МОТИВИ към Присъда № 26/21.06.2021г.
постановена по НЧХД № 244/2020г. по описа на РС - Разград.
Обвинението
против подсъдимия Г.А.П. *** е за
това, че: на 17.10.2019г. в гр.Разград е разгласил позорни и клеветнически обстоятелства
по отношение на брат си А.А.П. *** в подадената до РУМВР- Разград жалба, по
която е образувана преписка № 414/2020г. по описа на РП-Разград- престъпление по
чл.147, ал.1 от НК.
Частният тъжител А.А.П. *** е предявил и граждански иск
срещу подс. Г.А.П. за сумата от 5000лв. като обезщетение за причинени
неимущестевни вреди, което е приет за съвместно разглеждане. Повереникът му-
адв. К. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установяват твърдяните от тях факти. Счита, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли
подс. П. да бъде признат за виновен, като му се наложи съответно наказание, да
бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Подсъдимият Г.А.П. *** не се признава за виновен, като
дава подробни обяснения по случая. Заявява, че отношенията с брат му са влошени
отдавна. Въпросния ден действително му били запалени фиданките, за което подал
жалба в полицията, за да проверят какво е станало и дали брат му го е запалил,
тъй като на мястото са били тримата- брат му, неговата жена и сина им. Огънят
бил опасен и застрашавал имота му. Защитникът му адв. М. счита обвинението за
недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерност на
действията на подс. П. по повдигнатото обвинение. Счита, че в случая
подзащитният му е упражнил правото си на жалба. Ето защо счита, че подзащитният
му следва бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъжителят А.А.П. и подсъдимият Г.А.П. *** в съседни
имоти, като около дворовете им имат наследствени ясяци, по повод на които
водели съдебни дела и взаимоотношенията им били влошени.
На 17.10.2019г. в РУ МВР гр. Разград била получена жалба
от Г.А.П., по която е образувана преписка № 187300-6371/17.10.2019г. В жалбата
заявявал, че живее в съседство с брат си и имат наследствени ясаци около
дворовете си, за които водели съдебни дела и затова били в лоши отношения
помежду си. Сочел, че брат му отправял обиди и заплахи, както и че правел
поразии по фиданките му. Посочил, че на 15.10.2019г. вечерта към 20:00ч. брат
му запалил суха трева в ясака, като пушекът от огъня задимил дома му. В близост
до огъня се намирало и кучето му, което бил принуден да прибере заедно с
малките кученца. Изгасил огъня с жена си. Молел да бъде разгледана жалбата му,
да проверят казаното от него и след като установят, че казва истината да
предприемат мерки по закон, така че брат му да престане да се дразни с него и
семейството му.
По тази жалба била образувана проверка, в резултат на
която на А.А.П. бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл.65, ал.2
от ЗМВР от 06.11.2019г.
При извършената допълнителна проверка било уточнено, че Г.П.
не видял някой от тях да е запалил стърнището, но само предполагал, че са те,
тъй като семейството на брат му било там. При допълнителната проверка били
съставени КП от 27.01.2020г. с който било констатирано наличието на 4
обработени места за 4 броя фиданки /плодни дръвчета/, но същите липсват
/извадени са/, както и протокол за предупреждение от 28.01.2020г. на А.А.П..
Разпитаните по делото свидетели С. Г., А.П., Ю. П. и К.П.
по същество потвърждават, че действително отношенията между двамата братя и
семействата им са влошени. На цитираната дата 15.10.2019г. действително се е
било запалило стърнището до имотите им, но не е ясно кой го е запалил.
Видно от заключението на назначената видеотехническа
експертиза:
7.1. Представен
е оптичен диск тип CD-R марка „Verbatim", 700 MB, без надпис. Дискът е именуван
„22 Jul 2020“ и съдържа една директория „New folder (2)“, с поместени в нея 32 снимкови
файла във формат „JPG".
7.2. Снимковите
файлове съдържат заснети фиданки в овощна градина и състоянието им; горящи тревисти
площи; състоянието на имот със следи от пожар с намиращи се в имота сгради, вещи,
паркирани товарни автомобили и животни - кучета.
7.3. При съпоставяне
на визуалното съдържание на снимковите файлове от оптичния диск с това на снимковите
файлове с аналогични имена от картата памет в мобилния телефон „Nokia", модел
„RM-1173" с IMEI: 353702070480896, предоставен от Г.А.П., се установи, че заснетото
съдържание е едно и също.
7.4. Снимковите
файлове, записани на изследвания оптичен диск, са разпечатани в Приложение 1 към
този протокол.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че: Съдебно психиатричното освидетелстване
установи, че А.А.П. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата.
Няма сведения за провеждани лечения в психиатрични заведения и контакти с психиатрични
служби до момента. Интелектуалните му годности са в норма, съответни за възрастта,
образованието и социалната принадлежност.
Данните от свидетелските показания в делото сочат наличие
на патологични междуличностови интеракции, резултиращи в хроничен конфликт между
освидетелствания, семейството му и семейството на брат му, съответно налице е различна
гледна точка на участниците в конфликта. Хроничната конфликтна ситуация е свързана
със силни отрицателни емоции на притеснение, тревога, страх, опасения от нови провокации,
водещи до продължителен дистрес. Личностовата структура на осв. е предимно с екстровертна
насоченост, функционираща с подредени възгледи и норми, които биват дискредитирани
по време на конфликтите. В допълнение са и възрастовите особености, които от своя
страна свалят прага на психична поносимост и издръжливост. При тези обстоятелства,
реалната ситуация остава противоречива от гледна точка на развоя на конфликтните
отношения. В същото време, обясненията на осв. представят ситуацията по един подреден,
характерен и логичен начин.
Така на базата на наличните данни може да се изведе заключение,
че твърдяното депозиране на жалба до РРП вероятно е оказало въздействие върху психичното
състояние на тъжителя, който непосредствено след него е разгърнал т.нар Разстройства
в адаптацията/Адаптационна реакция/. Това са състояния на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно
жизнено събитие. Обикновено настъпват до 1 месец:/според МКБ-10 /след стресогенното
събитие, като продължителността на симптомите не надхвърля 6 месеца с изключение
на протрахираната депресивна реакция. У осв. наблюдаваме типичният за такъв вид
разстройства - субективен дистрес и емоционална дисфункция. Обикновено като последица
възниква проблем в социалното функциониране и нарушение на поведенческо ниво, повишена
тревожност, чувство за невъзможност за справяне, безпокойство.
Съществена е индивидуалната уязвимост, но стресогенното събитие
или продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест
причинен фактор.
Негативните чувства свързани с периода след подаването на
жалбата срещу него засилват тревожността и стреса, но осв. разполага с ресурс да
се справи с преработването им. Към момента на изследването симптомите за наличие
на психотравма са минимални. Отчита се леко завишено ниво на тревожност и безпокойство,
но те са в рамките на нормалпсихологична реакция, с емоционално надстроена перцепция
и оценки и не носят характеристики на психотично състояние.
Не може да се изведе пряка зависимост между описаната в епикризата
от лечение в НО на МБАЛ ”Св.Ив.Рилски“ - гр.Разград неврологична симптоматика,
поставената му диагноза ЦОНС и преживеният от осв. стрес, свързан с отправените
от брат му твърдения и обвинения, изложени в депозирана на 17.10.2019 г. Жалба пред
РУМВР – гр.Разград.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите, преписките от РУМВР-Разград и РП-Разград, решенията
по гражданските дела, заключенията на вещите лица по видеотехническата и
съдебнопсихиатричната експертизи, оптичен диск, справка за съдимост и др.
писмени доказателства. Всички те като цяло са единни и непротиворечиви и
установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Различията в
показанията на свидетелите съдът намира за незначителни.
В тази връзка депозираната жалба до РУ МВР - Разград,
препратена впоследствие до РП – Разград, от страна на подсъдимия Г.А.П., след
анализ на практиката на ВС, на ВКС и на ЕСПЧ, следва да се счетат като
упражнено и гарантирано от Конституцията на РБ право на жалба на подсъдимия.
Съобразно становището на ЕСПЧ по принцип инициирана от жалба на гражданин
проверка по отношение на лице не може да бъде разглеждана като неправомерно
засягане репутацията на последното, доколкото правото на жалби на гражданите е
конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли
твърдението на жалбоподателя. В случая подс. П. се е възползвал именно от това
свое право на жалба и е сезирал именно компетентните за това органи – РУ МВР
Разград, респ. Районна прокуратура- Разград /решение № 7/24.01.2017г. на ВКС по
н.д.№ 1299/2016г. I н.о., решение № 22/23.02.2017г. на ВКС по н.д.№
12/2017г. I н.о, решение № 56/15.03.2017г. на ВКС по н.д.№ 1366/2016г. II н.о,
решение № 60/27.05.2016г. на ВКС по н.д.№ 106/2016г. II н.о/.
В случая изложените в жалбите от П. твърдения не
съставляват позорящи обстоятелства или приписващи престъпление, тъй като те
изразяват неговата гражданска позиция и допуснати според него нередности според
него от брат му. Според изложеното от него нарушенията /действията на брат му/
обективно са реално съществуващи и у него липсва съзнание за тяхната
неистинност /неизвършване/, поради което и не може да му бъде търсена
наказателна отговорност за клевета по чл.147, ал.1 от НК, съобразно твърдяното
в тъжбата. В случая П. е упражнил
правото си на жалба, у него липсва субективният елемент, тъй като в тази жалба той
е съобщил факти, обективно основани на неговата увереност за истинност.
От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна
и субективна страна престъпление от страна на подс. П., поради което същият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.147, ал.1 от НК.
Предвид липсата на извършено престъпление по чл.147 от НК
няма и основания за присъждане на обезщетение, тъй като липсва деликт, а от там
и вреда за тъжителя А.П.. Ето защо и предявеният граждански иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: