Присъда по дело №5836/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 158
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 19 декември 2018 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20173110205836
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

НОМЕР      158 / 30.5.2018г.                   ГР.ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Година 2018                                                                                                    град ВАРНА

РАЙОНЕН СЪД ВАРНА                                           ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ

На тридесети май                                         Година две хиляди и осемнадесета

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯНА ИЛИЕВА

 

СЕКРЕТАР: МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

ПРОКУРОР: ИВЕЛИНА ПАСКОВА

като разгледа докладваното от съдия Стояна Илиева

наказателно общ характер дело номер 5836 по описа за 2017 г.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ К.Г.Д., роден на ***г***, постоянен адрес:***, адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 22.09.2016г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ 318" с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества-кокаин и опиати, доказано чрез техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARAM 0004, проба №114, поради което и на осн. чл.343б ал.3 вр. чл. 54 ал.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер от 500 /петстотин/ лв.

На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС определя наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На осн. чл.59 ал.1 от НК зачита и приспада времето, през което подсъдимият К.Г.Д. е бил задържан, считано от 23.09.2016 г.

На осн. чл.343Г от НК налага на подсъдимия К.Г.Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

На осн. чл.59 ал.4 от НК зачита и приспада времето, през което К.Г.Д. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 23.09.2016 г.

 

На осн. чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия К.Г.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от 74,06 лв., представляваща разноски по делото.

            Веществените доказателства: 1 бр. касета Dreger Drug Test 5000, опакована в прозрачен плик, залепена с хартиена слепка, с положителен резултат от изследването, след влизане в сила на Присъдата следва да се унищожат.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 


П Р О Т О К О Л

Година 2018                                                                                                    град ВАРНА

РАЙОНЕН СЪД ВАРНА                                           ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ

На тридесети май                                         Година две хиляди и осемнадесета

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯНА ИЛИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

ПРОКУРОР: ИВЕЛИНА ПАСКОВА

като разгледа докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 5836  по описа за 2017 г.

 

Съдът, като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца намира, че спрямо подсъдимия взетата мярка за неотклонение следва да се потвърждава, поради което и на осн.чл.309 ал.1 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“ в хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия К.Г.Д., роден на ***г***, постоянен адрес:***, адрес ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви

към присъда №  158 от  30.05. 2018 год.  по НОХД № 5836 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 502/2016 год. по описа на  сектор ПП ОД МВР – Варна срещу подсъдимия К.Г.Д. с ЕГН ********** ***, за това, че на 22.09.2016г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ 318" с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества-кокаин и опиати, доказано чрез техническо средство Drug Test 5000, с фабриченARAM 0004, проба №114 – престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание делото да се гледа по общия ред .

В хода на съдебното производство подсъдимият Д. е редовно призован, явява се лично.

            В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.343б,ал.3 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което  му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да бъде изтърпяно при строг затворнически режим както и глоба в размер на хиляда лева. Прави се искане и за налагане по отношение на подсъдимия на наказание „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, като му бъде и зачетено времето през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

            Подс.Д. не се признава за виновен, твърди, че е спрял употребата на наркотични вещества от преди две години. Моли да бъде оправдан. В личната си защита твърди, че не е имал и употребявал наркотични вещества.  

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.09.2016г. свидетелите И.Д.И. и С.Т.И.-полицейски служители при ОДМВР-Варна, били дежурни за времето от 20.00ч. на 22.09.2016г. до 08.00ч. на 23.09.2016г.. В изпълнение на полицейските си задължения  патрулирали по улиците на гр.Варна.

Около 23.50ч. на 22.09.2016г. свидетелите възприели движението на лек автомобил „БМВ 318" с рег.№ ***,който се опитал при десен завой на друг лек автомобил движещ се по ул.” Княз Черказки” да го заобиколи отляво, при което  имало вероятност да настъпи пътно-транспортно произшествие. На свидетелите им направило впечатление, че автомобила се движи несигурно, като криволичел. Полицейските служители подали на водача на автомобила светлинен сигнал, за да спре, но водачът не преустановил движението си .

Двамата полицаи веднага последвали автомобила. Между улиците „ Поп Харитон” и „ Капитан Райчо” автомобила спрял. В този момент свидетелите И. и И. видели, че подсъдимия пуска през прозореца на шофьорската врата нещо на земята, като приближавайки се полицаите видели, че това е малко пакетче, за което се усъмнили, че съдържа наркотично вещество. Полицейските служители се легитимирали на Д., поискали документите му. По представената лична карта установили самоличността му. При проведения разговор подс.Д. споделил, че по-рано през деня бил употребил наркотични вещества. Свидетелите И. и И. чрез ОДЧ поискали съдействие от служители на с-р „Пътна полиция" при ОДМВР-Варна и малко по-късно на място били изпратени свидетелите П.С.М. и Х.Г.Г.-мл.автоконтрольори. Подс.Д. първо бил тестван за употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна. След това бил отведен в полицейското управление ,където бил изпробван за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ARAM 0004, проба с пореден №114. Резултатът на теста бил положителен за употреба на кокаин и опиати. Пробата била запечатана в присъствието на подсъдимия и на св. Г. в плик, който бил подписан. Св.П.М. съставил на Д. АУАН № 725457/23.09.2016г. и му издал талон за медицинско изследване № 0016823. Подс.Д. бил задържан и отведен във ВМА-Варна за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Там били направени неколкократни опити да му бъде взета кръв от вена, но опитите били неуспешни, което се дължало на лош венозен достъп. Подсъдимия обяснил на медицинското лице, че причината за това е дългогодишната употреба на наркотични вещества, които си инжектирал венозно.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ-л.54-56 от ДП/ се установява, че Д. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата -психоза. При него са били установени данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди и синдром на зависимост към хероин. Към момента на извършване на деянието Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият може да носи наказателна отговорност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа  на събраните по делото доказателства – гласни – показанията на подсъдимия,свидетелските показания на И. Дянков И., П.С.М., Х.Г.Г., С.Т.И. / включително и за една част от обстоятелствата , за които беше приложена процедурата на чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК/, СПЕ, свидетелство за съдимост, протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество, справка за водача, ЗППАМ № 16-0819-002338/23.09.2016 год., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, рег. № 819р-20381/26.09.2016 год., от 23.09.2016 год., справки за Drug Test 5000,  прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК. на свидетелите Веселинова депозирани в съдебно заседание

Изготвената по делото  СПЕ съдът възприе изцяло, тъй като намери, че е обективно и компетентно дадена, в съответствие със специалните знания на вещото лице в съответната област.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна, че с действията си  подс. К.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия, тъй като на 22.09.2016г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ 318" с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества-кокаин и опиати, доказано чрез техническо средство Drug Test 5000, с фабриченARAM 0004, проба №114  .

Касае се за престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че обществените отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба на наркотични вещества до колкото се застрашава безопасността на останалите участници в движението с оглед отрицателното въздействие на наркотичното вещество върху рефлекторните процеси на индивида.

Употребата на наркотични вещества е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – с техническо средство -Dreger Drug Test 5000  ARAM 0004,проба № 114.

Съгласно пар.1,т.11. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.)  от ДР на Закона  за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите "Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

Кокаинът и опиатите са високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, Списък I – "Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

В чл.6 ал.1 от Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е предвидено, че в случай на отказ да се даде кръв за изследване употребата на алкохол и /или на друго  упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. В чл.1 ал.4 от Наредбата е предвидено, че техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.

 Видно е от приложеното по делото писмо с № I A2-42298/11.10.2017 г. от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването, е че техническо средство  dräger drugtest® 5000 анализатор, на производителя  DRÄGER SAFETY AG & Co. KGaA е ин витро диагностични медицински изделия съгласно Директива 98/79/ЕС за ин витро диагностичните медицински изделия и по смисъла на Закона за медицинските изделия, с който в националното законодателство на РБългария са транспонирани европейските директиви за медицинските изделия / пар. 2 от ДР на ЗМИ/. Предпоставките за пускане на пазара и/или в действие на ин витро диагностичните медицински изделия са нанесена „ СЕ” маркировка по реда на чл.15 от ЗМИ и наличие на документ – декларация за съответствие, удостоверяващ съответствието на издалието със съществените изисквания по Директива 98/79/ЕС , издадена от производителя. Съгласно ЗМИ, когато медицинските изделия са с оценено съответствие и с нанесена СЕ –маркировка, могат да бъдат пускани на пазара / в действие и не подлежат на процедура по регистрация в ИАЛ.

В ИАЛ е подадена информация за пускане на пазара в РБългария на dräger drugtest® 5000 анализатор. Представена е инструкция за употреба на български език в съответствие с чл.16,ал.3 от ЗМИ, която е представена.

 Приложена е Заповед Рег.№ Із-789/12.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи.

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство. Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия  К.Г.Д., който е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице , който  няма причини да не може да носи наказателна отговорност -  роден на ***г***, постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул."Пловдив" №9, ет.4, ап.14, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, осъждан, ЕГН:**********.

По отношение направеното от страна на подсъдимия възражение, относно времето на приемане на установените наркотични вещества и състоянието му от медицинска гледна точка при извършване на съответната проверка, съдът ги намира за неоснователни.

От обективна страна съставът на деянието по  чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС.

Необходимо и достатъчно условие е за съставомерността на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК е да е употребено наркотично вещество преди управление на МПС, което да е установено по надлежния ред. Настоящият случай е точно такъв. 

Законодателят е преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е налице винаги при данни от годно техническо средство за употреба на наркотично вещество от съответния подсъдим при управление на МПС, респ. криминализирал е именно и единствено този доказеум резултат, но без количествено или времево рамкиране на неговия първоизточник.

Съдът кредитира и изцяло дава вяра на показанията на гореизброените свидетели, като счита същите за логични, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.

   Съдът напълно се доверява и на заключенията на съдебно-психиатричната експертиза, която намира за обоснована, незаинтересована, компетентно изготвена.

От друга страна съдът не дава вяра на обясненията на подс. Д. в частта, в която същият твърди, че от две години не е  употребявал наркотични вещества. Така заявеното се намира в противоречие с допълненията направени от вещото лице в съдебно заседание, че при оралния тест от три до шест часа  след употребата им наркотиците могат да бъдат открити. На следващо място са показанията на свидетелите И., М., Г. и И.. В същите свидетелите И. и И.  са категорични и напълно последователни, като казват, че съвсем ясно са възприели, първо, че именно подсъдимия е управлявал лекия автомобил, който е бил спрян за проверка след извършването на рискованата маневра и неизпълнението на подадения светлинен сигнал за спиране, а в последствие са и разговаряли с него, при което последният им е споделил, че следобед в деня на проверката е употребил наркотици.

В показанията си свидетелите М. и Г. посочват начина на вземане на оралната проба за установяване употребата на наркотични вещества.За разлика от подсъдимия, полицейските служители не се намират в никакви взаимоотношения с него, на инкриминираните дата и място просто са изпълнявали служебните си задължения и поради това не възниква никакво съмнение в достоверността на заявеното от тях относно авторството на извършеното деяние и резултатите от извършеното изследване на Д. за употреба на наркотици. Още повече, че така заявеното от посочените свидетели се подкрепя изцяло и категорично от приобщените по делото писмени доказателства. В този смисъл извършената проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е надлежно документирана в изготвения за целта протокол – лист 14 от досъдебното производство. Поради това и обясненията на подсъдимия в обсъдената им част, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни, депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено като реализация на защитната позиция на Даниелов по делото, с цел да бъде той оправдан по повдигнатото му обвинение.

По изложените съображения съдът прие за доказано, че подс.Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го призна за виновен.

По определяне на наказанието:

За престъплението по чл.343б,ал.3 от НК законодателят е предвидил при условията на кумулативност две санкции - "Лишаване от свобода от една до три години" и "Глоба" от 500 до 1 500 лева.

При определяне на наказанието състава на съда прие, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства  високата степен на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на Д. – висока с оглед предишната му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице  с подчертано престъпни навици.Многократните му предишни осъждания сочат на висок интензитет на престъпната му дейност. Въпреки, че подсъдимия е бил осъждан  ефективно, очевидно наказателната репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на спазване установените за всички граждани на републиката правила и норми за поведение.

Като отежняващо вината обстоятелство състава на съда отчете и обстоятелството, че автомобилът е управляван в централната част на града, като макар, че това е станало в 23,50 часа, при липса на интензивност на движението, е съществувала потенциална опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. 

Предвид изложеното по-горе съдът наложи на подс.Д. наказание при условията на чл.54,ал.1 от НК, а именно: лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 500 лв..

Съдът не приложи чл. 55, ал.1, т.1 НК и не определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, тъй като и затова престъпление не се установиха нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

По силата на чл. 343 г от НК, подсъдимия Д.  следва да изтърпи и наказание "Лишаване от право да управлява МПС", като конкретната му продължителност следва да е в рамките на "две година", считано от влизане в сила на настоящата присъда, с оглед продължителността на водещата санкция "Лишаване от свобода". Подобна величина на цитираното наказание съответства на обществената опасност на дееца като водач на МПС и в тази си продължителност същата ще послужи в максимална степен за постигане целите по чл. 36 от НК.

На осн.чл.59,ал.4 от НК съдът зачете и времето, през което подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Съдът намира, че така определените размери на наказанията са справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Предвид на обстоятелството, че подсъдимия следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, е необходимо да бъде определен и режим на изтърпяване на наказанието. С оглед на законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”а” от ЗИНЗС на подсъдимия Д.  следва да бъде определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид това, че подсъдимия К.Д. е признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да заплати  направените по делото разноски в размер на 74,06 лв., който следва да бъдат в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна.

Веществените доказателства:  един брой касета Dreger Drug Test 5000 / ARAM 0004,проба № 114 да бъде унищожена след влизане в сила на присъдата.

Предвид горните съображения съдът постанови присъдата си .

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: