Мотиви към
присъда № 19 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1249/2020 година по
описа на Окръжен
съд-Бургас
Съдебното производство по делото е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който
против подсъдимия Н.Т.Г. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение за това, че
на 11.09.2017 г. в село Баня, община Несебър, област Бургас, на ул. *********, в близост до дом №
*, по Републикански път
1-9 (Европейски път Е87), при управление на собствения си лек автомобил "*******" с peг. № ********, движещ се в посока
от град Бургас към град Варна, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак”, като се движил с
превишена скорост от 65.05 км./ч. при максимално разрешена от 40 км./ч.,
обозначена с пътен знак за въвеждане на забрана В26, предвиден в чл. 47, ал. 1,
изречение първо и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата (ППЗДвП), както и в чл. 6, т. 1 от ЗДвП - „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, като не съобразил поведението
си с пътния знак за въвеждане на забрана В26, възприел неустановено по делото препятствие в лентата за движение на автомобила си, завил
надясно и задействал спирачната система на автомобила, след което последвал
удар между моторното превозно средство и бетонен стълб — находящ се отдясно до
пътното платно, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на баща
си Т.Г.Г., ЕГН **********, като деянието е било извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 1.02 на хиляда - престъпление по чл. 343, ал.
3, предложение първо, б. „б“, предложение първо, вр. ал. 1, б. „в“, предложение
първо, вр. чл. 342, ал. 1 ат НК, вр. чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл.
47, ал. 1, изречение първо и ал. 3 от ППЗДвП.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник в разпоредителното заседание, съдебното производство е разгледано по реда
на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че в хода на
досъдебното производство са събрани всички възможни и относими към предмета на
доказване доказателства, посредством които обвинението било доказано по
несъмнен начин от обективна и от субективна страна. По отношение размера на
следващите се на подсъдимия наказания за стореното, предлага:
Предвид
наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за стореното и
самопризнанието му още в хода на досъдебното производство, наказанието
„Лишаване от свобода“ следвало да бъде за срок от 4 години и 6 месеца,
редуцирано по чл.58а ал.1 от НК до 3 години „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от 5 години. Тук следвало да се отчете и категоричността на автотехническата
експертиза по отношение на обстоятелството, че пияното състояние на подсъдимия
не било пряка причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Кумулативно
предвиденото за деянието наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ също следвало да бъде наложено, доколкото към момента на
извършване на престъплението и при разглеждане на делото, подсъдимият притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС. Размерът на това наказание следвало
да бъде за срок от 5 години, като при изпълнението му, на основание чл.59 ал.4
от НК, следвало да се приспадне и времето, през което по делото било
установено, че подсъдимият бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право за същото деяние – от 11.09.2017г. до 16.06.2020г.
Досежно
веществените доказателства по делото, прокурорът предлага лекият автомобил на
подсъдимия да му бъде върнат след влизане в сила на присъдата, а останалите
налични веществени доказателства да останат по делото. Сторените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер 2 332.37 лева следвало да
се присъдят в тежест на подсъдимия Г..
Защитникът
на подсъдимия не оспорва обективната и субективната съставомерност на деянието,
за което е обвинен подс. Г.. Предлага той да бъде признат за виновен и наказан
с наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да бъде намалено с
1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК до окончателен размер от 2 години, чието
изпълнение да бъде отложено по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият
Н.Г. не оспорва обвинението и безусловно признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява
съжаление за стореното, а по отношение размера на следващото му се наказание –
предоставя на съда.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
На
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Н.Т.Г.
ЕГН ********** ***. Той е ******, ******* гражданин, със ****** образование, *****, *** и е
неосъждан, правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В, М и
АМ“, за което притежавал свидетелство за управление на МПС № ********, издадено на 04.11.2010 г. и валидно до 04.11.2020 г.
От приложената на л.84-л.85, т.3 от досъдебното
производство справка за нарушител/водач е видно, че преди извършване на
настоящото деяние той е бил санкциониран 2 пъти (един път с наказателно
постановление и един път с фиш) за допуснати от него нарушения на правилата в
ЗДвП, за което му били наложени съответните административни наказания.
Подс.
Г. бил диагностициран с исхемична болест на сърцето, артериална хипертония и
дислипидемия (л.30-л.51, том 2 от досъдебното производство), а предписаното му
домашно лечение към датата на извършване на деянието – 11.09.2017г., включвало
вечерен прием на медикаментите „Крестор“ и „Престариум“.
Подс.
Г. живеел на посочения по-горе адрес заедно със баща си – Т.Г.Г., който също
имал множество заболявания - захарен диабет, невропатия на лицев нерв,
тромбоцитопения и хронична лимфоцитна левкемия. Във връзка с изброените, от
месец юли 2014 г. Г. провеждал лечение чрез периодична хоспитализация в клиника
по хематология на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД — гр. Варна.
Вечерта
на 10.09.2017г., подсъдимият употребил неустановено по вид и количество
алкохол. На 11.09.2017г., около 07:00 часа, подс. Г. и баща му Т.Г. предприели
пътуване до споменатото медицинско заведение в гр.Варна. Преди да потеглят, Г.
приел по 1 таблетка от медикаментите „Крестор“ и „Престариум“. Двамата пътували
с лек автомобил „*******“ с рег. № *******, намиращ се в изрядно техническо състояние, собственост
на подсъдимия и управляван от него, а Г. седял на предна дясна седалка, като и
двамата били поставили обезопасителните колани на автомобила.
Малко
след 08:00 часа, движейки се по Републикански път 1-9 (Европейски път Е87) в
посока от град Бургас към град Варна, предвиден за двупосочно движение и
състоящ се от по една лента за движение във всяка посока, управляваният от
подсъдимия автомобил достигнал входа на село Баня, община Несебър, област
Бургас. Атмосферните условия в този момент били добри – в светлата част на
денонощието, слънчево, при добра видимост, суха пътна настилка. Вдясно на пътя,
по посока на движение на лекия автомобил на подсъдимия, на 19 метра след пътния знак, поставящ
началото на населеното място - с. Баня, бил поставен пътен знак В26 (с
километрично положение км 182+548, видно от схемата на АПИ, съдържаща се на л.
122, том 2 от досъдебното производство) – указващ максимално допустимата за
движение по пътя скорост от 40 км/ч. (л. 9-л.11, том 5 от досъдебното
производство). Управляваният от подсъдимия Г. лек автомобил преминал казаните
пътни знаци, движейки се със скорост от 65.05 км/час, и навлязъл към
вътрешността на селото, като този пътен участък от Републикански път 1-9
(Европейски път Е87) съвпадал с ул. „М. ***. На приблизително 155 метра от
пътния знак В26, отново в посока вътрешността на селото, вдясно от пътя, до дом
№** на посочената улица, бил поставен бетонен стълб.
Движейки се направо по пътя, на разстояние 41.43 метра от този стълб,
подсъдимият възприел неустановено по делото препятствие в лентата си за
движение, поради което незабавно отклонил автомобила, посредством завъртане на
волана надясно, и задействал спирачната уредба на автомобила чрез натиск върху
съответния педал. Вследствие на тези действия, превозното средство се отклонило
надясно по посока на движението си и излязло частично от платното за движение,
като последвал удар между предната дясна част на автомобила на подсъдимия и
бетонния стълб, намиращ се на около 0.30 см вдясно от десния край на пътното
платно. След удара автомобилът се завъртял частично около вертикалната си ос в
посока на часовниковата стрелка и застанал напречно на пътното платно в дясната
пътна лента, отредена за движение към гр. Варна, а задният му край навлязъл в
насрещната пътна лента. В резултат от сблъсъка на автомобила в стълба, тялото
на Т.Г. се ударило в различни части от вътрешността на купето на автомобила,
получавайки множество увреждания по тялото и крайниците, но непосредствено след
удара пострадалият бил все още жив.
В 08:16
часа същия ден свид. Р. М. управлявала лек автомобил „*****“ рег. № ****** в
посока към гр. Бургас, и преминала през разположения на Републикански път 1-9
(Европейски път Е87) автоматичен преброителен пост № 2087 на АПИ (контролна
точка „Баня/Обзор“) с километрично положение км 180+200 ляво — л. 123, том 2 от
досъдебното производство, т.е. намиращ се преди входа на с. Баня откъм гр.
Варна към гр. Бургас. Движейки се през селото, свид. М. възприела лекия автомобил на подсъдимия, който вече
бил катастрофирал, но предположила, че автомобилът само бил спрян върху
платното за движение в близост до бетонния стълб, и продължила движението си
без да спре.
На същия ден, в 08:18 часа през казания
по-горе пункт в посока от гр.Варна за гр.Бургас, с лек автомобил марка „******“ peг. № ******* преминал и свид. Н. К.. Той възприел
лекия автомобил "******" peг. № ******,
преустановил движението си и отишъл при подсъдимия, за да помогне на евентуално
пострадалите лица. Свидетелят видял подс. Г. да стои до лекия си автомобил, а
пострадалият Т.Г. седял на предната
дясна седалка в недобро състояние. В 08:23 часа чрез използвания от него
телефонен номер ********, свид. К. подал сигнал до ЕЕН 112 за настъпилото произшествие и
за нуждата от ангажиране на медицинска помощ за Т.Г.. Тъй като състоянието на пострадалия
се влошавало, в 08:34 часа свид. К. подал
втори сигнал ЕЕН 112. Докато подс. Г., свид. К. и пострадалият Г. изчаквали пристигането на
полицейски екип и спешна медицинска помощ, неустановени по делото лица спрели
автомобила, с който пътували, отишли при тях и тъй като превозното средство на
подсъдимия пречело на движението на други превозни средства, св. К. и неустановените лица преместили катастрофиралия лек
автомобил. След преместването му, автомобилът на подсъдимия бил позициониран
успоредно спрямо лентата за движение на пътя в посока от град Бургас за град
Варна, като левите гуми се намирали в тази пътна лента, а десните гуми - в
банкета вдясно до същата пътна лента.
Междувременно
на местопроизшествието пристигнали полицейските служители – свидетелите П. П., С. С. и О. И., а малко след
това, в 08:45 часа, на мястото пристигнал и екип на спешна медицинска помощ –
свидетелите В. П. и К. А.. Свид. А.
констатирала смъртта на Т.Г.. С помощта на пристигналия през това време екип на
УПБЗН - град Бяла към РСПБЗН - Долни чифлик, включващ свидетелите Т. Б., С. С. и К. К., тялото на пострадалия Т.Г. било извадено от
автомобила и поставено на земята до превозното средство. Свид. А. съставила фиш за спешна медицинска помощ, след което
заедно със свид. П. напуснали местопроизшествието.
Свид.
И., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ към датата
на извършване на деянието, в 09:09 часа извършил проверка на подс. Г. за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARBA 0053, преминало успешна проверка в лаборатория на МВР
на 23.05.2017 г. - със срок на валидност на проверката 6 месеца. Техническото
средство отчело концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух 0,83
на хиляда, след което на същия бил издаден талон за медицинско изследване. На
подс. Г. му прилошало, поради което екипът на спешна медицинска помощ бил
извикан отново на мястото на инцидента. Свид. А. поставила на
подсъдимия инжекция с медикамента „Диазепам“, тъй като констатирала, че той е
получил разстройство на вегетативната нервна система.
В
11:45 часа от подс. Г. била взета кръвна проба за експертно изследване във ФСМП
- Несебър.
Пристигналият
на място разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието (л.51 – л.70,
том 1 от досъдебното производство), при който на платното за движение в посока
от град Бургас към град Варна били установени двойни следи от триене на гумите
на лек автомобил "******" peг. № *******. По
отстоящия вдясно от пътя бетонен стълб били открити следи от удара с
автомобила, по лекия автомобил били констатирани деформации основно в предната
дясна част на превозното средство, и било фиксирано местоположението и
обследвано тялото на Т.Г..
В
хода на досъдебното производство били назначени и изготвени две съдебномедицински
експертизи - № 300/2017г. и № 579/2019г. (по писмени данни), приложени
съответно на л. 83 – л.85, том 1 и л.87 – л.89, том 4 от досъдебното
производство, които дават еднозначни отговори относно получените телесни
увреждания от Т.Г. и причината за смъртта му.
Според
заключението на съдебномедицинска експертиза № 300/2017 г. от 11.09.2017г., при
извършените от вещото лице оглед и аутопсия на тялото на Т.Г., е констатирана травма,
получена от пострадалия вътре в автомобила - разкъсване на коремната аорта с
излив на голямо количество кръв в свободната коремна кухина, кръвонасядания по
корема, охлузвания по долните крайници, кръвонасядания като от усукване на
дреха, ивицовидно косо разположено кръвонасядане по кожата на корема и остра
анемия. Като непосредствена причина за смъртта на Г., вещото лице посочило
хеморагичния шок, причинен от острата кръвозагуба в резултат на разкъсване на
коремната аорта, дължащо се на рязък натиск върху корема с посока отпред -
назад. Според изложеното в експертното заключение, ивицовидното косо
разположено кръвонасядане по кожата на корема най - добре отговаря да е
получено от рязко опъване на предпазен колан. Според същото заключение, с
категоричност може да се посочи, че изложените увреждания съответстват да са
получени от удари на тялото в части на купето при рязкото привеждане на
автомобила от движение към покой.
Съгласно
заключението на извършената химическа експертиза - Протокол № 721/25.09.2017 г.
на Сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, приложена на л. 92, том 1 от досъдебното
производство, в кръвта на починалия Т.Г. не било констатирано наличие на етилов
алкохол.
Взетата
от подс. Г. кръвна проба също била обект на изследване, а резултатът от него -
обективиран в Протокол № 690 от 12.09.2017 г. на Сектор БНТЛ при ОД на МВР –
Бургас (л. 95, том 1 от досъдебното производство). Установена била алкохолна
концентрация в кръвта му от 0.55 на хиляда.
В
хода на разследването била назначена и извършена втора химическа
/токсикологична/ експертиза (изх. № И - 9841/18.12.2017 г. на ВМА, приложена на
л.110-л.112, том 1 от досъдебното производство) на кръвта на подсъдимия. Експертите
установили наличие на диазепам и нордазепам (метаболит на диазепам) –
веществото, приложено спрямо подсъдимия от пристигналия на място след инцидента
екип на спешна медицинска помощ.
Видно
от заключението на вещото лице, обективирано в съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 579/ 2019г., като конкретната причина за настъпване на смъртта
на Г. отново е идентифицирано разкъсването на коремната аорта в средната й
част, представляваща най - големия кръвоносен съд в коремната кухина, и настъпилата
като резултат остра кръвозагуба. Относно посочените в началото на настоящото
изложение заболявания на Г., експертът е мотивирал извод, че същите не са
допринесли по никакъв начин за смъртта му. Последният, с оглед поставените му
задачи, е посочил, че към момента на извършване на деянието – около 08:20 часа
на 11.09.2017г., количеството алкохол в кръвта на подсъдимия Г. е било 1.02 на
хиляда, като при този извод е използвал установеното от химическата експертиза,
цитирана по-горе и изследвала взетата в 11:45 часа на същата дата кръв от
подсъдимия. Установено е още, че алкохолна концентрация от 1.02 на хиляда води
до лекостепенно алкохолно повлияване (опиване), характеризиращо се с отслабване
на концентрацията на вниманието и съобразителността, забавяне на реакциите и
умерено изразени координационни нарушения. Вещото лице коментирало също, че
приеманите от подсъдимия лекарства – „Крестор“ и „Престариум“, не влияят върху
резултата от проведеното газхроматографско изследване на кръвта на подсъдимия
относно наличие на алкохол, с изрично отбелязване, че Г. е следвало да приеме
тези медикаменти предходната вечер, а не сутринта на процесната дата.
В
досъдебното производство била изпълнена единична автотехническа експертиза
(л.126-л.135 от досъдебното производство). Заключението на вещото лице по нея
обаче било оценено от разследващия орган като необосновано и предизвикващо
съмнение относно правилността му, поради дадени противоречиви отговори на
поставените му задачи. След нейното изготвяне, били извършени допълнителни
процесуално-следствени действия за попълване на доказателствената съвкупност и
преодоляване на възникналите противоречия. На 12.09.2019 г. на мястото на
инцидента бил проведен следствен експеримент, при който било констатирано, че
непосредствено преди извършване на предприетата от подсъдимия маневра, довела
до настъпване на пътно-транспортното произшествие, подс. Г. е виждал покритието
на платното за движение без отблясъци, слънчевите лъчи светели от изток в
посока водача под ъгъл около 30 градуса от нивото на погледа му, а слънцето
било позиционирано отляво на водача и извън вертикалната граница на пътя.
Предвид извършените допълнителни процесуално-следствени
действия и съответно събирането на нови фактически данни, по досъдебното
производство била назначена и изпълнена повторна тройна автотехническа експертиза
(л.116-131, том 4 от досъдебното производство). От заключението ѝ се
установяват механизмът и причините за настъпването на пътнотранспортното
произшествие, като са идентифицирани и условията, при които то е могло да бъде
предотвратено. От техническа гледна точка, като основна предпоставка за
възникване на произшествието, вещите лица са посочили появата на
неидентифицирано препятствие в лентата за движение на автомобила на подсъдимия.
Установено е, че той е управлявал превозното средство със скорост 65.05 км/час,
която превишава максимално допустимата за движение скорост от 40 км/час,
въведена с пътен знак В26. Изследвайки оставените върху пътното платно следи от
четирите автомобилните гуми на лекия автомобил на подсъдимия, експертите
заключили, че той съзнателно отклонил превозното средство надясно и предприел
екстремно спиране. Това от своя страна им дало основание да приемат, че на пътя
действително е имало неустановено препятствие, чието наличие наложило
извършените от Г. действия. Предвид обаче избраната от него скорост на движение
65.05 км/час, дължината на опасната зона за спиране на автомобила му била 55.81
метра, а от данните по делото се установявало, че подсъдимият е възприел
препятствието в лентата му за движение и е реагирал по описания начин (незабавно
завил надясно и задействал спирачната уредба), когато автомобилът му е отстоял
на 41.43 метра от бетонния стълб, в който се ударил, т.е. подс. Г. не е имал
техническа възможност да избегне удара в стълба чрез спиране. Експертите обаче
сочат, че ако подсъдимият е съобразил скоростта си на движение с установената
забрана и се е движел с 40 км/час, пътнотранспортното произшествие не би
настъпило, тъй като опасната зона за спиране на същия лек автомобил в този
случай би била 27.09 метра. Съгласно заключението, настъпилият инцидент не се
дължи на употребения алкохол от подсъдимия, нито на заслепяване от слънцето,
нито на навлязъл в лентата за движение на автомобила на подсъдимия син
микробус, каквито са били твърденията на Г. в хода на досъдебното производство.
Тази версия е оборена от останалите доказателства по делото, включително и от
направеното от същия самопризнание пред настоящия състав, в което изрично
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с
изложеното, в заключението се сочи, че от обективните находки и доказателствата по делото се установявало, че
кормилната и спирачната системи на лек автомобил "******" peг. № ******* били изправни към момента на произшествието, т.е. то
не се дължи на техническа неизправност.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрено от съда с определение по
чл.372 ал.4 от НПК, категорично подкрепена от събраните в досъдебното
производство доказателства – от обясненията на Г., депозирани в качеството на
обвиняем в присъствие на защитник, от показанията на свидетелите Г.Г., Г.Г., Т.Г.,
Н.Г., Р.Г., О. И., К.А., Ж. Й., Н. К., П. П., С. С., В. П., В. А., И. Б., Т. Б., С. С., К. К., Д. З., Е. О. и Р. М., от
протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, от протокола
за следствен експеримент, от заключенията на извършените две химически, химическо-токсикологична,
две съдебномедицински и единична и тройна автотехническа експертизи, от данните
за техническата изправност, характеристиките и преминатия годишен технически
преглед на лек автомобил "*******"
с peг. №******, обилната медицинската
документация относно здравословното състояние на подсъдимия и пострадалия Г.,
справки за съдимост и за нарушител/водач относно Г., данни от различни държавни
институции (НИМХ и др.), както и от приложените веществени доказателства. Изброените
доказателствени източници са събрани при спазване установените в НПК изисквания
за ред и форма, а формираната от тях доказателствена съвкупност е хомогенна и
еднопосочна, и е достатъчна в обемно и съдържателно отношение за установяването
на обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК по категоричен и несъмнен начин.
Въпреки, че подсъдимият, чрез направеното от него самопризнание пред съда, е
потвърдил достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от което следва, че подробен анализ на доказателствената
съвкупност не е дължащ се от настоящия състав, следва да се посочи, че
решението на държавното обвинение да не кредитира първоначално изготвената
съдебна автотехническа екпсертиза е правилно и обосновано. Дори незадълбочен
поглед над експертизата разкрива значителни противоречия между дадените от
вещото лице отговори, а също така е видно, че последният е дал заключения и е
направил изводи в сфера, за която не притежава необходимата компетентност, от
което пък възникват основателни съмнения в правилността на така дадените
отговори. Последното се потвърждава и от факта, че в заключението по
назначената впоследствие съдебномедицинска експертиза № 579/2019г. е посочено,
че страничните ефекти от приетите от подсъдимия лекарства не се проявяват
задължително и във всички случаи и не влияят на по никакъв начин на резултатите
от извършеното изследване за алкохол в кръвта на подсъдимия. Казаното дотук,
разгледано съвместно с повторната тройна автотехническа експертиза, обосновава
извод, че непосредствено след възприемането на неустановеното препятствие на
пътя, Н.Г. е реагирал адекватно като е предприел своевременна маневра за
избягване на това препятствие и задействал спирачната уредба на автомобила
(„…целесъобразните действия на водача са отклоняване на автомобила надясно и
предприемане на екстремно спиране“ – цитат от казаната експертиза – абзац
първи, л.130, т.4, от досъдебното производство). Единствено избраната от него
скорост на движение не му е позволила да предотврати инцидента, но това вече
беше обсъдено по-горе в настоящото изложение.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ
С
оглед възприетата фактология съдът счете, че подсъдимият Н.Т.Г. действително е
осъществил всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343,
ал. 3, предложение първо, б. „б“, предложение първо, вр. ал. 1, б. „в“,
предложение първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, изречение първо и ал. 3 от ППЗДвП, за което е обвинен.
Подсъдимият
Г., като правоспособен „водач“ по смисъла на §6 т.25 предложение първо от ДР на
ЗДвП, управлявал собственото си моторно превозно средство по смисъла §6 т.11 от
ДР на ЗДвП - лек автомобил „*******“
с peг. № *******, със
скорост 65.05 км/час при максимално допустимата на пътния участък от
Републикански път 1-9 (Европейски път Е87), съвпадащ с ул. „М. ***, скорост от
40 км/час, въведена с пътен знак В26, предвиден в чл. 47, ал. 1, изречение
първо и ал. 3 от ППЗДвП, с което нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
налагаща на участниците в движението задължение да съобразяват своето поведение
с пътните знаци, и чл.21, ал.2 от същия закон, съгласно който, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1
на същия член (в настоящия случай 50 км/час, поради обстоятелството, че пътният
участък, върху който се случил инцидента, се намирал в населено място – с. Баня,
община Несебър), това се сигнализира с пътен знак – посоченият по-горе знак В26.
В резултат на това свое неправомерно поведение, подсъдимият допуснал
настъпването на самостоятелно пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на баща си – Т.Г., настъпила в резултат на
разкъсването на коремната му аорта в средната ѝ част и настъпилата
впоследствие остра кръвозагуба.
Налице
е и квалифициращото обстоятелство – деянието е извършено в пияно състояние,
доколкото е безспорно установено, че към момента на извършване на
престъплението, подс. Г. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта 1.02 на хиляда. Въпреки липсата в закона на легално определение за
това понятие - „пияно състояние“, няма спор, че такова състояние е винаги
налице, когато е установено, че към момента на деянието концентрацията на
алкохол в кръвта на дееца (водача) надвишава 0.5 на хиляда. Отрицателните
изменения в способностите и възприятията на лицето, намиращо се в това
състояние, са посочени и от вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза и се изразяват в отслабване на концентрацията на вниманието и
съобразителността, забавяне на реакциите и умерено изразени координационни
нарушения. Въпреки, че кредитираната по делото автотехническа експертиза не
оставя съмнение, че поведението на водача, с изключение на избраната от него
скорост на движение, е било адекватно, реакциите му са били съответни на
пътната обстановка и навременни, не може да се пропусне фактът, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била доста над минимално установения с
Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС (приложимо и относимо и към настоящи момент),
праг, над който едно лице не е изцяло пригодно да управлява безопасно моторно
превозно средство, с което на практика е реализирал и казаното квалифициращо
обстоятелство.
Пряката
причинно-следствената връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие –
ударът на управлявания от подсъдимия Г. лек автомобил в бетонния стълб, и
смъртта на Т.Г., е безспорно и категорично установена, посредством заключенията
по изпълнените по делото две съдебномедицински и кредитираната автотехническа
експертизи, в чиято обективност, компетентност и правилност настоящият състав
не намира основания да се съмнява. Вещите лица по съдебномедицинските
икснпертизи с положителност са установили, че смъртта на пострадалия е
настъпила поради получено от него тежко и несъвместимо с живота увреждане -
разкъсването на коремната аорта в средната ѝ част и настъпилата
впоследствие остра кръвозагуба. Това увреждане, наред с другите констатирани по-леки
телесни увреждания – кръвонасядания по корема, охлузвания по долните крайници,
кръвонасядания като от усукване на дреха и ивицовидно косо разположено
кръвонасядане по кожата на корема, са настъпили като резултат от удари на
тялото му в части на купето при рязкото привеждане на автомобила от движение
към покой, като последно посоченото увреждане отговаря да е получено от рязкото
опъване на предпазния колан. Автотехническата ексепртиза, както беше посочено
по-горе, също е категорична относно основната причина за настъпването на
произшествието и следващите от него съставомерни престъпни последици. Наличното
препятствие в лентата на подсъдимия би било безопасно избегнато, ако скоростта,
с която се е движел Г., е била съобразена с поставения в пътния участък пътен
знак, забраняващ движението на превозните средства със скорост над 40 км/час.
Именно това му неправомерно поведение е поставило началото на обективен причинно-следствен
процес, довел до причиняването смъртта на баща му.
Доказателствената съвкупност по делото
обоснова извод, че от субективна страна, престъплението е извършено от
подсъдимия при несъзнавана непредпазливост – престъпна небрежност, като форма
на непредпазлива вина по смисъла на чл.11 ал.3 предложение първо от НК. Предвид
значителния му стаж като водач на МПС от категория В – приблизително 40 години,
а също и с оглед допуснатите от него през този период само 2 нарушения на
правилата за движение (доколкото за други нарушения не се съдържат данни в
представените по делото справки относно историята му като водач на МПС), Г. без
съмнение е добре запознат със съдържащите се в ЗДвП и правилника за неговото
прилагане правила за движение по пътищата. В този смисъл, за настоящия състав е
категорично установено, че той е възприел поставения на процесния пътен участък
знак, въвеждащ забрана за движение със скорост по-висока от 40 км/час. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Г. е пътувал периодично по този
маршрут, предвид полаганите от него грижи за баща си, включващи регулярни
посещения на клиниката в гр. Варна, където пострадалият е провеждал лечение.
Обективно извършеното от подсъдимия – избраната скорост, обясненията му, че се
е чувствал бодър и в добро състояние, липсата на отблясъци по платното за
движение от слънчевите лъчи, предприетите от него действия след възприемането
на неустановеното по делото препятствие, както и фактът, че се движел по познат
за него път във време, в което очевидно не е имало интензивен трафик, обосновава
заключение, че деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но по силата на цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП, е
бил длъжен да ги предвиди. Наред с това, Г. е разполагал и с обективна възможност
да съобрази поведението си с пътния знак В26, но съзнателно е предпочел да го
игнорира. Нещо повече – установената по експертен път скорост на движение на
автомобила на подсъдимия непосредствено преди произшествието надвишава с повече
от 15 км/час дори общо установената в чл.21 ал.1 от ЗДвП максимална скорост от
50 км/час за движение в населено място.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение първо, б. „б“, предложение първо,
вр. ал. 1, б. „в“, предложение първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Нормата на чл. 373
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а ал.1 НК задължава съда в случаите, когато деецът
е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371
т.2 НПК, одобрено с определение по чл.372 ал.4 НПК, след като определи на
подсъдимия наказание по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така
определеното наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв, поради
което при определяне вида на наказанието и наличието на специален минимум от 3
години за наказанието „Лишаване от свобода” за посоченото престъпление, съдът
съобрази, че надлежното наказание за извършеното престъпление по вид във всички
случаи следва да е „Лишаване от свобода”.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът оцени обществената опасност
на деянието като типична за транспортните престъпления от същия вид. Извън
квалифициращото по делото обстоятелство – пияното състояние на дееца, са налице
нарушения на няколко разпоредби от ЗДвП и правилника за неговото прилагане, но
в действителност всички те въвеждат едно единствено задължение – да не се превишава
максимално допустимата за движение скорост, въведена със съответния пътен знак,
в случая В26. Освен съставомерният резултат, не са налице данни за други
несъставомерни престъпни последици, настъпили за други участници в движението,
нито пък последните са били поставени в опасност, тъй като инцидентът се е
развил по време и място, при които в близост до пътя e нямало други лица. Превишаването на
разрешената скорост, макар достатъчно за реализиране състава на престъплението,
не е значително. И водачът, и спътникът му са пътували с поставени предпазни
колани. След възприемане на препятствието на пътя, подсъдимият е реагирал
своевременно, но поддържаната от него преди това скорост на движение не му е
позволила да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Тук
следва да се добави, че механизмът на деянието също е типичен – подсъдимият е
превишил скоростта и е допуснал настъпване на самостоятелно пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което била причинена смъртта на едно лице.
Управляваният от Г. лек автомобил „*******“ peг. № ******* е бил в изрядно
техническо състояние. Предвид изложено,
интензитетът на засягане на обществените отношения, защитени от казаните
разпоредби на НК, е в обичайната степен за престъпления от този вид.
Обществената
опасност на дееца е ниска, което от своя страна също допринася за преценката на
съда относно обществената опасност на самото деяние. Подсъдимият Г. е неосъждан
и липсват данни да е автор на други престъпни или въобще противоправни прояви.
Допуснатите от него в миналото две нарушения на правилата за движение, които
могат да бъдат квалифицирани като леки, не променят оценката за личната му
обществена опасност, дадена от съда, нито пък влияят върху извода за инцидентност
на деянието. (следва да се има предвид, че едно от тези нарушения е с
14-годишна давност – същото е извършено през 2003 година, а това обстоятелство
според съда не може да се характеризира като отегчаващо отговорността на
подсъдимия) У подс. Г. липсват изградени престъпни навици, а действията му в
разглеждания случай не изразяват трайно противоправно поведение и съзнателно
проявявано във времето незачитане на установените в обществото правила, морал и
запрети, било то свързани или не с правилата за движение по пътищата. Характеристичните
данни за личността му са изцяло положителни. Той е *******, със ******* образование, в напреднала
възраст и множество сериозни хронични заболявания. Процесуалното му поведение е
било добросъвестно и безупречно както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
процеса. При обсъждане на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства,
следва да намери място и оказаното от подсъдимия съдействие за установяване на
обективната истина в хода на разследването, както и изразеното разкаяние за
стореното, оценено от настоящата инстанция като откровено и неподправено. Въз
основа личните си възприятия от поведението му в съдебното заседание настоящият
състав заключи, че подс. Г. е осъзнал в дълбочина противоправния и обществено
нетърпим характер на деянието, безвъзвратната и нелепа загуба на близкия за
него човек и произтичащите от това трайни негативни последици за семейството на
пострадалия, включително и за самия подсъдим като негов син, както е възприел
напълно собствената си вина и отговорност за стореното. Признанието на фактите
по обвинението по реда на Глава двадесет и седма от Наказателния кодекс, както
беше посочено има за последица редуцирането на следващото му се наказание с
една трета. Наред с това, обаче, при цялостната оценка на поведението на
подсъдимия съдът счита, че самопризнанието му следва да бъде отчетено и като
допълнително основание за определяне на наказанието в посока неговото
занижаване, тъй като е елемент на цялостно, обективно проявено на досъдебното
производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител, каквото именно е изискването, формулирано
в ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК.
Не
може да се пропусне и обстоятелството, че той е причинил, макар и по
непредпазливост, смъртта на един от най-близките си роднини – баща си, за
когото безспорно е полагал грижи и с когото е съжителствал до последния момент.
Това неминуемо влече негативни последици за Г. в емоционален аспект.
Не
се установяват отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Двукратното
надвишаване на минимално изискуемото количество алкохол в кръвта на подсъдимия,
обуславящо квалифициращия признак „пияно състояние“, според съда не следа да
бъде отчитано в посока завишаване на наказанието. Съгласно заключенията на
химическата експертиза, процентното съдържание на алкохол в кръвта на
подсъдимия в настоящия случай е довело до лекостепенно алкохолно опиване, а
такова би било налице и при минимално надвишаване на посочения праг от 0,5 на
хиляда. Наред с това, видно от обсъдената автотехническа експертиза, реакциите
на подсъдимия не са били повлияни от приетия алкохол, той е предприел адекватно
на ситуацията поведение, и наличната в кръвта му алкохолна концентрация не е
сред причините за настъпване на произшествието. При тези факти наличното в
кръвта на подсъдимия количество алкохол, надлежно доказано и отчетено чрез
правната квалификация на престъплението, не следва да води до увеличаване
размера на наказанието „Лишаване от свобода“. Обстоятелството, че в автомобила
си Г. е превозвал баща си, който е бил на преклонна възраст и е страдал от множество
заболявания, е следвало да го мотивира да съобрази изцяло поведението си с
правилата за движение по пътищата и да подходи с по-голяма внимание и
предпазливост при управлението на превозното средство, което очевидно не е
сторил.
Всички
наличието на множество смекчаващи обстоятелства, те не са нито така
многобройни, нито изключителни по своя характер, тъй щото да изискват
приложение на привилегирования режим на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Не е изпълнено и
второто изискване за определяне на наказанието под законовия минимум – и
най-лекото предвидено за съответното престъпление наказание да се окаже
несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление. В настоящия случай наказанието
на подсъдимия Н.Г. следва да се отмери по правилата на чл.54 ал.1 от НК при явен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изискващ определяне на
наказанието малко над минималния размер, а именно 4 години „Лишаване от
свобода“. По мнението на съда, това наказание по вид и размер съответства
изцяло на характера и степента на увреждане на обществените отношения, на
интензитета и последиците от извършеното престъпление, отчита в пълнота
личностните характеристики на дееца и би способствало в най-пълна степен за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК - най-вече за поправянето и
превъзпитанието на самия извършител. Тук е мястото да се посочи, че независимо
от липсата на отегчаващи вината обстоятелства, респективно наличието единствено
на смекчаващи, съдът не намери за справедливо да наложи наказанието в минимално
предвидения от закона размер, отчитайки отново вида и характера на допуснатото
нарушение на правилата за движение и тежестта на причинените последици. Същите
не са в степен, оправдаваща налагането на минимално наказание. Подсъдимият също
е в напреднала възраст, в лошо здравословно състояние и предвид употребения от
него алкохол, изначално не е следвало да предприеме управление на моторно
превозно средство. Предварително е разполагал и с информация, че сутринта на
11.09.2019г. е следвало да превози баща си до гр. Варна - пътуване изискващо
продължителна и непроменлива във времето концентрация, но въпреки това в
предходния ден е употребил алкохол в немалко количество (видно от отчетеното
количество в момента на деянието 1.02 промила). С поведението си, предхождащо
деянието, но относимо към индивидуализиране на наказанието, Г. е увеличил риска
от настъпване на пътнотранспортно произшествие. Наказание в по-нисък от
определения размер би било най-напред несправедливо, а също и несъответно на
извършеното и изложените дотук обстоятелства и изводи. Не би оказало и
въздействие в нужната степен върху останалите членове на обществото, каквато е
другата не по-малко важна цел на наказателната репресия.
След
индивидуализация на наказанието, на основание чл.58а ал.1 от НК настоящият
състав намали продължителността му с 1/3, до окончателен размер от 2 години и 8
месеца „Лишаване от свобода”.
Анализирайки
релевантните към индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства
(подробно изложени по-горе), но най-вече положителните характеристични данни на
подсъдимия и липсата на предходно осъществена спрямо него наказателна репресия
от държавата, съдът намери, че за постигане на предупредителен и превантивен
ефект спрямо обществото, но преди всичко спрямо дееца, не е наложително
последният да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ ефективно.
Доколкото отмереното след редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказание „Лишаване
от свобода“ не надхвърля 3 години, а наред с това към момента на извършване на
деянието подс.Г. не е бил осъждан, настоящият състав реши на основание чл.66 ал.1 от НК да отложи изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от четири години. Така подсъдимият няма да
бъде принудително откъснат от социалната и семейната си среда, а с оглед
установения изпитателен срок и поне за неговата продължителност, ще бъде
принуден да съблюдава законосъобразно поведение под страх от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание.
При
определяне размера на предвиденото в чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК кумулативно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ съдът отчете всички обсъдени
по-горе обстоятелства относно обществената опасност на дееца и деянието, въз
основа на които прецени, че на подс. Н.Г. следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години и 6 месеца. Така
отмерено, освен предупредително, наказанието ще способства подсъдимият в
по-голяма степен да преосмисли стореното и в бъдеще да съобразява поведението
си като водач на МПС с установените правила. Не по-малко важно е обстоятелството,
че срокът, в който подсъдимият няма да има възможност законосъобразно да
управлява МПС, гарантира постигането на една от целите на наказанието – да се
отнеме възможността на дееца да върши други престъпления от същия вид, и паралелно
с това ще усили въздействието на специалната превенция, следваща от основното
наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца. От срока на коментираното
в настоящия абзац наказание, на основание чл.59 ал.4 от НК, следва да се
приспадне времето от 11.09.2017г. до 16.06.2020г. включително, през което за
същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание
чл.111 ал.1 от НПК, с оглед приключването на наказателното производство,
вещественото доказателство– лек автомобил „******“ рег. № *****, който вече не е
необходим, подлежи на връщане на неговия собственик – подсъдимият Н.Г., а
веществените доказателства – оптичен носител - диск, със записи от сигнали до ДНС 112, оптичен
носител - диск, със запис на данни от Агенция Пътна инфраструктура, оптичен
носител - диск, със запис на снимки от оглед на местопроизшествие от
11.09.2017г. и оптичен носител - диск, със запис на данни от Агенция Пътна
инфраструктура, следва да останат по делото за срока на съхранението му в
архив.
РАЗНОСКИ
В съгласие с разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК и с оглед изхода на делото, подс. Н.Г. следва да понесе сторените в
наказателното производство разноски, като заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас
направените в досъдебното производство разноски в размер на 2 332.37 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
Окръжен
съдия: