Решение по дело №741/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 948
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110200741
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На четвърти юни                                                                          две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 741 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „П.2.” ЕООД, против НП  № 03 –009225/ 12.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ на  дружеството е  наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева.

            В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

             В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна на свой ред в съдебно заседание оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2018г., св. Д.И. *** – извършила проверка в обект хотел „Дана парк“, стопанисван от въззивното дружество. По време на проверката в обекта били поискани поименни графици за работа за периода за който е било установено сумирано изчисляване на работното време, като такива не били предоставени на място в обекта. Впоследствие при последващата документална проверка в Инспекцията по труда били представени исканите графици.

Предвид горното св. И.-*** приела, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ и съставил АУАН, а впоследствие въз основа на него било издадено и процесното НП, като на дружеството била приложена привилигированата разпоредба на чл. 415в КТ с оглед отстраняване на нарушението до приключване на документалната проверка.

Съдът кредитира показанията на св. И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:         

 Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директор Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, съгласно наличната по преписката заповед на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от същата Заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството (като допуснатата техническа грешка в изписване на една буква от наименованието на дружеството не поставя под съмнение субекта), седалище и адрес на управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно разпоредбата  на  чл. 403а ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

От приложените към административно наказателната преписка доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното дружество в качеството му на работодател, респ. намиращия се в обекта негов работник, не представя поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Нарушението е формално и то не може да бъде отстранено впоследствие, както и без значение за извършването му е факта дали са настъпили вредни последици за работници и служители, тъй като законодателят е въвел същата с оглед дейността на контролните органи.

Анализът на нормата на чл. 403а от КТ налага извода, че работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата, на които се полага наемен труд. От друга страна, фактът, че в хода на производството е установено по несъмнен начин, че такъв график е бил наличен, като непосредствено след приключване на проверката, в по-късен момент представляващ дружеството е представил този правилник на проверяващите обосновава извода на първоинстанционния съд, че в случая са налице основанията за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, до какъвто извод е достигнал и самия административно-наказващ орган.

Според състава на съда обаче, от страна на АНО не са изложени мотиви защо е наложен размер на наказанието над минималния, регламентиран в чл. 415в. от КТ, поради което и съдът счита, че същото е завишено и следва обжалваното НП да бъде изменено в тази му част, като имуществената санкция бъде намалена на 100. 00 /сто/ лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ДИТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът се е явил, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, като доколкото жалбата е частично уважена и по същество е намален размера на наложената санкция съдът намира, че следва да присъди съответната пропорционална на уважения размер на наложената санкция част от дължимото възнаграждение, а именно сумата от 53 лева. Доколкото дружеството – жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

 

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е Ш  И:

              ИЗМЕНЯ НП  № 03 –009225/ 12.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ на  „П.2.” ЕООД е  наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева, като НАМАЛЯВА същата на 100 /сто лева/.

            ОСЪЖДА „П.2.” ЕООД да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” сумата от 53/петдесет и три/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение

         

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: