Р Е Ш Е Н И Е
№260143
гр.Б., 07.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия . НАД №534 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.Т.Ц. с ЕГН**********,*** е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №***от ***г., издадено от Началник група към
ОДМВР - София, РУ
– гр.Б., упълномощен
със
заповед № ***от
***. на МВР, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00 лева. В жалбата си
Ц. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание Т.Т.Ц. се явява
заедно с упълномощения от него адв.С.Ц.
от САК и заявяват, че поддържат жалбата
срещу горепосоченото наказателно постановление и молят да бъде уважена, съобразно изложените
доводи в същата, както и се претендира за заплащане на разноските, направени за
адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***г.; заповед № ***г. –
заверени копия. и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите С.Б.А. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б., П.И.П., Н.Й.И., В.В.П. и се установява следната фактическа обстановка:
На 16.08.2020г.,
около 00.30 часа, в гр. Б., на ул.”***” № 17, бензиностанция „Лукойл“
полицейските служители – свидетелите С.А. и П.П. били в сградата на
бензиностанцията, когато забелязали лек автомобил “Тойота Корола ”, с рег. № ***да навлиза в паркинга на
бензиностанцията след пътен знак В3“Забранено влизането на МПС-та“. След като
автомобилът, от дясна му пасажерска врата слезли жалбоподателят и свидетелят Н.Й.И..
Автомобилът бил оставен с включени светлини и работещ двигател. Двамата се
насочили към сградата на бензиностанцията. Това провокирало полицейските
служители да ги проверят. Ето защо свид. А. ги попитал кой от тях е водач на
автомобила. Първоначално отговорили, че били пеша, но след това лансирали
версия, че шофьорът на автомобила е избягал. След тези противоречиви отговори,
свид. А. влязъл в бензиностанцията и прегледал записите от охранителните
камери. След това се върнал отново на мястото на проверката, и в присъствието
на свидетелите П. и И. разказал какво е видял на записите /че жалбоподателят е
управлявал автомобила/. Тогава жалбоподателят признал пред полицейските
служители, че именно той е управлявал инкриминирания автомобил. Св.А. изискал
от Ц. да му представи за проверка СУМПС,
контролния талон към него, както и
СРМПС, при което последният не представил такива. За непредставянето на
изисканите документи св.А. съставил на Ц. АУАН № ***г. Актът
бил съставен в присъствието на св.П..
Тъй като Ц. отказал да подпише съставения акт, това било удостоврено с подписа
на св.В.В.П..
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН било издадено процесното №***от ***г.., от Началник РУП към ОДМВР - София, РУ – гр.Б..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С.А. и П.П., Н. И. и В. п. както
и от писмените доказателства по делото.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че в
хода на административно-наказателното производство не се доказа по несъмнен
начин, че Ц. е извършил вменените му
нарушения, респ. че той е управлявал горецитираното МПС, непосредствено преди
проверката.
Спорен,
както пред наказващият орган, така и по делото, е въпросът относно това
качеството на жалбоподателя при въпросната проверка, а именно дали той е имал
качеството на "водач на МПС" или не. Събраните доказателства,
съдържащи се в административната преписка, както и свидетелските показания,
изслушани в с.з. не установяват по категоричен начин, че при проверката, респ.
непосредствено преди нея, жалбоподателят да е управлявал МПС, съответно да го е
паркирал на паркинга на бензиностанцията. Полицейските служители в съдебно заседание
на 10.06.2021г. дават показания, че не са видели жалбоподателят да управлява
автомобил, да спира и да паркира на паркинга пред бензиностанцията. Едва след
като свид. А. влязъл в бензиностанцията и прегледал записите от охранителните
камери и от направеното от жалбоподателя самопризнание той направил извод за
това, че жалбоподателят е управлявал инкриминирания автомобил. При съставяне на
АУАН не са разпитани свидетели - очевидци, а актът е съставен от неочевидец и
свидетел по акта, също е неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при
установяване на нарушението. Безспорно е
имало лица, които са се намирали в бензиностанция Лукойл, гр. Б., ул.”***” №
17, но нито са били установени, респ. не са правени усилия от длъжностните лица
да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, както и да изискат и приложат към преписката записите от
охранителната камера на бензиностанцията.
В тежест на административно-наказващият
орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и
констатациите си, относно извършено административно нарушение.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Н. И., като
последователни, подробни и вътрешно непротиворечиви, като с тях се установява именно - че горецитирания автомобил е бил управляван преди проверката от него.
Настоящият съдебен състав не намира основания да поставя под съмнение твърденията
му, които не се оборват от някакъв начин от събраните в пред съдебна и съдебна
фаза доказателствата по делото. В случая видеозаписът, въз основа на който
актосъставителят е установил жалбоподателя като водач на автомобила, не е
приобщен, респ. представен с административната преписка, нито е бил изискан от
административно наказващия орган, от една страна, а от друга, с оглед изминалия
период от време от съставянето на акта /над една година/ обективно е невъзможно
такъв запис да се приложи по делото. Процесуално недопустимо е съдът да цени
свидетелски показания относно съдържанието на веществено доказателство, което
не е било приобщено към съвкупния доказателствен материал.
Предивд гореизложеното съдът,
счита, че в случая неправилно е бил
приложен материалния закон, доколкото
така вменените административни обвинения се явяват недоказани.
В конкретния случай не се доказа
по несъмнен начин, че към момента на извършване на проверката, както и преди
това жалбоподателят да е имал качеството на "водач" на МПС, тъй като
не се доказва да е управлявал МПС, за да може да бъде субект на нарушения по
чл.100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Такава проверка се извършва за установяване
спазването на ЗДвП и за преустановяване на извършваните нарушения и за
превенция на водачите на МПС, но не и на всяко лице, за което би могло да се
предполага, че е управлявало автомобил в един минал момент. Безспорно изискване
е проверяваното лице да има качеството на водач на МПС, да управлява МПС.
С оглед на всичко
горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109 от 2020 г. / на Т.Т.Ц. с ЕГН**********,*** се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото, като се
претендира заплащане на разноски за
процесуално представителство в размер на 400,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и
доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в
полза на адв.С.Ц. от
САК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Т.Т.Ц. с ЕГН**********,*** адвокатско
възнаграждение е над минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но възражение за прекомерност на същото не е било
направено.
Предвид
гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати
на Т.Т.Ц. с ЕГН**********,*** №4 разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин
лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело
№534/2020г. пред Районен съд Б..
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63
ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от
***г., издадено от Началник РУП
към ОДМВР - София, РУ
– гр.Б., упълномощен
със
заповед № ***от ***. на МВР против Т.Т.Ц. с ЕГН**********,***, като неправилно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Т.Т.Ц. с ЕГН**********,*** разноски в размер
на 400,00
лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 534/2020г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :