Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., …………..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора СИ, като
разгледа докладваното от съдията Д. Рачева касационно н.а.х.д. № 552 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от А.М.,
ЛНЧ **********, срещу Решение № 77/20.01.2020 г. на Варненски районен съд, ХХІХ
състав, постановено по н.а.х.д. № 5203 по описа на съда за 2019 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-006001/31.10.2019 г. на Началник
група към ОД на МВР – В., сектор „Пътна полиция“, с което на М. за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неправилно установена фактическа обстановка. По-конкретно се твърди, че в хода
на производството не е било установено безспорно дали касаторът владее
български език и дали е разбирал правата и задълженията си при проверката, кое
е лицето, което му е превеждало и какъв език владее то, както и че М. не е
попълвал документите, а само се е подписал под тях. Иска се отмяна на решението
и на наказателното постановление.
Ответникът в производството, Областна
дирекция на МВР – В. изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в
сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в съдебното производство
представител на Окръжна прокуратура - В. дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – В., като взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след
служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба
за процесуално допустима като подадена в срок и от лице, което разполага с
правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
районния съд е било Наказателно постановление № 19-0819-006001/31.10.2019 г. на
Началник група към ОД на МВР – В., сектор „Пътна полиция“, с което на М. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.09.2019 г. в
гр. В. на бул. „В. Л.“ М. е управлявал л.а. рег. № В хххх НХ, като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 и не е изпълнил
указанията за медицинско изследване за вземане на кръвна проба. Тези
обстоятелства били отразени в акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, актът и постановлението са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. Районният съд
не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. Обсъдил е възраженията на
въззивника, че не е разбирал какво се е случвало при проверката, и ги е
отхвърлил с мотива, че лицето е временно пребиваващо в България, говорил е на
български при самата проверка и е изписал отказ да бъде изследван в протокола
за медицинско изследване, а съставения акт за установяване на административно
нарушение е подписал след като негов познат е дошъл в болницата и му е обяснил
за какво става въпрос. Предвид тези обстоятелства приема, че в конкретния
случай лицето е било информирано за административното обвинение срещу него и не
е било засегнато правото му на защита. Освен това съдът посочва, че в ЗАНН не е
задължително участието на преводач във фазата на установяване на нарушението, а
чл. 55, ал. 3 от НПК се отнася за
съдебната фаза. От материалноправна страна районният съд приема, че е безспорно
доказано извършеното от М. нарушение, че не се касае за маловажен случай, а наложените
санкции са в абсолютно определен от законодателя размер и няма процесуална
възможност за тяхната промяна. С тези мотиви потвърждава наказателното
постановление.
Касационният състав възприема установената
от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи.
Твърденията в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство са свързани
с обстоятелството, че М. е чужд гражданин и не е бил наясно с дължимото
поведение при проверката, както и че не е разбирал вмененото му деяние. Тези
твърдения касационният състав намира за неоснователни. От разпита на
актосъставителя Р. К. се установява, че при проверката М. е бил във видимо
нетрезво състояние и е отказал да бъде проверен за алкохол с техническо
средство с думите „Недейте, не мога“, придружен е бил до болницата, където
отново е отказал да даде кръвна проба, а познатият не е присъствал при опита за
вземане на пробата, а е дошъл едва след излизането на М. и полицейските
служители пред болницата, поради което не
се потвърждават твърденията в касационната фаза, че вписванията за отказ
в протокола за медицинско изследване на имената на М. са извършени от това
трето, познато на касатора, но неидентифицирано от него лице. Според
възприятията на свидетеля, М. е разбирал български, но не е говорел, а когато е
говорел е говорел несвързано, вероятно поради нетрезвото си състояние. В същото
време във въззивната жалба липсват твърдения за невъзможност М. да разбере
какво поведение се е очаквало от него при проверката, нито в хода на съдебното
производство са ангажирани доказателства в подкрепа на такива твърдения, като
те са направени от процесуалния представител едва в пледоарията по същество.
Предвид това, при съвкупното обсъждане на събраните писмени и гласни
доказателства районният съд е достигнал до правилния извод, че в конкретния
случай М. е разбирал дължимото от него при проверката за алкохол поведение и не
е било засегнато правото му на защита. Този извод се споделя от касационната
инстанция и намира подкрепа и в датата на издадения му документ за самоличност,
отразена в протокола за медицинско изследване, според която към момента на
проверката М. е пребивавал в България не по-малко от две години. Освен това за
правоспособните водачи на МПС, какъвто е М., и не само за тях, са ноторни както
изискванията за проверка за употреба на алкохол, така и извършваните от
полицейските органи действия при тези проверки.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
(ДВ бр. 94/2019 г.) направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено. Съдът определя
възнаграждението в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е
депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна
сложност.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – В., ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/20.01.2020
г. на Варненски районен съд, ХХІХ състав, постановено по н.а.х.д. № 5203 по
описа на съда за 2019 година.
ОСЪЖДА А.М., ЛНЧ **********,
да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В.
сумата 80 (Осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.