Мотиви към решение по АНД № 873 по описа
за 2019г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на А.Н.А.- обвиняем по Досъдебно
производство №1340/2018г. по описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-гр.Шумен с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление
по чл.325, ал.1 от НК; извършителят не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени съставомерни имуществени щети. Изтъква
се и липсата на отрицателните предпоставки по чл.78, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител, който изразява съгласие с
предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и моли
съда да наложи на обвиняемия административно наказание около минималния размер,
предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №1340/2018г. по описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-гр.Шумен),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
Обвиняемият често зареждал автомобила си с гориво от
бензиностанция, стопанисвана от „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД, намираща се на ул.“Ген.
Драгомиров“ в гр.Шумен. На 27.10.2018г. обвиняемият отново заредил автомобила
си с гориво от посочения обект, но останал с впечатление, че зареденото
количество не съответства на заплатената от него цена. Раздразнен от
убеждението, че е излъган, обвиняемият се върнал в бензиностанцията около
16,00ч. на посочената дата и започнал да отправя заплахи към служителите на
бензиностанцията. На висок глас същият изговорил думите „Вие мене ще ме
запомните! Вие с мен няма да се ебавате! Ще ви потроша тука“. В този момент св.Л.И.
обслужвала бензиноколонките. Като достигнал до нея, обвиняемият я хванал за
ръката и я притиснал в бензиноколонката, като замахнал с ръка, демонстрирайки
намерение да я удари. След това обвиняемият пуснал свидетелката, но започнал да
крещи на клиентите, че ще го запомнят и др. под. След навлизането си в сградата
на обекта обв.А. нанесъл удари с крак на намиращия се в близост до входа
фризер, без да спира същевременно да крещи и да ругае. Агресията си конкретно
обвиняемият насочил към св.А.И.- служител в бензиностанцията, на която изкрещял
„Путко, ти ми зареди колата“ и ударил с юмрук по плота, като посегнал да удари
и свидетелката, но същата успяла да се отдръпне. След това обвиняемият се
насочил към изхода, но по пътя съборил и разпилял част от предлаганите в обекта
стоки, а при излизането си с удар с крак счупил стъклото на входната врата.
Дори и след излизането си от сградата обвиняемият не преустановил агресивните
си действия, а отишъл до една от бензиноколонките и започнал да блъска в земята
накрайниците за зареждане на гориво, като едва след това напуснал района на
обекта. Междувременно бил подаден сигнал за инцидента до РУ-Шумен, като
по-късно същия ден обвиняемият бил задържан за изясняване на случая.
В хода на съдебното производство не бяха събрани
доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Макар и да не
дава обяснения, обвиняемият не оспорва
изложената в постановлението фактическа обстановка. Защитникът също изразява
съгласие с приетата от прокурора фактическата обстановка. Поради това съдът
приема всички фактически положения, отразени в постановлението на ШРП, за
установени по несъмнен начин.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, тъй като е буйствал,
отправял е обиди и заплахи към служители на бензиностанцията и е проявявал
агресия към намиращи се в обекта лица, като също така е повредил и вещи,
собственост на дружеството. Процесните действия са извършени на публично място,
като с тях безспорно грубо е нарушен обществения ред и е изразено явно
неуважение към обществото. Преценено и с оглед задължителното тълкуване,
обективирано в Постановление №2/74г. на Пленума на ВС, деянието безспорно
осъществява посочения престъпен състав, тъй като от обвиняемия са предприети
действия, скандализиращи обществото, нарушаващи важни обществени и лични
интереси и изразяващи висока степен на неуважение към личността. Деянието също
така е станало достояние на множество лица (т.5 от цитираното
Постановлениe) и е предизвикало възмущение, особено силно поради липсата на
какъвто и да било повод за извършването му.
От субективна страна деянието е извършено с вина под
формата на пряк умисъл. Действително, пряката цел на подсъдимия не е била да
изрази неуважение към обществото, а да изрази недоволството си, тъй като е
смятал, че е ощетен. Пряк умисъл обаче е налице не само когато престъпните
последици са пряко целени, но и когато деецът съзнава, че те неминуемо ще
настъпят. Като лице с нормална психика подсъдимият безспорно е съзнавал, че с
подобни действия неизбежно ще наруши обществения ред и ще изрази явно
неуважение към личността на засегнатите, при което следва да се приеме, че същият
е действал с пряк умисъл.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание;
-обвиняемият, макар и осъждан за престъпления от общ
характер, е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78 от НК. В приложената справка за
съдимост не е отразена настъпилата реабилитация. От отразените в бюлетините
данни за датите на изтърпяване на наказанията обаче и от служебно изисканите от
съда справки от ТД на НАП-Варна е видно, че е настъпила реабилитация по чл.88а
от НК и за двете осъждания, считано от 12.01.016г. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че издаденият във връзка с наложеното по НОХД№1595/11г. на ШРС
наказание глоба изпълнителен лист е присъединен към образувано изпълнително
дело на 12.01.2012г., след което не са извършвани действия по принудително
изпълнение. Поради това и с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г.
на ОСНК, ВКС, следва да се приеме, че е настъпила реабилитация на 12.01.016г. и
не е налице пречка за приложението на чл.78а от НК.
-от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, а според задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2/22.12.2016г. на ВКС
за приложението на процедурата по чл.78а от НК е необходимо да бъдат
възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди.
При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия
както при извършване на деянието, така и при постановяването на решението, липсата
на други противообществени прояви, както и добрите му характеристични данни. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете пълната липса на провокация от страна на присъстващите
и множеството отделни хулигански действия, извършени от обвиняемия. Предвид
изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000.00
лева, като при определянето на наказанието съобрази и необходимостта да бъде
осигурена издръжка за детето на обвиняемия, за което същият полага грижи.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на държавата
сумата от 469.20 лева, представляваща направени по досъдебното производство
разноски, както и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :