Р Е Ш Е Н И Е № 360
гр.Стара Загора, 29.09.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 349
по описа за 2022 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.5 от Закона
за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по
жалба от Г.С.Г. *** против Заповед № 10-00-815/ 27.04.2022г на Кмета на Община
Стара Загора за прекратяване на договор за наем на общинско жилище. В жалбата
са изложени оплаквания, които по същество се свеждат до издаване на заповедта в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта му. Жалбоподателката
твърди, че установеният й по-висок доход от нормативно предвидения праг не е
достатъчно основание за прекратяване на нейното правоотношение, тъй като тя е
лице със здравословни проблеми, а
жилището се обитава и от бременната й дъщеря. Чрез упълномощения адвокат
се поддържа искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител главен експерт З. оспорва жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
С оспорената Заповед № 10-00-815/ 27.04.2022г на Кмета на Община Стара
Загора е прекратен договор за наем на общински жилищен имот № 1469/
26.06.2012г, сключен между Община Стара Загора и Г.С.Г. за недвижим имот – частна
общинска собственост, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр.***.
Изложени са мотиви, че приложените документи от наемателката Г. С. за продължаване на наемното правоотношение
сочат, че тя не отговаря на условията на чл.7, ал.1, т.11 от Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията
на община Стара Загора /НРУУРОЖИ/ –
средномесечният доход на член от семейството /състоящ се от един човек/ да е
една минимална работна заплата.
Със Заповед № РД-25-1122/21.06.2012 г. на Кмета на
Община Стара Загора въз основа на подадено Заявление с вх. № 4070/19.07.2011 г.
жалбоподателката Г.С.Г. и нейната дъщеря К.И./родена на ***г/ са настанени в
апартамент № 40, собственост на Община Стара Загора, находящ се в гр.***. Между страните по делото е сключен Договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот на граждани № 1469/26.06.2012 г. с предмет гореописания
недвижим имот, представляващ общинско жилище. В раздел IV, чл.14, т. 9 от него е уговорено прекратяване при
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, а в т.11 прекратяването
му при неподаване на декларация по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ в сроковете,
определени в чл.7 от договора /ежегодно до 31-ви декември/.
Със Заявление № 22-84-11/07.03.2022 г. до Кмета на
Община Стара Загора е поискано удължаване на наемното правоотношение за процесния
имот. Към него са приложени Удостоверение с изх. № 240192201243746/28.02.2022
г. издадено от ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора; Удостоверение с изх. №
1021-23-191#1/25.02.2022 г. издадено от ТП на НОИ - Стара Загора; Удостоверение
с изх. № 2406-94Г-00-0988#1/24.02.2022 г. издадено от Дирекция „Социално
подпомагане" - Стара Загора за доказване на получени доходи за последните
12 месеца.
На 17.03.2022 г жилището е посетено от общински
служители като в съставения констативен протокол е отразено, че наемателката Г.Г.
е открита в него и то се поддържа в задоволително състояние.
С Решение № 128 по Протокол № 4/24.03.2022 г. от
заседание на Комисията по чл. 11, ал. 1 от НРУУРОЖИ е прието, че няма основание
за продължаване на договор № 1469/26.06.2012 г, тъй като според приложените
документи наемателят не отговаря на изискването на чл.7, ал.1, т.11 от НРРУРОЖИ
– средномесечният доход на Г.С. е 1199.62лв и надвишава предвиденото в
наредбата изискване доходът да е в границата на една минимална работна заплата.
Решението е съобщено на адресата на 07.04.2022г.
С писмо изх. № 10-11-4473/12.04.2022 г. от Заместник -
кмета на Община Стара Загора жалбоподателката е уведомена, че започва
производство по прекратяване на договор за наем № 1469/26.06.2012 г, тъй като
не отговаря на условията на чл.7, ал.1,
т.11 от НРУУРОЖИ.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в преписката по издаване на оспорения административен
акт, включваща Писмо с изх. № 10-11-3978/04.04.2022 г. от Директора на дирекция
ОССП
Приети като доказателства са и представените в съдебно
заседание експертно решение №93658 от 234/13.12.2021г.; експертно решение №2050
от 123/10.10.2018г.; заповед №РД-25-1122/21.06.2012г.; удостоверение за раждане
на Калина И., издадено въз основа на акт за раждане №0065/06.04.1994г.; копие
от лична карта на К.И.И.; амбулаторен лист №839/25.05.2022г.; болничен лист
№Е20221700589/13.06.2022г.; трудов договор №2017-10/29.03.2017г.; допълнително
споразумение №2019-338/03.01.2019г. към трудов договор №2017-10/29.03.2017г; удостоверение
за раждане на Ивелин Д.Д., издадено въз основа на акт за раждане
№1611/22.08.2022г., потвърдителна бележка от „Домоуправители“ ООД от 09.09.2022г. и платежно нареждане от
22.07.2022г. за платен наем на общинско жилище за месец юли 2022г от
жалбоподателката.
От показанията на разпитаната свидетелка П.Г.С. се
установява, че познава жалбоподателката Г. от 10 години като съседка, която
живее в общинското жилище с дъщеря си и в последните два месеца – с
новороденото си внуче. Г. се притеснила, когато разбрала, че трябва да освободи
апартамента, защото според заповедта за прекратяване на договора имала висок
доход. Жалбоподателката споделила, че при последното подаване на документи в
Община Стара Загора във връзка с жилището й било казано от служителите да не
вписва дъщеря си като обитател, защото работела в друга община.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването и от надлежна страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповед № 10-00-815/ 27.04.2022г на Кмета на Община Стара
Загора, предмет на съдебна
проверка, е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
и предвидената писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.33 от НРРУРОЖИ,
прекратяването на наемните правоотношения се извършва със заповед на органа, издал настанителната заповед – в случая това е
кметът на общината.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма с
изложени съображения от фактическо и правно естество, които кореспондират
помежду си. На жалбоподателката е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК с
оглед административния характер на производството по чл.46 от ЗОбС, в което се
съдържа информация за конкретните фактически и правни основания, мотивирали
органа образуваното производство по прекратяване на договора за отдаване под
наем на общинския жилищен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.
1, т. 7 от ЗОбС, посочена като правно основание в оспорената заповед, наемните
правоотношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище. По силата на
чл.45а, ал.1 от закона условията и редът за установяване на жилищни нужди и за
настаняване под наем в жилищата по чл. 43
и 45 се определят с наредба на общинския
съвет. В нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС е предвидена възможност след изтичане
срока на настаняване наемното правоотношение то да може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. В случая
административният орган е изложил мотиви, че жалбоподателката не отговаря на
изискването по чл.7, ал.1, т.11 от
НРУУРОЖИ /достъпна на интернет страницата на Община Стара Загора/, а именно средномесечният
доход за член от семейството (домакинството) да е една минимална работна
заплата. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява
категорично, че нормативно изискуемият като условие за настаняване в общинско
жилище доход на Г. от 1199.62лв надвишава минималната работна заплата както към
момента на подаване на заявлението й за продължаване на наемното правоотношение
/650лв/, така и към момента на издаване на оспорената заповед /710лв/.
Основателно се поддържа от нея обаче,
че при изчисляване на дохода следва да се има предвид, че жилището се обитава и
от дъщеря й Калина И.. По определението на § 1, т. 2 от ДР към НРУУРОЖИ
“Домакинство” включва съпрузите, ненавършлите пълнолетие низходящи, възходящите
и пълнолетните низходящи и техните съпрузи, както и братята и сестрите,
съвместно живеещи в едно жилище и регистрирани на един и същ адрес. Членовете
на домакинството на наемателя се декларират от него, а видно от декларацията на
Г., тя не е посочила това обстоятелство. Но при наличните по преписката
доказателства /Заповед № РД-25-1122/21.06.2012 г. на Кмета на Община Стара
Загора за настаняване на К.И.и протокол от 18.03.2022г без изрично отбелязване,
че Г.Г. живее сама/, административният орган в изпълнение на задълженията си да
спазва принципите по чл.7 и чл.9, ал.2 от АПК е следвало да се увери чрез
предвидените в АПК способи, че настанената К.И.действително не обитава
процесното жилище. Тъй като такова обстоятелство не се установи и в хода на
съдебното производство – напротив, събраха се писмени и гласни доказателства,
че тя действително живее в апартамента, където е регистриран и постоянният й
адрес, то заповедта се явява издадена в нарушение на чл. 35 от АПК - без да са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Последното е
довело и до неправилно приложение на материалния закон, най-малко защото доходите
на дъщерята също следва да се удостоверят и да участват при изчисляване на
средномесечния доход на домакинството.
На следващо място не е отчетен
фактът, че Г.Г. е лице с увреждане по смисъла на ЗХУ, който е станал известен
на ответника с представянето на удостоверение от Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора за получавани помощи/добавки по чл.70 от ЗХУ. Прекратяването
на наемния договор на практика накърнява
правото на неприкосновеност на жилището /единствено за
жалбоподателката/, с което се нарушава дължимото зачитане на интересите,
защитени по силата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, доколкото отнемането на жилището е
най-крайната форма на намеса в това право. Както е прието от Европейският съд
по правата на човека в Решение от 15 януари 2009 г. по делото Cosic v. Croatia,
жалба № 28261/06, § 21., гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото
на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на
националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и
в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните
обстоятелства на делото. В случая не е извършена преценка на баланса между
накърнените интереси на жалбоподателката, заболяванията й, интереса на дъщеря й
като член от нейното домакинство, от една страна, и от друга страна, тези, които
се защитават чрез оспорения административен акт. По делото няма доказателства
за наличието на лица в по-уязвимо положение от това на членовете на домакинството
на жалбоподателката или за недостиг на общински жилища, за да се приеме, че при
извършване на преценката за пропорционалност на прекратяване на наемното
правоотношение по чл. 6 от АПК, други интереси следва да бъдат предпочетени
пред нейния. А безспорната жилищна нужда на жалбоподателката,
обективно затрудненото й материално положение в условия на влошена икономическа
обстановка в страната /въпреки надвишаващия минималната работна заплата доход/
и установените здравословни проблеми сочат, че оспореният административен акт
се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК.
В контекста на изложеното той не е съобразен
и с целта на закона, която може да бъде извлечена от чл.
42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно
граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях
доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на
такова на свободния пазар.
По гореизложените съображения съдът
намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, а оспорената заповед № 10-00-815/ 27.04.2022г на Кмета
на Община Стара Загора - да се отмени
като незаконосъобразна на основание
чл.146, т.3, т.4, и т.5 от АПК.
При този изход
на спора и своевременно направеното искане на жалбоподателкта следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 410 лв, включващи държавна
такса от 10лв и възнаграждение за един адвокат от 400лв, уговорено и реално
заплатено по договор за правна защита и съдействие № 0243368/ 14.06.2022г.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2 от АПК и чл.46, ал.5 от ЗОбС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Г.С.Г. *** Заповед № 10-00-815/
27.04.2022г на Кмета на Община Стара Загора за прекратяване на договор за наем
на общинско жилище, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Г.С.Г. ***
сумата 410 /четиристотин и десет/ лв, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: