№ 7249
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110120218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба на Й. М. В. срещу 141 ОУ „Народни будители“ - гр.
София, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от
1533 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.04.2023 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че заемала длъжността „Старши учител в подготвителна група“ при
ответното училище по силата на Трудов договор, сключен на 21.09.2022 г. Със Заповед №
РД-11-89/13.02.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ трудовото правоотношение било
прекратено. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимото се обезщетение за неспазено
едномесечно предизвестие, което обезщетение се съизмерявало с уговореното между
страните брутно трудово възнаграждение в размер на 1533 лева. При така изложените
фактически твърдения отправя искане към съда да присъди сумата, предмет на
предявената осъдителна претенция, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.04.2023 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е
било налице твърдяното от ищцата трудово правоотношение. Сочи, че същото е прекратено
едностранно от работодателя в уговорения между страните 6-месечен изпитателен срок със
заповед от 13.02.2023 г., връчена на служителя на същата дата при условията на отказ в
1
присъствието на трима свидетели. Развива правни съображения за недължимост на
обезщетение за неспазено предизвестие в хипотезата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните в уговорения изпитателен срок. Излага твърдения, че
преди процесното прекратяване на трудовото правоотношение между страните служителят
поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено, като след уведомяването му за
съгласието на работодателя оттеглил молбата си. Прави искане за отхвърляне на предявения
иск, а при условията на евентуалност за намаляване размера на обезщетението при
съобразяване неспазения срок на предизвестието. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание, което изисква предизвестие, срока
на предизвестието, както и размера на дължимото се обезщетение.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е спазил срока на предизвестието или че платил обезщетение за неспазването му.
С Определение № 44994/15.12.2023 г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че страните са се
намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, сключен на
21.09.2022 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „Старши учител в подготвителна
група“, както и че със Заповед № РД11-89/13.02.2023 г. трудовото правоотношение е
прекратено в хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ.
От Трудов договор № 42/21.09.2022 г., сключен между 141 ОУ „Народни будители“ –
гр. София в качеството на работодател, и Й. М. В. в качеството на служител, се установява,
че по възникналото трудово правоотношение за длъжността „Старши учител в
подготвителна група“, страните са постигнали съгласие, че договорът се сключва на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 КТ като безсрочен със срок за изпитване 6
месеца в полза на работодателя. Договорено е, че основното месечно възнаграждение на
служителя е в размер на 1533 лева за 8-часов работен ден. Предвидено е, че срокът за
предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 1 месец и за двете страни.
Трудовият договор представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, поради което при липсата на твърдения и доказателства за неговата
неавтентичност, същият ги обвързва с обективираните в него волеизявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
По делото е представена молба от ищцата от 20.01.2023 г., адресирана до директора
на 141 ОУ „Народни будители“ – гр. София, в която е обективирано искане за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните, считано от 01.02.2023 г., като в случай че
молбата не бъде удовлетворена, същата следва да се счита за предизвестие, отправено на
основание чл. 326, ал. 1 КТ. В деня на получаването на молбата – 20.01.2023 г., директорът е
2
волеизявил трудовото правоотношение с ищцата да бъде прекратено, считано от 13.02.2023
г.
Видно от Заповед № РД-11-89/13.02.2023 г., издадена от директора на 141 ОУ
„Народни будители“ – гр. София, неоспорена от ищцата и връчена на последната на
13.02.2023 г. в присъствието на трима свидетели при условията на отказ, със същата е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
считано от 13.02.2023 г.
Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца, а когато за работата е
определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали
работата е подходяща за него. Според чл. 70, ал. 2 КТ в договора се посочва в чия полза е
уговорен срокът за изпитване, а по силата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери
годността на служителя да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на
работодателя), както и с цел служителят да провери дали работата е подходяща за него (срок
за изпитване в полза на служителя). Когато в договора изрично е уговорено, че срокът за
изпитване е в полза на работодателя, какъвто е и настоящият случай, работодателят
извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която
преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване той разполага
с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ
във всеки момент от изпълнението му (така Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1783/2010 г., IV г. о., ГК).
Съобразно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В текста на разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение –
тогава, когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които
законът изрично предвижда отправяне на предизвестие. Когато правоотношението се
прекратява на основание, което предвижда прекратяване без предизвестие – каквато е и
хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ, обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ не се дължи (в този
смисъл Решение № 133 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3458/2017 г., III г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, съдът счита предявения иск за неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с правна възможност да
3
претендира разноски разполага само ответникът. Последният е поискал присъждането на
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение, което
видно от представения на лист 38 по делото договор за правна защита и съдействие е
платено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът
на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Ищецът своевременно е направил възражение за
прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за
основателно предвид цената на предявения един иск, проведеното едно открито съдебно
заседание, обемът и сложността на предоставената адвокатска защита. Ето защо на
ответника се присъждат 933 лв. за разноски за адвокат в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. В., ЕГН **********, с адрес: ............, срещу 141
ОУ „Народни будители“ – гр. София, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 18, осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 1533 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. М. В., ЕГН **********, с адрес:
............, да заплати на 141 ОУ „Народни будители“ – гр. София, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 18 сумата от 933 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4