Р Е Ш Е Н
И Е
№ 109
25.05.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 96 по описа
за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Г.К.Н.,
ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д. №849/2021г. на РС - Кюстендил.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на действие на
заповедта на министъра поради необнародването й в ДВ, т.к. твърди, че заповедта
е нормативен административен акт. Сочи за отсъствие на правна възможност за
попълване на бланкетната норма по чл.209а, ал.1 от ЗЗЗ с общ административен
акт. Твърди и че неносенето на маска по сега действащите правила не
представлява административно нарушение и че въведените противоепидемични мерки
имат препоръчителен характер. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмена молба касаторът поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната Регионална здравна инспекция – Кюстендил
оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея
съображения. Намира се, че въззивният съд е постановил обосновано и правилно
решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №371-ЕВ/12.07.2021г. на директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил, с което на Г.К.Н. на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 02.03.2021г. в 10.45 часа
служители на РЗИ – Кюстендил, съвместно с полицейски служители от РУ на МВР –
Кюстендил извършвали проверка в центъра на гр.Кюстендил за спазване на противоепидемичните
мерки, въведени на територията на общината със заповед №РД-01-179/09.02.2021г.,
изм. и доп. със заповед №РД-01-186/11.02.2021г., заповед
№РД-01-214/16.02.2021г. и заповед №РД-01-249/22.02.2021г. на директора на РЗИ –
Кюстендил. На ул.“Любен Каравелов“ срещу сградата на Областна администрация с
административен център гр.Кюстендил св.В., св.К. и св.П. установили нарушителя, който бил на открито
обществено място, без да има поставена на лицето си защитна маска за еднократна
или многократна употреба, каквото било изискването на т.1 от цитираната заповед
на директора на РЗИ – Кюстендил.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО, спазване на процедурата по ЗАНН, доказано
противоправно деяние и справедливо наложено наказание в минималния законов
размер. Съдът е отрекъл наличие на маловажен случай. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на санкционната норма по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки
по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не
съставлява престъпление /ред. обнародвана в ДВ, бр.44/2020г., в сила от
14.05.2020г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН/.
В оспореното пред районния съд НП обвинението касае
първата хипотеза на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Изпълнителното деяние е нарушаване на
противоепидемични мерки, въведени от директора на РЗИ - Кюстендил в хипотезата
по чл.63, ал.7 от ЗЗ. Обвинението е за нарушаване на изискването по т.1 от
заповед №РД-01-179/09.02.2021г. на директора на РЗИ – Кюстендил. Съгласно т.1
от посочената заповед на органа, носенето на защитни маски за лице на открити и
закрити обществени места на територията на община Кюстендил е задължително. Задължението
за носене на маска е останало и в последващите заповеди на органа, цитирани в
оспореното НП и решението на районния съд, включително до 07.03.2021г., видно
от раздел I, т.1 от
заповед №РД-01-249/22.02.2021г. на органа.
Правилен е извода на районния съд за противоправно
поведение на нарушителя. Посредством допустими доказателства е установено, че на
посочената в НП дата 02.03.2021г. деецът е бил на открито обществено място на
територията на община Кюстендил без поставена защитна маска за лице.
Поведението му нарушава изискването на т.1 от заповед №РД-01-179/09.02.2021г.
на органа, като изключенията по т.4 от същата не са налице.
Неоснователно касаторът възразява относно правния
характер на заповедите на директора на РЗИ – Кюстендил. Законовата
регламентация на чл.63, ал.11 от ЗЗ определя еднозначно заповедите като общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК. Отделно от
това, заповедите са издадени на посоченото правно основание и тяхната разпоредителна
част отговаря на легалната дефиниция за общ административен акт по чл.65 от АПК. Същите са обявени на интернет страницата на РЗИ – Кюстендил по реда на
чл.73 във вр. с чл.72 и чл.66, ал.1 от АПК и с това е завършен фактическия
състав за влизането им в сила, поради което заповедите са породили правно
действие по отношение на техните адресати, какъвто безспорно е нарушителя Н.. По
силата на закона заповедите подлежат на предварително изпълнение. Освен в
закона, правният характер на заповедите като общи административни актове е
безспорно установен и в практиката на ВАС, обективирана в множество актове на
съда /вж. опр.№12122/26.11.2021г. по адм.д.№11530/2021г., опр.
№12047/25.11.2021г. по адм.д.№11191/2021г., опр. №12735/15.10.2020г. по
адм.д.№10950/2020г., опр. № 4526/15.04.2020г. по адм.д.№3300/2020г., опр.
№8868/06.07.2020г. по адм.д.№3626/2020г./. При това положение отсъства
основание да се счита, че действието на заповедите зависи от тяхното
обнародване в ДВ, което изискване е относимо единствено към нормативните
административни актове.
Неоснователно касаторът счита, че заповедите на
директора на РЗИ – Кюстендил не могат да попълват нормата на чл.209а, ал.1 от
ЗЗ предвид бланкетния й характер, твърдейки, че допълването може да се извърши
само с разпоредба от нормативен акт. Препращането в чл.209а, ал.1 от ЗЗ е към
въведени от министъра на здравеопазването или от директора на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ. Заповедите
за въвеждане на мерките пък са издадени въз основа на изрично законово
овластяване. Следователно, мерките не са правни норми, но същите са въведени в
съдържанието на заповеди на органа, издадени въз основа на нормативни правила. Тази
законодателна техника позволява неспазването на мерките да бъде основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца и не нарушава
общото правило на чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Неправилно
е възражението на касатора, че неносенето на маска по сега действащите правила
не представлява административно нарушение. Редакцията на чл.209а, ал.1 от ЗЗ
към момента на извършване на деянието и към настоящия момент еднозначно
определя нарушаването или неизпълнението на въведени от директора на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал.7 от ЗЗ като административно нарушение. Няма
основание за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН – не е приет и действащ
по-благоприятен закон за санкциониране на дееца, респ. отпадане на деянието
като административно нарушение. Прекратеното действие на заповедите понастоящем
не прави нарушението несъставомерно, т.к. заповедите не са нормативни актове.
Неоснователно
касаторът твърди и че въведените противоепидемични мерки имат препоръчителен
характер. Мерките са
със задължителен характер. От една страна, мерките се въвеждат със заповеди,
чието изпълнение е задължително за адресатите предвид разпоредителните
волеизявления на органа в заповедите. От друга страна – неизпълнението на
мерките е скрепено със санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№7/12.01.2022г. по а.н.д.№849/2021г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.