№ 1920
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505481 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД, ответник пред
СРС срещу решение № 2504 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 72340 по описа за 2021
г. на СРС, 65 състав, с което е уважен предявения срещу ответника/въззивник
иск по чл.411 КЗ и в негова тежест са възложени разноските в процеса.
Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на така
постановеното от СРС, решение. Счита, че били допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото
доказателства. Това довело до постановяване на несправедливо решение.
Сочи, че СРС неправилно бил възприел механизма на ПТП. От показанията
на свидетеля М.П. се установявало, че същият се е движел правомерно с
разрешена скорост. Водачът на МПС марка „Дачия“, застрахован при ищеца,
преминал през затревения остров между отделните ръкави на кръговото
движение, с несъобразена с пътните условия скорост, внезапно навлязъл в
лентата за движение на водача П., застрахован при ответника, като по този
1
начин го бил поставил в невъзможност да реагира на внезапно появилата се
опасност. Затова счита, че причината за ПТП е поведението на водача,
застрахован при ищеца. Така било посочено и в заключението на съдебно-
автотехническата експертиза /САТЕ/.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което иска по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение. Доводите за допуснати нарушения били неоснователни.
Изводите на съда били правилни и в съответствие със събраните по делото
доказателства. От последните бил установен механизма на ПТП. Доказана
била причинно-следствената връзка. Счита, че показанията на свидетеля М.П.
били достоверни, тъй като били основани на преки впечатления и не се
оборвали от останалите събрани по делото, доказателства. Счита, че
показанията на водача на товарния автомобил „Волво“ следвали да се счетат
за „морална“ защитна теза. Показанията на свидетеля Й. относно
местоположението на другото МПС били противоречиви. По косвен начин се
потвърждавала вината на водача Й. с нежеланието му да осъществи контакт с
органите на МВР. Освен това обективните находки по двете МПС-та
предпоставяли вина именно на водача на товарния автомобил „Волво“, а
именно: удар в задната част на лекия автомобил, настъпил с предната част на
управлявания от Й. товарен автомобил. Освен това при изслушването си
вещото лице било заявило, че може да се направи извод, че най-вероятна
причина за настъпване на уврежданията във вида и степента, в която са
получени, е сочения от свидетеля Петров механизъм на ПТП. Според
заключението на САТЕ нямало внезапно навлизане в опасната зона на
товарния автомобил „Волво“ и водачът му бил могъл да спре преди мястото
на удара, ако е спазвал безопасна дистанция или скорост. Всички увреждания
били в причинно-следствена връзка със сочения механизъм на ПТП. Счита, че
не е налице виновно поведение на водача на увреденото МПС „Дачия
Дъстър“, което да е допринесло за настъпването на ПТП поради което
бланкетните твърдения в тази връзка на въззивника били изцяло
2
неоснователни. В изпълнение на договорното си задължение ищецът бил
заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Претенцията му
била доказана. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 02.03. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 10.03.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината
за настъпването на същото.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че вината за ПТП е на
водача, застрахован при ответника. Същият се движел със скорост и
дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение с намиращия се
пред него товарен автомобил „Дачия Дъстър“. Налице било съответствие
между механизма на сблъсъка и повредите на автомобила. Това означавало,
че е доказана причинно – следствената връзка между противоправното
поведение на водача и причинените щети. По делото липсвали доказателства,
които да оборват презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Въпреки
разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажирал
доказателства за изключителна вина или съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на другия водач. При прилагане на последиците от
3
недоказване, СРС е приел, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД
за намаляване на обезщетението. Установило се по делото, че в момента на
настъпване на удара товарния автомобил „Дачия Дъстер“ не бил в движение.
Водачът на МПС „Дачия Дъстер“ действително бил навлязъл в лентата в
която е настъпило произшествието от дясна лента, т.е. най-вероятно през
тревните площи, но същият бил спрял преди кръстовището поради трафика и
водачът на товарния автомобил „Волво“ бил имал около 10 секунди време да
възприеме този автомобил и да спре, за да предотврати удара, което той,
обаче, не бил направил. Според вещото лице по САТЕ нямало внезапно
навлизане в опасната зона, затова неоснователно било възражението за
съпричиняване, тъй като не се било установила пряка и непосредствена
връзка между противоправното поведение на застрахования при ищеца водач
и настъпването на ПТП.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Спорно по делото е какъв е механизмът на ПТП и оттук чия е вината за
настъпване на ПТП.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба от страна на
ответника е наведено възражение, че вина за ПТП има водача, застрахован
при ищеца, респ., че е налице съпричиняване.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 13381 от
4
26.06.2022 г. /л.78 от делото пред СРС/ правилно е разпределена
доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника е указано,
че следва да докаже наличието на съпричиняване от страна на водача,
застрахован при ищеца за настъпване на вредоносните последици от
състоялото се на 26.04.2021 г.
В случая от страна на участниците в ПТП е бил съставен двустранен
констативен протокол /л.11 по делото пред СРС/, което е допустимо в
рамките на закона, тъй като няма пострадали лица, в ПТП участват само две
превозни средства, няма увредено друго имущество, освен двете МПС-та, и
двете МПС-та са в състояние да се движат на собствен ход след
произшествието, и двамата водачи не са употребили алкохол и упойващи
вещества.
Действително, видно от съдържанието на протокола за ПТП, нито едни
от водачите не е признал вина за ПТП. При това положение е било
задължително да бъдат уведомени органите на МВР.
Доводът на въззиваемия, обаче, че за ПТП не са били уведомени
органите на МВР, тъй като водачът, застрахован при ответника не е пожелал
да бъде сторено поради неговата вина, се прави едва съ въззивната жалба, а
освен това е голословен и неподкрепен с никакви доказателства по делото.
Дори свидетелят П., управлявал МПС, застраховано при ищеца не твърди
подобно нещо, а точно обратното: свидетелят сочи: „Двамата решихме да се
отместим и да попълним протокола. Всеки си попълни неговата част от
протокола“, виж л.100 от делото пред СРС. Свидетелят Й. също сочи, че
преценката на постъпят по този начин е била на двамата водачи.
Действително, съгласно чл.25 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал.2 от същата
5
разпоредба, при извършване на маневра, която е свързана с навлизането
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
В случая водачът на товарен автомобил марка „Дачия Дъстър“,
застрахован при ищеца е преминал през тревните площи, намиращи се в
дясно от платното за движение, виж схемата, изготвена от вещото лице по
САТЕ, л.114 по делото пред СРС, и се е включил в движението, при което не
е пропуснал движещия се в съседна пътна лента автомобил марка „Волво“.
Видно от отразеното на схемата в протокола за ПТП ударът настъпва в
задна лява част на МПС А- „Дачия Дъстър“, а пораженията върху МПС Б –
„Волво“ са в удрящата част – предна дясна, т.е. двете МПС не са плътно едно
зад друго, а МПС Б се намира странично на МПС А, виж л.11 от делото пред
СРС.
Отразените в схемата увреждания на МПС, управлявано от свидетеля
М.П. и заявеното от него при разпита му, отговарят на схемата „счупен стоп в
лявата задна част“. Другият автомобил е имал спукан спойлер в дясно.
Отговарят и на заявеното от свидетеля Й., виж л.104, както и на отговор по
задача 2 от заключението на САТЕ.
В случая и двамата водачи, обаче, твърдят, че към момента на ПТП са
били спрели, т.е. МПС-тата не са били в движение, което, ако беше вярно
нямаше да настъпи ПТП.
Настоящата инстанция намира, че по-вероятната хипотеза за настъпване
на ПТП е обстоятелството, че водача на МПС „Дачия Дъстър“ е извършил
движение в тревните площи, намиращи се отдясно на лентата за движение,
където е настъпило процесното ПТП, като същия е излязъл пред товарния
автомобил „Волво“, чийто водач, както и самият той признава в показанията
си, не е видял навлизащия автомобил и не е могъл да реагира своевременно
/за 3 секунди, както сочи вещото лице по САТЕ/, за да предотврати ПТП.
Вещото лице Й. в отговора по задача шеста от заключението на САТЕ, е
посочил, че водачът на МПС „Волво“ е имал възможност да предотврати
произшествието при движение със скорост и безопасна дистанция, при която
превозното средство да спре в рамките на опасната зона при внезапно
възникване на опасност. Водачът на товарния автомобил „Волво“ не е видял
6
МПС „Дачия Дъстър“ и е потеглил без да се съобрази с положението му, виж
л.127 от делото пред СРС.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при
спазване на правилото на чл.202 ГПК, настоящата инстанция приема, че и
двете МПС към момента на настъпване на ПТП са били в движение, противно
на соченото от двамата водачи. В случая защитната теза е и за двамата
водачи, а не само за този, управлявал МПС „Волво“.
При това положение налага се извод, че с поведението си водача,
застрахован при ищеца е допринесъл за настъпването на ПТП, т.е. е налице
причинно-следствена връзка между поведението му и настъпването на ПТП.
С оглед на така възприетия механизъм на ПТП въззивната инстанция
намира, че отговорността между двамата водачи за настъпване на ПТП следва
да бъде споделена при 50 % участие на всеки един от тях.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно поради което
ще следва да бъде частично отменено:
При прието съпричиняване претенцията на ищеца се явява основателна
за сумата от 493,14 лв. За разликата над тази сума до присъдената от СРС в
размер на 986,28 лв. искът като неоснователен ще бъде отхвърлен.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите ще бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват в размер на 320 лв. Или за разликата
над тази сума до присъдената от СРС сума в размер на 640 лв. решението ще
бъде отменено.
На ответника разноски се следват и при съобразяване с изхода на
спора му се присъждат такива в общ размер на 175 лв. /при направени такива
за вещо лице и свидетел в размер на 250 лв. и определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват. Съдът
определя такива в размер на 87,50 лв. /при направени такива за държавна
7
такса в размер на 25 лв. и определено на основание чл.78, ал.8 ГПК
юриск.възнаграждение в размер на 150 лв.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство в размер на 480 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция като взе предвид, че пред настоящата инстанция
не са събирани доказателства, както и, че от страна на въззиваемия е
представен само отговор по въззивната жалба, намира същото за
основателно.
При съобразяване и с приетото в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
С-438/2022 г. съдът определя адв.възнаграждение в размер на 150 лв. Или
дължими разноски в размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2504 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 72340 по описа за
2021 г. на СРС, 65 състав, в частта в която е уважен предявеният от „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, срещу ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“****, иск по чл.411 КЗ, за сумата над
493,14 лв. до сумата в размер на 986,28 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди на
МПС марка „Дачия Дъстър“, от ПТП на 26.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта за
разноските в полза на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **** за сумата
над 320 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, срещу ЗАД
8
Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“****, иск по чл.411 КЗ за сумата над 493,14 лв. до пълния предявен
размер от 986,28 лв., представляваща регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка за вреди на МПС марка „Дачия
Дъстър“, рег. № СВ **** РС, от ПТП на 26.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2504 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 72340 по
описа за 2021 г. на СРС, 65 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“****, да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж. и З.
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 175 лв., представляваща разноски пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“****, да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж. и З.
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 87,50 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 75 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10