№ 126
гр. Шумен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202510 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №5760134 от 05.04.2022 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на К. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на
упълномощен представител на жалбоподателя е депозирано писмено становище, в което
излагат конкретни мотиви в подкрепа на направените с жалбата искания.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ВТ9097КТ, собственост на К. В.
К., с ЕГН********** на 05.04.2022 год. се движел по път І-4 в посока към гр.Търговище. В
района около км.253+346 на посочения пътен участък в 14.47 часа, където с пътен знак В-26
във връзка със Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на Председателя на УС на Агенция
„Пътна инфраструктура“ било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за
движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 81 км/ч /след отчетен
толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на собственика К.
В. К., с ЕГН********** бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №5760134 от
05.04.2022 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на К. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 08.11.2022 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля С. К. Г. и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С. К.
Г., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита
си обяснява начина, по който функционира системата, реда за боравене с нея, като заявява,
че като служител, работещ с това техническо средство е преминал съответното обучение. В
същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
05.04.2022 год., в 14.47 часа лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ВТ9097КТ се
е движел по път І-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.253+346, в зоната на
действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час,
се движел със скорост от 84 км.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 111 км/ч.,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата
следва да се счита 81 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 05.04.2022 год. в 14.47 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е ВТ9097КТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото
техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система рег.№869р-2158/06.04.2022 год. и Снимков материал техническото средство, с
което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Видно от представеното като писмено доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №50-СГ-
ИСИС/03.11.2021 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 28.10.2021 год.
до 03.11.2021 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч.
в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От разпита на свидетеля Г. се установява по безспорен начин, че на посоченото место
на проверката е бил налице поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
на движение до 60 км./час, както и че нарушението е извършено именно в зоната на
действие на посочения пътен знак. От разпита на свидетеля Г. в съдебно заседание се
установява, че в посочения участък от пътя е била въведена временна организация на
движението, поради течащия ремонт на автомагистрала „Хемус“, поради което е било и
въведено посоченото ограничение в скоростта. В подкрепа на този извод е представената
като писмено доказателство по делото Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на Председателя
3
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е била съгласувана с Директора на ГД
„Национална полиция“ и други структури.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че в
електронния фиш не е посочено мястото на извършване на нарушението. Както бе посочено
и по-горе от изложеното именно в електронния фиш става ясно, че нарушението е
констатирано на път І-4 в посока на движение на автомобила към гр.Търговище, в района
на км.253+346, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта
на движение до 60 км/час.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, ползван от жалбоподателя
се е движел с посочената скорост от 84 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с
пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя изложено в жалбата за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в електронния
фиш на обстоятелствата, свързани с нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи и
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че в случая е налице описание на
нарушението - от фактическа и правна страна и е посочен размера на глобата, определен по
реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
От материалите по делото и по-конкретно от приложените като писмено
доказателство по делото Справка за нарушител от региона, Писмо рег.№363000-
5091/13.02.2023 год. на Директора на ОД на МВР-Търговище и Справка за електронен фиш
се установява, че жалбоподателят е бил наказан с електронен фиш серия К, №5152419 за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същия му е бил връчен на 15.09.2021 год. и е влязъл
в сила на 30.09.2021 год.. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието, предмет на
обжалвания електронен фиш е извършено при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ПДР на ЗДвП.
За посоченото нарушение, извършено в условията на повторност административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в двоен
размер на предвидената за съответното нарушение санкция. Доколкото превишението на
максимално допустимата скорост е със 21 км./час и доколкото същото попада в границите
от 21 до 30 км./ч. то правилно е бил определен двойния размер на предвидената в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП санкция от 100 лева. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
4
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя изложено в
жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в
електронния фиш на обстоятелствата, свързани с квалифициращия белег на нарушението
„повторност“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи и съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че в случая е налице описание на нарушението - от фактическа и правна страна и е
посочен размера на глобата, определен по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП не предвижда включване на допълнително описание на нарушението, респ. на
формално изброяване на нормите, касаещи определяне размера на наложената санкция.
Както бе посочено и по-горе от събраните по делото доказателства, и по-конкретно от
приложената от страна на административно-наказващият орган справка за нарушител,
безспорно се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в сила електронен
фиш, за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и наложено
му наказание на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и в случая са налице законовите
основания за ангажиране на отговорността му по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Непосочването на конкретна хипотеза на чл.182, ал.2 от ЗДВП не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя,
доколкото пределно ясно в електронния фиш са описани белезите на вмененото на водача
нарушение, включително и установеното превишение на максимално допустимата за
движение скорост извън населено място, при което за водача не е съществувала неяснота за
това какво деяние се твърди, че е извършил, по какъв начин, кога и къде го е извършил и за
какво деяние му се налага съответната санкция. Именно при отчитане на конкретно
установеното превишение и при съобразяване на правилото на чл.182, ал.4 от ЗДвП е
определен и двойният размер на наложената с фиша глоба, съобразно правилото, посочено в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В подкрепа на изложеното е и константата практика на ШАС по идентични случаи и
по-конкретно Решение №271 от 15.11.2021 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №255/2021
год.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
жалбоподателя, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи, на кого е било предоставено моторното превозно средство. От приложените по
5
делото материали се установява, че собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението е именно жалбоподателя К. В. К., с ЕГН**********. По делото липсва
представена от собственика Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е декларирал, че
друго лице е управлявало автомобила, предоставяйки данни за лицето и свидетелството му
за управление на МПС, поради което се налага извода, че именно К. следва да понесе
административно-наказателната отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №5760134 от 05.04.2022 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на К. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6
7