РЕШЕНИЕ
№ 2247
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120100207 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Йеттел
България “ ЕАД (предишно наименование „Теленор България “ ЕАД),
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., подадена чрез
пълномощник – адв.Г. З., съдебен адрес в ***, чрез адв.С. М., уточнена с
молба, рег.03958/31.01.2023 г., л.32, последно уточнение молба, рег.
№6694/17.02.2023 г., против В. Ю. Т., ЕГН **********, адрес в ***, с искане
за постановяване на решение за установяване дължимостта на суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№***/11.10.2022 г. по ч.гр.дело №***/2022 г. по описа на РС-Бургас, а
именно сумата от 2042,30 лева, формирана от следните суми: 133,30 лева,
представляваща абонаментни такси и потребление за отчетен период от
25.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по сключен между страните договор за мобилни
услуги от 16.12.2019 г. с мобилен номер +***, 124,98 лева, представляваща
неустойка при прекратяване по т.11, б.“а“ от договор за мобилни услуги от
16.12.2019 г. с мобилен номер +***, 421,68 лева, представляваща неустойка
при прекратяване по т.11, б.“б“ от договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г.
с мобилен номер +*** за устройство Samsung Galaxy S10 Plus 128GB White,
1
961,04 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
25.04.2020 г. – 24.08.2020 г. по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за Samsung
Galaxy S10 Plus 128GB White, 130,01 лева, представляваща абонаментни такси
и потребление за отчетен период от 25.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по сключено
между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 11.06.2018 г. с мобилен номер +***, 230,47 лева, представляваща дължими
лизингови вноски за периода 25.04.2020 г. – 24.07.2020 г. по договор за
лизинг от 11.06.2018 г. за Apple iPhone X 64GB Silver, 32,03 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по Раздел III, т.3, б.“а“ от
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. с
мобилен номер +***, 8,79 лева, представляваща неустойка при прекратяване
по Раздел III, т.3, б.“б“ от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 11.06.2018 г. с мобилен номер +*** за Apple iPhone X
64GB Silver.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
16.12.2019 г. и договор за лизинг от същата дата за Samsung Galaxy S10Plus
128GBWhite. Твърди се и това, че ответникът сключил с ищеца допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
11.06.2018 г. за Apple iPhone X 64GB Silver, както и че не е изпълнил
задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени
едностранно от ищеца на 19.08.2019 г.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба към 25.08.2020 г.
ответникът е имал задължения за предходни периоди в размер на 629,38 лева,
както и дължими лизингови вноски в размер на 825,44 лева за периода
25.07.2020 г. – 24.08.2020 г. по договор за лизинг от 07.05.2020 г., начислени
са му неустойки в общ размер на 587,48 лева, формирани както следва: по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.12.2019 г. в размер
на 546,66 лева, от които 124,98 лева, представляваща три месечни такси и
421,68 лева за Samsung Galaxy S10 Plus 128GBWhite, представляваща разлика
между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг; по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.06.2018 г. в размер
на 40,82 лева, от която 32,03 лева, представляваща три месечни такси и 8,79
2
лева за Apple iPhone X 64GB Silver, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя
молба, рег.№35875/28.09.2023 г.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител – адв.Б.Т.,
се е възползвал от правото си да подаде отговор в срока по чл.131 от ГПК, в
който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че представените с
исковата молба фактури и приложените към тях справки за потребление не са
подписани от ответника, респ. не са приети от него, поради което и не
съдържат в себе си материална доказателствена сила относно извършена
доставка на посочените в тях услуги. По този начин ответникът оспорва
ищецът да е изправна страна по договорите. Наред с това счита, че поради
липса на твърдения и доказателства за отправено до ответника изявление от
страна на ищеца за разваляне на договорите, действието им не е било
прекратено предсрочно по вина на ответника, поради което и неустойки не се
дължат, още повече че липсват каквито и да е вреди. Оспорва сключването на
договор за лизинг на Apple iPhone X 64GB Silver, поради липса на
доказателства в тази насока. На подробно изложени в отговора аргументи
оспорва основателността на иска за установяване дължимостта на
претендираните лизингови вноски и неустойки по договор за лизинг от
16.12.2019 г. за Samsung Galaxy S10Plus 128GB White, още повече че същите
са обезпечени с издадена от ответника запис на заповед за сума в размер на
186,57 лева.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от
съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което става ясно, че по заявление на ищеца има издадена в
негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
3
с №***/11.10.2022 г., с която е разпоредено длъжникът В. Ю. Т. да заплати на
кредитора „Йеттел България“ ЕАД сумата от 263,36 лева, представляваща
сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги,
дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***/16.12.2019
г. и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***/11.06.2018 г., сумата от 1191,51 лева,
представляваща сбор от изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг
от 16.12.2019 г. и от 11.06.2018 г., сумата от 587,48 лева, представляваща
договорна неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги и за лизинг по вина на абоната, ведно със законната лихва
върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 10.10.2022 г. до
окончателното им изплащане. Тъй като длъжникът е уведомена за заповедта
на основание чл.47, ал.5 от ГПК, операторът, в изпълнение на дадените му
указания се е възползвал от правото си и е предявил в срока по чл.415 от ГПК
установителен иск за вземането по заповедта.
Между страните не се спори за наличието на облигационна връзка
помежду им по повод сключени на 16.12.2019 г. и на 11.06.2018 г. договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, договор за лизинг на мобилен
телефон, марка Samsungq Galaxy и допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +***. Същите са приложени
към заявлението по чл.410 от ГПК, а от съдържанието им се установява, че на
ответника е бил предоставен мобилен телефонен номер +*** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 49,99 лева и мобилен
телефон, марка Samsungq Galaxy S10 Plus срещу сумата от 1186,57 лева с
включено 20 % ДДС, платима на 23 вноски, всяка в размер на 51,59 лева.
Видно от допълнителното споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 16.12.2019 г., посоченият по-горе фиксиран номер е бил ползван от
ответника при посочените в споразумението ценови условия на избраните от
потребителя абонаментен план и условия, а именно стадартен месечен
абонамент в размер на 44,99 лева и промоционални 20000 МВ.
Според чл.26 от Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (за
краткост ОУ), при използване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
4
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане
на дължимите суми.
За задължения на ответника операторът е издал фактури с
№№**********/25.04.2020 г. за отчетен период 25.04.2020 г. – 24.05.2020 г.,
№**********/25.06.2020 г. за отчетен период 25.05.2020 г. – 24.06.2020 г.,
№**********/25.07.2020 г. за отчетен период 25.06.2020 г. – 24.07.2020 г.,
№**********/25.08.2020 г. за отчетен период 25.07.2020 г. – 24.08.2020 г.,
които включват задължения за мобилен номер *** и за мобилен номер ***,
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги. Общо
начислената сума по фактурите е в размер на 2042,30 лева и няма данни
същата да е платена.
Според чл.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, той има право
едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането
им. В раздел 11 „Условия“ от Договорите се съдържа клауза, според която в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
общи условия, Т. дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката
Т. дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Т. дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от нея при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. Тъй като според
оператора договорите са прекратени, то размерът на неустойката по договора
5
за номер +*** е 546,66 лева, от които 124,98 лева представлява стойността на
тримесечни абонаментни такси, и 421,68 лева представлява разликата между
цената на устройството Samsungq Galaxy без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, а размерът на
неустойката по договора за номер +*** е 40,82 лева, от които 32,03 лева
представлява стойността на тримесечни абонаментни датки, и 8,79 лева
представлява разликата между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
На 10.10.2022 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №***/2022 г. по описа на БРС,
по което на 11.10.2022 г. е издадена цитираната по-горе Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ищецът
установи наличието на облигационна връзка с ответника посредством
приетите като доказателства, неоспорени от ответната страна, договор за
мобилни услуги, допълнително споразумение към него, както и договор за
лизинг, удостоверяващи съществуването на валидни облигационни
правоотношения между страните по повод доставянето и ползването на
мобилни услуги и мобилно устройство.
Действително ищцовото дружество не ангажирани доказателства,
удостоверяващи изправността му по предоставяне на мобилните услуги,
предмет на двата договора. Доколкото обаче с издадените фактури са
фактурирани месечни такси, дължимостта на които не е обвързана от
доставката на услуги, съдът намира, че на ответника са предоставени
услугите по договорите, като падежът на задължението за плащане е
настъпил, но плащане не е извършено, поради което ответникът дължи на
оператора сумата от 263,36 лева, представляваща сбор от дължими такси и
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 16.12.2019
г. и допълнително споразумение ъм договор за мобилни услуги с предпочетен
6
номер +*** от 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.10.2022 г., когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до пълното изплащане на задължението.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже
от ищеца, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при
прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му,
както и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.
Постигнатата уговорка между страните не изключва приложението на
императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален.
В тази връзка ищецът твърди, че неустойката се дължи не поради
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на
потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани
мобилни услуги. Въпреки това, ищецът се позовава на същите клаузи от
договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойките при
прекратяване на договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на
клаузите е, че неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“
на едно от няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от
волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други
документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор и
длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той
отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от страна на
оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87
ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на
договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на
длъжника – в този смисъл Определение №600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т.д.
№993/2011 г., II т.о.
Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е
неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на
7
облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не
се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на
потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно
основание за дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи
неустойка „за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока
му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва
с „всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок“.
Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя. Същото се отнася и до случаите, в които е предоставено
мобилно устройство. Потребителят ще дължи само при разваляне на договора
„такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора“. В хода на производството не бе проведено
доказване кога и от кого са развалени договорните правоотношения, по какъв
начин страната, която упражнява правото си да развали договорите, е
уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като
същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на
разваляне с изявление в същата форма. В случая, по делото не се твърди и не
се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което
разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Исковата молба не може да
служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на
8
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент исковата молба се счита за предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на
двата договора е изтекъл. Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал
от правото си да развали договорите, поради което в неговата правна сфера не
е възникнало вземане за неустойка, респективно вземане за разликата между
цената на предоставено устройство и реалната му цена без абонамент.
Предвид на изложеното, тези искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски
за заповедното производство и исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, или сума в размер на 163,03 лева за исковото
производство и 11,71 лева за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че В. Ю. Т.,
ЕГН **********, адрес в ***, дължи на „Йеттел България “ ЕАД (предишно
наименование „Теленор България “ ЕАД), седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
М. С. и Д. К. К., съдебен адрес в ***, чрез адв.Г.З. сумата от 133,30 лева,
представляваща абонаментни такси и потребление за отчетен период от
25.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по сключен между страните договор за мобилни
услуги от 16.12.2019 г. с мобилен номер +*** и сумата от сумата от 130,01
лева, представляваща абонаментни такси и потребление за отчетен период от
25.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по сключено между страните допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. с мобилен
номер +***, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените
главници, до окончателното им изплащане, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 10.10.2022 г., за които има издадена по
ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №***/11.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Йеттел България “ ЕАД (предишно
наименование „Теленор България “ ЕАД), седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
9
М. С. и Д. К. К., съдебен адрес в ***, чрез адв.Г.З., против В. Ю. Т., ЕГН
**********, адрес в ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от 124,98 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по т.11, б.“а“ от договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. с
мобилен номер +***, 421,68 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по т.11, б.“б“ от договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. с
мобилен номер +*** за устройство Samsung Galaxy S10 Plus 128GB White,
230,47 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
25.04.2020 г. – 24.07.2020 г. по договор за лизинг от 11.06.2018 г. за Apple
iPhone X 64GB Silver, 32,03 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по Раздел III, т.3, б.“а“ от допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. с мобилен номер +***, 8,79 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по Раздел III, т.3, б.“б“ от
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. с
мобилен номер +*** за Apple iPhone X 64GB Silver, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми има издадена по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №***/11.10.2022 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Ю. Т., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на „Йеттел
България “ ЕАД (предишно наименование „Теленор България “ ЕАД),
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., съдебен адрес в ***, чрез
адв.Г.З., сумата от 163,03 лева, представляваща направени в исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от
11,71 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № ***/2022 г. по описа на РС-Бургас, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10