№ 482
гр. Варна , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110201971 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Постъпила е жалба от адв.Й. Ал. като пълномощник на ИВ. Д. ИВ. ЕГН ***
против наказателно постановление № 020-0445-001003/05.03.2021 г. на Ж.С.К. -
началник на група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, с което са му наложени
административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП за нарушение на
чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В жалбата
въззивникът счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно
като сочи доводи за това и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв.Й. Ал., редовно упълномощен. По същество адв.А. моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно на
основанията, посочени във въззивната жалба и присъждане на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебното заседание. На 11.07.2021 г. в деловодството на Районен съд Варна са
депозирани писмени бележки вх.№ 13723 от Областна дирекция на МВР Варна,
представлявана от директора А.М. чрез юрисконсулт К.Л. - А. с приложено
пълномощно, с които уведомява съда, че не може да се яви в съдебното заседание,
излага становище по същество, моли съда да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да се присъди
адвокатското възнаграждение в минимален размер.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ИВ. Д. ИВ. имал проблеми с бъбреците, за които е представил
заверени копия от амбулаторен лист и рецепта и по лекарска препоръка пиел вода от
местността Побитите камъни между гр.Варна и гр.Девня. На 24.10.2020 г. преди работа
решил да отиде с личния си автомобил БМВ 330 с рег.№ В ** ВР до местност Побити
камъни и да си налее вода. Тръгнал около 06 часа, било още тъмно и мъгливо. След
разклона за с.Слънчево И. видял поставени напречно на пътя два броя метални
мантинели с пътен знак „В2“ на тях, под който била поставена допълнителна табела
„НЕ ВАЖИ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ НА ПОБИТИ КАМЪНИ“ и затова продължил. Видял
на пътното платно купчина с фрезован асфалт и я заобиколил, но след това имало
друга такава купчина, която не видял и се блъснал в нея, при което автомобилът му се
преобърнал. Обадил се на свои познати, които пристигнали на мястото , уведомили
дежурната част на РУ Аксаково и младши автоконтрольор АЛ. В. АЛ. бил изпратен на
място да обслужи произшествието.
На 24.10.2020 г. в 07:20 часа младши автоконтрольор АЛ. В. АЛ. от РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна съставил Протокол за ПТП № 1707986, в който е
посочено, че произшествието е настъпило в 06:45 часа. Като обстоятелства за ПТП е
отразено, че И. е навлязъл с управляваното от него МПС лек автомобил БМВ 330 с рег.
№ В ** ВР в участък с въведена забрана с пътен знак „В2“ и поради движение с
несъобразена скорост при намалена видимост поради тъмнина и мъгла се блъска в
изкуствена преграда на пътя/фрезован асфалт/. Протоколът е подписан от
И./приложено заверено копие към административно-наказателната преписка/АНП/.
На 24.10.2020 г. младши автоконтрольор АЛ. В. АЛ. РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия
GA № 308118 против ИВ. Д. ИВ. за това, че: първо е посочено 24.10.2020 г. в 07:59
часа, веднага след това 24.10.2020 г. около 06:44 часа в община Аксаково на път
граница Румъния-Русе-Цар Калоян-Шумен-Девня-Варна, след разклона за с.Слънчево
при въведена забрана при временна организация на движението и наличие на пътен
знак В2 продължава движението си в посока гр.Девня и поради движение с
несъобразена скорост при намалена видимост от мъгла и тъмнина се блъска в
изкуствени прегради на пътя/фрезован асфалт/. ПТП с материални щети. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, като уредът
отчита 0 промила алкохол. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията на И. по
чл.6 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП. На същата дата нарушителят ИВ. Д. ИВ. се запознал със
съдържанието на АУАН, не направил възражения и получил препис от АУАН. Към
АНП е приложен оригинал от АУАН.
ИВ. Д. ИВ. депозирал писмено възражение УРИ 445000-2410/26.10.2020 г.
