№ 11510
гр. София, 15.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110143621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника В. Г. М. - адв. Д.
С. Ф., САК, с искане за допълване на определение № 907 от 08.01.2024г. в частта за
разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаното процесуално
представителство по настоящото дело в размер на 200 лева, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от заявителя.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е частично
основателно по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на „Софийска вода“ АД срещу В. Г. М.. На 23.08.2023г. е
издадена заповед за изпълнение.
Същата е редовно връчена на длъжника на 30.08.2023г., който е депозирал
възражение по чл.414а ГПК, към което е представил доказателства за плащане на
претендираната главница и разноските по делото.
В указания му тридневен срок от съобщението заявителят не е депозирал
становище по възражението с представени доказателства за плащане.
С определението, чието допълване се иска, и на основание чл.414а, ал.4 ГПК
съдът е обезсилил издадената по настоящото ч.гр.д. № 43621/2023г. по описа на СРС,
81 състав, заповед за изпълнение.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което
сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното
производство. Изключение обаче от това правило е налице в случай, че искът не е бил
предявен, поради плащане от страна на длъжника. В настоящия случай с оглед
представените доказателства за плащане на претендираната главница след издаване на
заповедта по чл.410 ГПК, исков процес по чл. 422 ГПК не може да се развие. С
извършеното плащане длъжникът е признал дължимостта на вземанията по заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно същият е дал повод за завеждане на делото,
1
поради което разноски в тази част не му се следват.
Същевременно с подаденото възражение с вх. № 264332/25.09.2023г. длъжникът
се е противопоставил по отношение на претенцията за мораторна лихва върху
главницата за потребени ВиК услуги, като е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност, в която част въпреки дадените указания на заявителя, становище
не е взето, респективно не са давани указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК,
поради което на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски.
Съгласно приложения на л. 27 Договор за правна защита и съдействие № 026461 е
уговорено възнаграждение в размер на 200 лв., платими в брой, от които съобразно
горните изводите на съда, следва да се присъди половината от претендираната сума –
100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение № 907/08.01.2024г.,
постановено по ч.гр.д. № 43621/2023г., по описа на СРС, III ГО, 81 състав, като:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. М., ЕГН
**********, сумата 100,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ молбата за разликата над присъдените 100,00 лева
до претендираните 200,00 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2