Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 16 април 2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 16.04.2020 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.х.д. № 1010/21 г., намери за
установено следното:
Повереникът на частния
тъжител Ю.В.С. (адв. К.) е обжалвал в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК постановеното
в з.з. на 27.01.2020 г. Разпореждане, с което съдията – докладчик по н.ч.х.д. №
13072/19 г. на СРС (НО, 101 с.) е прекратил наказателното производство,
позовавайки се на чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Жалбата е с основно
оплакване срещу извода на СРС, че от съдържанието на тъжбата (и допълнителното
уточнение към нея) не ставало ясно как тъжителят С. е била „оклеветена“, респ.
– пострадала от описаното деяние (публикация срещу управляваното от нея
дружество „Е.И.Б.“ ЕООД в интернет-сайта „П.Н.“ ЕООД). Твърди се, че начинът,
по който са дефинирани обвинителните факти, достатъчно недвусмислено сочи, че
автор на твърдяното престъпление е Н.Й.Н., а пострадал от него – Ю.С.,
доколкото именно тя управлява цитираното в статията дружество.
Въззивното разглеждането
на делото е проведено без участие на редовно призованите страни по обвинението.
От името на Н.Н. – лицето, срещу което е насочена тъжбата, явилият се адвокат
Велинов пледира прекратителното разпореждане да бъде оставено в сила.
СГС прецени, че следва да
потвърди обжалваното разпореждане, защото с него Районният съд законосъобразно
е приложил нормата на чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Въпросът дали в тъжбата е
бил правилно индивидуализиран (конкретизиран) извършителят на заявената
„клевета“ е второстепенен и преди неговото обсъждане логично е бил разгледан
проблемът съществува ли изобщо по делото лице, притежаващо легитимното качество
„частен тъжител“. Неговото възникване изисква конкретно физическо лице да е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и това
обстоятелство да е предявено като елемент на обвинението. Именно въпросното
условие не е било изпълнено и правилно първата инстанция е констатирала, че в
тъжбата няма твърдение за реално оклеветяване на С., независимо дали същата е
управител на цитираното в статията дружество. Нейното име не фигурира нито в
първоначалната тъжба, нито в уточнението към нея вследствие на дадените съдебни
указания. Следователно - това, което на практика СРС е следвало да констатира
(освен нередовността на тъжбата поради празнотата относно посочените факти), е
липсата на пострадало лице, което да може да придоби качеството „частен
тъжител“ по смисъла на чл. 80 и чл. 74, ал.1 НПК.
Публикуването на
материали с невярна информация за дейността на търговски дружества не
„оклеветява“ по презумпция техните управители, представители или собственици.
Годността на частното обвинение в този случай изисква с него изрично да е
описан (от фактическа страна) механизмът, по който конкретното физическо лице е
станало предмет на „опозоряване“ по чл. 147, ал.1 НК, защото неизпълнението на
това условие води не само до нередовност на тъжбата (чл. 81, ал.1 НК), но и до
невъзможност нейният подател да бъде третиран като „пострадал“ (чл. 74, ал.1 НПК) и „частен тъжител“ (чл. 80 НПК). Затова, и подходът на първата инстанция
да прекрати образуваното пред нея производство е правилен и следва да бъде
потвърден, поради което - на основание чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен
състав:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.01.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по н.ч.х.д. № 13072/19 г. на СРС
(НО, 101 с.).
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: