РЕШЕНИЕ
№ ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 14409 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е
предявен от М.С.С. срещу „Н.М.У.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че ответникът е собственик и издател на интернет базираната информационна
агенция „LUPA.bg”. В периода 09.11.2020г. -
16.11.2020 г. на интернет сайта на ответното дружество - https://lupa.bg/, били
публикувани две статии: 1. На 09.11.2020 г. статия със заглавие: „Само в Lupa.bg: К.обслужава
М.С. в затвора“. Под заглавието на статията бил публикуван и фото колаж
съдържащ снимка на ищеца, като с големи бели букви било написано заглавието на
статията, а вдясно от него с черни букви на жълт фон било публикувано
своеобразно подзаглавие на статията: „Алкохолният
бос помпал лицеви опори в килията, търсил комплименти от надзиратели“.
Съдържанието на статията било изпълнено с лъжовни и неверни твърдения, като в
същото се посочва, че „Затворник с прякор
К.се грижел за всеки каприз на алкохолния бос М.С....“, като се споделяла и
следната случка: „Наскоро надзирател искал да занесе минерална вода на М.С., а
той точно тогава тренирал лицеви опори в килията си. К.така се накарал на
гарда, че човекът съжалил, че искал да помогне на С.. "Какво ни
притесняваш бе, не виждаш ли, че шефа прави мускули сега", сопнал се К..“
Лицето, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в СБАЛЛС към ЦСЗ на име Д.И.А.,
по прякор - К., изпълнява функцията на болногледач в болничното заведение на
затвора, като в същото време е и „кмет“ {бел. лице, което отговаря за лишените
от свобода и колаборацията между същите и администрацията на затвора), като
същият е определен за болногледач от администрацията на Централен софийски
затвор. Не на последно място в статията се споделяли и лъжи за
действителното здравословно състояние, като се твърдяло, че М.С. имитирал
болести зад решетките и се занимавал най-вече с това – да поддържа мускулите
си. Често той питал със самовЛ.ост надзирателите:
"Как съм, в каква форма съм, супер съм нали?" и пъчел мускули.
"Не знам от какво е болен за пред съда, но това е затворникът в Софийски
централен затвор, който се поддържа в най-добра форма", категорични са
надзирателите.“ Така изложените твърдения, направените описания на случки и
пресъздаването на думи и разговори не отговаряли на обективната истина и
действителното фактическо положение. Ищецът сочи, че е претърпял мозъчен
инфаркт и здравословното му състояние се влошавало, придвижвал се в инвалиден
стол. Думите „Не знам от какво е болен за пред съда“ и „М.С., който имитирал
болести зад решетките“ били злепоставящи, лъжовни и целящи да породят неприязън
у читателя спрямо личността на ищеца. Тези твърдения, касаещи споделяне на
чувствителна информация за здравословното състояние на ищеца, били неверни и
лъжовни твърдения, съставлявали и обида.
Във втората статия,
публикувана на 16.11.2020 г. „Затворници
пред Lupa.bg: М.С. подари
очила за 4 бона на шефа на пандиза“, била със следното невярно съдържание:
„Има приятелство и между затворници и
шефове на зандани, показва случка от преди дни в Софийският централен затвор.
Алкохолният бос М.С. е подарил скъпи слънчеви очила на шефа на пандиза Д.К.,
разкриха пред Lupa.bg
лишени от свобода“. Използваните изрази се свързват със създавано
впечатление у читателите за наличие на по-благоприятно отношение и положение на
привилегированост, целящо уронване на доброто име на
ищеца и изграждане на впечатление за чувство на безнаказаност и всемогъщие, като по този начин се манипулирала обществената
нагласа.
В обобщение се сочи, че с
двете публикации се предавали и
възпроизвеждали неверни и непроверени лъжовни обстоятелства единствено с цел
постигане на „сензационност“ и популярност на материала. Нарушени били и
принципите, изграждащи добрия журналистически подход, а именно: публикуваното
да отговаря на действителната фактическа обстановка, да е проверен източникът
на информация, като същата да бъде и потвърдена от друг източник с оглед
установяване на достоверността й. Публикуваните лъжи целели да позорят името на
ищеца, както и да създадат негативна обществена нагласа против него. На ищеца
било приписвано извършване на престъплението „пране на пари“.
Ищецът твърди да е узнал за
публикациите на 07.12.2020 г. от адв. П., в
качеството на негов защитник в наказателното производство, при участието му в
съдебно заседание за разглеждане на постановена мярка за неотклонение.
Почувствал се обиден от лъжите и обстоятелството, че личността му е обект на
осмиване. В затвора се превърнал в обект на подигравки, подхвърляни били
вулгарни реплики и нападки заради това, че бил „приятел на началника“. Твърди
се ищецът да е претърпял срам, душевно страдание, публикациите се отразили
негативно на психическото му състояние. По изложените съображения претендира
осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 49 ЗЗД
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - сумата от 26000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска. Посочва, че статиите отразяват преразкази за случки и
впечатления на трети лица, като източниците били поверителни, тъй като те
продължавали пребиваването си в Централен софийски затвор. Касаело се за
изявления на трети лица, тяхно мнение/оценка относно поведението на ищеца, за
препредаването на които ответникът не носел отговорност. Като обществена
личност към ищеца била допустима по-голяма свобода при журналистически
разследвания, критичен поглед и словесност в защита на публичен интерес.
Журналистическите разследвания, дори и когато излагали неподкрепени със солидни
доказателства твърдения, можели да се ползват със защитата по чл. 10 ЕКПЧ.
Изложените твърдения, дори да не отговаряли напълно на истината, следвало да са
насочени пряко към уронване на престижа и доброто име на ищеца. От съдържанието
на процесните било видно, че те не били нито обидни,
нито клеветнически. Думите „Не знаем от какво е болен за пред съда“ съдържали
догадки, представлявали оценъчни съждения, неподлежащи на проверка за вярност.
В заглавието на втората публикация нямало персонална идентификация. Изразът
„задържаният за пране на милиони левове…“ е разговорен и нямал претенции за
точна наказателно-правна квалификация. Ответникът оспорва ищецът да е претърпял
вреди, вкл. същите да са в пряка причинно-следствена връзка с публикациите.
Негативните му усещания произтичали от пресподеленото
от процесуалния му представител.
В съдебно заседание ищецът
не се явява. Чрез адв. Ж.и адв.
П., поддържа предявените искове. Събраните доказателства анализира в писмена
защита. Ответникът, чрез адв. М.и адв.
И., оспорва исковете.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че
статии със заглавия „Само в Lupa.bg:
К.обслужва М.С. в затвора“ (с дата 09.11.2020 г.) и „Затворници пред Lupa.bg: М.С. подари очила за 4
бона на шефа на пандиза“ (с дата 16.11.2020 г.) са публикувани на Интернет
сайта Lupa.bg. Не се спори,
че издател на електронната медия е ответното дружество „Н.м.у.“ ЕООД. На
първата публикация броят на отразените чрез брояч прочитания е 5152, а на
втората – 4812.
По делото е прието Становище № 1 на
Медицинска комисия по чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, като повод за освидетелстването е искане от 21.02.2020 г. на СпНС. Отразено е, че пациентът се намира във вътрешен
сектор на СБАЛЛС – София, получава предписана медикаментозна терапия, посочена
в епикриза на неврологична клиника на Медицински
институт на МВР. Видно от препоръките, отразени в епикриза
на урологично отделение на V МБАЛ, следвало ново
представяне пред онкокомисия с налична медицинска
документация и резултат от извършен ЯМР на малък таз, с цел стадиране
на състоянието и определяне на лечението от онкокомисия.
В Становище № 5/27.10.2020 г. е отразено, че
освидетелстваният е с водеща диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии. Синдром на левостранна централна хемипареза. Световъртеж от централна съдова генеза. Вертебро-базиларна недостатъчностс
остеохондроза и протрузия
на прешлени в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Карцином на простатна жлеза. Двустранна нефролитиаза.
Като придружаващо заболяване е посочено: стеатозис хепатис. Циститис хроника. Отразено
е, че се касае за пациент в увредено общо здравословно състояние с множество
хронични заболявания с водеща мозъчно-съдова болест. С изразен вертебро-базиларен синдром. С цел уточняване на урологичния му статус е посочена необходимост от извършване
на биопсично изследване на простатната жлеза поради
обостряне на оплакванията и стадиране на
заболяването. Към момента на оценката е отразено М.С. да е на постоянна
уточнена поддържаща терапия и редовен медицински контрол във вътрешен сектор на
СБАЛЛС – София. В заключение се сочи, че лечебно-диагностичният план, който се
осъществява, както и лечението отговарят на добрите медицински стандарти.
От страна на ответното
дружество са приложени публикации: на сайта lupa.bg от 30.08.2019 г. със заглавие „Р.П.„прие“ със
задоволство оставката на шефа на софийския затвор“, на 02.09.2019 г. със
заглавие: „К.взе главата на шефа на Софийския затвор“, 20.07.2020 г. със
заглавие: „Р.П.пред Lupa.bg:
Д.К. пак е шеф на затвора? Грозен акт!“, на 10.02.2021 г.: „Разследване на Lupa.bg: Пускат предсрочно от
затвора срещу 5 бона?“, както и разпечатки на електронни публикации от
сайтовете: 24часа.bg: „И шуреят на М.С. е задържан за
пране на пари и данъчни престъпления“ (07.09.2019 г.), Mediapool.bg: „М.С. е обвинен в участие в престъпна група и за
укриване на данъци“ (19.02.2021 г.), Lex.bg: „М.С. няма да излезе на свобода“ (26.03.2019 г.), в
съдържанието на която е отразено, че разследването, по повод на което е осъществено
задържане на М.С., е за организирана престъпна група, която се занимавала с
пране на пари, продажба на акцизни стоки без бандерол, данъчни престъпления и
злоупотреби с европари по програма „Млад фермер“.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.И.А. и Б.М.Б.. Свидетелят А. сочи,
че работи като болногледач във вътрешно отделение на болницата на СЦЗ. Като
“кмет” на група свидетелят имал задължения да раздава и приема пощата. През
останалото време бил с ищеца. В болницата М.С. постъпил в тежко здравословно
състояние – бил неподвижен след инсулт или инфаркт, не можел да каже точно.
Отделно от това имал проблем с простатата и кожни проблеми. Грижи като
болногледач свидетелят полагал около година – година и половина, на 3-тия етаж
във вътрешно отделение на болницата. През това време свидетелят помагал на М.С.
да се изправя и да се придвижва на количка, не можел да стори това сам. Преди
това грижи за ищеца били полагани от друг болногледач – Л.. Налагали се неколкократни хоспитализации. Твърди състоянието на ищеца
да не е позволявало излизане „на каре“. За участието в съдебни заседания ищецът
бил подготвян от свидетеля, с още един санитар му помагали да седне в
количката, ползвали асансьор до линейката и след това ищецът бивал
транспортиран до сградата на съда. Един или два пъти, когато бил в много тежко
здравословно състояние, ищецът бил транспортиран на носилка. През цялото време,
извън необходимостта от придвижване за свиждане, ищецът прекарвал, лежейки в
леглото. Свидетелят дава показания, че кабинетът на началника на СЦЗ се намирал
в другата сграда. Самият началник не посещавал болницата и на свидетеля не е
известно да са се срещали с ищеца. За да се случи среща следвало да се подаде
молба чрез ИСДВР ІV група, която “кметът” предавал на ИСДВР, оттам чрез
секретаря на началника, след което молбата се разглеждала от комисия от 4-5
човека, а не насаме. Нямало практика началникът да се среща насаме със затворниците.
Според свидетеля ищецът не е контактувал с надзиратели. След едно от явяванията си на дело ищецът узнал за статия, по повод на
която на ищеца започнали да се подиграват както затворници, така и
надзирателите. Имало „усмихвания“, подигравки.
Казвали му: „Погледни се какъв си щиглец…, как си тренирал?“, питали го за
подарени очила на началника. След този момент ищецът се влошил здравословно.
Появили се проблеми с кръвното налягане, докторите му изписали медикаменти за
сън и заради нервните кризи, в които изпадал нощно време.
Свидетелят Борисов посочва,
че е приятел с ищеца над 10 години. Първоначално свидетелят работел във фирмата
на ищеца. След ареста ищецът бил откаран на бул. „Г.М.Димитров“, но оттам го
преместили в болницата на СЦЗ заради получен инсулт. По време на свижданията
ищецът ползвал инвалидна количка. Бил придружаван от болногледач на име Д., по
прякор „К.“, който се грижел за него. Знае, че ищецът имал хоспитализации и в V
МБАЛ, както и в МВР Болница, в Онкологията правил ЯМР. За изследванията, от
името на ищеца, заплащал свидетелят. Не помни какви са лекарствата, които му
носел. При явяването си за участие в заседанията по повод мерките за
неотклонение ищецът отново бил на инвалидна количка, транспортиран чрез
линейка. Свидетелят сочи, че не му е известно ищецът да е разполагал със
слънчеви очила в затвора, нито да има близки отношения с ръководството, да
излиза „на каре“. След като адв. П. показала статиите
на ищеца първоначално той се ядосал, че го изкарват лъжец за здравословното му
състояние, след това рухнал психически. Ищецът се чувствал зле психически,
отслабнал, питал свидетеля дали имало нещо ново, написано за него. След
изменение на мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в
„домашен арест“ още половин година ищецът не можел да се придвижва сам.
Направил рехабилитационни процедури през пролетта или
лятото на 2021 г. и след този период започнал да се придвижва с бастун. Ходил
на прегледи в Турция и в Швейцария. Свидетелят посочва, че ищецът се чувствал
зле по повод отказа на съда да измени мярката му за неотклонение в по-лека. По
повод статиите казвал: „Как може да пишат такива лъжи за мен, за името ми, аз
съм уважаван човек, имам семейство…“ За периода от арестуването до пускането
под домашен арест ищецът отслабнал 10-15 кг. и изглеждал много състарен. Преди
това поддържал активен начин на живот.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, виновно причинени другиму при или по повод изпълнението на тази
работа. За да възникне правото на обезщетяване на ищеца той следва да докаже
кумулативното наличие на елементите на гражданския деликт:
противоправно деяние, извършено от лице, на което
ответното дружество е възложило работа, в пряка и непосредствена причинна
връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно
ал. 2 на цитирания текст вината на деликвента се
предполага до доказване на противното.
По отношение на първия
елемент от фактическия състав на деликта -
извършването на противоправно деяние, съдът намира
следното:
Между страните не се спори,
че публикации с посочено от ищеца съдържание са налични на интернет сайт,
контролиран от ответното дружество. По делото не се спори и че публикациите
продължават да са налични. Ето защо съдът намира ответникът да е отговорен за
съдържанието им, независимо от посочването на автор на текста.
Публикациите следва да се разглеждат в
контекста на конституционно признатото право на свобода на изразяване на
мнение. Границата на всяко право е наличието на зачетен от правния ред чужд
интерес. В сферата на социалния живот граница на субективното право на
разпространяване на мнение се явяват зачетените от закона чужди чест,
достойнство и доброто име - чл. 39 вр. чл. 32 ал. 1
от Конституцията на Република България. В този смисъл се приема, че “посоченото
право (бел. - по чл. 39 от Конституцията) не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41 , които не
позволяват то да бъде използвано за засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 , който не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на другия.” (Решение № 20 от 14.07.1998 г. на Конституционния съд на
Република България по конст. д. № 16/98 г.).
Същевременно правото на
свобода на изразяване не следва да се разглежда единствено на плоскостта на
националното право, а при съобразяване на чл. 10 от Европейската конвенция за
правата на човека (ЕКПЧ), съгласно който
всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата
да се отстоява собствено мнение без намеса на държавните власти, като
упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично
общество в интерес и на репутацията или правата на другите.
Следва да бъде отчетена
обществената полза от разпространяване на информация (чл. 41 от Конституцията)
и на мнение (чл. 39 от Конституцията). Обществото има право да знае факти и
обстоятелства, относими към обществено значими теми и
да формира представа за обществените отношения. Основа за формиране на това
знание е обмен на достоверна информация и обосновани мнения. Същевременно обаче
утвърждаването на изискване за разпространяване единствено на вярна информация
застрашава пълноценното функциониране на социалния дебат, съществена част от
който е и възможността за проверка на изнесената информация. В тази насока
реална гаранция за свободата на словото се явяват добросъвестността на автора и
ангажиментът за разпрострастраняващия информацията да
обезпечи оповестяването й след разумно обоснована проверка за достоверност.
Оттук следва извод, че не всяка невярно представена информация разкрива противоправност на поведението. Свободата на словото предпоставя възможност за грешка при формиране на
фактически изводи. Огласяването на невярна информация придобива противоправност, ако цели създаване на невярно мнение по общественозначим въпрос или без да се отнася до такъв
въпрос накърнява честта, достойнството или доброто име другиму.
За разлика от информацията,
която може да бъде определена като вярна или невярна, мнението не се поддава на
оценка по този критерий. За разлика от информацията, която е призвана да огласи
наличието на конкретни факти и/или обстоятелства, ценността на мнението е да
предложи тяхната интерпретация и на тази основа да допринесе за формиране на
определена теза по социално значим въпрос. Затова и мнението подлежи на оценка
с оглед степента на обосновката му. Липсата на обективен критерий обуславя и
относително по-широката свобода при формиране на мнение. Огласената
интерпретация на факти, относими към нечий личен
живот без връзка с ролята му в обществото лишава мнението от социална ценност.
На общо основание и публичните личности се ползват от признатото с нормата на
чл. 32 ал. 1 предл. първо от Конституцията абсолютно
право на личен живот, ангажиращо всеки да се въздържа от засягането, а
държавата да обезпечи съблюдаването му.
Предявената претенция
следва да бъде разгледана според очертаната вече рамка с оглед посочените от
ищеца като увреждащи го изрази и съвкупна преценка на двете статии.
От доказателствата по
делото се налага еднозначен извод, че М.С. страда от множество заболявания,
съществували и към посочената дата на публикацията, препятстващи го да прави
приписваните му физически упражнения. Недоказано остана и твърдяното
демонстриране на добра физическа форма. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват влошено здравословно състояние до степен,
предполагаща престой в болницата към СЦЗ. Предвид и недоказания автор на думите
"Не знам от какво е болен за пред
съда, но това е затворникът в Софийски централен затвор, който се поддържа в
най-добра форма" изразеното мнение, че ищецът “имитирал болести зад решетките”
не се явява фактологически обосновано.
По делото не бяха
представени доказателства Д.К. да има слънчеви очила, нито ищецът да е твърдял,
че той му ги е подарил. Предвид недоказаността им съдът дължи да приеме, че
такива факти не съществуват. Това, предвид и описаната случка в публикацията “М.С.
подари очила за 4 бона на шефа на пандиза” създава впечатление за дадена от
ищеца неследваща се облага на лице, упражняващо държавна служба в очакване на
благосклонност. Така представените факти сочат на извършено престъпление. Всяко
престъпление засяга устоите на обществото, придаващо позорящ ефект върху
съпричастните към извършването му лица.
В процеса не се установи
авторът на статията да е осъществил каквато и да било проверка на изнесените в
публикацията факти. Не се установява и ответникът, допуснал разгласяване на
статията, на свой ред да е потърсил гаранции за достоверност на
разпространената информация.
Изразеното в статията
мнение за приятелство “между затворници и шефове на зандани” изглежда логически
издържано от изложените в статията факти по значим за обществото въпрос - как
се обезпечава социалната изолация. Доколкото обаче това мнение се основава на
невярна информация то не е годно да постигне присъщата му социална ценност - да
допринесе за формиране на информирана представа по иначе значимия социален
въпрос.
Същевременно огласената
невярна информация пренебрегва значим за личността на ищеца интерес - да бъде
зачетено физическото му страдание. Това засяга личния му живот. Всеки,
включително и публичните личности, имат право на личен живот. Предвид
спецификата на социалния дебат, осмислящ и свободата на събиране и разпрострастраняване на информация и изразяване на мнение, относими към личния живот факти и обстоятелства придобиват
социална значимост доколкото са от значение за припозната от личността социална
роля. За обществото е важно дали ангажиралият се да отстоява обществения
интерес (без значение под каква форма) притежава необходимите качества за това.
В тази насока и факти от личния им живот, позволяващи формиране на представа за
значими за социалната роля качества, обосновава предимство на публичния пред
личния интерес. Това именно оправдава утвърденото разбиране за дължима от
публичните личности по-висока степен на търпимост и откритост към обществото.
От статията не следва, а и
в процеса не се установява ищецът да се е ангажирал със социално значима роля в
посочения вече смисъл. Известността на ищеца в обществото, за което
свидетелства и проявения интерес към неговата личност в процесните
статии, не е достатъчна за навлизане в личния му живот и интерпретиране на
здравословното му състояние. При тези съображения съдът приема, че с проявения
интерес към здравословното му състояние неоправдано е засегнат личния му живот.
Освен това, правото на личен живот ангажира всеки друг да зачита субективните
преживявания на личността. Ето защо освен неоправдано навлизане в личния живот
на ищеца правото на личен живот е засегнато и от игнорираното страдание.
Изразът „имитирал болести зад решетките“ еднозначно сочи на съзнателно
омаловажаване доказаното в процеса влошено здравословно състояние на ищеца..
Освен това, представената
интерпретация на факти, относими към здравословното състояние
на ищеца, засяга отстояваната в исковата молба негова собствена представа за
социалната му ценност, уронвайки достойнството му.
Представената със статиите интрепретация на възпроизведените в нея и недоказани в
процеса факти засяга и доброто име на ищеца. Съблюдаването на правилата и
еднаквото им прилагане обезпечава социалното функциониране. Лансираната
представа, че ищецът си купува специално отношение сочи на драстично нарушение
на правилата, обективно годно да формира негативна обществена нагласа към
личността на ищеца.
По изложените съображения
съдът приема, че неоправдано с процесните статии е
засегнат зачетен от правния ред интерес на ищеца. По силата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД
вината се предполага.
Доказаните в процеса негативни
психически преживявания сочат на претърпяна неимуществена вреда. Известността
на ищеца в обществото следва да бъде отчетена като увеличаваща вредата. От
значение са множеството засегнати ценности както и двукратното акцентиране в
негативен план върху личността на ищеца. При тези обстоятелства и на основание
чл. 52 ЗЗД съдът приема за справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв.
Ответникът като издател носи
обезпечително-гаранционна отговорност за причинените вреди с публикувани в
изданието статии, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата 20 000
лв. ведно със законната лихва, претендирана в случая
от 07.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и доказани по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно – държавна такса в
размер на 800,80 лв. Съдът намира, че извод за договорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение не може да се направи въз основа на списък на
разноските по чл. 80 ГПК, представен от доверителя на ищеца в съдебно
заседание. В същото е отразен размер на разноски „направен от доверителя ми“,
но едностранното изявление на процесуалния представител не замества изискването
за установяване на договорен размер на възнаграждението.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД „Н.м.у.“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на М.С.С., ЕГН ********** сумата от 20000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод статии, публикувани на интернет сайт
на ответното дружество lupa.bg: „Само в Lupa.bg: К.обслужва М.С. в затвора“ (с дата на
публикация 09.11.2020 г.) и „Затворници пред Lupa.bg: М.С. подари очила за 4 бона
на шефа на пандиза (с дата на публикацията 16.11.2020 г.), ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.м.у.“ ЕООД, ЕИК ******да
заплати на М.С.С., ЕГН ********** сумата от 800,80
лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
СЪДИЯ: