С., е родено на ******** г., като негови родители са страните по делото.
Установи се също така от показанията на свидетелката Д.К., баба на ищеца,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката, че бащата разполага с необходимите условия
и родителски качества да отглежда и възпитава детето, както и наличност на необходимият
3
родителски капацитет у същия. В хода на производството пред първата инстанция и при
приключването му грижи за детето се полагат основно от бащата, като детето и бащата
обитават жилище, собственост на баща му в с. Шумата, Община ******* където детето
посещава и училище. С оглед на събраните доказателства по делото съдът намира, че и
двамата родители проявяват ангажираност в грижите за детето, поради което следва да се
приеме, че и двете страни разполагат със съответните родителски качества. От събраните
свидетелски показания, се установява, че при отглеждането на детето от бащата, същият е
подпомаган от баба си, като в жилището, в което се отглежда детето има необходимите
материални условия за това. Майката също разполага с жилище, собственост на нейния
баща, в което са налице минимално изискуемите материални условия за отглеждане на дете.
И двамата родители не установиха постоянни трудови доходи, получавани през един
продължителен времеви период, но бащата представи все пак доказателства, за упражнявана
трудова дейност и получавани доходи. Изложеното сочи, че при съобразяване на лично
полаганите до момента грижи и отношение към детето, социалното обкръжение и
материалните възможности, следва да се приеме, че същите са по – благоприятни при
бащата.
С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК,
съдът след като прецени с оглед интересите на детето всички конкретни обстоятелства
относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности намери, че бащата на малолетния В.
С. С., притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието му, като
предвид и наличните материални възможности на бащата да го отглежда, по делото се
налага извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се
предостави на бащата.
На Н. Д. СП. като майка на детето следва да бъде определен режим на лични
отношения със същото. В конкретния случай, предвид становищата на страните, интересите
на родителите и преди всичко с оглед интересите на детето, съдът намира, че следва да се
определи на майката режим на лични отношения с детето, изразяващ се в правото й да
вижда детето и да го взема със себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с
приспиване, от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя и двадесет дни през лятната ваканция
на детето, когато бащата, не е в платен годишен отпуск. Времевият период на срещите
между майката и детето и неговата продължителност е съобразен с обстоятелствата, че
такъв период съответства в максимална възможна степен на желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, възрастта на детето и възможностите за помощ от
трети лица.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК следва да
определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. Занапред детето
ще живее при баща си, който ще упражнява родителските права по отношение на него,
4
поради което майката на детето, следва да бъде осъдена да им заплаща парична издръжка.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето, с оглед възрасттта му, както и
възможностите на всеки от родителите, за които не се установиха постоянни трудови
доходи, получавани през продължителен времеви период, отчитайки все пак, че бащата
представи доказателства, за упражнявана трудова дейност и получавани доходи, а майката
заявява пред социалните работници, че получава месечно трудово възнаграждение около
1000 лв., следва да се приеме, че всеки от родителите, като трудоспособен трябва да си
осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата – 650,00 лева, съдът намира,
че необходимата сума за издръжка на малолетния В. е 300,00 лв.. Двамата родители следва
да осигуряват ежемесечно общо 300,00 лв.за издръжката на малолетното си дете, от която
сума, бащата ще следва да заплаща по 100,00 лв., а майката по 200,00 лв.. Съдът отчита
обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, се
полагат от бащата. От друга страна предвид липсата на установено имущество на майката,
доказани доходи над гореобсъдените, отчитайки и липсата на данни за някакви особени
потребности на детето, не може да се приеме, че майката има възможност за заплащане на
сума над горепосочената, а детето нужди, които обосновават по – висок размер на
издръжката.
Основателен до размер от 2000,00 лева, за период от 10 месеца, преди предявяване на
исковата молба - 22.04.2021 г.(или по 200 лв., месечно) е предявеният иск с правно
основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време на малолетния В. С. С..
Установи се, че малолетния В. С. С. е живял при баща си, като се е нуждаел, с оглед
изложеното по - горе по иска по чл. 143, ал. 2 СК, от посочения размер на издръжка за
посрещане на нуждите си. Установи се, че издръжката се дължи, както и възможността на
ответницата да я дава и неплащането й от това задължено лице. В тежест на ответницата бе
да докаже, че е давала издръжка през процесният период, но доказателства в тази насока не
се събраха.
Предвид изложеното исковете за издръжка са основателни в частта до посочените по
– горе размери, като следва да се осъди майката да заплаща издръжка, в посочените по –
горе размери за детето, а в частта за разликата от тези размери до претендираните размери,
исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят в тези части. Основателно е
и следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху просрочената
месечна издръжка, а искането за присъждане на законна лихва върху разликата от уважената
част на исковете до предявения размер е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда издръжка, в тази
негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
5
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати държавна такса в размер на
80,00 лв. върху присъдената издръжка за минало време, а също така държавна такса върху
тригодишните платежи на определената за детето издръжка в размер на 288,00 лева или
общият размер на държавните такси, които следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
РС - *******е 368,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете В. С. С., с ЕГН **********, роден на ******** г., на неговият баща СТ. В. СТ., с ЕГН
**********, от с**************, и ПОСТАНОВЯВА детето В. С. С. да живее при баща си
СТ. В. СТ..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Д. СП., с ЕГН **********, от
село ************************************ 16, с малолетното дете В. С. С., с ЕГН
**********, роден на ******** г., както следва: майката на детето Н. Д. СП. има право да
вижда детето В. С. С. и да го взема със себе си всяка първа и трета събота и неделя на
месеца, с приспиване, от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя и двадесет дни през лятната
ваканция на детето, когато бащата СТ. В. СТ., не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н. Д. СП., с ЕГН **********, от село
************************************ 16, да заплаща на малолетното си дете В. С. С., с
ЕГН **********, роден на ******** г., чрез бащата на детето СТ. В. СТ., с ЕГН **********,
от с**************, издръжка: за минало време за период от 10 месеца, преди предявяване
на исковата молба - 22.04.2021 г., в размер на сумата 2000,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на задължението; както и по 200,00
лева месечна издръжка, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
считано от 22.04.2021 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на издръжка за разликата:
над 200,00 лева до 220,00 лв. и над 2000,00 лева до 2200,00 лева, ведно със законната лихва
от датата на забавата до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Н. Д. СП., с ЕГН **********, от село
************************************ 16, да заплати по сметка на Севлиевския районен
съд държавна такса в размер на 368,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ******* _______________________
7