РЕШЕНИЕ
№ 3110
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118934 по описа за 2021 година
Проезводство по реда на чл. 235 от ГПК - решение по исков спор.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК115016602,
против Д. Д. М. , ЕГН **********, от ***, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, комунален оператор – доставчик на топлоенергия по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и енергетиката, с лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, за обособената територия на гр. П., твърди , че между него и ответника
имало договор при общи условия за продажба на продажба на топлинна енергия съобразно
чл. 150 от Закона за енергетиката . Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия;
ответникът Д. М. , като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, имал
качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В периода от 01.02.2019г. – 30.04.2020 г., ищецът доставил до сградата, където е имотът
на ответника топлоенергия , а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинната
енергия, я разпределил за имота и я остойностил на сумата от 162.20 лева. Посочва се, че
1
начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.С тойността на топлоенергията останала неплатена. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 24.96 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 02.04.2019 г. – 12.07.2021г. Ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение за тези суми , издадена по частното гр. дело №
11613/2021 г. на ПРС, IV гр. състав; заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК ,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите
установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени, включително заповяданата
за плащане законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
30.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Искането му е да се отхвърлят предявените искове.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция и до него, чрез отделяне от
сградната инсталация , е доставена енергия в общо количество от 1.40812 мегавата, като
при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл.
61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 162.20 лева от
главницата и 25.575 лева лихва за забава за период от 02.04.2019г. до 12.07.2021г.
Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за
енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Установява се от приложения на л. 66 от делото *** при
ПРС , че М. е ползвател на имота по силата на учредено в негова полза вещно право на
ползване ; тъй като съобразно декларацията му на л. 65 от делото , партидата на имота е
разкрита на негово име , то същият има качеството на потребител на доставяната от ищеца
2
топлоенергия, а оттам- М. е страна по договора при общи условия за доставка на
топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото
лице по техническата експретиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за
целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение.
Тоест, за ответника М. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното
количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката
нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експретиза. Искът е
основателен в пълния си размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 64 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 930 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д. Д. М. , ЕГН **********, от ***, че в
отношенията между страните дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 6547 по частното гр. дело №
11613/2021 г. на ПРС: общо 162.20 лева- стойност на доставена по договор при ОУ до имот
на същия адрес топлинна енергия за периода от 01.02.2019г. – 30.04.2020г.; 24.96 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.04.2019 г. –12.07.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 13.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Д. Д. М. , ЕГН **********, от ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК
*********, сумата от 930 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4