Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260301
гр.
Пловдив, 01.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3717/2020 г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ- ИРАТОС“
ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 497707- F533901/ 02.03.2020,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив,
с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ- ИРАТОС“ ООД,
ЕИК *********, за
нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 117,ал. 1, т. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /
петстотин/ лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.
В жалбата
са изложени твърдения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Изтъква се, че твърдяното в АУАН и НП нарушение е описано твърде
пестеливо, като не е посочено мястото на извършване на същото. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесното нарушение. Изтъква се, че то е
първо по ред за дружеството- жалбоподател, като същото по собствена инициатива
е реализирало впоследствие процедурата по регистрация по ЗДДС. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален
представител в лицето на адв. П.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се
становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. С..
Оспорва се подадената жалба. Излага се становище по същество на спора.
По допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните
съображения:
В процесните АУАН и НП е отразено следното от фактическа страна:
Данъчнозадълженото по ЗДДС лице
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД с
ЕИК ********* не е начислило ДДС в размер на 300,24 лв. по получени доставки на
услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС със стойност 1801.42лв. през периода
01.03.2018г.- 31.03.2018г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като
не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка,
документирана с Протокол № **********/ 31.10.2019 г. и последваща проверка
документирана с Протокол №**********/ 16.12.2019г. е установено, че данъчнозадълженото
по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС лице „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД с
ЕИК ********* е установено на територията на страната, получава услуги с място
на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът
е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.
ДЗЛ не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата
на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане с данък.
Заявление за регистрация по ЗДДС
по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по- късно от
17.01.2018г., включително. На 17.10.2019г. е подадено Заявление за регистрация,
на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с № 163911902530432/ 17.10.2019 г. За
извършеното нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,
ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ- ИРАТОС" ООД с ЕИК ********* е
регистриран на 06.11.2019г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС №
160421902728420/ 31.10.2019г. За периода 22.01.2018г. /датата, следваща датата,
до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок/ до 05.11.2019г./датата предхождаща
датата на която е регистрирано лицето /06.11.2019г./ същото е следвало да
начислява ДДС за получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за
които данъкът е изискуем от получателя, по аргумент от разпоредбата на чл. 102,ал.
3,т. 1 от ЗДДС.
За данъчен период 01.03.2018г.-31.03.2018г.
задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.
82, ал.2. т. 3 от ЗДДС на стойност 1801,42лв. и е изискуем ДДС в размер на
300,24лв. Посоченият данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от
ЗДДС, но с оглед на факта, че от момента на възникване на задължението за
подаване на заявление за регистрация, лицето е следвало да се регистрира на
основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС и предвид изричната разпоредба на чл.70. ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за обследваните периоди.
Ако през периода 01.03.2018г.-
31.03.2018г. лицето беше регистрирано по ЗДДС, за него щеше да възникне
задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер
на 300,24лв., като същото е следвало да издаде протоколи на основание чл. 117,
ал.1. т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал
изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие
по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване
на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за продажби за данъчен период
м.03/2018г. получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2. т.З от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления
данък в справката -декларация по ЗДДС за данъчен период м.03/2018г., като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на
НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период,
а именно до 16.04.2018 г. включително ( доколкото 14.04.2018г. и 15.04.2018г.
са неработни дни).
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката
не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се. че той е включен
в договорената цена.
Прието е, че нарушението е
извършено на 17.04.2018г. в гр. Пловдив. Констатирано е в ТД на НАП гр. Пловдив
на 16.12.2019г. и размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/16.12.2019г.
По същество: При така установената в АУАН и НП фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че е допуснато съществено нарушение на нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, установяващи задължения за ясно, пълно и точно
отразяване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Безспорно установено, както в теорията, така и в съдебната практика, е принципното положение, че АУАН е
актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние / нарушение/ и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН.
Наказателното постановление от
своя страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен
орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно
нарушение. То се явява аналогът в административнонаказателния процес на
присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания,
както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения дадени с
ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект
следва задължително да съдържа пълно,
точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения,
които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В тази връзка, то
може да се изведе следният практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания
за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се
приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства,
които не са предявени на дееца. В обратния случай, ако в АУАН и НП не са
описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна
страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере
кои са фактическите положения, за които се наказва.
В процесния случай, от съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 86. ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС е видно, че основният съставомерен факт, за да възникне отговорността
на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за
процесния период 01.03.2018г- 31.03.2018г. същият е получил услуги с
място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя. Предвид това, както в АУАН, така и в НП органите на ТД
на НАП- Пловдив са посочили правния
извод на наказващия орган, че за процесния месец жалбоподателят е получил
услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът
е изискуем от получателя на обща стойност 1801, 42 лева.
И в двата процесни документа обаче
( АУАН и НП ), е налице пълна липса на изложени факти, от които да се направи
проверка на този правен извод. Тоест, не може да се извърши преценка получени ли са от дееца за
процесния период услуги за сочената стойност, и ако да, действително ли са били с място на изпълнение
в страната, били ли са те облагаеми
и ДДС бил ли е дължим за начисляване от получателя, а не от доставчика.
За да бъде съдът в състояние да
извърши тази проверка в АУАН и НП следва да бъдат посочени броят на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техният вид (с конкретизиране на
предмета на доставката) и дата на извършване. В случая нарушението е особено
съществено, предвид употребената от законодателя техника при уреждане на режима
на ДДС. Така, в чл. 9- 11 ЗДДС са уредени случаите, когато е налице доставка на
услуга по смисъла на данъчното законодателство. При липса на каквото и да е
изложение на факти в АУАН и НП не става ясно дали в конкретния случай
действително са били налице доставки на услуги на сочената стойност и дали не
са били налице изключенията на чл. 10, 10а, чл. 10б ЗДДС, в които законът макар
да е налице разместване на блага приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена.
При липса на изложение на каквито
и да било факти няма как да бъде проверено и дали получените доставки
действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и дали в зависимост от конкретния вид и предмет на
доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС или освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 ЗДДС.
Неописването
на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се
твърди, че е облагаема в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение,
самостоятелно основание за отмяна на НП е и актуалната практика на
Административен съд Пловдив ( в този смисъл- Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив).
В конкретния случай, констатираните
пороци при описанието на нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани на
етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
формулирано властническо изявление в насока твърдение за извършено нарушение от
правен субект. Това накърнява правото на защита на наказания субект, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
Следва да се отбележи и че съобразно
тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984
г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г.
по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който
до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
повдигнатото обвинение. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на
обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери съответно приложение при
оспорване на наказателни постановления пред съда. Тоест, съдът не може за първи
път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира
отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент
на нарушителя по надлежния процесуален ред ( в тази насока- Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. №
657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд).
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за нови релевантни
фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани и предявени в
АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията
на наказващия орган.
Налице е и допълнително основание
да се приеме, че неописването на датата, броя и вида на доставките през
процесния месец представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Начисляването
на ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС е фактически състав, който включва следните 4 взаимосвързани елемента: 1. издаване на данъчен документ, в който да се
посочи данъка на отделен ред; 2.
включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по
чл. 125 ЗДДС за този данъчен период; 3.
посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период; 4. подаване на документите по т.2 и т.3 в ТД на
НАП в определения за това срок за съответния данъчен период.
От анализа на елементите на
фактическия състав на начисляването на ДДС следва извода, че неначисляването на
ДДС за всяка една облагаема доставка представлява самостоятелно нарушение, за
което деецът следва да понесе отделна административно наказателна отговорност. Действително,
от обстоятелството, че справките декларации и отчетните регистри се подават
веднъж месечно би могло да се поддържа, че лицето извършва 1 нарушение в
рамките на един данъчен период от 1 месец, независимо колко облагаеми доставки
е извършило и по колко от тях не е начислило ДДС в рамките на данъчния период. Това
разсъждение обаче, би било вярно само ако се пренебрегне задължението по първия
елемент от фактическия състав, а именно- за всяка конкретна доставка да се състави
отделен данъчен документ, в който на отделен ред да се посочи дължимото ДДС по
конкретната доставка ( в тази връзка - Решение № 279 от 04.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3751 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2303
от 13.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2833 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2616 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3045 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2613
от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2928 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив ,Решение № 2564 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3043 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив).
Съобразно
изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
своята цялост, като незаконосъобразно.
По разноските:
Съобразно
изхода на делото, то се следва въззивника да бъде възмезден за сторените
разноски. Такива обаче, не са претендирани от него, предвид което съдът не
дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 497707- F533901/ 02.03.2020,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,
ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ- ИРАТОС“ ООД, ЕИК *********, за
нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 117,ал. 1, т. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500 / петстотин/ лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.