гр.Силистра, 04.02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в открито
заседание на деветнадесети януари . ..................
през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл. с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на
прокурора .. като разгледа докладваното от
съдия Т. Василева .. гр. д. №405 по описа за 2021 год. и като
взе в предвид данните по делото, прие за установено следното:
Постъпила е въззивна жалба от Б.Х.Х., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Р. ***, срещу решение № 260005/08.09.2020г., постановено по гр.д.№ 366/2019г. по описа на районен съд,гр. Тутракан, в частите, с които е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск срещу ответницата И.Е. С, с ЕГН **********, за установяване правото на индивидуална собственост върху нива с площ 46013 кв.м., съставляваща имот с идентификатор 15031.20.29 , по КК и КРЗ на град Главиница, което право е придобито от него по време на брака му с ответницата, чрез трансформация на лични средства , дарени от родителите му , както и в частта , с която не са му присъдени изцяло направените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено от настоящата инстанция в обжалваните части и постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените от него искове,претендира разноски за двете инстанции. В с.з. пред настоящия съд се представлява от адв. Р. ***, която поддържа жалбата.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил от ответницата И.Е. С, с ЕГН **********, въпреки дадената и от първоинстанционния съд процесуална възможност. Същата не се явява и в с.з. пред тази инстанция.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с процесуалните изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд е предявен иск за преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК, от настоящия въззивник против бившата му съпруга, с която са придобили по време на брака си дворно място с площ от 645 кв. м., съставляващо имот с идентификатор № 15031.501.375 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, триста седемдесет и пет) по кадастралната карта на гр. Главиница, с административен адрес: гр. Главиница, ул. „Оборище” № 46, заедно с построените в имота полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв. м., съставляваща сграда с идентификатор № 15031.501.375.1 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, триста седемдесет и пет, точка, едно), и селскостопанска сграда със застроена площ 28 кв. м., съставляваща сграда с идентификатор № 15031.501.375.2 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, триста седемдесет и пет, точка, две, както и нива с площ 46 013 кв. м., трета категория, съставляваща имот с идентификатор № 15031.20.29 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, двадесет, точка, двадесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Главиница, намираща се в местността “КОФЛАЖА”. По отношение на дворното място и прилежащите му сгради постановеното решение от първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
В хода на първоинстанционното производство е представен Нотариален акт № 52/28.10.2010 г. на Нотариус № 315 - Анелия Николов - Раева, съгласно който М М продава на ответницата И.Е., тогава по фамилия Х., процесната нива с идентификатор № 15031.20.29, за сумата от 6 800 лв. Представени са и писмени доказателства, че в периода 26 - 27.10.2020 г. свид. Л и Х. А, както и самият ищец Б.Х. са изтеглили от банкови сметки суми, възлизащи общо на 26 000 лв. В тази насока свидетелстват и разпитаните пред първата инстанция родители на въззивника и неговата сестра, както и св. Д, посредник по сделката и И, продавач по същата. Става ясно, че родителите на въззивника са движили изцяло процеса по договаряне на продажбата, уточнявали са цената, срещали са се с продавачката и нейния съпруг, събрали са парите от свои средства и на съпруга на дъщеря им. В деня на изповядване на сделката сумата е била дадена на продавачката от ищеца, като тя е видяла, че на нот. акт се е подписало едно момиче , но дори не разбрала кое е то. Бащата и майката на въззивника твърдят, че са желаели да закупят нивата за сина си и че не са знаели, че сделката ще бъде сключена със снаха им. Те дори били силно обезпокоени от този факт, след като узнали за това. Обясняват си го, че в този период били дадени разпореждания полицаите да не придобиват имоти на свое име, тъй като някой от тях бил наказан за неверни данъчни декларации.
Съдът счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК , съгласно който в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК, отм.), като е приел , че тази постановка е неприложима при придобиването на имот на името само на единия съпруг, което изключва трансформацията на лично имущество за другия, тъй като в този случай възниква или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. В същото тълкувателно решение изрично е посочено че, „независимо от това на чие име е придобита вещта/имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество“. И не е необходимо позоваване на съдебна практика, защото такава е логиката на СИО да възниква винаги, когато имотът е придобит възмездно по време на брака, независимо от това дали двамата или само един от съпрузите е участвал при изповядване на сделката. В тази връзка наистина буди недоумение опасението ищецът да подпише договора за покупката на нивите, защото резултатът е аналогичен и когато съпругата му сама е участвала в нотариалното производство. Ето защо, няма пречка и придобиването на земеделския имот да бъде обект на трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.
Съгласно презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, съвместният принос в придобиването на СИО се предполага до доказване на противното. В случая, в тежест на ищеца, настоящ въззивник, е да докаже, че родителите му са разполагали с парични средства, които да покрият стойността на процесния имот, а също и че тези пари са дадени само на сина , а не с намерение да подпомогне младото семейство като цяло. В тази връзка вж. Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г., II г. о., ГК и Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., I г. о., ГК. Според тях „До доказването на противното, даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Когато обаче единият съпруг се позовава на трансформация на средства, получени по дарение, допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания“. В тази връзка по настоящото дело категорично е установено, че сумата, заплатена за покупката на нивата е събрана от средства на родителите на въззивника и заемни средства. Доказано е безспорно, че въззиваемата не е участвала в договарянето на покупката, събирането на средствата предаването им на продавачката. Подписала се е единствено на договора като купувач. Св. А твърди, че не е знаел, че земята ще бъде на снахата, а св. А заявява, че тази земя е на синът и.От показанията им е ясно, че ответницата изобщо не е проявявала интерес или участие при договарянето и събирането на парите и че цялата сделка от инициативата за закупуване на нивата до плащане на сумата чрез сина им на продавачката е тяхна идея и дело.
В писмения си отговор пред първата инстанция настоящата въззиваема оспорва, че имотите представляват трансформация на лично имущество на ищеца – парични средства, дарени му от родителите. Твърди, че имат участие като семейство в закупуването им. А що се отнася до дарените средства, ако има такива, тя счита, че са дарени на семейството. Твърди, че сумата, с която са закупени нивите е 6 800 лв., която двамата със съпруга и са осигурили, а ако сумата е била по – голяма, то следва да се търси наказателна отговорност от Прокуратурата. Счита, че св. показания са недопустими , съгласно чл. 164, ал.1, т.1 . Съгласно горецитираното Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., I г. о., ГК, при трансформация на средства са допустими всички доказателствени средства, което елиминира ограничението на чл .164, ал.1, 1 ГПК. Ето защо, при обилните свидетелски показания в полза на твърденията на ищеца, макар и част от тях на близки и заинтересовани от изхода на спора лица, напълно припокриващи се с представените от него писмени такива, ответницата не представи нито едно доказателство в подкрепа на твърденията си, че парите са дарени на семейството, че те със съпруга и имат лично участие в закупуване на имотите. Що се отнася до забележката, че ако тя нямала принос щяла ли да бъде записана като собственик на имотите, то законодателно отговорът е да и той е свързан с т. нар презумпция за СИО, независимо от това дали при подписване на договорите са участвали двамата съпрузи или който и да е от тях. Няма значение и възражението и, че след закупуване на жилището, двамата със съпруга и вложили средства за основен ремонт. Това са облигационни отношения, които са извън предмета на настоящото дело. И на последно място, действително, незаконосъобразна е практиката да се посочва сума по – ниска от действително заплатената като цена на имота в договор за покупко-продажбата му, тя може спокойно да сезира Прокуратурата за това и да чака справедливост, но този въпрос също не е в обсега на настоящото производство.
При така събраните доказателства и правен анализ на същите, съдът счита, че жалбата е основателна, налице е пълна трансформация на лично имущество на ищеца – парични средства, дарени му от неговите родители, поради което следва да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и да се постанови ново, с което да признае за установено, че е собственик на процесната нива. Въззиваемата следва да му заплати разноски по делото пред тази инстанция в размер на 72,71 лв.за ДТ и 621,59 лв. разноски пред първата инстанция, неприсъдени от районния съд , поради частичното уважаване на иска или общо 694,30 лв.
Водим от горното съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260005/08.09.2020г., постановено по гр.д.№ 366/2019г. по описа на районен съд,гр. Тутракан, в частите, с които е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б.Х.Х., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Р. ***, иск срещу ответницата И.Е. С, с ЕГН **********, за установяване правото на индивидуална собственост върху нива с площ 46013 кв.м., съставляваща имот с идентификатор 15031.20.29 , по КК и КРЗ на град Главиница, което право е придобито от него по време на брака му с ответницата, чрез трансформация на лични средства , дарени от родителите му , както и в частта , с която не са му присъдени изцяло направените по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Е. С, с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че Б.Х.Х., с ЕГН **********, притежава правото на индивидуална собственост върху нива с площ 46 013 кв. м., трета категория, съставляваща имот с идентификатор № 15031.20.29 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, двадесет, точка, двадесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Главиница, намираща се в местността “КОФЛАЖА”, при съседни имоти идентификатори: № 15031.20.23, № 15031.20.73; № 15031.20.2; № 15031.20.101, № 15031.20.1, № 15031.20.30, № 15031.20.104, № 15031.20.28 и № 15031.20.103, което право е придобито от Б.Х.Х. по време на брака му с И.Е. С чрез трансформация на лични средства, дарени от родителите му; (имотът е индивидуализирани съгл. Скица № 15-658082/21.07.2019 г., изд. от СГКК – гр. Силистра г. от кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Главиница, одобрени със Заповед № РД-18-109/18.12.2008 година на ИД на АГКК).
ОСЪЖДА И.Е. С, с ЕГН **********, да заплати на Б.Х.Х., с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 694,30 / шестстотин деветдесет и четири лева и 30 ст./, представляващи разноски по делото пред тази инстанция в размер на 72,71 лв. и 621,59 лв. разноски пред първата инстанция, неприсъдени от районния съд , поради частичното уважаване на исковете.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.