П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 25

гр. Габрово, 19.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

 

Член-съдия: ГАЛИНА КОСЕВА

 

Съдебни заседатели:

 

1.  В. АЛЕКСАНДРОВА – ИВАНОВА

2.  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

3.  .ЦОНЬО БЕЗСОЛНАКОВ

 

при участието на секретаря Веселина Венкова и в присъствието на прокурора Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Неделчев НОХД № 41 по описа за 2020 г., въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Б., за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2019 г., около 04:00 часа, в гр. Габрово, на околовръстен път III-5004, при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, умишлено умъртвил малолетния си рожден син Д.Д.Б.,който се намирал в безпомощно състояние, като извършил деянието предумишлено, поради което и на основание  чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4, предл. второ, т. 5, т. 9 и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което наказание да изтърпява при първоначален СПЕЦИАЛЕН  РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Б., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това да е извършил гореописаното престъпление по особено мъчителен за убитото дете начин по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ от НК, поради което го ОПРАВДАВА в тази част на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Б., да заплати на гражданската ищца П.Х.Х.,– майка на починалото дете Д.Д.Б.,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4, предл. второ, т. 5, т. 9 и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 115 от НК, в размер на 200 000 (двеста хиляди) лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата - 03.07.2019 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, като в останалата част, до пълния размер на претендирата сума от 350 000 лв., отхвърля гражданския иск, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Б., , да заплати на частния обвинител и граждански ищец П.Х.Х., , направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1000 (хиляда) лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Б., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 8000 (осем хиляди) лв., както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Б., със снета по делото самоличност, да заплати направените в досъдебната фаза на процеса разноски, от които 5869.77 (пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и 77 ст.) лв. в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура - Габрово и 380.89 (триста и осемдесет лева и 89 ст.) лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово по 5 (пет) лв. държавни такси в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.

Веществените доказателства: един брой детско долнище на анцуг – обект № 5 по протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г.; медицински картон на Д. Б. и медицински документи и книжа /13 бр./ - обект № 6 по протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г.; черен химикал и черен маркер; черен таблет „Lenovo ТВ-730 4 F“ и черен телефон с клавиатура и надпис на заден капак „Telenor М200“; видеорегистратор; един брой епикриза на Д.Д.Б.; Свидетелство за регистрация - част I на л.а. марка С.с рег. № ***; Свидетелство за регистрация - част II, **** на лек автомобил марка „С.“; договор от 18.12.2018 г. за покупко-продажба на МПС; един брой ключ за лек автомобил „С“; застрахователна полица; удостоверение за технически преглед и разплащателни документи - 8 бр., както и лек автомобил „С“ с рег. № ***, намиращ се на отговорно пазене в сектор КАТ-ПП при ОД на МВР – Габрово, да се върнат на П.Х.Х., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: Свидетелство за управление на МПС № ***, издаден на 28.10.2014 г. на името на Д.М.Б.; един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ - черен на цвят, ведно с адаптер за автомобил и захранващ кабел; един брой полиетиленов джоб, съдържащ Удостоверение за раждане на Д.Б.; един чифт обувки - кафяви на цвят с жълти подметки с черни връзки; един чифт чорапи, синьо-бели на цвят; един брой панталони с дължина 7/8 - бежови на цвят с надпис на етикета „ТСМ“, със странични джобове, предни джобове и задни джобове, ведно с черен колан; един брой бяла блуза с надпис „TYPE S х 18 ORIGINAL BRAND PRODUCT OFDOCK 96“, c дълъг ръкав, със сив кант – да се върнат на подсъдимия Д.М.Б., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: един брой нож с дървена дръжка с обща дължина 29 см; един брой снимка с надпис „Обичам те мамо“ и 4 /четири/ броя листи формат А4, изписани на предна страница с ръкописен текст – да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд - Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                  

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                               

                       

                                                                        2.   

 

                                                                        

                                                                        3.

МОТИВИ:

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово против Д.М.Б. ***, с който на подсъдимия се повдига обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. 3, т. 4 предл. 2, т. 5, т. 6 предл. 2, т. 9 и т. 12 предл. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за това, че на 03.07.2019 г., около 04:00 часа, в гр. Габрово, на околовръстен път III-5004, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил малолетния си рожден син Д.Д.Б. с ЕГН **********, който се намирал в безпомощно състояние, като извършил деянието предумишлено и по особено мъчителен за убитото дете начин (хвърлил го от мост с височина 30.5 метра, изграден над р. Янтра в района на Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Габрово, в резултат на което при падането за около 3,6 секунди детето е осъзнавало ставащото и безнадеждността на ситуацията, изживяло страха от високото, от болка/смърт и след удара в земната повърхност и сътресението на тялото получило тежката и несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с остра кръвозагуба, от която починало на място).

Майката на починалото дете – П.Х.Х., е конституирана в процеса като частен обвинител, на основание чл. 76 и сл. от НПК, както и като граждански ищец, на основание чл. 84 и сл. от НПК, и за съвместно разглеждане е приет гражданския ѝ иск против подсъдимия Д.Б., с който претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, което е предмет на обвинението, в размер на 350 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредата – 03.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.

Съдебното разглеждане е проведено при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. При предварителното изслушване подсъдимият Д.Б. и защитникът му адв. Л.Ц., както и адв. С.Т., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец П.Х., дават съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и на всички вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът, след като установи, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, с протоколно определение одобри изразеното от страните съгласие, след което, при провеждане на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК приобщи чрез прочитането им протоколите за разпит на всички свидетели и всички експертни заключения.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия Б.. Счита, че събраните в производството доказателства са ясни, точни, пълни и безспорни и същите изцяло доказват обвинението. Приема, че са осъществени признаците от основния и от квалифицирания състав на престъплението убийство, тъй като подсъдимият Б. е осъждан и при извършване на престъплението е действал в условията на опасен рецидив; пострадалото дете е негов низходящ – рожден син, малолетен, отглеждан в домакинството и намиращ се в безпомощно състояние; решението за умъртвяване на детето е взето предварително, хладнокръвно и е обмислено в един продължителен период от време и в сравнително спокойна обстановка; убийството е извършено по особено мъчителен за детето начин. Прокурорът намира, че престъплението е изключително тежко дори за престъпления от този род, насочени към личността; реализирани са много квалифициращи обстоятелства; подсъдимият се отличава с изключително висока степен на обществена опасност и всичко, което го характеризира като личност е в негативна насока. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че единственото и съотносимо наказание, което следва да се наложи на подсъдимия Б. за извършеното престъпление е „Доживотен затвор без замяна“, което същият да търпи при специален режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. По отношение на гражданския иск прокурорът счита, че същият е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло. Взема становище по начина за разпореждане с веществените доказателства.

Частният обвинител и граждански ищец П.Х., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. Същата се представлява от повереник – адв. С.Т. ***.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита, че по делото по несъмнен начин е доказано, че подсъдимият Б. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Адв. Т. се солидаризира с правните изводи на прокурора, както и с предложеното от него наказание. Излага виждането си относно мотива на подсъдимия за извършване на престъплението. По отношение на гражданския иск пледира за уважаването му в пълен размер, като основателен и доказан. Изразява съгласие с предложения от прокурора начин за разпореждане с веществените доказателства.

По съществото на делото служебният защитник на подсъдимия – адв. Л.Ц., не излага твърдения, чрез които да оспорва фактическата обстановка, както и доказателствата и доказателствените средства, които я установяват. Анализирайки част от доказателствените източници, включително през призмата на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, защитникът счита, че независимо от липсата на основания за невменяемост, действията на подсъдимия Б. са били повлияни от констатираното и от експертите личностово разстройство и това обстоятелство следва да се отчете за изключително смекчаващо. Адв. Ц. изразява несъгласие с някои от квалификациите на обвинението по чл. 116 от НК – за убийство на лице, намиращо се в безпомощно състояние, както и чрез особено мъчителен начин за убития, за което излага съображения. Защитникът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия Б. обстоятелства – здравословното му състояние, признанието, младата му възраст, оказаното съдействие и стресовата ситуация, в която бил изпаднал, поради което и при съобразяване с чл. 54 от НК счита, че наказанието следва да се определи по първата алтернатива – лишаване от свобода в размер към законовоустановения минимум. Приема, че гражданският иск е доказано по основание, а размерът му следва да се определи по справедливост. Не взема отношение по въпроса за разпореждане с веществените доказателства.  

Подсъдимият Д.Б. изразява съгласие с позицията на защитника си. Заявява, че „поема вината“. Започва пледоарията си с предложения за начина за разпореждане с веществените доказателства. При упражняване на правото си на последна дума иска налагане на „по-занижено“ наказание, защото и той имал право на живот и желание да продължи напред. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.М.Б. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, не работи. От приложената в материалите по делото справка за съдимост се установява, че Б. е осъждан, както следва:

1.            С присъда № 266 от 09.06.2014 г. по НОХД № 393/2014 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 25.06.2014 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал 1 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

2.            С присъда № 243 от 20.04.2016 г. по НОХД № 248/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 13.07.2016 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на Б. с присъдата по НОХД № 393/2014 г. на Районен съд – Габрово, като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

Непосредствено след раждането му, родителите на подсъдимия Д.Б. – свидетелката Н.К.К. и М.Г.Б., се разделили. Известно време след това майка му заминала да работи в Гърция, където продължава да пребивава приоритетно и досега. Грижите за отглеждането и възпитанието, както и за материалното осигуряване на подсъдимия до навършване на пълнолетие били поети от неговата баба по майчина линия – свидетелката В.Т.К., и от покойния ѝ съпруг. След като завършил средното си образование в гр. В., Д.Б. ***. Около 2011 г. се запознал със свидетелката П.Х. и скоро след това двамата заживели заедно. Известно време пребивавали в Ч., където работели. След завръщането си в България се установили да живеят в гр. Габрово.

На 25.09.2014 г. в гр. Габрово се родил синът на подсъдимия Д.Б. и свидетелката П.Х. – Д.Д.Б..      

От месец март 2015 г. подсъдимият, свидетелката П.Х. и детето им Д. заживели на ул. „С.“ № *, ет. *, ап. * в гр. Габрово. Апартаментът бил собствен на П.Х., като майка ѝ – свидетелката М.М.Х., имала запазено пожизнено право на ползване. Първоначално свидетелката М.Х. обитавала същото жилище, но поради особени трудности в съвместното съжителство, през месец август 2015 г.

В периода от 20.07.2016 г. до 29.03.2017 г. подсъдимият Б. изтърпявал наказания лишаване от свобода, наложени му с присъдите по НОХД № 393/2014 г. и НОХД № 248/2016 г., двете по описа на Районен съд – Габрово. След освобождаването му от затвора в гр. Ловеч, подсъдимият продължил съжителство си със свидетелката П.Х. и малолетното им дете.

Подсъдимият нямал постоянна трудова ангажираност. Работел периодично на различни места: налице са данни, че за времето от август до края на октомври 2018 г. работил като шофьор в Л.ЕООДс управител свидетелят Д.Д.Д., а на 11.06.2019 г. бил назначен в С.- Габрово на изпитателен срок, като шлосер; извършвал услуги като пътна помощ.

След прибирането му от затвора, отношенията между Б. и съжителката му се влошили. Подсъдимият налагал авторитета си с грубост и сила. Между него и П.Х. често възниквали конфликти на битова основа, породени най-често от ревност на Б. и неудовлетвореност от негова страна от полаганите от свидетелката грижи. Подсъдимият упражнявал системен физически, психически и сексуален тормоз спрямо П.Х.. Същата изпитвала страх за себе си и за детето, който я възпирал да търси съдействие и закрила от компетентни държавни органи. За да респектира съжителката си, подсъдимият монтирал в коридора на апартамента видеорегистратор, насочен към входната му врата.

Подсъдимият Б. полагал грижи за отглеждането на детето Д., като го придружавал на разходки, превозвал го до детската градина, загрижен бил за здравословното му състояние, поради което често го водел за прегледи при личния му лекар - свидетелката В.М.К.. Малолетният Д. ставал свидетел на отношенията между родителите си. Подчинявал се на баща си. Последният прилагал и крайни методи на възпитание чрез удари по тялото на детето. Стимулирал го към прояви на неуважение и незачитане на авторитета на майката. На 13.08.2018 г. от ръководството на посещаваната от детето детска градина - детска градина Р. в гр. Габрово, бил подаден сигнал до Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово за наличие на синини по тялото на Д. Б.. При проведената беседа с възпитателката подсъдимият признал, че е наплескал сина си заради непослушание. Извършена била проверка от социален работник, която приключила без установен риск за живота и здравето на детето.

През месец декември 2018 г. подсъдимият Б. нанесъл пореден побой на свидетелката П.Х. по повод сервирана закуска на детето. В периода 10-12.12.2018 г. същата била лекувана в отделението по хирургия на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово с поставена диагноза: „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Фрактура косте IX синистра. Хематома окули“. В началото на 2019 г., в дома им, Б. заплашил П.Х. с насочен към гърдите ѝ кухненски нож, че ще стане труп. Поредна заплаха ѝ отправил в началото на месец юни 2019 г., че „ако се опита да отнеме детето от неговите ръце“ ще убие нея и детето.

На 20.06.2019 г., вечерта, в жилището им, подсъдимият за пореден път упражнил физическо насилие спрямо свидетелката П.Х.. Тя получила нервен срив, след което Б. я откарал до Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово. В 22:52 часа Х. била прегледана, при което ѝ била снета анамнеза: „Болки схващане в долните крайници от днес. Съобщава за домашно насилие“. Свидетелката била настанена за лечение в неврологичното отделение на посоченото здравно заведение. Още тогава решила да не се завръща в дома си. На 21.06.2019 г., около 09:00 часа, П.Х. напуснала болницата. Телефонирала на свидетелката М. И. К. и поискала да се срещне с нея. Срещата се осъществила във фризьорския салон, в който по същото време се намирала К.. П.Х. ѝ споделила, че Д.Б. отново я пребил. Била неадекватна и заспала в салона. Свидетелката К. я завела в дома си и я оставила да спи. След 15:00 часа същият ден я придружила до личния ѝ лекар, а след това и при прегледа от специалист – невролог. Лекарят посъветвал Х. да потърси защита от домашното насилие, като се обърне към полицията. Същият ден, около 16:30 часа, свидетелките К. и Х. отишли в РУ на МВР - Габрово. Там се срещали с районния инспектор, който разяснил процедурите за защита по ЗЗДН и посъветвал П.Х. да напусне за известно време града, докато получи съответна заповед за защита. Свидетелката К. нямала възможност да приюти П.Х.. Свързала се със своя познат – свидетелят И.Р.Й., който съдействал за настаняването на Х. в гр. П., в дома на родителите му – свидетелите Р.М.Й.и Д.С.А.. Свидетелката П.Х. уведомила колежката си - свидетелката Н.Х. П., за предстоящото си отсъствие от работа. Освен свидетелката К., никой от близките и познатите на Х., включително и майка ѝ, не знаели, че е напуснала гр. Габрово и че се е установила в гр. П.. В дома на свидетелите Й. и А.П.Х. останала до сутринта на 03.07.2019 г.

На 21.06.2019 г., сутринта, подсъдимият Б. закарал Д. в детската градина, след което потърсил по телефона П.Х., но не получил отговор на обаждането. След работа прибрал детето от детската градина и с него отишли до болницата в Габрово. Там научил, че П. е напуснала здравното заведение. Продължил да я търси по телефона, но тя не отговаряла на позвъняванията му. Подсъдимият предприел издирване на майката на детето си чрез публикувано съобщение в социалната мрежа Facebook, разлепил обяви по спирки за транспорт, в заведения и нощни клубове. Чрез познати я търсил в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Казанлък и други населени места. Без успех останали опитите му да получи информация от свидетелите М.Х., М. К., Д.Д.и Н. П.. По Messenger, от името на Д., адресирал съобщения до свидетелката Н. П., в които пишел, че се нуждае от майка си, обича я, не може да живее без нея и много иска тя да се върне.

На 24.06.2019 г. подсъдимият Б. завел Д. на консултация при личния му лекар свидетелката В.К.И., поради оплаквания от остра вирусна инфекция. След проведен преглед на детето, лекарката му назначила лечение на остър назофаренгит (хрема). Същият ден, бащата и детето посетили свидетелката Л.В.И. – дългогодишна приятелка на подсъдимия, за да я поздравят за рождения ѝ ден. На следващия ден Б. говорил по телефона със свидетелката И., като ѝ съобщил, че трябва спешно да заминат с детето и никой да не знае къде са.

На 26.06.2019 г. свидетелката М. Х. подала в РУ на МВР - Габрово писмена молба за издирването на дъщеря си П.Х.. Заявлението ѝ било прието и П.Х. била обявена за общодържавно издирване от свидетелят Р.Б.И.. Във връзка с издирването свидетелят И. системно провеждал разговори с подсъдимия. При първия от тези разговори Б. казал, че детето е тежко болно и се намират на лечение в болница в гр. В.. През следващите дни подсъдимият инициирал поредица от разговори със свидетеля И., за да разбере има ли резултат от издирването на П., като постоянно се оплаквал, че детето се влошава и няма пари, за да се грижи за него; отправял молби за намирането на съжителката си, като обещавал, че ще ѝ прости. Уговорката между двамата била при завръщането на Б. в гр. Габрово да се срещнат и разговарят на живо

На 28.06.2019 г., при разговор със сина си, свидетелката Н.К. разбрала, че с П.Х. имат проблеми, а детето е с жълтеница. Бабата разговаряла с внука си, който ѝ казал, че са на гости в болницата. Подсъдимият ѝ съобщил, че П. е избягала и че той никога нямало да изостави детето си.

На 29.06.2019 г., сутринта, подсъдимият завел Д. за преглед в спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - Велико Търново с оплакване от кашлица. При извършения преглед на Д. се констатирало, че има зачервено гърло, увеличение и хиреремирани тонзили, изострено дишане, без прибавени хрипове. Назначено било лабораторно изследване на кръвна картина и алкално киселинно равновесие, след което  детето било насочено за консултация и терапевтично лечение от личен лекар.

На 30.06.2019 г., около обяд, подсъдимият завел Д. при баба си и я помолил да ги прибере в дома си. На свидетелката В. К. направило впечатление, че двамата са притеснени и неспокойни. Детето започнало да отваря вратите на къщата и да търси майка си; отказало да се храни, а баща му клекнал на пода в стаята, обгърнал коленете си с ръце, разплакал се и казал, че не знае какво да прави и му идвало „да си тегли ножа“. Свидетелката се опитала да научи какво се е случило и го попитала кой ще гледа детето, защото тя е стара. Д.Б. ѝ казал, че отиват да си вземат багажа и идват с детето да живеят при нея. Станали и заминали, но повече не се върнали. Подсъдимият не ѝ отговарял и по телефона.

В началото на месец юли 2019 г., при личен разговор, свидетелката Л. И. посъветвала Д.Б. да спре издирването на П. и сам да си гледа детето. Обещала му помощта си. Подсъдимият ѝ казал, че няма да остави Д. друг да го гледа или да го гледа майка му и по-скоро щял „да се хвърли с него“. Свидетелката не приела на сериозно думите му, тъй като знаела, че не изпълнява много от нещата, за които говори. На 02.07.2019 г. посочената свидетелка се видяла с Д.Б. и Д., като срещата им протекла съвсем нормално и обичайно.

На 02.07.2019 г., в 13:13 часа, подсъдимият позвънил на свидетелката М. К.. Оплакал ѝ се, че не издържал повече и щял да се хвърли от някакъв мост. Тя не приела думите му като сериозно решение и го попитала какво ще прави с детето. Б. ѝ предложил да ѝ го остави и след отказа ѝ съобщил, че тръгват за гр. В., тъй като детето имало лоши кръвни показатели и щяла да го гледа негова приятелка.

На 02.07.2019 г., вечерта, подсъдимият Б. изкъпал Д., след което детето заспало пред телевизора. При преместването му в неговото легло се събудило. Не поискало отново да заспи. Тогава подсъдимият го извел от апартамента, след което двамата се качили на лекия автомобил С.с рег. № ***, собственост на свидетелката П.Х..

На 03.07.2019 г., в 01:14 часа, подсъдимият позвънил на ЕЕН за спешни повиквания 112, но след 4 секунди затворил по време на повикването, без да изчака отговор от оператор. В 01:18 часа с мобилния си телефон „Самсунг“ с ИМЕИ *****Б. записал прощален видеоклип с изразено намерение за убийство на детето и самоубийство. Клипът завършва със „Сбогом!“. В 01:35 часа звънял на свидетелката М. К., но тя отказала разговора. В 01:36 часа набрал номера на свидетелката Л. И., която не вдигнала. Веднага след това, в 01:37 часа се обадил на свидетеля Г.М.А.; звучал спокоен, около него не се чували странични шумове, не споменал къде се намира, като, според възприетото от свидетеля, казал, че напуска страната и използвал думите: „Брат, аз заминавам, писна ми!“. Свидетелят решил, че го уведомява за напускане на страната и му пожелал лек път. В 01:38 часа подсъдимият отново набрал свидетелката К., като при проведения разговор той започнал да се прощава с нея и ѝ казал, че щял да отиде на по-хубаво място с друга жена и Д.. Със спокоен глас ѝ съобщил, че пътува за гр. В.и вече бил извън града. Свидетелката чула, че детето тъжно казало „тате, тате“, след което връзката прекъснала.

В сутрешните часове на 03.07.2019 г. подсъдимият Б. достигнал с лекия автомобил С.с рег. № *** на моста над р. Янтра, изграден в района на Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Габрово. Виадуктът над реката е изпълнен в хоризонтална проекция в зона на ляв завой от път III-5004 за посока на движение от с. Донино към с. Поповци. През него преминава двупосочно пътното платно с по една лента за движение във всяка посока. От двете му страни са изградени тротоари, минимално над ниво на пътната настилка, върху които са монтирани мантинели и зад тях - метален предпазен парапет. В участъка над реката пътното съоръжение е с височината от 30,5 метра. Отначало Б. спрял автомобила върху моста. След това обаче го придвижил и спрял извън моста, в посока към с. Поповци. На това място бащата и детето заспали в превозното средство. Около 03:30 часа силен шум от преминаващ автомобил събудил подсъдимия. При запалване на двигателя на лекия автомобил се събудил и Д.. Известно време след това, около 04:00 часа, Б. преместил превозното средство върху моста над реката. В купето на автомобила оставил мобилния си телефон и прощално писмо върху гърба на цветна семейна снимка. Детето било будно. Б. го взел на ръце и го изнесъл от автомобила. Обхванал тялото му като бебе, при което главата на Д. била върху лявата ръка на баща му. Подсъдимият застанал в десния край на платното за движение в посока към с. Поповци. Спрял се до мантинелата, след което с еднократен замах на ръцете изхвърлил Д. извън перилата на моста. Тялото на малолетното дете полетяло от 30,5 метра височина. За времето от 2,538 - 2,562 s, при скорост от 89,64 km/h, детето паднало в безводен каменист участък в коритото на р. Янтра. След това, с лекия автомобил подсъдимият преминал под моста. Отишъл до детето си и се уверил че е мъртво. Решил на това място и той да си отнеме живота. В себе си носел нож, с който имал намерение да се прободе, но после променил намерението си и решил да скочи от моста. С лекия автомобил се върнал на моста и го спрял в средната му част, в дясна лента на платното за движение в посока от с. Донино към с. Поповци. Не скочил от моста. В 06:03 часа подсъдимият се опитал да се свърже по телефона със свидетеля Д.Д., но последният не му отговорил. В 06:05 часа телефонирал на свидетелката Н. П.. Звучал отчаяно, като споделил на жената, че не издържал повече, че му липсвала П., която не била добра майка и домакиня; започнал да ѝ говори колко лошо било в затвора и че нямало да се върне там, както и че отива при малкия. На въпрос на свидетелката П. къде е детето, ѝ казал, че Д. вече не бил тук и отивал при него. На въпрос за неговото местонахождение, подсъдимият ѝ отговорил, че е на най-високия мост в Габрово, моста на ОПСО-то, а за детето казал: „Няма го вече!“. В 06:21 часа подсъдимият позвънил на свидетеля Р. И., поздравил го и започнал да му разказва, че много обичал П. и детето им, полагал е много грижи за него, но му открили рак и е в тежко състояние. Свидетелят И. му предложил да продължат разговора в 09:00 часа в полицейското управление, но Б. му отговорил, че няма да дойде и никой няма повече да го види, тъй като нямало смисъл и „детето от два часа вече не дишало“. На въпрос за причина за това, подсъдимият със спокоен тон му казал, че през изтеклата нощ заедно гледали светлините на града, детето сега не било живо, намирало се на около 40 метра от него и от два часа не дишало. Б. посочил местонахождението си. На изричен въпрос дали той е убил детето, не дал конкретен отговор. След това прекъснал разговора и отказал на приеме последвалото обаждане от свидетеля И.. От своя страна свидетелят И. незабавно се обадил на оперативния дежурен в полицейското управление.

Около 06:30 часа на местопроизшествието пристигнал полицейски екип от група „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР – Габрово, в състава на който бил свидетелят П.Д.Д.. Полицейските служители забелязали, че на средата на виадукта има спрян лек автомобил С.в дясната част на платното в посока гр. Севлиево /с. Поповци/. Вратите на автомобила били затворени. Зад външната страна на парапета на мостово съоръжение, в близост до спрения автомобил, забелязали мъж, който се бил хванал с две ръце за парапета, бил с гръб към реката и стоял прав. Това бил подсъдимият. В процепа, върху горната част на парапета, между ръцете на мъжа, се виждала дървена дръжка на кухненски нож. Полицаите започнали разговор с подсъдимия, който изхвърлил ножа към пътното платно и им казал, че детето му е паднало под моста. Споделил още, че предния ден бил идвал на същото място с детето, но „не се престрашил“, без да обяснява какво има предвид, както и че всичко станало случайно, но никой нямало да му повярва. Полицейските служители видели, че под моста, в близост до брега на реката има тяло на дете, облечено в син спортен екип; незабавно достигнали до него, за да провери състоянието му, но само констатирали, че няма признаци за живот. След уведомяване на дежурния в полицейското управление, на мястото пристигнал още един полицейски екип и ръководители на ОД на МВР – Габрово. Започнали преговори с подсъдимия да се предаде и да не се самоубива. В 07:19 часа, през ЕНН 112, в ЦСМП - Габрово е получен спешен сигнал за паднало от високо дете. В 07:25 часа линейката пристигнала под виадукта на пътя за с. Парчовци, общ. Габрово. Свидетелят М.Ч.- лекар в ЦСМП – Габрово, слязъл до речното корито и от около 20 метра видял, че в сухата зона на коритото има тяло на дете. Ясно възприел, че детето няма признаци за живот, лицето му било покрито с платно, тялото разположено по гръб върху сух участък, покрит с баластра, намиращ се отвесно под ръба на моста. Свидетелят Ч.не бил допуснат до пострадалия, тъй като над него на моста продължавали спасителни дейности. Около 10:30 часа свидетелят Р. И. успял да се доближи до подсъдимия, захванал лявата му китка, промушил дясната си ръка под мишницата му и издърпал тялото му плътно до парапета. Колегите му хванали Б. и го издърпали на безопасно място до мантинелата. Оставили го по гръб на пътното платно и му поставили белезници на ръцете. Свидетелят Ч.му извършил бърз медицински преглед, при който констатирал, че е в състояние на нервна криза, избивало го на плач и нямал нещо особено в поведението. Подсъдимият споделил, че не искал така да стане с детето, обяснил, че няма пари да го погребе и се интересувал какво ще стане с автомобила. Б. бил облечен с риза и панталони тип „бермуди“ и при огледа му лекарят не забелял наличие на отоци, насинявания или кръвонасядания. Краката му били с лек оток в областта на глезените. Подсъдимият не можел да се изправи, поради което, чрез ползване на носилка бил транспортиран с линейката до Спешно приемно отделение на МБАЛ - Габрово. По време на превоза водел нормален разговор, без забавяне и адекватно отговарял на задаваните му въпроси. Тялото на Д. Б. било превозено до МБАЛ - Габрово за извършване на аутопсия.

След случилото се сутринта на 03.07.2019 г., свидетелката К. била потърсена от полицейски служители, които след това завела в гр. П. при майката на детето П.Х..

На 03.07.2019 г., за времето от 10:20 часа до 13:10 часа, бил извършен оглед на местопроизшествието, за който е съставен съответен протокол с фотоалбум (листове 18-45 от том 1 от сл. дело). При огледа е установено следното следното: Трупът на детето е разположен върху повърхност, покрита с речни камъни с овална (загладена повърхност); ориентиран е с главата на югоизток, а краката - на северозапад. Тялото е в легнало положение по гръб, с изпънати крака и отпуснати ръце, изпънати встрани до тялото. По гърба на китката на дясната ръка имало видимо охлузване и кръвонасядане. На пети пръст на лявата ръка се констатира малко охлузване със забелване на кожата по страничната основна фаланга. От двата ушни прохода има изтичане на кръв. Лявото стъпало е извито наляво, а десният крак - свит в коляното. Устата е отворена, като в средната част по долната устна се виждат две червеникави напречно разположени ивици. Очите са полуотворени, зениците широки. Под главата, върху камъните на които лежи, има стичане на кръв. Детето е облечено със син анцуг с бели кантове на ръкавите и крачолите. Яката му, двустранно на главата, е напоена с червеникава течност. Обуто е с маратонки, сини на цвят със зелени ивици. По предната повърхност на левия крачол има зацапване от пясък. Тялото е студено с трупно вкоченяване на долните крайници и шийната мускултура. При динамичния оглед е установено, че гръбната повърхност на тялото е зацапана с почва и листа от подлежащата растителност. В дясната горна тилно-теменна област се вижда цепковидна вертикална разкъсно-контузна рана. В дясната тилна област, в близост с радиална линия, има косо вертикална ръзкъсно-контузна рана с цепковидна форма. В средната тилна област се вижда цепковидна , косовертикална разкъсно-контузна рана, в лявата тилно-теменна област има хоризонтална разкъсно-контузна рана с неправилна форма. По гръбните части на тялото се виждат морави послесмъртни петна, които при натиск избледняват и бавно се възстановяват. Под анцуга тялото е обуто със сини боксерки на бели райета. Огледът е продължил на виадукта над реката, където в дясна лента на платното за движение в посока от с. Донино към с. Поповци се намира лек автомобил марка С.с рег.№ ***, цвят ***. Предната му част била ориентирана в посока с. Поповци. От лявата му страна, на разстояние 160 см. от задна лява гума, върху пътното платно бил намерен и иззет 1 брой нож с дървена дръжка с обща дължина 29 см и острие с дължина 17 см. От дясната страна на автомобила, върху крайния парапет на виадукта, била намерен и фиксирана залепена обява на цветна снимка на жена, която държи дете и надпис „Търси се тел. ****, Обичам те, мамо!“. Предната лява врата на автомобила била отворена и при огледа на купето му са намерени и иззети от таблото пред волана 1 брой цветна снимка на жена, която държи дете и надпис „Обичам те, мамо!“ с изписан ръкописен текст на гърба, и от предна дясна седалка: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“, черен на цвят, ведно с адаптер за автомобил, захранващ кабел и 1 брой детско долнище на анцуг. Предната дясна седалка е намерена със спусната облегалка в задно положение. В багажника на автомобила били намерени и иззети 1 брой папка с документи за лекия автомобил и 1 брой полиетиленов джоб с документи и книжа. В протокола е описано, че по цялото протежение на дясната страна на виадукта, гледано от с. Донино посока с. Поповци, участъците от вътрешната страна на мантинелата са с височина 65 см и между нея и парапета с височина 140 см и дебелина 8 см, като са покрити с пясък и дребни камъчета. Извън виадукта е изградена бетонна част с ширина 20 см, по която няма камъчета и пясък. В дясната част на виадукта, гледано от с. Донино посока с. Поповци, е фиксирано, че разстоянието от външния ръб на виадукта до коритото на река Янтра е 30,5 метра.

На 03.07.2019 г., за времето от 14:50 часа до 15:50 часа, било извършено претърсване и изземване в апартамент № ** на ул. „С.“ № *, ет. * в гр. Габрово, което процесуално действия е материализирано в протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (листове 48-60 от том 1 от сл. дело). Протоколът е одобрен от съдия с разпореждане № 191/04.07.2019 г. по ЧНД № 82/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. При претърсването и изземването са фиксирани и приобщени към делото предмети – веществени доказателства: 1 бр. лист формат А4, който на номерирана в горната част първа страница започна с ръкописен текст „За ***“; 3 бр. листи формат А4 с ръкописен текст с черен маркер, 1 бр. син химикал и 1 бр. черен маркер със син надпис „Schneider“ , 1 брой черен телефон с клавиатура с надпис на заден капак „Telenor М 200“; 1 брой таблет марка „Lenovo ТВ-7304 F“, черен на цвят; 1 брой видеорегистратор с надпис „Cam Corder“, без поставена карта, демонтиран от ъгъл в коридора; удостоверение от Психиатричен кабинет на Д.М.Б. и епикриза на Д.Д.Б., извадени от черен плик с документи, съхраняван в шкаф във коридора.

На 03.07.2019 г., със съгласието му, е извършено освидетелстване на подсъдимия Б. и са му взети образци за сравнително изследване – кръв и урина, за които действия са съставени съответни протоколи и фотоалбум (листове 64-69 от том 1 от сл. дело). Подсъдимият бил облечен с бяла блуза с дълъг ръкав и сиви кантове на ръкавите, бежови къси спортни панталони с крачоли, дълги под нивото на коленете и маратонки с кафяво-черен цвят марка „Кавалер“ – вещи, приобщени като веществени доказателства. При освидетелстването му, извършено за времето от 11:37 до 11:58 часа, се установило, че маратонките са във влажно състояние и със следи от растителен произход в предната им част. Върху предна част на ляв крачол в зона под бедрото имало две петна с бледо-червен цвят и размери около 1 см и 0,5 см. В дясна гръбна част на блузата имало няколко хоризонтални линии от зацапване. В областта на палеца на дясната ръка на подсъдимия била установена рана, зацапана с червена течност. Върху десен крак , над езика на маратонката, имало охлузване с черен цвят и праволинейна форма. В същия участък на ляв крак имало охлузване с дъговидна форма и червен цвят.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп (листове от 3-18 от том 2 от сл. дело), изготвено от д-р Я.К.– началник на отделение по Съдебно медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, и д-р С.Р.– началник на отделение по Клинична патология в същото здравно заведение, при огледа и аутопсията на Д.Д.Б. е установена тежка съчетана механична травма /глава - гръден кош - корем и крайници/, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма с множество рани по задната повърхност на главата, повече вдясно, многофрагментно разместено счупване на черепните кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия, мозъчен оток; контузия на гръдния кош с контузия и лека аспирация на кръв в белите дробове; контузия на корема с разкъсвания на черния дроб и слезката и кръвоизлив в коремната кухина; кръвонасядания и охлузвания по задната повърхност на тялото и крайниците, подробно описани в заключението. Констатирано е придружаващо състояние на леко възпаление на лигавицата на трахеята - най-вероятно с вирусен произход, с реакция на лимфните възли. Уврежданията отговарят да са причинени при падане от голяма височина върху задна/гръбна повърхност на тялото, като главата е претърпяла удар задно-дясностранично. При изследването на трупа не са открити увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм, с изключение на дребни охлузвания по предната повърхност на тялото - в основата на шията и по гръдния кош вдясно предно-странично, както и по предната повърхност на дясната подбедрица, които може да се получат при дърпане и стискане, вероятно в момента на пускане на детето от бащата. Охлузванията и двете леки кръвонасядания по предната повърхност на дясната подбедрица е възможно да не са свързани с инцидента, а да са получени при игра или друго събитие през предходния ден. Причината за смъртта на детето Д. Б. е тежката и несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с остра кръвозагуба. Състоянието на трупа отговаря на смърт в ранните сутрешни часове на 03.07.2019 г., най-вероятно кратко време преди подадения сигнал. Смъртта е настъпила много бързо след удара и сътресението на тялото.

При извършената аутопсия на Д. Б. са иззети кръв, урина, стомашно съдържима и вътреочна течност. Тези материали, както и иззетите от подсъдимия Б. кръв и урина, са подложени на експертни изследвания.

Видно от заключението на съдебната химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза (листове 33-36 от том 2 от сл. дело), изготвено от д-р И. И. и д-р С.С.– съдебни токсиколози от специализираната Химикотоксикологична лаборатория на ВМА – София, при извършения анализ на биологични проби, иззети от починалото дете и от подсъдимия е установено, че в изследваните проби кръв, урина, вътреочна течност и стомашно съдържимо няма алкохол (етанол) и наркотични вещества. Установени са лекарствени вещества: на пробите урина и стомашно съдържимо, иззети от трупа на Д. Б. са идентифицирани парацетамол, псевдоефедрин и хлорфенирамин. Посочено е, че веществата парацетамол, псевдоефедрин и хлорфенирамин се срещат заедно в комбинирани лекарствени продукти като „Тайлол хот“ и „Хюмексгрип“, показани за облекчаване на симптоми при простуда и грип като назална конгезия (запушване на носа), хрема, кихане, повишена телесна температура и лека до умерена болка от различен произход. Продуктите се отпускат без лекарско предписание.

От заключението на комплексната медицинска и инженеротехническа експертиза (листове 126-146 от том 2 от сл. дело), изготвена от д-р Я.К.– началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, и инж. Б.М., се установява следното: От нивото на бетоновия бордюр в края на конструкцията на виадукта до нивото на острова в реката, измерената денивелация е 30,5 метра. За да достигне до мястото на установяване на земната повърхност, тялото на детето, при изминаване на вертикалното разстояние от виадукта до земната повърхност и да се измести в хоризонтално направление, в началната точка на траекторията на падане масовият му център е имал скорост в рамките на 9.72-11.8 км/ч. Тази скорост може да се счита като хоризонтално насочена като вектор, с направление навън от виадукта и северозапад. При падането скоростта на тялото на детето е било около 90 км/ч., а големината на вертикалната компонента на скоростта при падането на земната повърхност е била 89.64 км/ч. Според експертите, установената скорост на изхвърляне на детето еднозначно определя, че тя не може да се придобие при процес на случайно изпускане на тялото от зоната на парапета или самостоятелно изпадане на детето от тази зона. На следващо място, вещите лица приемат, че придобитата вертикална компонента на скоростта при падането е многократно по-голяма от хоризонталната, което с оглед възникналата ударна сила при падането изключва хоризонтално изместване на тялото на детето при установяването му на земната повърхност в коритото на реката, като тялото не е ротирало в процеса на падане. Съпоставянето на установените увреждания и падането върху задната/гръбна повърхност на тялото с голяма вертикална компонента на скоростта и десетократно по-малка хоризонтална, определят пълно съответствие на механизма на получаване на уврежданията на детето - падане от височината на виадукта върху земната повърхност на коритото на реката, след изхвърлянето на детето в посока северозапад след замах. При изхвърлянето на детето си подсъдимият Б. е бил с лице в посока с. Поповци и е държал тялото с две ръце с гръб надолу и глава на лявата си ръка.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и психологичесна експертиза (листове 240-253 от том 2 от сл. дело), изготвена от д-р Я.К.– началник на отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, и Д.С.– клиничен психолог, малолетният Д. Б. бил с интелектуално-паметова и емоционална възраст, които са съответни на календарната. Страховите му преживявания по време на падането са били пълноценни. Детето не е било под въздействие на упойващи вещества и по време на падането е осъзнавало ставащото. Времето на падането от вертикалната точка (начало) до долната точка (терен) е около 2,5-2,6 секунди, към което може да се добави времето за замах/пускане – около 1 секунда. Времето от падането/удара в терена до настъпване на смъртта след падането е в рамките на секунди/минути, като след падането и удара в терена детето вече е било в безсъзнание, поради травмата на главата. В заключението е изведен извода, че смъртта на пострадалия е настъпила по особено мъчителен за него начин – пострадалото дете е осъзнавало ставащото и безнадеждността на ситуацията, задействани са били инстинктите за страх от високото и страх от болката/смъртта.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза (листове 46-54 от том 2 от сл. дело), изготвена от В. И., ръкописният текст, изписан на обратната страна на снимка с надпис „Обичам те мамо“, иззета при огледа на местопроизшествието, както и ръкописните текстове, изписани на четири листа хартия формат А4, иззети от апартамента, са писани от подсъдимия Д.Б..

При извършения на 01.08.2019 г. оглед на веществени доказателства, за което е съставен съответен протокол (л. 169 от том 1 от сл. дело), подсъдимият Д.Б. е предоставил достъп до мобилен телефон „Самсунг“, който е намерен в лекия автомобил С.Съдържането на телефонния апарат е подложено на експертно изследване. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложения към него оптичен носител (листове 72-119 от том 2 от сл. дело), изготвени от инж. И.Л., за периода от 20.06.2019 г. до 03.07.2019 г. в паметта на  мобилен телефон „Самсунг“ има запаметени данни за изходящи и входящи повиквания, както и за изпратени тестови съобщения. Данни за изходящи повиквания: до „**“ в 22:51 часа на 02.07.2019 г.; от 03.07.2019 г. – в 01:14 часа до ЕЕН 112, в 01:35 часа до „**“, в 01:36 часа до „Л.“; в 01:37 часа до „***“, в 01:38 часа до „***“, в 06:03 часа до „**“, в 06:05 часа до „***“ и в 06:21 часа до „**“. Данни за приети входящи повиквания: на 02.07.2019 г. в 21:35 часа от „Л.“ и на 03.07.2019 г. в 01:37 часа от „**“. На 01.07.2019 г. в 23:52 часа и в 23:53 часа до „***“ са изпратени текстови съобщения със съдържание „** обичам те Но се налага да те напуснем с Д. Завинаги“ и „Ключовете ще са в ** Сбогом **“. В паметта на апарата са установени запаметени видеоклипове, последният от които е създаден в 01:18 часа на 03.07.2019 г. Същият е с продължителност 2 минути и 16 секунди, съдържа изложение на подсъдимия за тежката ситуация, в която бил поставен, без пари и без подкрепа от никой, включително от майката на детето му, като завършва със „Сбогом!“.

Част от предметите, иззети при претърсването в апартамента на ул. „С.“, са подложени на експертно изследване. Видно от заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. И.Л. (том 3 от сл. дело), в мобилен телефонен апарат марка „Telenor“, модел „М 200“ няма поставена карта-памет и в паметта му няма записани контакти. В СИМ карта ***са установени само два контакта („тате“ и „мама“ ). Няма регистрирани повиквания и съхранени видеоклипове в периода 20.06.2019 г. до 03.07.2019 г. В 08:49 часа на 02.07.2019 г. е регистрирано входящо съобщение от „тате“ със съдържание „***“. Таблет марка „Lenovo“, модел „TB-7304F“ с IMEI **** е ползван за интернет комуникация чрез ползване на три приложения (FB Messenger Lite, Viber и Skype Lite). В паметта на апарата и SD-карата не са установени запаметени видеоклипове.

Видно от заключението на тройната комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза (листове 167-206 от том 2 от сл. дело), изготвена от д-р Л.Т.– специалист по съдебна психиатрия, д-р П.Г.– специалист по психиатрия и А.А.– клиничен психолог, подсъдимият Д.Б. стада от личностово разстройство, което не е психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и не може да бъдат приравнени към „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК. Същият е със съхранена психична годност да разбира смисъла на извършените следствени действия спрямо него и може да участва пълноценно в наказателния процес. Преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние не е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са нарушавали основните му психични годности. По време на деянието, действията на Б. са във връзка с външен повод и са избирателно насочени, не са психотично мотивирани; не е експонирал в сетивни измами; бил е със съхранена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените, настъпващи в нея; не е била прекъсната връзката му с действителността и е могъл да организира поведението си в контекста на ситуацията. От медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че по време на деянието подсъдимият Б. е бил в състояние на психична дезорганизация, което може да се приравни на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и да изключи вменяемостта. В заключението подробно е коментирана личностовата структура на подсъдимия в подкрепа на извода за дисхармонично структурирана личност с емоционално-нестабилни черти. Характерни за индивидуалността му са интерпесонални дисфункционални отношения с трудности в изграждането на емоционална близост и привързаност, невъзможност за поемане на отговорност и лоялност към другите. По отношение психичните му преживявания, свързани с престъпното деяние, експертите заключават, че при описание на преживяванията си подсъдимият споделя като водещ мотивиращ фактор при действията си преживяната фрустрация и усещане за безизходица във връзка с актуалната към онзи момент житейска ситуация с чувство за безпомощност и невъзможност за справяне с нея. Водещо е преживяването за изоставеност, като първичната му травма от отхвърляне води до интензифициране на негативните емоции във връзка с напускането му от съжителката му, респективно до ескалиране на психичното му напрежение във връзка с неудовлетворената потребност от нейното присъствие в живота му и неспособността му да оказва емоционален контрол върху нея, с който „подхранва“ накърнената си самооценка и постига себеуважение в собственото си съзнание. Подсъдимият драматизира и преекспонира конкретни житейски обстоятелства, представяйки себе си като изоставена жертва, без емоционална подкрепа и ничия помощ, което е защитен механизъм за рационализиране на обстоятелства и екстернализиране на вината върху външни фактори и други лица с оглед себеоневиняване. Липса критично отношение както към извършеното деяние, така и по отношение на себе си, не преживява собствена вина и отговорност за случилото се, а се себеоневинява чрез защитен механизъм на проекция, екстернализирайки и приписвайки вината върху другата страна в проблемната ситуация. Ако заявява лична вина, тя би била формална и декларативна с оглед получаване на съчувствие от околните. Съжалението е ориентирано към себе си в смисъла на самосъжаление с оглед негативните лични последици и се основават на особеностите на личностовата му структура с егоцентризъм, неемпатийност и анестезност.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи по несъмнен и категоричен начин от събраните в производството доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на подсъдимия Д.Б., депозирани в досъдебната фаза на процеса пред съдия и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 предл. първо от НПК; приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК показания на свидетелите П.Х.Х., М.М.Х., М. И. К., М.П.Ч., П.Д.Д., Р.Б.И., Л.Ж.В., В.Т.К., Н.К.К., И.Р.Й., Р.М.Й., Д.С.А., С.Д.С., В.М.К., Д.Д.Д., Н.Х. П., Т.И.М., Л.В.И. и Г.М.А.; приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК заключения на съдебно-медицинската експертиза на труп; на съдебна химикотоксикологичната /токсикохимична/ експертиза; на съдебно-почерковата експертиза; на двете съдебно-технически експертизи, изготвени от инж. И.Л.; на комплексната медицинска и инженеротехническа експертиза; на комплексната тройна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза и на комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза; приобщените чрез прочитане, на основание чл. 283 от НПК, протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г. с фотоалбум (листове 18-45 от том 1), протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г. с фотоалбум, което процесуално действие е одобрено с разпореждане на съдия по ЧНД № 82/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово (листове 48 – 60 и лист 63 от том 1 от сл. дело), протокол за освидетелставане на подсъдимия с фотоалбум (листове 64-68 от том 1 от сл. дело), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л. 69 от том 1 от сл. дело), протокол за доброволно предаване от 03.07.2019 г. (л. 73 от том 1 от сл. дело), както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, подробно посочени в протокола за проведеното съдебно заседание; останалите писмени доказателства по том 1 –  приемо-предавателен протокол (лист 77); Разписка (лист 82); препис от удостоверение за раждане на детето Д.Д.Б. (лист 83); заверен препис  от определение по ЧНД 81/2019 г. на ГОС (л. 85); етапна епикриза от ЕТ „Д-р К.-В.К.” (л. 119-121); препис от епикриза от отделение по педиатрия (л. 122-123); препис от придружително писмо и приложени към него документи на Агенция за социално подпомагане (л. 124-127); приемо-предавателен протокол (лист 167); приемо-предавателен протокол (лист 168); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 169); справка от ОДМВР - Габрово относно ползването на телефони с посочени в справката мобилни номера (лист 191);  по том 4 - справка от ДПБ Севлиево и епикризи (л. 2-8); справка от ЦСМП - Габрово, ведно със заверени преписи от страниците на медицински журнал на центъра и фишовете за спешна медицинска помощ (л. 12-15); данни за оказани услуги по линия на НЗОК за посочените в справката задължително здравно осигурени лица за период от 5 календарни години (л. 17-43); документи от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово за лицата Д.Д.Б., П.Х.Х. и Д.М.Б. (л. 45-97); доклади и други документи, изпратени от Агенция за социално подпомагане във връзка с предприети мерки по отношение на детето Д.Д.Б. (л. 99-104); справка от ПП при ОДМВР – Габрово за регистрирани автомобили на името на лицата П.Х. и Д.Б.; документи, свързани със заявление за издирване на П.Х. (л. 122-124); справка от началника на РУ на МВР -  Севлиево и докладна записка (л. 131-133); заверен препис от решение по ЧНД 91/2020 г. на ГРС за разкриване на застрахователна тайна (л. 151) и справки от застрахователни компания (л. 166 – 177); справка от Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център 112“ – Русе (л. 182); веществените доказателства, предявени на основание чл. 284 от НПК.

Съдът намира, че предшестващата съдебното разглеждане подготвителна фаза на процеса е протекла законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения при дейността по доказването и действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, поради което не е налице пречка да се ползват прочетените протоколи от разпитите на всички свидетели и всички експертни заключения. Свидетелските показания са вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си, както и на останалите доказателства. Съдът изцяло кредитира всички експертни заключения, тъй като са обосновани, пълни и ясни, съответни и съобразени с данните по делото; изготвени са от вещи лица, които притежават нужната компетентност в съответните научни области.

Страните по делото, включително подсъдимият и неговият защитник, не оспорват така установената фактическа обстановка, както и доказателствата и доказателствените средства, от които същата се извлича.

При провеждане на съдебното следствие подсъдимият Д.Б. се ползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Съдът, на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 предл. първо от НПК, прочете обясненията му, депозирани пред съдия на досъдебното производство, след което подсъдимият направи изрично изявление, че ги поддържа. При разпита си на 03.07.2019 г. Д.Б. е изложил своята трактовка на отношенията си със съжителката си П.Х., за трудностите, пред които бил изправен след нейното изчезване; за тежкото, според него, здравословно състояние на детето. Във връзка със случилото се на 02-ри срещу 03.07.2019 г. посочва времето, мястото, обстановката и последователността на действията си. За начина, по който е причинил смъртта на детето си отначало лаконично казва: „Пуснах го от моста!“, а в края на разпита заявява: „Детето беше будно…Държах го като бебе, просто го пуснах. Държах го като бебе, главата беше от лявата ми ръка. … Направих замах с ръцете и го пуснах.“. При изричен въпрос от страна на участващия при разпита наблюдаващ прокурор защо е хвърлил детето от моста, подсъдимият отговаря: „За да приключи цялата мъка!“.

При провеждане на досъдебното производство, макар и не при даването на обяснения, подсъдимото лице се е опитало да изведе две различни версии за смъртта на детето си, които не обвързва със собствената си деятелност и я изключва. Отначало, пред дошлите на мястото на деянието полицейски служители, сред които и свидетелят П.Д., обяснил, че със сина си пристигнали с автомобила около 03:30 часа, за да гледат светлините на града; стояли върху парапета, като в един момент детето се обърнало към него и паднало с гръб надолу към реката. В хода на досъдебното производство, при проведеното диагностично наблюдение и провеждани беседи във връзка с изготвяне на психиатричната експертиза, подсъдимият въвел версията, че непознати за него лица, изпратени от съжителката му, след преследване успели да го спрат в района на моста над реката и те хвърлили детето от виадукта. Съдът намира, че събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив по всички основни моменти от предмета на доказване, включително за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Изключено е детето само да е паднало от виадукта или да е било неволно изпуснато от неговия баща. За установяване на тези обстоятелства от съществено значение са обективните данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, в който е посочено, че главата на трупа е на разстояние 5.80 метра северозападно от парапета на виадукта, измерено по перпендикуляр от отвесната точка, спусната от парапета до коритото на реката. Вероятността от падане е обект и на изключително подробно експертно обсъждане в заключението на комплексната медицинска и инженеротехническа експертиза, в която ясно е прието, че при изминаване на вертикалното разстояние от виадукта до земната повърхност, тялото на детето се е изместило в хоризонтално направление, а за да се получи това, масовият му център в началната точка на траекторията трябва да има определена скорост. Тази скорост е придадена при изхвърляне и не може да се придобие при случайно изпускане на тялото от зоната на парапета или при самостоятелно изпадане на детето от тази зона. Съдът намира, че липсват каквито и да е доказателствени източници, които да установят или поне да индицират, че на мястото на деянието е имало други лица, различни от подсъдимия и пострадалото дете. Освен, че липсват обективни находки, тази възможност се изключва при съпоставка на показанията на свидетелите П.Х., М. К., П.Д., Р. И., Д.Д., Н. П. и Л. И., които установяват разговорите си и споделеното от подсъдимия в дните преди деянието, в часовете преди и след извършеното от него; обстоятелството, че със спокоен глас е разговарял с някои от тях през инкриминираната нощ (установено и чрез заключението на техническата експертиза на мобилния му телефон), без да спомене за опасност, създадена от други лица, и използващ лексика, макар и възприета не на сериозно от част от свидетелите, обективно сочеща, че има намерение до причини смъртта на собственото си дете, както и собствената си смърт.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Подсъдимият Д.М.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4, предл. второ, т. 5, т. 9 и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като на 03.07.2019 г., около 04:00 часа, в гр. Габрово, на околовръстен път III-5004, при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, умишлено умъртвил малолетния си рожден син Д.Д.Б. с ЕГН **********, който се намирал в безпомощно състояние, като извършил деянието предумишлено, за което престъпление съдът го призна за виновен.

От обективна страна е установено по несъмнен и категоричен начин, че на 03.07.2019 г., около 04:00 часа, на околовръстния път на гр. Габрово, в района на Пречиствателна станция за отпадни води, от мост с височина 30.5 метра, изграден над р. Янтра, подсъдимият Д.Б. хвърлил детето си Д.Д.Б., при което, при падане върху сухия и каменист терен в коритото на реката, детето получило тежка и несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с остра кръвозагуба - тежка съчетана механична травма на глава - гръден кош - корем и крайници, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма с множество рани по задната повърхност на главата, повече вдясно, многофрагментно разместено счупване на черепните кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия, мозъчен оток; контузия на гръдния кош с контузия и лека аспирация на кръв в белите дробове; контузия на корема с разкъсвания на черния дроб и слезката и кръвоизлив в коремната кухина.

Осъществени са квалифициращите признаци по състава на чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4, предл. второ и т. 5 от НК, защото подсъдимият Б. е умъртвил рождения си син Д.Д.Б.; детето е малолетно – родено е на *** г. и към датата на убийството е било на 4 години и 9 месеца; детето се е намирало в безпомощно състояние. Съдът намира за неоснователно възражение на адв. Ц., че престъплението не следва да се квалификацията като извършено и спрямо лице, намиращо се в безпомощно състояние, доколкото положението на пострадалото дете се предполагало от неговото малолетие и не може възрастта да се ползва два пъти и да се дават две квалификации. Преди всичко съдът принципно следва да посочи, че няма пречка за кумулативното квалифициране на убийството като извършено спрямо малолетно лице и спрямо лице, което се е намирало в безпомощно състояние. Не винаги малолетието означава, че детето се е намирало в безпомощно състояние. Всеки отделен случай налага преценка на конкретните обстоятелства като начин на умъртвяване, на възможността за оказване на съпротива от жертвата, за съотношението на силите, за да може да се направи извод дали малолетното дете е било в безпомощно състояние. Според Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС под „безпомощно състояние“ следва да се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца; то може да се дължи на различни причини: възраст (дете или възрастен човек), болест (напр. тежко болен), по време на сън, алкохолно опиване и др. Съдебната практика категорично приема, че възрастта на човека, независимо дали е ниска или преклонна, е основание да се обсъжда наличието на безпомощно състояние. В конкретния случай пострадалото дете е било на 4 години и 9 месеца. Същото е било изцяло емоционално, социално и физически привързано и същевременно зависимо от своя баща – подсъдимият Б.. Престъпното деяние е извършено през нощта, на непознато за детето място, от единствения му близък човек, който е бил до него, след като е било взето на ръце от неговия баща. При установения механизъм на умъртвяване детето е било напълно беззащитно и не е имало никаква обективна възможност да се защити, още по-малко да окаже каквато и да е съпротива. От своя страна подсъдимият Б. е използвал това състояние на детето си, за да извърши намисленото.   

Съдът счита, че е осъществен и квалифицираният състав по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Предумисълът като понятие на наказателното право е изяснен от теорията, като е утвърдено разбирането, включително в съдебната практика, че убийството е предумишлено, когато е извършено по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му. В конкретния случай са налице положително установени фактически обстоятелства, които недвусмислено обосновават извод за предварително взето решение от страна на подсъдимия за убийството на детето. Въпреки че са ненапълно конкретни и не обективират до степен на несъмненост окончателно взето решение, в края на месец юни и в началото на месец юли 2019 г. подсъдимият Б. последователно направил изявления пред свидетелките В. К. и след това пред Л. И. за намерението си да сложи край на своя живот и този на детето си. На 30.06.2019 г., в дома на баба си, клекнал на пода в стаята, обгърнал коленете си с ръце, разплакал се и казал, че не знае какво да прави и му идвало „да си тегли ножа“. В началото на месец юли 2019 г., при разговор със свидетелката И. ѝ казал, че няма да остави друг да гледа Д. и по-скоро щял „да се хвърли с него“. На 02.07.2019 г., в 13:13 часа (т.е. часове преди убийството), подсъдимият говорил по телефона със свидетелката М. К., като ѝ се оплакал, че повече не издържа и щял да се хвърли от някакъв мост. Отказал предложената му от тази свидетелка помощ, като ѝ казал, че детето е болно и тръгват за В.. Преди това по подобен начин отказал и помощта на баба си. Намеренията на подсъдимия за убийство се установяват и от разговорите му по телефона непосредствено преди деянието: в 01:37 часа се обадил на свидетеля Г.А.и му казал: „Брат, аз заминавам, писна ми!“; в 01:38 часа при проведен разговор със свидетелката К. започнал да се прощава с нея и ѝ казал, че щял да отиде на по-хубаво място с друга жена и Д.. Предварително взетото решение за убийството следва и от обясненията на подсъдимия Б. пред съдия, когато същият заявява, че вече не издържал и „просто ми мина през акъла вече да се предавам“, и „И като родител му казах накратко, че ще отидем на по-добро място, където няма да има проблеми…“. В 01:18 часа, с мобилния си телефон, подсъдимият записва прощален видеоклип с изразено намерение за убийство на детето и самоубийство, като завършва със „Сбогом!“. В изпълнение на решението за убийство е и набелязването на времето, мястото и начина на извършването му – през нощта, чрез хвърляне на детето от моста над реката. Според показанията на свидетеля П.Д. – полицейският служител, който първи пристига на мястото на убийството, подсъдимият Б. му обяснил, че предният ден бил идвал с детето на същото място, но тогава не се престрашил да извърши намисленото. Това, че въпросният виадукт е познат отпреди на подсъдимото лице и то като най-високият мост в Габрово, се установява и от показанията на свидетелката Н. П., на която, в 06:05 часа на 03.07.2019 г., т.е. непосредствено след убийството, Б. се обадил, като в хода на разговора ѝ казал къде се намира, както и че детето вече го няма. В заключение съдът счита, че анализът на доказателствата води до категоричния извод, че решението за убийството на детето не е спонтанен акт, същото е обмислено като деятелност от подсъдимия предварително; решението за него е взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за“ и „против“; Б. е имал възможността да се откаже да реализира намисленото, най-вероятно в един момент е изпитал известни колебания, на което навеждат данните, че е започнал на звъни по телефона на ЕЕН112 и на свои познати, но след това е причинил смъртта на детето си.

Престъплението е извършено при условията на опасния рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, с което е изпълнена квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 12 предл. първо от НК. Наличието на опасен рецидив следва от осъждането на подсъдимия Б. с наказание от три месеца лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 393/2014 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 25.06.2014 г., и последващото му осъждане на осем месеца лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 248/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 13.07.2016 г. И двете наказания за изтърпени, като подсъдимият е освободен от затвора на 29.03.2017 г.

От субективна страна подсъдимият Д.Б. е действал виновно с форма на вината „пряк умисъл“ да лиши от живот Д. Б.. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. За него не са съществували никакви пречки от обективен или субективен характер, които да са му попречили да разбере, че деянието му, изразяващо се в хвърляне на детето си от моста над р. Янтра, е от естество да причини несъвместими с живота му поражения и сигурна смърт. За да стигне до този извод съдът съобрази, че в съзнанието на подсъдимия не са налице данни за количествени и качествени изменения по време на инцидента, напълно и конкретно са се отразили всичките установени по категоричен начин обективни характеристики на поведението му, които го правят престъпление, и той ги е интерпретирал адекватно в точния им причинно-следствен механизъм. В този смисъл е и заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Интелектуалната и волевата насоченост на умисъла намира своето проявление и по отношение на квалифициращите признаци от състава на престъплението. Подсъдимият Б. е съзнавал, че жертвата е новият рожден син, който е малолетен, както и че детето се намира в безпомощно състояние поради физическата и емоционалната си зависимост, заради невъзможността си за съпротива, както и заради времето, мястото и обстоятелствата на извършване на престъплението; решението за извършване на престъплението е взето предварително в сравнително спокойна обстановка, след обсъждане на мотивите „за“ и „против“; знаел е за предходните си осъждания, които търпял в затвор.

Мотив за извършване на престъплението е незачитането на човешкия живот от страна на подсъдимия Д.Б., на правото на съществуване на детето му; невъзможността му да се справи с житейската ситуация, пред която е изправен, както и характерните за личността му преекспониране и драматизиране на обстоятелствата, търсейки вината у другите и оневинявайки себе си, при което причинил смъртта на собствената си рожба, за да „отмъсти“ по този начин на съжителката си и майка на детето П.Х..  

 

Съдът счете, че в случая не е осъществен квалифицирания състав по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. второ от НК, поради което призна подсъдимия Д.М.Б. за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението по особено мъчителен за убитото дете и го ОПРАВДА в тази част на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Правната доктрина е последователна в схващането си, че особено мъчителен начин е налице, когато пораженията върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания, които са по-висока степен от приемливите за едно убийство и то един по-продължителен период от време. Следователно, за да се квалифицира убийството като причинени по особено мъчителен начин за убития, следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко годно да причини смърт въздействие върху човешкото тяло, а прекомерно създадените мъчения и изключителни страдания, които не биха били налице ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания за жертвата. В конкретния случай, според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, смъртта на детето е настъпила много бързо след удари в земята и сътресението на тялото. В обвинителния акт, за да се мотивира проявлението на обсъжданата квалификация, се възпроизвежда заключението на комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза, според което Д. Б. е бил с нормално за възрастта си интелектуално и емоционално развитие, при което при падането от моста, за около 3.6 секунди, е осъзнавало ставащото, безнадеждността на ситуацията, изживявало страх от високото, както и от болката/смъртта. Съдът не поставя под съмнение крайно негативните изживявания на детето за времето от хвърлянето му от моста до съприкосновението със земната повърхност. От позиция на правоприлагането, обаче, не са налице основания за квалифициране на деянието като извършено по особено мъчителен начин, поради липса на извънредни и изключителни болки и страдания и то за по-продължителен период от време. Наред с изложеното, съдът намира, че причиняването на смъртта по особено мъчителен начин не е обхванато от умисъла на подсъдимия. По тези съображения съдът призна подсъдимия Д.Б. за невинен и го оправда в тази част на обвинението.

При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, подбуди му, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За престъпление по чл. 116, ал. 1, във вр. с чл. 115 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Извършеното от подсъдимия Д.Б. престъпление е изключително тежко. Липсва законова дефиниция за „изключително тежко престъпление“, но съдебната практика приема, че такова е налице, когато извън признаците на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 97, т. 7 от НК се установят и други допълнителни белези, които придават на съответното престъпление изключителност, и като такива могат да бъдат многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, негативни характеристични данни за дееца, както и обстоятелствата, свързани с резултата от гледна точка на обема на засегнатите правнозащитими блага, обществения отзвук и други.

В конкретния случай е налице значителен превес на отегчаващите обстоятелства. Проявени са общо 5 квалифициращи елемента от състава на престъплението – същото е извършено по отношение на малолетен рожден син, който се е намирал в безпомощно състояние, предумишлено и при условията на опасен рецидив. Касае се за абсолютно неприемливо във всяко общество посегателство върху живота на едно невинно почти петгодишно рождено дете, което е било в началото на житейския си път и което няма никакъв принос за неблагополучията на подсъдимия, обусловени от собствените му характерови особености и от начина, по който се е развил животът му. Към отегчаващите обстоятелства следва да се отнесат времето, мястото и начина на извършване на престъплението – през нощта, чрез хвърляне на детето от „най-високия мост“ (според споделеното от подсъдимия) в гр. Габрово. В тази насока следва да се зачете заключението на комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза, според която пострадалото дете е осъзнавало ставащото и безнадеждността на ситуацията, задействани са били инстинктите за страх от високото и страх от болката/смъртта. Независимо, че не са изпълнени законовите предпоставки за квалифициране на престъпната деятелност като извършена по особено мъчителен за убития начин, механизмът на извършване на престъплението, макар и кратковременно е довел до изключително крайни негативни изживявания за детето, което характеризира подсъдимия като жесток и безразличен към правото на съществуване на собствения си син. На следващо място, крайно негативни са характеристичните данни за подсъдимия Б.. Особеностите на извършеното от него убийство го определят като опасен и безчовечен, неспособен да цени живота като най-висше благо. Подобна отрицателна оценка за личността на Д.Б. се съдържа и в заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, която го определя като дисхармонично структурирана личност с емоционално-нестабилни черти; с трудности в изграждането на емоционална близост и привързаност, невъзможност за поемане на отговорност и лоялност към другите; със самооценка, която е несъответна с Егото му; липса на критичност към лични недостатъци; неглижиране, омаловажаване и рационализиране на негативните постъпки, които са го довели до конфликт с обществените и морално-етичните норми; преоценките, скрупулите и чувството за вина са му чужди и биха били единствено формално и декларативно заявени, без действителното им преживяване; присъщи са му хиперестезно-анестезни черти на характера с неспособност за емпатия, безразличие към чувствата и потребностите на другите; характерни са прояви на цинизъм, арогантност, дързост и безкруполност; по отношение на вината във връзка с конкретния случай му липсва критичност в преценката, без съзнание за лична отговорност и отрича собствена причинна роля за възникване на ситуацията. Характеровите особености на подсъдимия се обективират и от съобщаваното от свидетелката П.Х. за оказвания ѝ от Б. постоянен психически, физически и сексуален тормоз. На следващо място, подсъдимият Б. е осъждан два пъти. Тези осъждания са обуславящи за квалификацията на престъплението като извършено в условията на опасен рецидив (отегчаващо обстоятелство, което се посочи като такова). Извън значението на правната квалификация в отежняващ план, прави впечатление вида, характера и начина на извършване на деянието по второто по време осъждане – това по НОХД № 248/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово – подсъдимият е извършил престъпление против личността по чл. 129, ал. 1 от НК, чрез прерязване с нож на вена в областта на дясната мишнична ямка на пострадалия, причинявайки му голяма кръвозагуба и хеморагичен шок.

Като единствено смекчаващо обстоятелство съдът отчита частичните самопризнания на подсъдимия Б. от досъдебната фаза на процеса, чрез които е съдействал на разследването.

Анализирайки гореизложените обстоятелства съдът достига до извода, че извършеното от подсъдимия Д.Б. престъпление е изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, което обуслови налагането на наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Така наложеното наказание доживотен затвор подсъдимият Д.Б. следва да изтърпява при първоначален СПЕЦИАЛЕН  РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

Наложеното наказание доживотен затвор е от съществено значение за постигане на целите на личната превенция, както и на общата превенция, за да се покаже на обществото, че човешкият живот е висша ценност и не случайно посегателството срещу него се наказва най-строго. Становището на съдебния състав е, че направеното от подсъдимия самопризнание има относителна тежест, която е незначителна на фона на множеството отегчаващи обстоятелства и изключително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, поради което не може да обоснове налагане на по-леко по вид наказание. 

Искането на защитника, което се поддържа и от самия подсъдим, е за налагане на по-лекото по вид наказание, а именно лишаване от свобода в размер на специалния минимум. Както се посочи и по-горе, категоричното виждане на съдебния състав е, че наказанието по първата алтернатива – лишаване от свобода, не е адекватно на изключителната тежест на престъплението и наличните многобройни отегчаващи обстоятелства, като не би довело до постигане на целите на личната и на генералната превенция, очертани в чл. 36 от НК. Претенцията за наличие на психично разстройство, което следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство, е напълно неоснователно. Според заключението на психиатричната и психологична експертиза, при Б. са налице черти на характера, които покриват критериите за Личностово разстройство – Емоционално нестабилна личност, граничен тип. Изрично обаче вещите лица са подчертали, че не се касае за психично разстройство в тесен смисъл; констатирано е, че преди, по време и след деянието подсъдимият не е бил с качествени нарушения в базисни сфери на психичната дейност, които да нарушават основните му психични годности.

Съдът счете, че не са налице предпоставките за налагане и на най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна, в каквато насока е предложението на прокурора. За да се наложи наказание доживотен затвор без замяна, законът изисква кумулативното проявление на две предпоставки – изключителна тежест на извършеното престъпление и невъзможност за постигане на целите по чл. 36 от НК чрез налагането на по-леко наказание. В случая е налице първият критерий, но не и вторият. Съдът счита, че целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат и чрез налагане на наказание доживотен затвор. Към време на извършване на престъплението подсъдимият Б. е бил на 30 години и 8 месеца. По отношение на индивидуалната превенция на наказанието от значение е очакваната продължителност на изолацията. По двете предходни осъждания на Б. съдилищата са определяли наказания лишаване от свобода в размери към минималните, което означава, че са преценили обществената опасност на деянията и на дееца като невисоки. При това положение съдебното минало на подсъдимия не може да мотивира извод за необратимост на престъпните му прояви и за невъзможност за постигане на личната превенция по чл. 36 от НК. Наказанието доживотен затвор без замяна има като последица демотивирането на осъдения към положително развитие и следва да се налага само когато е възможен положителен извод за безвъзвратно изгубена възможност от поправянето му изобщо. В случая наложеното наказание доживотен затвор ще изключи възможността подсъдимият Б. да пребивава сред обществото до края на живота си, като законът не гарантира на осъдения замяна. Той може да я получи след поне 20 години, само ако я заслужи и това бъде несъмнено установено от съд в публична състезателна процедура. Наказанието доживотен затвор е достатъчно строго и сурово, за да осъществи и целите на генералната превенция - да въздейства предупредително и възпитателно и по отношение на останалите членове на обществото.

По предявения граждански иск

По делото е приет за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от П.Х. – конституира в процеса като граждански ищец, с който същата претендира подсъдимият Д.Б. да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лв.

Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи: противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата, вина. Тези елементи се уреждат от чл. 45 ЗЗД, който установява деликтната отговорност като санкция за извършеното правонарушение. Задължението за обезщетяване има вторичен, санкционен характер и възниква от общото задължение „да не се вреди другиму“, произтичащо непосредствено от закона.

С присъдата съдът призна подсъдимия Д.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4 предл. второ, т. 5, т. 9 и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 115 от НК. От това следва, че гражданският иск се явява основателен - установено е извършването на деяние, което е противоправно, тъй като осъществява състава на престъпление (убийство) и е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.  

В случая, от събраните в наказателното производство доказателства е установено, че в следствие на причинената от подсъдимия Д.Б. смърт на детето Д. Б., за ищцата, която е майка на детето, са се породили болки и страдания, които са непосредствена последица от непозволеното увреждане. От показанията на свидетелката М.Х. – баба по майчина линия на починалия Д., разпитана в съдебно заседание във връзка с обстоятелствата по гражданската претенция, се установява, че от момента на смъртта на детето си и досега майката П.Х. се намира в едно и също психическо състояние – непрекъсната плаче, не може да спи, не може да се храни, изолирала се е като не излиза никога и никъде; затворила се е в себе си, не може да слуша музика и не иска да гледа филми, защото ако покажат някое дете започва да плаче. П.Х. отказвала предлаганата ѝ психологическа помощ и казвала на майка си, че не може да усети болката ѝ и няма как човек да помогне за такава болка. 

При определяне размера на дължимото от деликвента обезщетение съдът взе предвид, че поради внезапната загуба на изключително близък и обичан човек, ищцата е преживяла психически болки и страдания, които продължава да търпи и към момента. П.Х. е била изцяло отдадена на детето си, грижила се е за него, проявявала е майчината си любов. С внезапното и жестоко убийство на сина си е била лишена от присъствието му, от емоционалната опора, която е намирала в детето си, от възможността да съпреживява неговото развитие и успехи. Загубата е изключително тежка, още повече, че не е резултат на случайност или непреодолимо събитие, а е последица от убийство. Настъпила е промяна в психическото състояние на ищцата, като същата се е изолира физически и се е затворила емоционално.

По изложените съображения, като се вземат предвид всички посочени обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Поради това съдът осъди подсъдимия Д.М.Б. да заплати на гражданската ищца П.Х.Х. – майка на починалото дете Д.Д.Б., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3 предл. трето, т. 4, предл. второ, т. 5, т. 9 и т. 12 предл. първо, във вр. с чл. 115 от НК, в размер на 200 000 (двеста хиляди) лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата - 03.07.2019 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. До този размер обезщетението за неимуществени вреди съответства на основните принципи за справедливост и критериите за определяне на размера му. В останалата част, над определената сума, до размер на претенцията от 350 000 лв., съдът отхвърли същата.

Съдът осъди подсъдимия Д.Б. да заплати на частния обвинител и граждански ищец П.Х. направените от нея разноски по делото за възнаграждение на адвокат в размер на 1000 (хиляда) лв.

Съдът осъди подсъдимия Д.Б. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 8000 (осем хиляди) лв., както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.Б. да заплати направените в досъдебната фаза на процеса разноски за експертизи и за изготвяне на фотоалбуми към протоколите за извършени действия по разследването, от които 5869.77 (пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и 77 ст.) лв. в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура - Габрово и 380.89 (триста и осемдесет лева и 89 ст.) лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово, както и да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово по 5 (пет) лв. държавни такси в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.

С присъдата съдът се разпореди с веществените доказателства, както следва:

Веществените доказателства: един брой детско долнище на анцуг – обект № 5 по протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г.; медицински картон на Д. Б. и медицински документи и книжа /13 бр./ - обект № 6 по протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г.; черен химикал и черен маркер; черен таблет „Lenovo ТВ-730 4 F“ и черен телефон с клавиатура и надпис на заден капак „Telenor М200“; видеорегистратор; един брой епикриза на Д.Д.Б.; Свидетелство за регистрация - част I на л.а. марка С.с рег. № ***; Свидетелство за регистрация - част II, № *** на лек автомобил марка С.модел „***“; договор от 18.12.2018 г. за покупко-продажба на МПС; един брой ключ за лек автомобил „***“; застрахователна полица; удостоверение за технически преглед и разплащателни документи - 8 бр., както и лек автомобил С.с рег. № ***, собственост на П.Х., намиращ се на отговорно пазене в сектор КАТ-ПП при ОД на МВР – Габрово, следва да се върнат на П.Х.Х., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: Свидетелство за управление на МПС № ***, издаден на 28.10.2014 г. на името на Д.М.Б.; един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ - черен на цвят, ведно с адаптер за автомобил и захранващ кабел; един брой полиетиленов джоб, съдържащ Удостоверение за раждане на Д.Б.; един чифт обувки - кафяви на цвят с жълти подметки с черни връзки; един чифт чорапи, синьо-бели на цвят; един брой панталони с дължина 7/8 - бежови на цвят с надпис на етикета „ТСМ“, със странични джобове, предни джобове и задни джобове, ведно с черен колан; един брой бяла блуза с надпис „TYPE S х 18 ORIGINAL BRAND PRODUCT OFDOCK 96“, c дълъг ръкав, със сив кант – да се върнат на подсъдимия Д.М.Б., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: един брой нож с дървена дръжка с обща дължина 29 см; един брой снимка с надпис „Обичам те мамо“ и 4 /четири/ броя листи формат А4, изписани на предна страница с ръкописен текст – да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

В този смисъл съдът произнесе присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН-СЪДИЯ: