Р Е Ш
Е Н И
E № 1002
гр.Бургас, 25.06.2010 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Бургаският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди и десета година в състав
:
Председател : МАЯ
СТЕФАНОВА
Съдебни заседатели :
…..…………………...
Членове : …………….…………
при секретаря Райна Жекова и в присъствието на прокурора ………..…… като
разгледа докладваното от съдията СТЕФАНОВА АНХ дело № 1530 по описа за 2010
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производството по делото е образувано по повод внесено в БРС постановление с предложение на БРП за освобождаване на Т.Д.Д. ЕГН ********** и Д.М.М. ЕГН ********** *** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.131 ал.1т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това че на 21.11.2009 г. , около 05,00 часа , в гр.Б, в кв.... в к. „А.”, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, изразявайки явно и грубо неуважение към обществото, чрез демонстрация на груба сила и издевателстване над личността, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и главата причинили на Т. Б. Н. ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания с травматичен оток по лицето и лява подлакътница, кръвонасядания по главата и ухото и охлузване на шията, които увреждания довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота
Нарушителите редовно призоваван се явиха в съдебно заседание. За двамата се явява адв.З.К.– надлежно упълномощена. Не ангажират нови доказателства. Не се признават за виновни. В хода на съдебното следствие дават обяснения. Защитата иска от съда да ги признае за невиновни. В алтернативност иска да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
За БРП, въпреки редовното призоваване, представител не се явява. Предложението на БРП е с правно основание чл.375 от НПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Свидетелят Т. Н.
заедно със свидетеля Д. посетили кафене „А.” находящо се в гр.Б. кв. в центъра
на 20.11.2009 г. в 23,45 часа. Влизайки в заведението видели, че на сепаре в
дъното на заведението седели техните приятели свидетелите Н. Ж., Е. Е., Н. Г. и
Д. Р., поради което и те отишли и седнали при тях. След като седнали,
свидетелите Н. и Д. се запознали със свидетелката Е. Т., която имала рожден
ден, като разбрали, че същата не е от кв. ... Свидетелят Н. седнал срещу
свидетелката Г. на сепарето. Започнали да се черпят и след като изпили по едно
питие решили да отидат на дискотека в гр.Б. Поради тази причина свидетеля Н.
отишъл да дома си, за да се преоблече с подходящи дрехи и след около 10 минути
се върнал в заведението, като седнал на сепарето на мястото си. Тогава, обаче,
останалите се отказали да ходят на дискотека и решили да останат в кафенето.
През това време в заведението влезли Д. и М.. Свидетелката Т. отишла до
тоалетна, а пред врата на същата бил застанал подсъдимият Д., който я хванал за
ръцете и й казал, че няма да я пусне, ако не му даде целувка. Свидетелката Т.
му казала, че не желае да се занимава с него, освободила ръцете си от захвата
му, след което се върнала на сепарето при приятелите си, като споделила на
свидетелката Е. какво се е случило. След
известно време, до масата на компанията застанал свидетелят Д., хванал за
ръката свидетелката Н. Г. и започнал да я дърпа, като й казал да става. Тогава
свидетелката Г. му казала, че не иска да ходи никъде с него. Тъй като Д.
продължавал да я дърпа свидетелят Н. хванал свидетелката Г. и придърпал я към
себе си и я поставил да седне в скута му. Когато Д. видял това, си тръгнал.
След около час и половина на сепарето, където седял свидетеля Н., отново дошъл
подсъдимият Д., който този път бил заедно с подсъдимия М..Първият клекнал до
стола на свидетелката Г. и отново поискал да тръгне с него. Свидетелката Г.
казала на Д., че не иска да ходи с него, като едновременно, за да я остави на
мира казала му, че е приятелка със свидетеля Н. Тогава Д. се обърнал към
свидетеля Н. с думите:”Ей мангал, на какъв се правиш, за много важен ли се
мислиш?”. Свидетелят Н. му обяснил, че момичетата са малки и за първи път са в
кв... В следващия момент подсъдимият Д. ударил свидетел Н. по лицето с юмрук,
при което действие свидетелят Н. легнал на сепарето и закрил лицето си с ръце
като присвил краката си. Д. и М. започнала да го удрят с множество удари. С
помощта на свидетеля Д. Н. Р. боят за кратко бил прекратен, но след като
свидетелят Р. бил ударен и ритан от подсъдимите, същият се оттеглили и М.
отново започнал да удря Н. Последният паднал на сепарето и предпазвал лицето си
с ръце. Виждайки това, барманът на заведението свидетелят С. Т. натиснал паник
бутона и по-късно в заведението пристигнали служители на ІІро РУ на МВР Б. и
служители на СОТ. Свидетелят Д. Д. решил и той да се включи и да се опита да
разтърве биещите се, но получил от Д.М. удар по главата. Тогава Д. се ядосал и
той нанесъл удар по Н. Подсъдимите сами прекратили боя и заедно със свидетеля Д.
се изнесли от заведението. Свидетелят Н. отишъл във І-ро РУ на МВР където подал
жалба.
В хода на
разследването била назначена медицинска експертиза, съгласно заключението на
която, в следствие на нанесените удари на пострадалия Н. били нанесени
кръвонасядания с травматичен оток по лицето и лявата подлакетница, кръвонасядания
по главата и ухото, като и охлузвания по шията, които довели до временно
разстройство на здравето не опасно за
живота.
По делото са били разпитани много
свидетели, от тях повечето очевидци на случилото се в к. „А.”. Прави
впечатление, че се оформят две групи свидетели от една страна, тези, които са
били в компанията на пострадалия Н. и тези, които са били познати на
подсъдимите Д. и М., но има и един свидетел като трета група – това е барманът
на заведението „А.” през тази вечер- свидетеля С. П. Т., който настоящата
инстанция счита за безпристрастен по отношение на описанието на инцидента,
което пък кореспондира със свидетелските показания на свидетелите от компанията
на пострадалия Т. Н.
Описаното поведение
на подсъдимите М. и Д. се характеризира с демонстративно, арогантно и грубо
отношение към неприкосновеността на личния телесен интегритет на пострадалия Н.
Подсъдимите извършил деянието си на публично място – заведение за консумация на
кафе и алкохол, находящо се в центъра на кв. ... По време на инцидента в него е
имало много посетители. Д. не бил предизвикан по никакъв начин да нанесе
описания удар на Н. Последните обстоятелства, обаче не само не повлияли на обвиняемия
като мотив да не предприема непровокирано посегателство срещу личната
неприкосновеност на Н., но и са били използвани от него, за да демонстрира
грубото си незачитане на обществения ред. М. се намесил, за да „помогне” на
приятеля си Д., отново без да е налице провокативно поведение от страна на
пострадалия Н. Деянието на Д. и М. пряко и косвено е засегнало реда и
общественото спокойствие в посоченото питейно заведение, като присъствалите на
описаните събития лица, разпитани в качеството на свидетели, въпреки, че не са
споделили да са били силно възмутени от действията на обвиняемите фактът, че
този инцидент ги е довел до решението да напуснат заведението говори, че са
били поне притеснени от случилото се. Изложеното обосновава категоричен извод,
че телесните повреди на пострадалия Н. причинени от Д. и М. са по хулигански
подбуди - основен мотив на обвиняемите за извършеното, е не само стремежа им да
наруши интегритета на личността на пострадалия, но, при конкретните и описани
по-горе условия на осъществяване на инкриминираното поведение, и да изрази явно
неуважение към обществения ред и спокойствието на гражданите, грубо и брутално
да демонстрира незачитането си на установените правила за поведение на публично
място, което изразява по същество пренебрежение към обществото като цяло.
В хода на
досъдебното производство по искане на двамата обвиняеми са били разпитани и
свидетелите Х. Х., С. Ж., Д. З., Р. Р. и Т. У. Прави впечатление, че
свидетелите, които описват себе си като очевидци, всъщност с изключение на
свидетелката Р. нищо не са видели от инцидента. Свидетелката Р. е категорична,
че Д. е нанесъл удари с юмруци в областта на главата на Н., но не видяла М. да
е нанасял удари. Съдът кредитира частично
показанията на свидетелката Р., а показанията на останалите свидетели не
кредитира, тъй като същите твърдят, че нищо не са видели, като съдът счита
показания за пристрастни.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С. П. Т., Т. Н., Е. Е., Г. Д., Д. Р., Е.Т. и Н. Г. и
частично на Д. Д. От тази група свидетели прави впечатление, че Д. Д., който е
шурей на подсъдимия Д. е видял, че последният нанася удари по Н. Прави
признания, че в боя се е намесил и той, а след като някой го е ударил по
главата нанесъл удар с ръка – шамар на пострадалия Н., като не става ясно какъв
е бил мотивът му.
В хода на съдебното
производство подсъдимите Д. и М. дават обяснения. Тези обяснения с нищо не се
различават от обясненията дадени в хода на досъдебното производство. Те са
тяхно средство за защита. Подсъдимите навеждат доводи, че случилото се в
ранните часове на 21.11.2009 г. между подсъдимите Д., М. и Н. е било поради
лични мотиви, които изключват хулигански мотив. Като причина за влошени лични
отношения между подсъдимия Д. и пострадалия Н. се сочи случка от февруари месец
на 2009 г. Съдът не възприема тези доводи, тъй като има достатъчно съдебна
практика в тази насока, че личният мотив при нанасянето на телесни повреди не
изключва хулиганския мотив. В този смисъл е и Постановление № 2/29.11.1974 г.
на Пленума на ВС. Сочените в обясненията дрязги между Н. и Д. в нощта на
инцидента по повод музиката в заведението, настоящата инстанция счита, че с тях
отново се цели да де се наведе довод за личен мотив. В тази насока са и
показанията на поисканите от подсъдимите свидетели С. Ж., Д. З. и Т. У. В
обясненията дадени и в хода на досъдебното и в хода на съдебното следствие от
подсъдимите се навеждат и доводи, че във връзка с този инцидент в к. „А.”
двамата са били заплашвани от лица близки на Т. Н. със саморазправа. Тези
обстоятелства, обаче настоящата инстанция счита за ирелевантни за казуса.
Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите С. П. Т., Т. Н., Е. Е., Г. Д., Д. Р.,
Е. Т. и Н. Г. и частично на Д. Д. и от другите документи находящи се в ДП
№02-1515/2010 г. по описа на ІІ-ро РУ на МВР Бургас , в които се съдържат факти
за изясняване на обстоятелства по делото.
От така установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка, е видно, че с горепосоченото деяние, от обективна и субективна страна, Т.Д.Д. ЕГН ********** и Д.М.М. ЕГН ********** *** са осъществили състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, с това, че на 21.11.2009 г. , около 05,00 часа , в гр.Б., в кв. ... в кафене „А.”, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, изразявайки явно и грубо неуважение към обществото, чрез демонстрация на груба сила и издевателстване над личността, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и главата причинили на Т. Б. Н. ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания с травматичен оток по лицето и лява подлакътница, кръвонасядания по главата и ухото и охлузване на шията, които увреждания довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота
След като се запознах със събраните в хода на досъдебното наказателно производство материали в тяхната съвкупност, считам, че спрямо подсъдимия Т.Д.Д. ЕГН ********** и Д.М.М. ЕГН ********** *** в своята кумулативност, са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвиждащ освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: 1) И двамата подсъдими са бил пълнолетни към датата на извършване на инкриминираното деяние; 2) за извършеното от подсъдимите умишлено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години 3) Двамата подсъдими Д. и М. към процесната дата не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава 8, Раздел IV от НК и 4) с деянието не са били причинени имуществени вреди.
Защитата в своята пледоария посочи, че двамата подсъдими са „улегнали” хора, който имат семейства и деца и по никакъв начин не биха допуснали да отговорят с удари на провокацията на лице със седем години по-малко от тях какъвто е Н. Съдът се съмнява в тези изявления, като отчита фактите по делото. След като подсъдимите са семейни с деца и толкова „улегнали” и стабилни хора, какво правят в питейното заведение в малките часове на деня, а не са при семействата си и още повече, че поводът за този бой и конфликт е момиче, което е ученичка празнуваща рождения си ден също в ранните часове в питейно заведение, където се сервира алкохол.
При така установената фактическа обстановка и предвид данните за личността на подсъдимите, съдът намира, че подсъдимите Д. М. следва да бъдат на основание чл.78а ал.1 от НК (в редакцията му от ДВ бр.75/2006 г. като по-благоприятен закон) да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им бъдат наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер от по 500 /петстотин/ лева, за всеки един от тях като за размера на това наказание се съобрази с обществената опасност на деянието и на дееца. Наложените административни наказания и на двамата подсъдими са с един и същи размер , поради липсата на доказателства при кой от ударите на всеки един от тях върху Н. каква телесна повреда последният е получил. Разноските по делото в размер на 40,00 (четиридесет лева за изготвянето на съдебно медицинска експертиза следва да бъдат възложени поравно на двамата подсъдими на основание чл.189 ал.3 от НПК по 20,00 лева за всеки от тях. Взетите в хода на досъдебното производство МНО”Подписка„ по отношение и на двамата подсъдими следва да бъдат отменени изцяло на основание чл.309 ал.2 от НПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Т.Д.Д. роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи като ш. в „А.-И.” ЕООД със седалище и адрес ***, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 21.11.2009 г. , около 05,00 часа , в гр.Б., в кв. ... в кафене „А.”, в съучастие като съизвършител с Д.М.М. ЕГН ********** по хулигански подбуди, изразявайки явно и грубо неуважение към обществото, чрез демонстрация на груба сила и издевателстване над личността, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и главата причинили на Т. Б. Н. с ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания с травматичен оток по лицето и лява подлакътница, кръвонасядания по главата и ухото и охлузване на шията, които увреждания довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК
На основание чл.78а ал.1 и чл.2 ал.2 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер от 500 /петстотин/ лева.
ПРИЗНАВА Д.М.М. роден на *** ***, с постоянен адрес ***1, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан(реабилитиран по право), ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 21.11.2009 г. , около 05,00 часа , в гр.Б., в кв. ... в кафене „А.”, в съучастие като съизвършител с Т.Д.Д. ЕГН ********** по хулигански подбуди, изразявайки явно и грубо неуважение към обществото, чрез демонстрация на груба сила и издевателстване над личността, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и главата причинили на Т. Б. Н. с ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания с травматичен оток по лицето и лява подлакътница, кръвонасядания по главата и ухото и охлузване на шията, които увреждания довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК
На основание чл.78а ал.1 и чл.2 ал.2 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК Т.Д.Д. И Д.М.М. със снети по-горе самоличности да заплатят направените по делото съдебно –деловодни разноски в размер на 20,00 (двадесет) лева всеки един от тях за изготвената съдебно-медицинска експертиза.
ОТМЕНЯ на основание чл.309 ал.2 от НПК взетите по отношение на Т.Д.Д. И Д.М.М. със снети по-горе самоличности МНО „Подписка” изцяло.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.