РЕШЕНИЕ
№ 12681
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20211110142433
по описа за 2021 година
Предявен по реда на чл.422 , ал.1 от ГПК е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за
сумата от 444 лева главница представляваща, неизплатена сума по регресно вземане за
изплатено по застраховка „К.” обезщетение по щета № 300-1261-20-000210 за вреди на лек
автомобил А. А3, с рег. № СВ АР от ПТП настъпило на 21.07.2020г. в гр.София, на бул.
Г.М. Димитров по вина на водач на лек автомобил с рег. № СВ КВ със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 19.05.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 22.20 лева
– мораторна лихва върху галвницата от 10.10.2020г. до -07.04.2021г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от КЗ от 02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 27997 по описа за 2021г.
на 176 състав.
По иска по чл. 411 от КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за застраховка „К.“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахованото имущество на стойност 444 лева. Твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди.
Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Поканил ответникът да погаси задължението си, но не последвало погасяване.
Ответникът навежда възражене за недопустимост на предявения иск – твърди, че на
основание чл.562, ал.5 от КЗ претенциите за обезщетение на вреди, причинени от МПС на
особен режим, се завежда пред Г. ф., освен ако съответното държавно ведомство не е
1
указало друго.
По същество оспорва предявения иск и механизма на ПТП. Твърди, че размерът на
определеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишен и не отразява
действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети Твърди, че определеното
от него обезщетение не съответства на реалните вреди от ПТП, както и че не всички
описани вредни са в пряка връзка с ПТП-то. Навежда възражение за съпричиняване на
водача на пострадалия автомобил към вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 21.07.2020г. е настъпило ПТП в гр.София, на бул.
Г.М. Д. по вина на водач на лек автомобил с рег. № СВ КВ, който поради липса на
достатъчен контрол на ППС, реализира ПТП с паркирания на мястото л.а. А. А3, с рег. №
СВ АР, в резултат на което са причинени щети на лекия автомобил А. .
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на ПТП – между ищеца и собственика на лекия автомобил с рег. № СВ АР, по застраховка
„Каско на МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по
застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца
преписка по щета № 300-1261-20-000210 е определено и платено застрахователно
обезщетение в размер на 444 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно,
че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, но не
последвало плащане.
Неоснователно е възражението на ответника за недопутимост на предявения иск на
основание чл.562, ал.5 от КЗ. Претенциите за обезщетение на вреди, причинени от МПС на
особен режим, се завеждат пред Г. ф., освен ако съответното държавно ведомство не е
указало друго. По смисъла на чл.562, ал.1 от КЗ – ПМС на особен режим са такива МПС,
които са собставност на МВР, МО, ДАНС , ДТО и др., данните за които съставляват
класифицирана информация. По смисъла на чл.562, ал. 5 от КЗ при разкриване на
информация за МПС на особен режим предтрети лица, в това число и при справка в
интернет страницата на Гаранционен фонд, тези МПС се посочват като незастраховани,
освен ако съответното ведомство не е указало на ГФ друго. В настоящия случй виновният
водач е управлявал автомобил на особен режим, собствен на МВР. При справка в сайта на
ГФ се установява, че същият има застраховка ГО при ответника, което значи че МВР
изрично е указало на ГФ това да е видима и оповестена за третите лица информация. В този
смисъл и п арг. от чл.562, ал.5 о КЗ конкретната претенция следва да се предяи именно пред
застрахователя по застраховката за ГО , а не пред Гаранционен фонд.
По делото е прието като доказателство наказателно постановление № от 2020г.,
издадено от СДВР, ОПП, МВР от което се установява, че виновният водач В. Б. Г.,
управлявайки л.а. К. С. поради недостатъчен контрол над МПС реализира ПТП с
паркирания автомобил А. , поради което на виновния водач е наложена глоба.Описаният
2
механизъм на ПТП категорично се установява и от останалите писмени и гласни
доказателства, в това число протокол за ПТП № съставен от органите на МВР и разпита на
водача на увредения автомобил, който заявява, че то е настъпило по описания начин.
Посоченият механизъм е възприет като достоверен и от приетата по делото САТЕ.
Следователно, по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия състав
на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД „Б. И.“ АД в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „К.”, изплатено от
ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Спор в настоящото производство има и касателно размера на дължимата от ЗД „Б.
И.“ АД сума, т.е. до размера на суброгационното вземане по чл. 411 от КЗ на ищеца ЗК Л. И.
АД.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
За установяване на спорните обстоятелства е прието заключение на САТЕ, съгласно
което действителната стойност по средни пазарни цени към датата на ПТП, необхдима за
възстановяване на вредите, които са в пряка връзка с ПТП , се оценява на 708 лева.
Възражението за съпричиняване на водача на увредения автомобил е неоснователно,
доколокото не се установи той да е бил паркиран неправилно – от САТЕ се установява, че
на мястото където е бил паркиран автомобилът няма поставени знаци, които да ограничават
или забраняват спирането и престоят.
По претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Доколкото претенцията за лихва е акцесорна на тази по главния иск и с оглед уважаване на
същия се налага извод и за нейната основателност. От представената по делото покана за
изпълнение е видно, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението, с което е
поставен в забава, поради което претенцията за лихва за забава за периода от 10.10.2020г. до
-07.04.2021г е основателна и следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В негова полза следва да се
присъдят разноски в размер на 525 лева в исковото производство и 75 лева - в заповедното
производство по ч.гр.д.№ /21 по описа на 176 състав.
3
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че ЗД „Б. И.“ АД, с
ЕИК: дължи на ЗК Л.И. АД , с ЕИК: ********* на основание чл.411 от КЗ сумата от 444
лева, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение по щета № за вреди на лек автомобил А. , с рег. № СВ АР от ПТП настъпило
на 21.07.2020г. в гр.София, на бул. Г.М. Д. по вина на водач на лек автомобил с рег. № СВ
КВ със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 19.05.2021г. до окончателното изплащане и
сумата от 22.20 лева – мораторна лихва върху галвницата от 10.10.2020г. до -07.04.2021г. ,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от КЗ от 02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 27997
по описа за 2021г. на 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 525 лева - разноски в
исковото производство и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
27997/21по описа на 176 състав
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4