Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Пазарджик, 06.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично заседание на девети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 192/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление №
19-1006-005085 от 14.01.2020 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР гр. Пазарджик, с което е санкциониран, както следва:
-за нарушение на чл.173 ал.3 пр.3 от ЗДвП с глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 във вр. с чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за
допуснати СПН при издаването на НП, водещи до неговата незаконосъобразност, алтернативно
се излагат доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането си
за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище, в
което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване
на НП. Прави се искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство и възражение за прекомерност на претендираните от ответната
страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 13.09.2019
г., в 02,10 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Б.“, пред № 49, е управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А.Я.И., като при извършена
проверка от контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0195 в 02,15
часа за установяване употреба на алкохол. В хода на проверката от контролните
органи били констатирано, че водачът бил във видимо нетрезво състояние и лъхал
на алкохол. Жалбоподателят заявил на полицейските служители, че е изпил 250 г
ракия. На водача бил издаден ТИ № 0059287, който той отказал да подпише и
получи. При проверката жалбоподателят не представил и СРМПС Част ІІ на
управляваното от него МПС.
При така констатираното св. Т.Г.- мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. №
325469/13.09.2019 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При
предявяване на АУАН водачът заявил, че нямал възражения срещу направените от
контролния орган констатации.
Въз основа на АУАН на 14.01.2020 г. било издадено и
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2020 г.,
което се установява от разписката към НП. Жалбата против последното била
подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда, като била входирана на
20.01.2020 г. в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
Т.Г., К.Н. и М.У..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. са непротиворечиви и взаимно допълващи се, очертавайки по
обективен начин гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните
доказателства посредством разпита на горецитираните свидетели, както и от
писмени доказателства по делото, че на посочената в НП дата, час и място
жалбоподателят Д.е извършил вменените му административни нарушения по чл.174
ал.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, първото- изразяващо се в отказ да
бъде изпробван за употреба на алкохол чрез тестване с техническо средство за
такава употреба, подробно описано по-горе, или пък чрез изпълнение на
предписанието дадено с ТИ за извършване на медицинско изследване, а второто- за
неносене на СРМПС на автомобила, който е управлявал.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
Г., Н. и У., които са подробни и хронологично точни. Независимо че тези
свидетели са полицейски служители и се намират в служебна обвързаност с АНО,
съдът намери същите за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото,
т.к. се установи, че те нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя, като
му приписват поведение или деяние, което обективно да не е било извършено. Този
извод не може да бъде разколебан и от ангажираните от защитата на жалбоподателя
писмени доказателства- Постановление на РП- Пазарджик за отказ да се образува
ДП и СМУ (л.82-85). От последните става ясно, че жалбоподателят е подал жалба
срещу полицейските служители с твърдението, че при извършената му проверка,
инкриминирана с НП, му е била нанесена лека телесна повреда. В цитираното
постановление прокурора е изложил доводи в подкрепа на извода си за липса на
извършено престъпление по отношение на жалбоподателя Д.. Прави впечатление, че Д.е
посочил като очевидец на случилото се неговия племенник Г.А., който обаче
категорично е заявил, че не е присъствал на случая. Тук е мястото да се посочи,
че и в подаденото от жалбоподателя възражение срещу съставения му АУАН е
посочил, че неговият племенник Г.А. е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата и място. Както се посочи по-горе по повод на извършената
от прокуратурата проверка се е установило, че А. не е бил с жалбоподателя и не
е присъствал на полицейската проверка. В този смисъл твърденията му чрез
процесуалния представител, че той не е управлявал процесното МПС, а друго лице,
останаха голословни и недоказани, тъй като за това обстоятелство не се
ангажираха доказателства, най-малкото чрез разпит в качеството на свидетел на
лицето, за което се твърди, че е управлявало МПС.
В противовес на позицията на жалбоподателя са
показанията на полицейските служители. Свидетелите Н. и У., които са били в
състава на АП, който е спрял за проверка жалбоподателя, са категорични, че
именно той е управлявал въпросния автомобил по бул. „Б.“ на посочените в НП
дата и час. И двамата свидетели са категорични, че автомобилът се е движел в
платното за насрещно движение, без включени светлини. Категорични са, че са го
спрели със светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил. Вярно е, че св. Н.
посочи, че автомобилът е спрян при месарница „Гаро“, а св. У. не можа да посочи
точното място, като уточни само че е било след магазин „***“, което приблизително
съвпада с посочения от първия свидетел участък. Следва да се отбележи, че тази
липса на съвпадение в показанията на свидетелите не може да бъде приета за
наличие на противоречие, както настоява процесуалния представител на
жалбоподателя, а показва че тези свидетели са добросъвестни и съобщават само
тези факти, които си спомнят. Съдът намира за съвсем нормално св. У. да не си
спомня подробности с оглед на изминалото време от случая и с оглед на това, че
в ежедневната си работа на дежурство има десетки подобни случаи. И двамата
свидетели обаче бяха категорични, че автомобилът е спрян на бул. „Б.“ в
платното за движение в посока към центъра, като самото МПС се е движело в
противоположна посока към кръговото кръстовище. Полицейските служители заявиха,
че водач на автомобила е бил жалбоподателят, като е бил сам в МПС, лъхал е на
алкохол и е завалял говора, което ги е накарало да повикат за съдействие патрул
на КАТ.
От показанията на св. Г. стана категорично ясно, че е
съставил АУАН против водача Д., по повод на това, че е бил повикан за оказване
на съдействие, след като водачът вече е бил спрян от служители на РУ-
Пазарджик. Поканен е бил водачът да даде проба за употреба на алкохол, при това
няколко пъти, тъй като е заявил пред полицейските служители, че вечерта е
употребил ракия, а освен това е имал и видими признаци на употребил алкохол.
Водачът обаче отказал категорично да бъде тестван. Св. Г. посочи, че на водача
било обяснено, че при отказ да бъде тестван за употреба на алкохол може да
избере друг начин на изследване, като му било указано, че може да даде кръвна
проба за химико-токсикологично изследване. За тази цел му бил издаден ТИ, в
който било посочено, че до 45 минути водачът може да се яви в МБАЛ- Пазарджик и
да даде кръв. ТИ бил връчен на 03,00 часа на 13.09.2019 г. на Д., но той
отказал да го подпише и получи, което били удостоверено с подписа на св. У..
В хода на АНП не са събрани доказателства дали
жалбоподателят А. *** за да му бъде взета кръвна проба за химическо изследване
за употреба на алкохол, но това обстоятелство в случая е без значение. Това е
така, тъй като водачът по закон няма право да отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Поради
тази причина и отказът на водача на бъде тестван съставлява адм. нарушение, тъй
като този отказ е възведен от законодателя в адм. деяние. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решение
№ 543/19.07.2019 г. по КАНД №612/2019 г. на АдС Пазарджик, Решение №
808/18.11.2019 г. по КАНД № 917/2019 г. на АдС Пазарджик.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, за извършеното от него адм.
нарушение.
Съдът не споделя направените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения за допуснати СПН, свързани с липсата
на обстоятелствата, станали повод за спиране на автомобила на жалбоподателя за
проверка в описанието на нарушението в АУАН и НП. Съдът намира, че тези
обстоятелства са несъставомерни и не са част от фактите- елемент от състава на
нарушението и поради което и тяхното непосочване не съставлява СПН, накърняващо
правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да се брани срещу него.
Несъстоятелно е и възражението, че в НП не била
посочена заповедта въз основа на която Началникът на група в Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик е надлежно упълномощен да издава НП. Видно от НП е че
заповедта е посочена- Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Тази заповед е приложена по АНП и приета като писмено
доказателство по делото (л.18-19) и видно от т.2.11 от заповедта началниците на
групи в СПП при ОДМВР са оправомощени да издават НП по ЗДвП.
При извършената цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, съдът констатира, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел, след което е предявен и връчен на
нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта
и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от
компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението по пункт 1 е
описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от
фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Съдът
намира също така, че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове. При
това положение не са допуснати СПН в хода на АНП.
Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е твърдо определена от
закона и не следва да бъде коригирана.
В този смисъл НП в частта по пункт 1 следва да се
потвърди.
Съдът намира обаче че по отношение на нарушението по
пункт 2 по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП НП следва да бъде отменено. Това е така, тъй
като видно и от самото описание на нарушението в акта и НП е, че водачът не е
представил СРМПС Част ІІ на управляваното от него МПС. От показанията на
полицейските служители стана ясно, че са били изискани документите на водача от
св. Г. и че са били представени част от тях. Св. Г. заяви, че ако не му е бил
представен определен документ, то той е отразил това обстоятелство в АУАН. В
този акт, а това е възприето и от АНО в НП, е посочено, че водачът не представя
СРМПС. Непредставянето обаче на този документ не означава винаги, че водачът не
го носи със себе си, както изисква закона в разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Той може да не представи СРМПС по субективни причини, например не желае
да представи на контролния орган документа и др. под. Видно от възражението
срещу съставения АУАН (л.11) е че жалбоподателят не е пожелал да представи на
полицаите носеното от него СУМПС.
В този ред на мисли по делото не се събраха убедителни
доказателства за това, че жалбоподателят не е носел в себе си СРМПС на
управлявания от него автомобил. Поради тази причина и съдът намира, че
необосновано и незаконосъобразно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и НП следва да бъде отменено в тази му част.
С оглед изхода на делото, частична
потвърждаване/отмяна на НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
представляван от представител с юридическо образование, който своевременно
прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ОДМВР- Пазарджик, чието
структурно звено е Сектор ПП, доколкото последното няма статут на ЮЛ, а такъв
има ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа три съдебни заседания, с разпит
на 3 свидетели, но не е с фактическа и правна сложност, а процесуалният
представител на АНО не е участвал в с.з., като само е представил кратко писмено
становище по същество. С оглед на това следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Основателно се явява и искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение, тъй като НП беше частично отменено. Претендираното
възнаграждение е в размер на 370- лева, които видно от договора за правна помощ
са били заплатени в брой от жалбоподателя на адв. З.М. от ПзАК.
Възнаграждението следва да бъде съразмерно на материалния интерес и съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес до 1000 лева (в
случая уважения материален интерес на жалбоподателя е в размер на 10 лева) и
при своевременно направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на АНО, то претендираният размер следва да бъде уважен в намален
размер от 300 лева.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1006-005085 от 14.01.2020 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Пазарджик, в ЧАСТТА, с която Я.А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, е санкциониран за нарушение на чл.173
ал.3 пр.3 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ
Наказателното постановление в ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ- за наложена на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП глоба в размер
на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Я.А. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Я.А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 300 (триста) лева-
за адвокатско възнаграждение за един адвокат,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за разликата до 370
лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: