О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Оряхово, 22.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГР. ОРЯХОВО, в проведеното на 22.02.2021г.
закрито заседание, като разгледа докладваното от НИКОЛИНКА Л. КРУМОВА – районен съдия ЧНД №37/2021г.,
по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.111, ал.3 от НПК – за проверка на
законосъобразността на отказ на прокурора за връщане на веществени
доказателства.
Образувано е по жалба на адв.В.В. ***, в качеството му на защитник на Т.П.М.
и Н.И. ***/2020г. по описа на РУ на МВР – Оряхово / №765/2020г. по описа на РП
– Оряхово против Постановление на РП – Враца за отказ за връщане на веществени
доказателства от дата 10.02.2021г. по ДП №765/2020г. по описа на РП – Оряхово,
с което е отказано да бъде върнато на молителя Т.П.М. иззетото по делото
веществено доказателство – един брой лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел
„ Пасат „, зелен на цвят, комби, с ДКН:********.
В жалбата е посочено, че на производство в РУ на МВР - Оряхово се намира ДП
№371/2020г. по описа на РУ на МВР – Оряхово / №765/2020г. по описа на РП –
Оряхово. Отразено е, че на 03.02.2021 г. Т.М. и Н.И. са били привлечени в
качеството на обвиняеми по това ДП за извършено престъпление по чл. 197, т. 3,
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за И. и престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Сочи се, че М.
и И. се признавали за виновни и давали обяснения за времето, мястото и
механизма на извършеното от тях престъпление.
Посочва се, че на 04.02.2021 г. е била депозирана молба до наблюдаващия
прокурор с искане за връщане на иззетия по ДП лек автомобил марка „ Фолксваген
„, модел „ Пасат „, зелен на цвят, комби, с ДКН:********, който е собственост
на обвиняемия Т.М., като връщането е било отказано.
Молителят намира, че отказът на наблюдаващия прокурор да върне вещественото
доказателство е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен. На първо място се
сочи, че в хода на разследването не били събрани доказателства, обосноваващи
позицията на държавния обвинител, че престъплението е извършено чрез използване
на въпросното МПС. Обвиняемите лица не давали такива обяснения в тази насока.
Такива обстоятелства не се пресъздавали от полицаите, нито такива факти са им били споделяни от обвиняемите при задържането
им.
Молителят не намира по тези съображения, че в случая е приложимо цитираното
от прокуратурата ППВС6-71. Счита, че в случая държавния обвинител е цитирал и
приел установени угодно нему, без да е направил пълен и обемен анализ на
доказателствата по делото.
На 04.11.2020 г. е било започнато на основание чл.356, ал.3 от НК бързо
производство № 371/2020 г. по описа на РУ на МВР – Оряхово срещу Т.П.М. и непълнолетния
Н.И.И. за това, че на 03/04.11.2020 г. в с. Селановци от незаключена барака,
находяща се на ул. „1-ви май“ № 15, като е използвал МПС лек автомобил марка „
Фолксваген „, модел „ Пасат „, зелен на цвят, комби, с ДКН:********, след
предварителен сговор, са отнели чужди движими вещи от владението на Георги
Стойнев Георгиев от гр. София, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Видно от материалите по ДП, на 04.11.2020 г. с протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение, е бил иззет
горепосочения лек автомобил.
На 03.02.2021 г. Т.М. и Н.И. били привлечени в качеството на обвиняеми за
извършено престъпление кражба, при която е използвана процесното МПС.
На 10.02.2021 г. наблюдаващият делото прокурор е постановил от
Постановление за отказ за връщане на веществени доказателства. В същото е
посочено, че в хода на разследването и от събраните до момента гласни и писмени
доказателства, по безспорен начин било установено, че престъплението е
извършено чрез използване на горепосоченото МПС, което обусловило и
квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК. Цитирано е, че
съгласно ППВС6-71, кражба, извършена посредством използване на МПС, е налице,
когато МПС е послужило за отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е
отнел, без да си е послужил с превозното средство, но го е използвал за превоз
на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна
фактическа власт върху него. Също така е посочено, че безспорен аргумент да
бъде постановен отказ за връщане на вещественото доказателство – процесния лек
автомобил, е разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, и задължението на
съответния държавен процесуален орган при наличие на всички предпоставки,
визирани в горепосочената разпоредба, да отправи искане към съда, вещта, която
принадлежи на виновния и е послужила за извършване на престъпление да бъде
отнета в полза на държавата. Посочено е, че такъв е и настоящия случай, тъй
като процесният лек автомобил е собственост на обвиняемия Т.М. и е послужил за
извършване на престъплението.
По отношение искането за редуциране на обвинението, в престъпление по чл.
197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, наблюдаващият прокурор
е счел, че същото касае въпрос по същество на делото и не следва да се
разглежда в производството по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК.
С оглед всичко гореизложено, наблюдаващият прокурор е отказал да върне на Т.М.,
процесния лек автомобил и е оставил без уважение искането за редуциране на
обвинението.
Съдът след като се запозна с доказателствата, съдържащи се в материалите по
приложеното досъдебно производство, като провери правилността на атакувания
прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в
жалбата, намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.111,
ал.1 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства по делото се пазят
до приключване на наказателното производство.Принципно положение е, че тези
доказателства следват делото и са на разположение на решаващия орган във всяка
фаза на наказателния процес.Като изключение от тази възможност е предвидено
иззетите като веществени доказателства предмети да бъдат върнати на собственика
им преди приключване на наказателното производство, ако това няма да затрудни
изясняване на обстоятелствата по делото – чл.111, ал.2 от НПК.Законодателят,
следователно, е предвидил временното ограничаване в
правото на собственост да бъде допустимо и възможно при обективно съществуваща
необходимост от използване на веществените доказателства по конкретното дело и
за обстоятелства, чието изясняване е невъзможно по друг начин или ще бъде
затруднено.
Преценката, която трябва да
направи съдът, за да установи, дали отказът на прокурора за връщане на
веществените доказателства е законосъобразен или не, е дали продължаващото
ограничение на правото на собственост е необходимо за разследването.Съдът
следва да изясни, че предметът, чието връщане се иска от жалбоподателя, е
относимо веществено доказателство, както и че физическото му приобщаване по
делото е необходимо за правилното решаване на делото.Така следва да се провери,
дали са извършени всички възможни процесуално -следствени действия с вещта или
дали се налага да бъдат извършвани други такива в хода на досъдебното
производство.
От материалите по процесното
досъдебно производство е видно, че срещу двамата обвиняеми е повдигнато
обвинение за извършено престъпление кражба, за извършването на която е
използвано МПС, а именно лекият автомобил, чието връщане се иска от собственика
му, в случая обвиняем по делото.Установява се, че процесният автомобил е
приобщен по делото с протокол за извършено претърсване и изземване, одобрен по
съответния ред от РС – Оряхово.
В обстоятелствената част на атакуваното постановление, прокурорът
аргументирано е обосновал необходимостта веществените доказателства – процесното
МПС да не бъде върнато на молителя, а именно, че вещта, за която
реално е отказал връщане, е веществено доказателство, което е необходимо за
изясняване на обстоятелствата по делото, като е изтъкнал, че безспорен аргумент
да постанови отказ в случая е разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „ Б „ от НК.
Отнемането по чл.53
от НК не е включено към видовете наказания по чл.37 от НК.То обаче е свързано с
наказателната отговорност на подсъдимия и се постановява с присъдата.Макар и да съдържа елементи на " своеобразно възмездие за извършеното престъпление ", в целите на отнемането доминира превантивния ефект - чрез него се препятства
достъпа на виновния до вещи, послужили
за извършване на престъпление и се ограничава възможността му да се ползува от
тях.
За да се приложи чл.53, ал.1 б.” А ” от НК е необходимо движимата вещ да е предназначена или да е
послужила за осъществяване на умишлено престъпление.Следователно необходимо е
тя пряко да служи като оръдие или средство за извършването на изпълнителното
деяние на престъплението както е и при кражбата - извършването
на престъплението обхваща не само вземането на вещите от владението на собственика, но и натоварването им в автомобила и тяхното
откарване.От съществено значение е преди всичко обстоятелството дали лекият автомобил
е бил предназначен или е послужил за извършването на умишлено престъпление.Разпоредбата на чл.53, ал.1, б. ” А ” от НК има предвид всички
вещи, а не само тези, които специално са създадени за извършване на
престъпление.Всяка вещ може да бъде предназначена или използувана за извършване на престъпление с оглед
особеностите на конкретния случай.
Следва да се отбележи, че именно в правомощие
на прокурора е да прецени срещу кого да повдигне обвинение и за какво
престъпление – в т.ч. по настоящото ДП или по друго за което е получил данни за
извършено престъпление.В случая преценката на прокурора е, че кражбата е била
извършена чрез използването на процесното МПС.Твърденията наведени в жалбата,
че липсвали доказателства за това са въпроси по съществото на делото, по които
съдът не може да вземе отношение на този етап.
Следва
да се отбележи, че съобразно чл.53, ал.1, б." А " и „ Б ”от НК, ако се
докаже в хода на досъдебното производство, и след това в хода на съдебното
следствие, че собственикът на въпросното МПС, иззето като веществено
доказателство е извършил престъплението кражба именно чрез процесното МПС, то то са налице
предпоставките същото да бъде отнето в полза на държавата.
При така изяснената фактическа обстановка, следва да се
приеме за установено, че инкриминираната
вещ е иззета като веществено доказателство по надлежен ред.Налице е
висящо досъдебно производство.Същото не е приключено.С оглед извършването на
последващи процесуални действия от разследващия орган, така и при извършването
на такива в бъдещ съдебен процес, включително и действия за събиране на
доказателства за установяване на правната квалификация на деянието, съдът счита
за недопустимо връщането на инкриминираната вещ на този етап.
В този смисъл постановлението на прокурора от дата 10.02.2021г. се явява
правилно и законосъобразно.
Имайки предвид изложеното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение жалбата на адв.В.В.
***, като процесуален представител на Т.П.М. срещу постановление на РП – Враца,
ТО - Оряхово за отказ за връщане на веществено доказателство от дата 10.02.2021г.,
постановено по ДП №765/2020г. по описа на РП – Оряхово / ДП №371/2020г. по
описа на РУ на МВР - Оряхово.
Потвърждава постановление на РП –
Враца, ТО - Оряхово за отказ за връщане на веществено доказателство от дата 10.02.2021г.,
постановено по ДП №765/2020г. по описа на РП – Оряхово / ДП №371/2020г. по
описа на РУ на МВР – Оряхово.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..........................