Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
Гр.Оряхово,28.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 38 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по молба от Г.Р.Ц., с ЕГН **********,*** против Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.3 и чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Молителката
сочи, че е самотна майка и живее в дома
на родителите си в гр. Мизия, като отглежда дете на една година, без да има
сключен граждански брак. От м.септември 2015 г. „има отношения“ с ответника. По
време на връзката им периодично живели в дома на родителите и. Връзката им
продължила до 31.12.2017 г. В този период П. периодично живеели заедно, като
многократно са се карали, разделяли и събирали отново, като след кавги между
двамата, се връщал в дома на родителите си в гр. Мизия. Н.П. е женен, но не живее със съпругата си,
има и едно дете. В молбата и декларацията е посочено също, че от известно
време, след употреба на алкохол, ответника става силно агресивен, заканва се
със саморазправа, заканва се на родителите на молителката, както и че ще и
нанесе побой и че ще я пребие.
Многократно
молителката е сезирала полицейските органи, многократно е предупреждаван с
предупредителни протоколи, но според молителката, те нямат особен ефект, тъй
като няколко дни след такова предупреждение П. не закачал семейството на
молителката, но след това отново ходи в домът им, заканва се както на
молителката, така и на нейните родители.сторила.
Молителката
се позовава на последен акт на насилие от 10.01.2018 г., когато около 20.00
часа молителката заедно с майка си и детето си се прибирали от гр. Враца и
заварили в домът си ответника П.. Същият бутал баща й и му се карал с него.
Като видял молителката, П. излязъл от къщата и направил опит да ритне майка й с
крак и я обидил. Обидил и заплашил молителка и с думите „курва мръсна, ще те
пребия боклук, парцал“.
Молителката
иска от съда на основание
чл.18 ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед, като бъдат постановени предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и
т.3 и 5 от ЗЗДН мерки.
С
разпореждане от 15.01.2018г. ИМ е оставена без движение за отстраняване на
нередовности в ИМ и Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, като уточни семейната,
родствената или фактическа връзка с ответника Н.К.П., в какви отношения се е
намирала и се намира с ответника, както и от кой или кои лица е направено
искането за защита срещу домашно насилие, както и да посочи доказателствата,
които желае да бъдат събрани в производството - писмени и гласни.
С молба
вх.№ 307/26.01.2018 г., уточнява че с ответника живели на семейни начала и от
семейното им съжителство имат едно родено дете, което не е припознато от
бащата.Също така излага доводи за влошени отношения с ответника, който вдига
скандали и й оказва психически тормоз по телефона, като я заплашва че ще й
вземе детето. Навеждат се доводи за актове на физическо насилие единствено по
отношение на майката и бащата на ищцата.
В
подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
В
съдебно заседание молителката поддържа молбата си.
Ответникът
оспорва твърденията в молбата в частта относно твърденията, че е наричал
молителката курва мръсна, ще те пребия, боклук, парцал. Не отрича, че на датата посочена в
молбата – 10.01.2018 г., между него и молителката е възникнал скандал и се
скарали. Не отрича, че ходи в дома на молителката, за да вижда детето си, като
винаги между двамата възникват конфликти и се стига до скандали.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, че молителката е самотна майка и живее в дома на родителите си в гр. Мизия, като
отглежда дете на една година, без да има сключен граждански брак. От
м.септември 2015 г. „има отношения“ с ответника. По време на връзката им периодично
живели в дома на родителите и. Връзката им продължила до 31.12.2017 г. В този
период П. периодично живеели заедно, като многократно са се карали, разделяли и
събирали отново, като след кавги между двамата, се връщал в дома на родителите
си в гр. Мизия. Н.П. е женен, но не
живее със съпругата си, има и едно дете. От известно време, след употреба на
алкохол, ответника става силно агресивен, заканва се със саморазправа, заканва
се на родителите на молителката, както и че ще и нанесе побой и че ще я пребие.
От
представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява, че на 10.01.2018 г.
около 20.00 часа, ответникът извършил акт на домашно насилие, като обиждал
майка й с думите „Ще те пребия“, „боклук“, „Ти си долен боклук като дъщеря ти“
а молителката обиждал с думите „Курва мръсна, ще те пребия, боклук, парцал“,
като й отправил и закани за саморазправа, поради което молбата се явява
подадена в срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок от акта на домашно
насилие.
Предходен акт на насилие ответникът упражнявал множество пъти в
предходни периоди от време, изразяващ се в заплахи за физическа саморазправа с
родителите й и обиди спрямо молителката.
Тези
твърдения не бяха оборени по никакъв начин от ответника.
От
разпита на свидетелката Илияна Лехчевска – майка на молителката се установява,
че страните живели на семейни начала, до 01.01.2018
г., като от съвместното си съжителство имат родено едно дете, което не е
припознато от ответника. След раждането на детето между страните започнали
чести конфликти, които прераствали в скандали, поради което се стигнало до
окончателната им раздяла. След като ответника напуснал семейното жилище, което
било в дома на свидетелката, той често посещавал домът им под предтекст да види
детето, като при всяко ходене между молителката и ответника отново възниквали
скандали, при които ответника отправял закани и заплахи за физическа
саморазправа с нея и родителите и. Посещенията правел след употреба на алкохол
и провокирал скандали с молителката. За всеки скандал молителката подавала
сигнал на тел.112, при което органите на полицията посещавали домът им.
Ответника преустановявал скандала, като му бил връчван протокол за
предупреждение да не се саморазправа с молителката.
От
разпита на свидетеля Чергански се установява, че между страните често имало
скандали, като повода бил от финансово естество. Свидетеля твърди, че не е
присъствал лично на такива скандали. Бил е свидетел единствено на скандали
между двамата по телефона. Твърди, че не е бил свидетел на скандали в домът им.
По
делото е приет и Протокол на РУ Оряхово за предупреждение от 10.01.2018 г., от
който е видно, че ответника е предупреден да не отправя обиди, закани за
саморазправа и заплахи спрямо молителката Г.Р.Ц..
По
делото са приложени и справки и докладни записки от РУ на МВР Оряхово, от които
е видно, че ответника многократно е обиждал, заплашвал и отравял закани за
саморазправа с молителката и семейството й. На ответника са връчвани полицейски
разпореждания да не посещава дома на молителката и да не отправя закани за
саморазправа с личността и семейството и.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Молбата
е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно
легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.
Предмет
на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочените в
молбата дата е извършил актове на домашно насилие над молителката и майка й.
Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който
“Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.“.
В този
смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на
закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой , а и
опита за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие.
В
подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл.9 ал.3
ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения
и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я
цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН.
Доказателствената й сила не е оборена от ответника с провеждане на пълно и
главно доказване на възраженията му.
Ето
защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да
бъде уважена. Установи се по делото, че
спрямо молителката Г.Ц. е проявен акт на домашно насилие на 10.01.2018 г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а именно на 10.01.2018
г. около 20.00 часа ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение
на молителката, като вдигнал скандал в домът й, и отправил обидни думи и закани
за физическа саморазправа с нейните родители. По този начин с действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната психическа неприкосновеност
на молителката.
Това се
доказа по делото по безсъмнен начин, както от обясненията на молителката Ц.,
подкрепени с представената декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗСДН и разпита на
свидетелката Лехчевска.
Съдът
намира, че не следва да обсъжда доводите за системност на актове на домашно
насилие. В случая се търси защита по този специален закон от подобни актове,
която защита цели ефикасна, бърза намеса по предотвратяването на подобно
поведение с предвидените от ЗЗДН мерки, за което е достатъчно
установяването дори на един изолиран
случай на проявен акт на домашно насилие, било то физическо или психическо.
Прояви на системно укоримо поведение на съпруга следва да бъдат обсъждани в
друго производство.
При
извода за основателност на предявената молба, съдът следва да наложи мерките по
чл. 5 от ЗЗДН съобразно конкретния
случай и не е обвързан от искането на пострадалото лице. В случая счита, че
следва на първо място да се наложи мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗСДН, осъществена чрез задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката за срок от 6 месеца. Съдът счита такава мярка
за адекватна и подходяща, с оглед на това, че ответника не следва след изтичане
на евентуално определен срок да смята, че е позволено извършването на такова
насилие. Тази мярка в конкретния случай ще осъществи закрила на
пострадалата за по – дълъг период. Съдът намира, че следва на извършителя да се забрани да приближава жилището, местоработата
и местата за социални контакти и отдих на пострадалата на осн. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН. В този смисъл съдът
намира, че за тази мярка следва да бъде определен също срок от шест месеца, който е достатъчен за
превантивната роля на този вид мерки.
На осн.
чл.5 ал.4 от ЗЗДН, Съдът е задължен да наложи на ответника и глоба, която с
оглед липсата на доказателства за доходите му и тежестта на извършените актове
на домашно насилие следва да бъде определена в минимален размер.
При
този изход на спора ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Г.Р.Ц.,
с ЕГН **********,*** по Закона за защита срещу домашното насилие, а именно:
1.ЗАДЪЛЖАВА
ИЗВЪРШИТЕЛЯ Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ по отношение на Г.Р.Ц., с
ЕГН **********,***.
2.ЗАБРАНЯВА
на Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***,ДА ПРИБЛИЖАВА НА ПО-МАЛКО ОТ
3.НАЛАГА НА ИЗВЪРШИТЕЛЯ Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. /двеста лева
и нула ст./
ОСЪЖДА Н.К.П.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв. държавна такса за водения
процес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Да се
връчат преписи от Решението и Заповедта на страните и на РУ на МВР-Оряхово.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанският окръжен съд в 7 дневен срок от днес.
Обжалването
не спира изпълнението на ЗАПОВЕДТА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З
А П О В Е Д
за защита от
домашно насилие
гр.
Оряхово, 28.02.2018 г.
ИВЕТА
КЪНЕВА-САНКОВА – съдия в Районен съд гр. Оряхово, по гр. дело № 38 по описа за 2018 г., на основание чл. 15,
ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие и Решение № 20/28.02.2018 г. по
гр.дело № 38/2018 г. по описа на съда, разпоредих да се издаде следната
ЗАПОВEД
ЗА ЗАЩИТА на Г.Р.Ц., с ЕГН **********,***
на основание чл.5,ал.1, т.1 и т.3
ЗЗСДН
1.ЗАДЪЛЖАВА
Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Г.Р.Ц., с ЕГН **********,***
2.ЗАБРАНЯВА
на Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ПРИБЛИЖАВА НА ПО-МАЛКО
ОТ 50 МЕТРА ЖИЛИЩЕТО, В КОЕТО ЖИВЕЕ Г.Р.Ц., с ЕГН **********,***, МЕСТОРАБОТАТА
и както и МЕСТАТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ, ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
3.НАЛАГА
НА ИЗВЪРШИТЕЛЯ Н.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. /двеста лева и нула ст./.
ЗАПОВЕДТА
подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА
на органите на РУ на МВР – Оряхово да следят за изпълнение на Заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.К.П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че при неизпълнение на Заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от Заповедта да се
връчи на страните и на РУ на МВР – гр. Оряхово за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Кънева-Санкова/