О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260084/26.ХI.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова

Членове:1.Георги Гочев  

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК вр. с чл.240 от ГПК.

 

Атакуваното решение

 

               С решение №779/27.ХI.2019 г. постановено по гр.дело №1891/2019 г. Районен съд-Хасково осъжда "М.-В." ООД ЕИК *********, гр. Пловдив, район Централен, бул. „Княгиня Мария-Луиза" № 16, офис на партера, вход от ул. "Гео Милев“, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на С.К.С., ЕГН ********** ***, сумата от 35 000,00 лева. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука, настъпила на 16.08.2018 г. в гр.***, цех в ***, и сумата от 247,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същата трудова злополука, изразяващи се в разликата между заплатата, която би получила като здрава и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 16.08.2018 г. до 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането - 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

С решението се осъжда "М.-В.“ ООД. ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул. „Княгиня Мария-Луиза" № 16, офис на партера, вход от ул. "Гсо Милев", на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка па Районен съд - Хасково сумата от 1 450,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

Обстоятелства по искането

 

               Представено е молба от "М.-В." ООД с която се иска на основание чл.240 ал.I от ГПК да се отмени горното решение и да се обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист.

               Твърди се,че на дружеството в качеството му на ответник пред първата инстанция не му били редовно връчени каквито и да са съдебни книжа,нито били налице предпоставките за залепване на уведомление.Неправилно бил приложен от първоинстанционният съд и чл.50 ал.IV от ГПК в тази насока.Не били изчерпани  наличните по делото възможности за връчване на книжа и съобщения по делото на ответника по адреса на осъществяване на стопанска дейност и телефонен номер,като алтернативно форма на  комуникация.Поради това и извършените действия по призоваване от страна на съда били ненадлежни и нарушавали принципа за достъп до правосъдие.

               С.К.С. намира молбата за неоснователна,а постановеното решение за правилно и законосъобразно.

 

Правни съображения

 

               Предмет на преценка в настоящото производство е доколко първата съдебна инстанция правилно е приложила разпоредбите на чл.238 и сл. от ГПК и езавършила образуваното пред нея производство с постановяването на неприсъствено решение,като рамките на преценката на настоящия съд са строго ограничени в нормата на чл.240 от ГПК.Предявилия  искането по чл.240 от ГПК е активно легитимиран процесуално,тъй-като е адресат на последиците на постановеното неприсъствено решение в негативен за него план.

               Неприсъственото решение е функция на поведението на страните,в случая на ответника,и е обусловено от тях.Хипотезата на чл.238 ал.I от ГПК е осъществена пред РС-Хасково и атакувания съдебен акт е резултат на същата. Ответникът по делото е получил съобщение за отговор на исковата молба,съобщение с определението по чл.140 от ГПК,които му са надлежно връчени и следователно редовно го обвързват.Съобщението за представяне на отговор на исковата молба е изпратено на актуалния адрес по седалището на „М.-В.“ ООД и такъв за кореспонденция с дружеството- гр. ***, офис на партера, вход от ул.*** по партидата му в ТРРЮЛНЦ.В съобщението е отразено,че  въпросната фирма,по сведение на съседи е напуснала този адрес,който бил видимо празен.Съдът е разпоредил приложение на чл.47 от ГПК –залепване на уведомление.Същото е залепено на 14.VIII.2019 г. на входната врата на посочения адрес,като отново е отразено,че на адреса няма лица,на които да се връчи.В рамките на определения двуседмичен срок дружеството не се явява да получи книжата съобразно дадените му указания.Изрично в разпореждането за представяне на отговор е указана възможнтостта за постановяване на неприсъствено решение.И при последващите съобщения до адреса на управление на дружеството не се установяват лица които да ги получат,поради празния офис.Безспорно е,че мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.В случая това е именно този на който неуспешно са направени опити за осъществяване на връчванията. Очевидно е,че е осъществена хипотезата на чл.50 ал.II от ГПК и всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.Ето защо ответникът е бил надлежно известен.Изложените от него тези в молбата за отмяна на неприсъственото решение не отговаря и противоречи именно на разпоредбите на чл.50 от ГПК,стриктно изпълнени от съда,който вкл. е разпоредил и залепване на уведомление.Ответникът следователно е и известен с възможността от постановяване на неприсъствено решение и е надлежно призован за всички действия по проведеното дело.Изборът е бил негов дали да осъществява комуникация от адреса си по седалище,който е и единствено обвързващ действията по ГПК или не.Ако имало друг адрес е следвало изрично да го впише в ТРРЮЛНЦ.Това са тежести и задължения в полето на молителя в настоящото производство.След като изрично е обективирал този адрес,ответникът в първата инстанция е следвало да организира комуникацията от него по постъпващите книжа и съобщения.Като не е сторпил това,същия търпи и негативите от бездействието си.

               Обективно в протеклото пред РС-Хасково производство дружеството не обективира волеизявление делото да се разгледа в негово отсъствие,нито ангажира каквото и да е становище в това производство.Същевременно и ищеца изрично иска постановяване на акта по чл.238 от ГПК.По този начин е осъществен фактическия състав на чл.239 от ГПК,който има за процесуална последица именно обективирането на неприсъствено решение.В този смисъл РС-Хасково е процедирал законосъобразно и е постановил правилен акт в съобразие с  изискванията на относимите норми. От друга страна в рамките на осъществения надзорен контрол не се доказаха предпоставките по чл.240 ал.I т.1,2 и 3 от ГПК,че ответника е бил лишен от възможността да участва в производството пред РС-Хасково. Ето защо с поведението си ответникът е избрал да не  участва по какъвто и да е начин в това дело,което му поведение релевантно е използвано от ищеца да поиска постановяването на решението по чл.238 от ГПК,за каквато възможност ответника е били предварително и надлежно информиран.В случая той търпи последиците от собствения си процесуален избор.

               Ще следва съобразно изхода от делото дружеството да заплати на С.С. и 500 лв. разноски по делото за адвокат,съобразно договор и пълномощно на л.46 от делото.

               Предвид на изложеното ще следва на основание чл.240 от ГПК окръжния съд  да остави без уважение искането за отмяна на постановеното неприсъствено решение като неоснователно.              

               Водим от горното съдът

Р   Е   Ш   И

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на "М-В." ООД ЕИК *********, гр. Пловдив, район Централен, бул. „Княгиня Мария-Луиза" № 16, офис на партера, вход от ул. "Гео Милев“ за отмяна на неприсъствено решение решение №779/27.ХI.2019 г. постановено по гр.дело №1891/2019 г. на  Районен съд-Хасково по реда на чл.238 и сл. от ГПК като неоснователно.

            ОСЪЖДА "М-В." ООД ЕИК *********, гр. Пловдив, район Централен, бул. „Княгиня Мария-Луиза" № 16, офис на партера, вход от ул. "Гео Милев“ да заплати на С.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

            Председател :

 

 

               Членове   :  1.                                    2.

 

 

.

.