Р Е
Ш Е Н
И Е №37
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич 13.03.2019г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на
двадесет и шести февруари
две хиляди
и деветнадесета година
при секретаря Б.М. –ЮСУФ и с участието на прокурора……………………… в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
като разгледа Т.д..№211
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.Т.,Индустриална зона,зърнобаза,представлявано от управителя Н.П.Т.,чрез
пълномощника адв.Ж.,ТАК,съдебен адрес-***0 срещу „***“ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя М.Б.С.с цена на иска
46 758,52 лв. и правно основание чл.79 от ЗЗД и 7 929,82 лв.,с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
Между страните и сключен договор
за покупко-продажба на препарати за растителна защита,както и семена за слънчоглед и царевица.
За покупката са издадени ф-ри
№№**********/16.03.2017г.;**********/19.03.2017г.на обща стойност 86 758,52
лв.Фактурите били приети от ответника.
Далеч след падежа ответникът
извършил частично плащане на цената на
стоките на 10.11.2017г.,чрез превод по банковата сметка на ищеца на сумата от
40 000 лв.Останала е дължима исковата сума.Поради забава в плащането се
дължи и мораторна лихва за периода на забавата.
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността на предявените
искове.
Оспорва се твърдението в исковата
молба,че стойността на стоката по издадените фактури е дължима в претендирания
размер,както и че е била дължима към момента на доставката на стоката.
Твърди се,че цената на препаратите за
растителна защита и доставения посевен материал е дължима от земеделските
производители след изтичане на годината ,в която доставката е
извършена.Настоява се,че в случай на плащане на цената през стопанската
година,през която са доставени стоките,съобразно обичайната търговска
практика,на земеделските производители
се предоставят отстъпки от стойността по
фактурата,чиито размер варира между 10 и 30% и зависи от момента на плащане.
Между страните съществуват трайни
отношения по доставка на сходни стоки,датиращи от 2006г.,в които страните са
спазвали обичайната търговска практика,а именно че при плащане преди изтичане
на преди края на годината,да се ползва описаната от ответника отстъпка в
цената.
Посочват се доказателства за
отношенията между страните през периода 2011г.до 2016г., съобразно които между
тях се е следвала така описаната обичайна търговска практика.
След извършеното плащане на сумата
от 40 000 лв. по процесните две фактури,между страните се е провела
среща,на която са обсъдени търговските отстъпки за 2017г.,която би следвало да
бъде в размер на 12 000 лв. или приблизително 14% от стойността на
фактурираните през 2017г.стоки.Вместо чрез издаване на кредитно известие за
стойността на отстъпката е направено предложение за доставка на други стоки,на стойност равна на
размера на отстъпката.Това предложение не е било прието,тъй като противоречи на
установените трайни отношения между страните и обичайната търговска практика.
Твърди се,че ответникът не е
изпаднал в забава на датата на издаване на фактурите.
При предоставяне на посевния
материал,ищецът не е предоставил на ответника Сертификат по чл.32 ал.1 от ЗППМ,каквото задължение има
всеки доставчик на посевен и посадъчен материал,съгласно чл.56 ал.1 от
ЗППМ-норма ,която е от публичен ред и забранява
търговия с посевен материал,който не е придружен с цитирания сертификат.Поради
това непридружения със сертификат материал
не може да бъде предмет на сделка,тъй като е стока,извън гражданския
оборот.
Поради това и доставката по
ф-ра№**********/16.03.2017г. не е породила задължение за плащане на цената.Така
с плащането на сумата от 40 000 лв.ответникът изцяло е покрил задължението
си по ф-ра №**********/16.03.2017г.
Настоява се съдът да приеме,че не
се дължи цената на стоката по ф-ра№**********/16.03.2017г. Дори да се приеме,че
цената по двете фактури е дължима ,стойността й следва да се намали с 14%
отстъпка върху стойността на доставеното или със сумата от 12 000лв.
Липсва забава на длъжника,тъй като
според ответника е налице забава на кредитора,а именно отказ да бъде издадено
кредитно известие за дължимата отстъпка ,което представлява неоправдан отказ да
се окаже съдействие от кредитора,в който смисъл се прави възражение,с основание
чл.95 от ЗЗД.
Оспорва се и дължимостта на
законна лихва върху фактурите,тъй като съгласно практика и търговските обичаи
заплащане на стоката от процесното естество се дължи след края на стопанската
година.
В допълнителна искова молба ищецът изразява следното становище:
Търговските обичаи ,съгласно
чл.288 от ТЗ се прилагат само,в случай че не са уредени от закона.Чл.327 ал.1
от ТЗ урежда сроковете за плащане на цената на стоката при търговска продажба,а
именно в момента на получаване на стоката.
Спори се относно дължимостта на
търговската отстъпка.При липса на изрични договорни уговорки,касаещи
отстъпка,каквито страните не са правили,възражения за отстъпка не може да се
правят.Неотносими към спора са доказателствата за предходни отстъпки ,правени в
посочените от ответника стопански години,доколкото за всяка от тях са правени
различни уговорки.През 2017г.не е договорено отлагане на плащането и ползване
на търговска отстъпка.
През предходни периоди ответникът
е плащал със закъснение,което е обусловило извършването на отстъпки,каквито не
са договаряни за 2017г.
Не се споделят доводите на
ответника за нищожност на договора за доставка на посадъчен материал по ф-ра
№**********/16.03.2017г. От формална гледна точка ,липсата на сертификат не е
основание за нищожност на сделката.Оспорва се твърдението,че доставената стока
не е била придружена със сертификат.Доставените стоки са произведени от водещи
европейски фирми и вносът им е невъзможен без сертификат.При доставката на
стоките ,те са били придружени със сертификат.
Ответникът не е направил
възражения за липса на сертификат при доставката на стоките.Съгласно чл.324 от ТЗ при получаване на стоката купувачът следва да я прегледа и ако не отговаря
на изискванията ,да уведоми незабавно продавача.Ако купувачът не направи това
,стоката се смята одобрена,като съответстваща на изискванията ,освен за скрити
недостатъци.
От ответника по делото е депозиран писмен
отговор,в който се поддържат възраженията от отговора на исковата молба.
Според ответника,нормата на
чл.327 ал.1 от ТЗ е диспозитивна и може да бъде дерогирана от уговорки между
страните.Такъв е и настоящия случай.Налице е друга уговорка между страните,а
именно стоката да се заплаща след края на стопанската година,а в случай на по
–ранно плащане да се ползва търговска отстъпка.
Оспорва се твърдението на ищеца,че
между страните липсват уговорки за търговски отстъпки.
Оспорва се и твърдението,че
ответникът непрекъснато е закъснявал с плащанията.Тези твърдения не отговарят
на действителността,за което се сочи писмено доказателства-Справка-приложение
№1 /20.04.2016г.
Не се твърди нищожност на сделката
по ф-ра № **********/16.03.2017г.,поради липса на форма,а поради невъзможен
предмет.
Позоваването на разпоредбата на
чл.324 от ТЗ е ирелевантно,тъй като ответникът не твърди за наличие на
недостатъци в стоката,а твърди,че договорът е нищожен ,поради липса на
сертификат.
В съдебно заседание страните
поддържат становището си в депозираните искова молба,допълнителна искова молба
и отговори на исковата молба.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,гласните такива и заключението на
допуснатата и изслушана по делото съдебно икономическа експертиза,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори,че страните
са в дългогодишни и трайни търговски
отношения по доставка на семена.
Представена е ф-ра
№**********/16.03.2017г. за сумата от 54 005лв.-цена на доставени семена
царевица и слънчоглед и ф-ра №**********/16.03.2017г. за сумата от
32 753,52 лв.Фактурите са редовно счетоводно оформени и подписани от двете
страни по делото.Не се спори,че стоката е доставена на купувача,а това се
установява и от приложените по делото заповеди за отпускане на стоково
материални ценности.Страните не спорят,че на 10.11.2017г.ответникът по делото е
заплатил сумата от 40 000 лв.-частично по двете издадени фактури.Липсва
спор и по обстоятелството,че на ответника са правени търговски отстъпки,така
както е посочено в отговора на исковата молба. За периода 2011-2015г.
Според ответника съгласно
обичайните търговски отношения между страните търговската отстъпка би следвало
да е в размер на 14/% от стойността на фактурираните стоки или около
12 000лв.
На 03.10.2017г. на ответника е
връчена нотариална покана за заплащане на общата сума от 86748,52 лв.по двете
фактури от 16.03.2017г.С покана за доброволно плащане от 12.04.2018г. ищцовото
дружество е поканило ответника да
заплати задълженията си.
Според показанията на св.Н. Б.-пълномощник
на ответното дружество,то има дългогодишни търговски взаимоотношения с ищеца по
делото-от 2006г.В този период от време между страните съществува трайна
търговска практика,съгласно която са правени отстъпки при договаряне на цените
на стоките,предмет на доставка между двете фирми.Винаги са търсени
доставчици,които правят търговски отстъпки.В търговската практика между
страните било обичайно плащането на
цената да започне след реализация на продукцията.Процентът на отстъпката е
различен в зависимост от момента на плащане на стоката.За 2017г. свидетелката
лично разговаряла с г-жа Н. Т..Предложената
за тази стопанска година отстъпка не удовлетворявала ответника като размер,като
вместо отстъпка се предлагало доставка на друга стока от същия доставчик,с
което ответниците не се съгласили.За 2016г. отстъпка не е била ползвана,поради
закъсняло плащане на задълженията.В целия бранш търговската практика е да се
заплаща не след фактурирането,а след реализация на продукцията от дружеството.Писмен договор за размера на
търговската отстъпка не е сключван между страните.
Според св.Ж. Ж.-икономически
директор при ищеца само управителите имат правото да си договарят взаимни
отстъпки.Да 2017г. свидетелят е абсолютно убеден ,че такава .При разсрочено
плащане на стоки цената е различна в сравнение с тази,която се заплаща при
спазване на уговорените срокове.Ако има договорки за отстъпка,те винаги имат
писмен характер-тогава се издава кредитно известие на клиента.След издаването
му сумата по кредитното известие или се отнася към други негови задължения или
му се връща.Свидетелят не е в течение относно уговорките между страните.
Във връзка с възражението на
ответника,че стойността на стоката по ф-ра №**********/16.03.2017г. не се
дължи,тъй като стоката е без сертификат,по делото са представени в превод на
български език сертификати в превод на български език относно внесени от Европа
семена слънчоглед и царевица от м.10 2016г. до м.01.2017г. ,които
установяват,че от страна на ищеца е осъществен внос на официално сертифицирани
продукти.Липсват доказателства за това ответното дружество да е възразило пред
ищеца за липсата на сертификат за качество на доставена му стока.
Съгласно заключението на
изслушаната съдебно икономическа експертиза,двете фактури,предмет на спора са
осчетоводени в ответното дружество,отразени са в дневника на покупко-продажбите
за данъчен период март 2017г.,а на 10.11.2017г. частично са заплатени
задълженията по двете фактури в размер на 40 000 лв.При ищеца постъпилата
сума е осчетоводена за покриване на част от вземането по фактурите-по
20 000 лв.за всяка от тях.Към 31.12.2017г. вземането на ищеца към
ответника е в размер на 46 761,27
лв.Лихвите за забава са изчислени,считано от деня ,следващ датата на издаване
на фактурите до завеждане на делото и е съответно в размер на 5 318,37лв.-по ф-ра
№**********/16.03.2017г. и сумата от 2 858,20 лв. по ф-ра № **********/16.03.2017г.,като
е отчетено извършеното частично плащане по двете фактури.
За периода от 2010г. до 2016г.на
ответника са правени търговски отстъпки,съответно 21,74%;22,00%;12,48%,13%,като
за 2014,2015 и 2016г. липсват данни за
търговски отстъпки.
Според обясненията на управителя
на ищцовото дружество,то прави търговски отстъпки,но при определени условия-ако
контрагентът плати предварително или вземе по-голям обем стока.
При така събраните доказателства
съдът достига до следните правни изводи:
Представените по делото фактури
удостоверяват сключване на договор за търговска продажба на посевен материал по
смисъла на чл.318 и сл.от ТЗ.Доколкото няма спор ,че стоката е предадена на
купувача,то се дължи нейната продажна цена.От свидетелските показания на св.Божилова,която
е пълномощник на дружеството винаги в трайните търговски отношения между
страните са договаряни и правени търговски отстъпки.За процесната
2017г.преговори за отстъпки са водени ,но не е постигнато съгласие за вида и
размера им.Това води до извода,че всяка стопанска година отстъпките са били
предмет на преговори между страните и когато за тях е било постигнато съгласие
,те са правени от ищеца по
делото.Управителката на ищеца не отрича този факт,но твърди,че за
2017г.съгласие за размера и вида на отстъпките не е постигнато,което кореспондира
със свидетелските показания на разпитаната свидетелка.Липсата на съгласие по
размера на търговските отстъпки води до недължимостта им от страна на ищеца по
делото за конкретната стопанска година.Съгласно чл.288 от ТЗ,когато са налице
неуредени с този закон положения за търговските сделки,се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство,а при непълнота
в него-търговските обичаи.Или приложението на търговските обичаи е
субсидиарно ,доколкото няма изрична законова уредба за възникнали между
страните търговски взаимоотношения.В случая, съгласно разпоредбата на чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаването на стоката или на документите,които му дават право да я
получи,освен ако не е уговорено друго.Добрите търговски практики в отношенията
между страните за предходни години,не дават основание да се приеме,че е
възникнало договорно задължение на продавача да прави търговски отстъпки за
конкретните две търговски продажби,реализирани през 2017г.В този смисъл
очакванията на купувача,че ще му бъде направена търговска отстъпка не го
освобождават от задължението да плати цената по сделките.С тези мотиви съдът
намира,че предявения иск за остатъка от главниците по двете издадени фактури е
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.Доколкото при заплащане на
част от цената е осъществена забава,а по отношение на остатъка-той не е
заплатен и до момента на предявяване на иска и на основание чл.309а от ТЗ във
врв.с чл.327 от ТЗ се дължи лихва за забава,която се претендира в по-нисък
размер от изчисления от вещото лице по делото,поради което и акцесорния иск
,основан на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Що се отнася до възражението за
нищожност на сделката по ф-ра №**********/16.03.2017г.,поради доставяне на
стока без сертификат за качество,в нарушение на императивни законови разпоредби
и поради това извадена вън от търговския оборот, съдът намира,че по делото са
представени международни сертификати за качеството на доставените стоки,с което
са изпълнени изискванията на чл.57 ал.3 от ЗППМ –относно търговия със семена внос
от страни членки на ЕС.Не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ответника по делото,че при получаване на стоката той е възразил пред ответника
за липсата на сертификати за качеството й.Предвид това недоказано остава
твърдението,че продадената стока е без сертификат за качество,съобразно
изискванията на ЗППМ.
С тези мотиви предявените в
условията на кумулативност искове следва да бъдат изцяло уважени като доказани
и основателни.
Дължат се сторените от ищеца
съдебно деловодни разноски, а именно сумата от 976 лв.-разноски по
обезпечителното производство,сумата от 2187,53 лв.-внесена държавна такса по
иска,100 лв.-депозит за вещо лице,2 609,24лв.-разноски за един адвокат и 296
лв.-разноски за превод на доказателствата по делото.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***“ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя М.Б.С.да заплати на „***“ООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление-гр.Т.,Индустриална
зона,зърнобаза,представлявано от управителя Н.П.Т. сумата от 46 758,52
лв./четиридесет и шест хиляди седемстотин петдесет и осем лева и петдесет и две
ст./-част от неизплатено задължение по ф-ра №№**********/16.03.2017г. и по ф-ра
№ **********/16.03.2017г.,ведно със законна лихва,считано от 22.05.2018г. до
окончателното издължаване на главницата,сумата от 7929,82лв./седем хиляди деветстотин двадесет
и девет лева и осемдесет и две ст./-лихва за забава за периода от
31.03.2017г.до 22.05.2018г.,както и сумите,представляващи сторени съдебно
деловодни разноски,а именно 976 лв./деветстотин седемдесет и шест
лева/-разноски по обезпечителното производство,сумата от 2187,53 лв./две хиляди
сто осемдесет и седем лева и петдесет и три ст./-внесена държавна такса по
иска,100 лв./сто лева/-депозит за вещо лице,2 609,24лв./две хиляди шестстотин и
девет лева и двадесет и четири ст./-разноски за един адвокат и 296 лв./двеста
деветдесет и шест лева/-разноски за превод на доказателствата по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: