РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 644 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба на „ИНА ПРЕС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ №4„з“ чрез управителя В.П.Н. срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-4332-002524/31.05.2022 г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег. №******** за
срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че издадената
заповед е незаконосъобразна и неправилна и като такава постановена в нарушение
на материалния закон и процесуално правните правила.
Изложени
са съображения от оспорващия: В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание
чл. 171, т.2а, буква "а" от ЗДвП, поради това, че притежавания от
дружество "ИНА ПРЕС" ЕООД, товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН КАДДИ с
табели с регистрационен номер ********, е управляван от И. И. А. ЕГН **********
на 23.05.2022г. без водачът да притежава СУМПС валидно за категорията към която
спада управляваното от него МПС - водачът е български гражданин управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ) без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в
Р.БЪЛГАРИЯ - на основание чл.162, ал.1 от ЗДВП на водачът е съставен АУАН СЕРИЯ
GA №660723/23.05.2022г. Управлението на
автомобила е осъществено около 23:30 в гр.София по бул. Ботевградско шосе с посоката на движение от ул. Челопешко шосе към
околовръстен път. Сочи се, че разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат
предвидените в закана принудителни административни мерки, една от които по
посочената в заповедта т.2а - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик. Случаите, в които може да се приложи тази принудителна
мярка са изрично изброени
и една от хипотезите е тази по буква "а" „когато
собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171. т,1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства - за срок от 6 месеца до 1 година.“
Според
оспорващия, принудителните административни мерки са действия на
администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването
на различни правоотношения в сферата на изпълнително - разпоредителната
дейност, поради което същите трябва да се прилага стриктно и във вида,
определен от закона за конкретното нарушение. В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт не отговаря и на изискванията за форма по чл. 59, ал.2, т.4
от АПК, тъй като разпоредбата задължава издателя да посочи фактическите и
правни основания, т.е. да посочи мотиви. В случая, според оспорващия, разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП не въвежда задължение за администрацията във всички изброени
случаи да налага предвидените ПАМ, а само когато това е необходимо за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Допълва се, че в оспорената заповед липсва
обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на ПАМ, а само са посочени
законовите разпоредби и е повторена част от съдържанието на съставения срещу
Иво Иванов АУАН, без да са изложени и мотиви относно срока на действие на
мярката.
В
жалбата е цитирана практика на ВАС, съгласно която липсата на мотиви относно
срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК, наред с което води до невъзможност да бъде направена проверка
от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията
за законосъобразност на акта. Според възприетото от съдебната практика (Решение
№910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело №9379/2017 г. на ВАС, Седмо
отделение), съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е
наложена принудителната административна мярка, тъй като определянето на срока е
от компетентността на административния орган, а съдът проверява законосъобразно
ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви.
Според
оспорващия са налице са отменителните основания на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК,
като моли да се отмени изцяло атакуваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-4332-002524/31.05.2022 г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР.
В съдебно заседание оспорващият
- „ИНА ПРЕС“ ЕООД, не се представлява.
В съдебно заседание
ответникът – Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, не се
явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен,
осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2022 година е съставен акт за установяване
на административно нарушение, серия GА № 660723 (лист 8 по делото от АССГ), тъй
като при проверка на същата дата - 23.05.2022г., товарен автомобил Фолксваген Кадди с
табели с регистрационен номер *******, собственост на дружеството- оспорващ е
управлявано от И. И. А. ЕГН ********** около 23:33 в гр. София по бул.
Ботевградско шосе, с посоката на движение от ул. Челопешко шосе към
околовръстен път, водачът не притежава СУМПС валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС - водачът е български гражданин управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от Обединено Кралство
Великобритания) без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в Р. България
/справка с ОДЧ 99/- нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
По делото е приложена и заповед
№ 513з-1618/26.02.2018г. на директора на СДВР (лист 14 от
дело на АССГ) за компетентност на длъжностни лица от Столична дирекция на вътрешните
работи, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т. 5 буква „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1 такава компетентност имат
за отдел „Пътна полиция“ при СДВР - полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, каквито са и полицейските инспектори към СДВР.