срещу съставения му АУАН, в което посочва, че страда от бъбречно заболяване и имал
лекарско предписание да пие вода от „Побити камъни“. На 24.10.2020 г. преди работа
решил да отиде за вода. Пътувайки за местността „Побити камъни“ видял, че пътят е в
ремонт, като е въведена временна организация и е поставен пътен знак „В2“,
забраняващ влизането в двете посоки, като до този пътен знак имало поставена
2
допълнителна табела, указваща, че забраната не важи за посетители на „Побити
камъни“. Поради това твърди, че не е извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и моли
АУАН да бъде анулиран в тази част. Към АНП е приложен оригинал от възражението.
Със заповед № 445з-94/2020 г. на началника на РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна е назначена четиричленна комисия за проверка по постъпилото писмено
възражение. От изготвената на 11.11.2020 г. от младши автоконтрольор АЛ. В. АЛ.
докладна записка/приложен оригинал към АНП/ е видно, че след получен сигнал за
ПТП е посетил местопроизшествието на около 50 метра след разклона за с.Слънчево на
път I-2, на преградите с пътен знак В2 имало поставена табела, че забраната не важи за
посетители на природен парк Побити камъни. От служител на фирмата, извършваща
ремонтните дейности, разбрал, че те не са поставяли тази табела, а същата е поставена
от уредниците на музея. Водачът И. бил тестван за алкохол, като пробата била
отрицателна.
Било снето сведение/приложено в оригинал към преписката/ от С.П.М. –
работещ в музеен обект Побити камъни, според което след затваряне на отсечката
говорил с директора на Регионален исторически музей Варна и го уведомил, че пътя е
затворен и посетители не могат да посещават обекта. На другия ден му се обадил
директора и му казал, че е говорил с директора на Областно пътно управление и са се
разбрали, че забраната няма да важи за посетители на музей „Побити камъни“ и че от
АПИ ще поставят допълнителна указателна табела. На следващия ден видял, че под
знак В2 имало поставена табела, че не важи за посетители на Побити камъни.
Снето е сведение и от ИВ. Д. ИВ., приложено в оригинал към преписката, че е
тръгнал да си налее вода от местност Побити камъни около 06 часа, било още тъмно и
мъгливо, видял мантинелите, поставени напречно на пътя с пътен знак „В2“ на тях, под
който била поставена допълнителна табела „НЕ ВАЖИ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ НА
ПОБИТИ КАМЪНИ“ и затова продължил. Видял на пътното платно купчина с
фрезован асфалт и я заобиколил, но след това имало друга такава купчина, която не
видял и се блъснал в нея.
След извършване на проверка комисията изготвила на 19.02.2021 г.
справка/приложен оригинал към преписката/, в която е отразено, че младши
автоконтрольор А.В. е посетил местопроизшествието, установил, че има поставени
напречно на пътя прегради с пътен знак „В2“ и направил фотоснимки, от които е
видно, че под пътен знак В2 е поставена допълнителна табела с надпис „НЕ ВАЖИ ЗА
ПОСЕТИТЕЛИ НА ПОБИТИ КАМЪНИ“. Изискали информация от Областно пътно
управление-Варна, откъдето с писмо изх.№ 24-00-27/16.02.2021 г./приложен оригинал
към АНП/ на директора на ОПУ-Варна ги уведомил, че на основание негово устно
разпореждане е поставена допълнителна табела с надпис „НЕ ВАЖИ ЗА
ПОСЕТИТЕЛИ НА ПОБИТИ КАМЪНИ“ под пътен знак В2 на ремонтирания участък
от път I-2 в участъка след разклона за с.Слънчево посока гр.Девня. Изключението е
въведено по молба на директора на Природен парк „Побити камъни“ и важи за
организирани групи от посетители на парка. Комисията дала заключение, че
съставеният АУАН е правомерен и законосъобразен.
На 05.03.2021 г. е издадено наказателно постановление № 20-0445-001003/ от
Ж.С.К. - началник на група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна. В него
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстановката, описана в
3
АУАН, приел е, че ИВ. Д. ИВ. е извършил нарушения на чл.6 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП,
за които му наложил административни наказания глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за първото нарушение и глоба в
размер на 200 лева за второто нарушение/приложен оригинал към преписката/.
Във въззивното производство бе разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя АЛ. В. АЛ., който с показанията си потвърждава възприетата от
административно-наказващият орган в наказателното постановление фактическа
обстановка. Посочва, че е посетил мястото на пътно-транспортното произшествие,
тогава пътната отсечка на път първи клас I-2 Варна-Русе от разклона за с.Слънчево
посока гр.Девня до разклона за кв.Повеляново била затворена за ремонт.
Непосредствено след разклона за с.Слънчево на пътното платно били поставени
мантинели с поставени пътни знаци „В2“ – забранено влизането на пътни превозни
средства в двете посоки. Имало поставена допълнителна табела, че забраната не важи
за посетители на Побитите камъни. Направил снимка на мантинелите със знаците и
допълнителната табела и изкуствените камари. След знаците на пътното платно били
направени две изкуствени камари с чакъл. Между двете изкуствени камари е можело да
премине автомобил, но с ниска скорост. И. с автомобила си навлиза в участъка след
пътните знаци, блъска се в една от двете камари и автомобилът се обръща по таван.
От представената от въззиваемата страна справка за наложените наказания на
ИВ. Д. ИВ. като водач на МПС е видно, че той е правоспособен водач от 20.12.1999 г. и
оттогава има наложени 9 наказания с наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП.
Към делото бяха приобщени представените с въззивната жалба 2 броя
фотоснимки.
Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка на основание
посочените гласни и писмени доазателствени средства, които се допълват взаимно, не
са противоречиви и не се оспорват от страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
По гласните доказателствени средства:
Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя АЛ. В. АЛ., като
обективни и подкрепящи от приложените писмени доказателства. Св.А. лично е
посетил местопроизшествието, възприел е обстоятелствата и е направил изводи за
действията на въззивника, които е отразил в съставения АУАН.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства по делото, тъй като те са непротиворечиви, съставени са в
съотвествие с изискванията на НПК и ЗДвП, съдъжат относима информация относно
основния предмет на доказване по делото и не се оспорват от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
4
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на И.И. лично на 05.05.2021 г., видно
от разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 10.05.2021 г.,
видно от печата върху приложения пощенски плик. Спазен е седемдневния срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е своевременна, подадена е от процесуално легитимно
лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган - АЛ. В. АЛ., младши автоконтрольор в
РУ Аксаково при ОД на МВР Варна - длъжностно лице от служба за контрол,
предвидена в ЗДвП, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от този закон и и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. - т.1.3 на министъра на вътрешните работи/приложено
заверено копие към АНП/.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Ж.С.К. -
началник на група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, съгласно чл.189 ал.12 от
ЗДвП, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. – т.2.9 на министъра на вътрешните
работи и удостоверение УРИ 365р-30828/07.06.2021 г./изискано от съда и приложено
към делото/ на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
Относно нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая според
наказващият орган е установено, че въззивникът И. не е съобразил своето поведение с
пътен знак В2. Пътен знак „В2 Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки“ е включен в Раздел III.Пътни знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана - група "В" на Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата/ППЗДвП/. Но в хода на съдебното производство категорично
бе установено, че към този знак В2 е била добавена и допълнителна табела от Раздел
VIII. Допълнителни табели - група "Т" от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, а именно табела Т17 с изписан текс „Не важи за посетители
на Побити камъни“ Съгласно чл.60 ал.4 от ППЗДвП допълнителна табела Т17 се
използва за изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за
5
които не са предвидени допълнителни табели. Именно с тази табела е било ограничено
действието на пътен знак В2, като е уточнено, че забраната за влизане на пътни
превозни средства след знака не се отнася за посетители на Побити камъни. В случая
въззивникът И. е искал да посети именно тази местност, поради което не е нарушил
забраната, въведена с пътен знак В2, не е осъществил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и
наложеното за това нарушение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая административно-наказващия орган е допуснал нарушение на чл.52
ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Още в
своето писмено възражение срещу съставения му АУАН въззивникът е посочил, че той
е пътувал точно до Побити камъни и по този начин не е нарушил пътен знак В2. Като
не е извършил разследване на спорните обстоятелства, административно-наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на
правото на защита на въззивника, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
Относно нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП:
В тази част на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42
от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно и точно нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата при които е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба, посочени са данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазени
са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в издаденото наказателно постановление е
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано и позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а
именно в това, че при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия/наличие на мъгла/, с конкретните условия на
видимост/намалена видимост при тъмнина/ и със състоянието на пътя/ участък в
ремонт с изкуствени прегради на пътя/фрезован асфалт/.
Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, която вменяват задължение на водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено по
категоричен и безсъмнен начин, че към посочената дата на извършване на
6
нарушението – 24.10.2020 г. ИВ. Д. ИВ. при избиране на скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост и със
състоянието на пътя и поради движение с несъобразена скорост причинил пътно-
транспортно произшествие.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Правилно е била ангажирана личната отговорност
на И.И. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
Размерът на административното наказание е фиксиран в размер на 200 лева,
поради което не следва да се обсъжда възможността за неговото изменение.
Поради изложените основания съдът счита, че в частта на налагане на
административно наказание за второто нарушение наказателното постановление е
законосъобразно, обосновано и наложеното наказание е справедливо и наказателното
постановление следва да се потвърди в тази му част.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ВЪЗЗИВНИКА:
Съдът приема възражението на въззивника, изложено в съдебно заседание, че
не е осъществил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като участъкът не е бил забранен
за посетителите на Побити камъни, като своите аргументи за нова нарушение съдът
изложи по-горе.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
жалба, че изкуствено направените купчини от фрезован асфалт не са били обозначени
по никакъв начин и това е била причината за настъпване на пътно-транспортното
произшествие. И. е провоспособен водач на МПС повече от 20 години, което говори за
натрупан голям опит. Самото наличие на пътни знаци В2 на пътното платно дори с
наличието на допълнителната табела, ограничаваща действието им, следва да
сигнализира на И. за наличието на ремонт или други пречки, налагащи забраната за
навлизане в пътния участък, това съответно да доведе до повишаване на неговото
внимание и движение с такава скорост, която да му позволи да намали скоростта или
спре, когато възникне опасност за движението и каквото е изискването на чл.20 ал.2 от
ЗДвП. Неотчитането на тези обстоятелства, игнорирането на възможността за поява на
препятствия на пътното платно с оглед постановени знаци и движението с
несъобразена скорост от страна на въззивника И. са единствената причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
7
жалба, че от наказателното постановление не ставало ясно от кога е въведена
временната забрана и до кога и за кого важи пътния знак. В случая е ирелевантно от
кога и до кога е въведена временната забрана, важното е към момента на деянието тази
забрана е действала. Изрично е посочено и за кого важи пътния знак – за всички
участници в движението с изключение на посетителите на Побити камъни.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
жалба, че от наказателното постановление не ставало ясно дали пътният знак е бил
поставен преди или след разклона за с.Слънчево и за коя посока на движение се отнася.
В наказателното постановление изрично е посочено, че забраната е въведена с пътен
знак след разклона за с.Слънчево в посока гр.Девня и с това е индивидуализирано в
достатъчна степен мястото и посоката на действие на пътния знак.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
жалба, че в АУАН и в наказателното постановление не е посочено времето на
извършване на нарушението. Действително в АУАН и в наказателното постановление
е посочено като време на извършване на нарушението първо 24.10.2020 г. в 07:59 часа,
веднага след това 24.10.2020 г. около 06:44 часа, но съдът счита, че това се дължи на
техническа грешка и че от протокола за ПТП и от свидетелските показания на св.А.
категорично се установява, че произшествието е настъпило на 24.10.2020 г. в 06:45
часа. А и в чл.42 и чл.57 от ЗАНН като задължителен реквизит не е посочен час на
извършване на нарушението, поради което съдът счита, че допуснатото разминаване
относно часа на извършване на нарушенията не е от категорията на съществените
процесуални нарушения.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
жалба, че в случая не е налице административно нарушение, тъй като липсва един от
задължителните елементи на деянието, посочени в чл.6 от ЗАНН, за да се квалифицира
като административно нарушение, а именно вина. В случая не е налице умисъл от
страна на нарушителя, тъй като не е искал настъпването на общественоопасния
резултат. Деянието е извършено под форма на вина непредпазливост, тъй като с оглед
на големия опит на И. като водач на МПС, възприемането от негова страна на пътния
знак, въвеждащ забрана за навлизане в пътния участък, намалената видимост от
атмосферните условия/мъгла/ и ранния час от денонощието/тъмнина/, е бил длъжен да
предвиди, че по пътното платно могат да се появят препятствия, които да
представляват опасност за движението.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
жалба, че липсата на конкретизация и индивидуализация в наказателното
постановление на материалните щети, съставляващи съставомерен елемент на
конкретното ПТП обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление.
Действително в АУАН и в наказателното постановление е посочено единствено
допускането на ПТП, без да са посочени какви материални щети са причинени. Но от
изготвената от младши автоконтрольор А.А. докладна записка и даденото лично от
И.И. сведение е видно, че след удара в купчината с асфалт автомобилът на И. се е
преобърнал по таван, от съставения от младши автоконтрольор А.А. протокол за ПТП е
отбелязано, че са налице видими щети по всичките части на автомобила на И., поради
което съдът приема, че е категорично доказано, че с деянието си И. е причинил ПТП.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивна
8
жалба, че липсата на мотиви в наказателното постановление относно неприлагането на
чл.28 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице. В разпоредбата на чл.57 ал.1
от ЗАНН, където са посочени задължителните реквизити на наказателното
постановление, не са посочени като такива мотиви, поради което съдът счита, че в
случая не е допуснато съществено нарушение. В случая извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП. С поведението си жалбоподателя не се е съобразил с
безпрепятственото управление на МПС, като създава реална опасност от пътен инцидент за участниците в
движението. Съдът счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение и че
не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и от съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Жалбоподателят е поискал заплащане на 360 лева за адвокатски хонорар. Към
делото са приложени пълномощно от ИВ. Д. ИВ. за адвокат Й. Ал. да го представлява
по административно-наказателното дело по описа на Районен съд Варна/л.12/, без да е
посочен размер на адвокатски хонорар. В хода на съдебното заседание бе представен и
приет договор за правна помощ и съдействие между ИВ. Д. ИВ. и адвокат Й. Ал./л.32/,
в който е посочена сумата от 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, платени в
брой на 09.06.2021 г.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По силата на ал.5 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
9
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нармативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 360 лева с ДДС, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80
лева. Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, въззиваемата страна направи искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата
на настоящия случай – отмяна на наказателното постановление относно наложените за
първото нарушение административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец и потвърждаването му относно
наложеното наказание за второто нарушение глоба в размер на 200 лева, участието
само на процесуален представител на въззивника в едно съдебно заседание, без
ангажиране на допълнителни свидетели, стандартната материя, все пак изискваща
10
време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита, че в случая справедливо
адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 360 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес до 1 000 лева, формиран от сумата на наложените
глоби. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена 60 % от иска на въззивника, съответно 40 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в размер на 216
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 20-0445-001003/05.03.2021 г.,
издадено от Ж.С.К. началник на група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна в частта,
в която на ИВ. Д. ИВ. ЕГН ***, за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Отменя наказателно постановление № 20-0445-001003/05.03.2021 г., издадено
от Ж.С.К. началник на група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна в частта, в която на
ИВ. Д. ИВ. ЕГН ***, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по
пътищата на основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
На основание чл.63 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1,
ал.5 и ал.8 от ГПК, чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
осъжда ИВ. Д. ИВ. ЕГН ***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 32 лева за
юрисконсултско възнаграждение за защита в съдебното производство.
На основание чл.63 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1,
ал.5 и ал.8 от ГПК, чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
осъжда ОД на МВР Варна да заплати на ИВ. Д. ИВ. ЕГН ***, сумата от 216 лева за
адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство.
Да се изпратят съобщение на ОД на МВР Варна и на ИВ. Д. ИВ. ЕГН *** чрез
11
адвокат Й. Ал., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12