Решение по дело №71/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник на РУ Н. П. при ОД на МВР– [населено място], депозирана от главен юрисконсулт И. С., против Решение № 1/06.01.2025г. на Районен съд– [населено място], постановено по ВАНД № 412/2024г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 24-0307-000852/17.07.2024г. на Началник на РУ Нови Пазар, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. С. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка сочи, че вмененото на водача нарушение е било установено по несъмнен начин в контекста на събрания доказателствен материал, игнориран частично от съда. С оглед на това аргументира становището, че с поведението си санкционираният субект е ползвал път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му, за което е наложено и съответното наказание. Поради това, отправя искане за отмяна съдебния акт и за потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Представя нови писмени доказателства- писмо от официалния представител на „Мерцедес Бенц“ за България, за установяване на факта, че процесният автомобил е заводски оборудван със система за стабилност на автомобила при завиване, която може да бъде изключена от водача. В открито съдебно заседание не се явява. Депозира молба от 17.03.2025г., в която поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба, С. С. Р. не се явява в открито съдебно заседание. Изпраща процесуален представител, който поддържа изложеното в отговор на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното: На 08.06.2024г. между 22.50 и 22.54 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, [Марка], модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег. №[рег. номер], собственост на трето лице, по [улица]в [населено място]. Достигнал и навлязъл в кръгово кръстовище на улиците „Цар Освободител“ и „П.Берон“, като пред него се движил друг автомобил, управляван от негов приятел. Преди да излезе от кръговото кръстовище задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя, поднесла леко надясно, като след две секунди се върнала в нормалното си положение, позволяващо автомобилът да продължи движението си с предната си част в права посока. Свидетелят по АУАН- мл.експ.Р.Т., служител на РУ Нови Пазар, който в този момент изпълнявал служебните си задължения по охрана на избирателна секция, наблюдавал поднасянето на автомобила на жалбоподателя в кръговото кръстовище. Възприемайки движението му, свидетелят преценил, че водачът извършва т.нар. „дрифт“, поради което спрял автомобила за проверка и установил самоличността на водача.

Въз основа на Докладна записка рег.№307р-9354/14.06.2024г. до Началник на РУ [населено място] за осъществено нарушение „дрифт“ от жалбоподателя на 04.07.2024г. бил съставен АУАН № 1264998 от актосъставител и свидетел по делото мл.автоконтрольор К.Б. за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения и не представил такива в законовия срок по чл.44 от ЗАНН.

На 17.07.2024г. въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, административно-наказващият орган издал процесното Наказателно постановление № 24-0307-000852/17.07.2024г. на Началник на РУ Нови Пазар, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. С. Р. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно за това, че управлявайки автомобил, собственост на трето лице, използва техника за шофиране, при която преднамерено извежда автомобила извън контрол презавивайки и рязко подавайки газ, така довеждайки до загуба на сцепление на гумите на задна задвижваща ос, в следствие на което приплъзва автомобила странично на дясната му страна, като с тези действия водачът използва път за обществено ползване не по предназначението му, като деянието не е маловажен случай.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав е извел извод въз основа на събраните по делото доказателства и анализирайки показанията на свидетеля-очевидец на деянието Р.Т. и видеозаписа, съдържащ се в диска, представен от административнонаказващият орган с административнонаказателната преписка и приобщен като веществено доказателство по делото, на който ясно се виждат действията, за които е бил санкциониран жалбоподателя, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.189 ал.12 от ЗДвП, но санкционираната деятелност е несъставомерна по приложения от наказващия орган чл.104б ал.2 от ЗДвП. Съдът е счел за безспорно установено обстоятелството, че при извършване на движение в кръгово кръстовище, управляваният от жалбоподателя автомобил се е приплъзнал, като се отклонил надясно, което отклонение обаче трае две секунди и това най-вероятно е в резултат на несъобразената скорост, с която се е движил в кръговото кръстовище и това най-вероятно е довело до загуба на сцепление на гумите на задната задвижваща ос. След това автомобилът възвърнал нормалното си положение и продължил да се движи направо с предната си си част. Това действие обаче не може да се окачестви като преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, защото на приобщения видеозапис не се вижда жалбоподателят да е извел автомобила извън контрол презавивайки, а автомобилът през цялото време е бил под контрола на водача. Воден от тези си мотиви, съдебният състав е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира обаче, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи относно недоказаността на приписаното на водача нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и му е наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– странично приплъзване на автомобила на кръгово кръстовище. За да отмени наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието „дрифт“, което няма своя легална дефиниция, приемайки, че поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори, а именно несъобразена скорост, което обаче не намира опора в доказателствата по делото.

По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, че подобно поведение на превозното средство може да се дължи на пускане на ръчна спирачка на спрелия автомобил преди включването му в кръговото движение и подаване на повече газ, за да потегли, което е изложено в жалбата. Същото не съответства на видеозаписа, в който отклонението на задната част на автомобила започва преди излизане от кръстовището. Твърденията в жлбата напълно противоречат на дадените от водача в хода на административно-наказателното производство обяснения, където подробно описва механизма на осъществяването на „дрифт“, а именно след подминаване на средата на кръговото кръстовище, е върнал една предавка надолу и е подал повече газ. Възражения в смисълът на изложените в жалбата не са посочени от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. При спирането на автомобила за проверка, водачът е заявил, че съжалява за извършеното и то повече няма да се повтори. Анализът на обясненията на нарушителя и заснетото на приобщения видеозапис, водят до извода, че страничното движение на автомобила, следствие на упражнено завиване на волана по кривата на пътя, смяната на предавка и употреба на повече газ е било целенасочено.

В тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Шумен по сходни казуси.

Видно от приобщената справка за нарушител, жалбоподателят има свидетелство за правоуправление на МПС едва от 23.05.2022г. и за период от две години има 2 влезли в сила НП и 5 фиша за нарушения на ЗДвП.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на ответника с НП, което е било правилно квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до противен извод, което налага отмяна на постановеното от него съдебно решение, съответно потвърждаване на отмененото от него наказателно постановление.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за въззивната и за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на по 80 лв. за всяка инстанция, на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1/06.01.2025г. на Районен съд– [населено място], постановено по ВАНД № 412/2024г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0307-000852/17.07.2024г. на Началник на РУ Нови Пазар, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. С. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. С. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 160 /сто и шестдесет лева/ лв. по ВАНД № 412/2024г. на Районен съд– [населено място] и по КАНД № 71/20205г. по описа на АдмС Шумен.

Решението е окончателно.