Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 8354 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 29681 от 15.04.2020
г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от “Т.С.”ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Ю.–
длъжник по изпълнително дело № 20208510400666
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ П.да намали разноските по
изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 01.04.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ П.неправилно приема за събиране по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 230.00 лева, при
положение, че от адвоката на взискателя не са извършвани действия по
принудително събиране на вземането, извън подаването на самата молба за
образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят счита в тази връзка, че не е
налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
09.07.2004 г.). Поддържа, че неправилно е изчислен и размерът на дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Оспорва дължимостта на разноски в размер на 8.91 лева,
за които излага, че не могат да бъдат предмет на принудително събиране, тъй
като не са възпроизведени в изпълнителния лист. Искането е да бъде отменено
обжалваното Разпореждане и да се намалят разноските по изпълнителното дело.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят “Г.С.У.”ЕООД е предоставил в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК становище
по така подадената от длъжника жалба. Оспорва същата изцяло като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви
по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна.
Софийският
градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и становището, и
прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението и е насочена срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
Изпълнителното дело под № 20208510400666 по
описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на взискателя “Г.С.У.”ЕООД, чрез пълномощник – адвокат М.Л., въз основа на изпълнителен
лист от 18.12.2019 г., издаден от Софийския районен съд по гр. дело №
76566/2018 г. срещу длъжника “Т.С.”ЕАД. Изпълнителният лист възпроизвежда
вземане в размер на 317.50 лева, представляващо разноски за безплатна
адвокатска защита, осъществена от адвокат В.В.Т., който цедира това вземане на
“Г.С.У.”ЕООД (договор за цесия от 20.12.2019 г. – на л. 3 от изпратеното на
Софийски градски съд копие от изпълнителното дело). Длъжникът е уведомен за цесията с писмо на
28.12.2019 г. (л. 5 от изпълнителното дело).
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочва способ
за принудително изпълнение – запор на движими вещи, възбрана на недвижими
имоти, собственост на топлопреносното дружество и запор на притежавани от
длъжника дружествени дялове. Ден след образуване на изпълнителното дело и преди
да е връчена поканата за доброволно изпълнение – съответно преди изтичането на
14 – дневния срок за изпълнение, постъпва молба от взискателя, с която определя
способ за изпълнение – запор на банковите
сметки на длъжника, като същевременно оттегля посочените първоначални способи.
Заявено е искане за събиране на разноските по издаване на изпълнителния
лист от 5.00 лева за държавна такса и 0.91 лева такса за банков превод, както и
3.00 лева такса за банков превод към ЧСИ.
С договор за правна защита и съдействие (на л. 4 от
изпълнителното дело), взискателят “Г.С.У.”ЕООД упълномощава Адвокатско съдружие “Б.К.”, чрез
адвокат М.Л., да осъществява процесуалното му представителство по така
образуваното изпълнително дело. Договорено е възнаграждение в размер на 230.00
лева, което да се заплати по банков път. В тази връзка е представено платежно
нареждане (л. 8 от изпълнителното дело), което установява реалното заплащане на уговорения
адвокатски хонорар.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение на 18.03.2020 г.
длъжникът на 20.03.2020 г. подава възражение, с което оспорва разноските за
адвокатско възнаграждение, за пропорционална такса и сумата от 8.91 лева,
представляваща разноски по издаване на изпълнителния лист и банкови такси.
С Разпореждане от 01.04.2020 г. ЧСИ П.отказва да намали размера на приетия
за събиране адвокатски хонорар, тъй като същият бил в минималните размери по
чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Със
същото разпореждане ЧСИ П.отказва да намали размера на пропорционалната такса
от 66.77 лева, с вкл. ДДС, тъй като таксата е определена съобразно с т. 26
ТТРЗЧСИ и Забележка № 4 към нея. ЧСИ отказва да намали и приетите за събиране
разноски за банкови такси и такса за издаване на изпълнителния лист, тъй като
били извършени реално.
Съдът, при тези данни, обосновава с категоричност извода, че единствените
усилия на представляващият взискателя
адвокат са сведени до подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело, част от
съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита, е
посочването на способ за принудително изпълнение. Този извод не се променя в
случая от факта, че взискателят подава последваща молба, с която оттегля посочените
в първоначалната молба способи за изпълнение, които заменя с друг способ -
запор на банковите сметки на длъжника. Втората молба е подадена ден след
образуване на изпълнителното дело и преди да е връчена поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, предвид което нищо не налага подаването й и замяната на
един способ на изпълнение с друг, до която замяна обичайно се стига при
безрезултатност на вече използвания способ. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че не са осъществявани значими процесуални действия по защита и
съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Приетият за
събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума,
определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер на 200.00
лева за депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата
част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил
да го заплати при свобода на договарянето.
По процесното
изпълнително дело неправилно е изчислена и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви ЧСИ излага доводи,
че в понятието “материален интерес“ по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ се включват и
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, поради което същите са
част и от понятието “събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Съдът не
възприема това становище на ЧСИ. Следва да се обоснове в тази връзка, че
пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане
по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Под парично вземане по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се разбира само вземането,
предмет на изпълнителния лист. В конкретния случай вземането по изпълнителния
лист е в размер на сумата от 317.50 лева, като изчислена по реда на т. 26,
б.”б” ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер на 31.75 лева, а
не както е прието от ЧСИ П.в размер на 66.77 лева. Определеният от настоящия
съдебен състав размер на пропорционалната такса отговаря и на законовото
изискване на чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ, който постановява, че сборът от всички
пропорционални такси в производството по принудително изпълнение не може да
надвишава 1/10 част от задължението.
Жалбата в частта
й, насочена срещу отказа на ЧСИ П.да намали разноските по изпълнението от 8.91
лева е частично основателна за сумата от 3.91 лева, които представляват
заплатени за банкови такси. Неоснователно е обаче оплакването, че сумата от
5.00 лева, платена от праводателя на взискателя “Г.С.У.”ЕООД за снабдяване с
изпълнителен лист не следва да бъде репарирана от длъжника. Съгласно текста на
чл. 79, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените
в цитираната разпоредба хипотези, които в конкретния случай не са налице.
Доколкото изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителното основание, то
разноските по издаването му не следва да бъдат обективирани в изпълнителния
лист, а да бъдат събрани по реда на чл. 79 ГПК от длъжника в рамките на
принудителното изпълнение. Изпълнителният лист е абсолютна процесуална
предпоставка за започване на изпълнителното производство, предвид което
разноските от 5.00 лева за държавна такса по издаването му съставляват
необходим разход, който се включва в разноските по изпълнението.
По изложените
съображения атакуваното Разпореждане за разноските от 01.04.2020 г. е частично
неправилно и следва да се отмени, като се намали приетият за
събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар до размера на сумата от
200.00 лева, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от
31.75 лева и разноските по изпълнението - до размера на сумата от 5.00 лева,
представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По разноските за настоящото производство.
Претенциите на
жалбоподателя – длъжник “Т.С.”ЕАД и на взискателя “Г.С.У.“ЕООД за присъждане на
разноски за настоящото производство, са неоснователни, независимо от изхода на
делото. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която отговорността за разноски е санкция за
неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен контрол по делото е
процесуалната законосъобразност на действията и акта на съдебния изпълнител по
разноските, в който случай никоя от страните не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на тези незаконосъобразни действия и общият режим по 78
ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. От своя страна, отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за разноски от 01.04.2020 г. по изпълнително дело № 20208510400666 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при
КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано да се намали
приетото за събиране адвокатско възнаграждение за сумата над 200.00 лева; в
частта, с която е отказано да се намали размера на пропорционалната такса
за сумата над 31.75 лева и в частта, в която е отказано да се
намали размера на приетите за събиране разноски със сумата от 3.91 лева за
банкови такси, като вместо това постанови:
НАМАЛЯВА разноските
по изпълнително дело
№ 20208510400666 по описа на ЧСИ М.П., както следва: адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя “Г.С.У.”ЕООД - до размера на сумата от
200.00 лева; пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от
31.75 лева и разноските по изпълнението - със сумата от 3.91 лева за
неподлежащи на събиране банкови такси.
ОСТАВЯ без
уважение жалбата на
“Т.С.”ЕАД срещу Разпореждането от 01.04.2020 г. в частта, с която е отказано
намаляване на размера на разноските от 5.00 лева, представляващи държавна
такса за издаване на изпълнителния лист.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
претенциите на “Т.С.”ЕАД и на “Г.С.У.”ЕООД за присъждане на разноски за
настоящото производство, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.