Със заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-4332-002524/31.05.2022 г. на
Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която е прекратена
регистрацията на ППС с рег. №****** за срок от 6 месеца, за това, че при
проверката на 23.05.2022 г. И. И. А. ЕГН ********** управлява
горепосоченото МПС, без да притежава СУМПС валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС - водачът е български гражданин управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от Обединено Кралство
Великобритания) без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в
Р.България - на основание чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4,
т. 5 буква „а“ и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 513з-1618/26.02.2018г. на директора на СДВР (лист 14 от
дело на АССГ) за компетентност на длъжностни лица от Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т. 5 буква „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1 такава компетентност имат
и полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, каквито са и полицейските
инспектори към отдел „Пътна полиция“ към СДВР, съгласно Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
Съдът намира, че
заповедта е издадена в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила, при правилно прилагане закона.
Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „А“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година“.
По делото е представен акт
за установяване на административно нарушение, серия GА № 660723 (лист 8 по
делото от АССГ), съгласно който АУАН И.И.А. ЕГН ********** е управлявал
собственото на оспорващото дружество МПС, без да притежава СУМПС валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС - водачът е български
гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено
от Обединено Кралство Великобритания) без да е подменено след пребиваване
повече от 3 месеца в Р. България.
СУМПС
е издадено от Великобритания– държава, която не е членка на Европейския съюз и
не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
считано от 31.12.2020 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 162, ал. 1
от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава- членка на Европейския съюз,
или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече
от деня следващ датата на края на членството на Обедненото Кралство в ЕС и ЕИП,
съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги,
регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и
безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на
ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства. Пряка последица от изтичането на три месечния срок е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Действително, това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство и
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП– с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му
в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 12415/2018 г., VII о., а в случая А. управлява МПС с чуждестранно
свидетелство и това е равнозначно, на управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията на управлявания от него МПС
за територията на Р България. Оспорващият не представя доказателства, че е
напускал страната.
Неоснователни са доводите
на оспорващия, че липсват мотиви и в заповедта не са посочени фактически и
правни основания. В случая по делото е безспорно установено, че И.И.А. управлява Фолксваген Кадди
с рег. № ********, собственост на дружеството- оспорващ, като към датата на
съставяне на АУАН не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управлявания от
него МПС,
като това се потвърждава от съставения АУАН (лист 8 по делото от АССГ), който
като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, относно неговата вярност до доказване на противното по
аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП.
Наложената ПАМ е наложена
в минимален срок от 6 месеца, като неоснователно се явява и възражението, че
липсват мотиви за определяне на срока на ПАМ, тъй като административно-
наказващия орган е определил мярката за минималния допустим срок, поради което
неизлагането на мотиви не съставлява нарушение, тъй като мярката е определена
към минимума.
Заповедта е
издадена и в съответствие с целта на закона , регламентирана в чл. 1, ал. 2,
както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения.
Съдът намира, че в случая
правилно е приложен материалния закон, и са били налице предпоставките на
сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - липса на свидетелство за управление, валидно за категория
на управляваното МПС за територията на Р България.
„Ина
прес“ ЕООД като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото
на дружеството МПС, тъй като разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП,
предвижда при управление на МПС от водач който не притежава свидетелство за управление, валидно
за категория на управляваното МПС за територията на Р България, отговорност да
носи и собственикът на МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Наложената мярка е
съобразена и с целта на закона, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната
административна мярка за срок от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел
превенция за неизвършване на други административни нарушения .
Предвид горното съдът
намира, че оспорването следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предл последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми
състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „ИНА
ПРЕС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Георги Кочев“ №4„з“ чрез управителя В.П.Н. срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-4332-002524/31.05.2022 г. на Полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която е прекратена
регистрацията на ППС с рег. №******** за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да
се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/