РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Карлово, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100642 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата В. ИЛ. Ф. с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своя баща ИЛ. В. Ф. с ЕГН **********, двамата от село С.,
община К., област П., ул. *** № *** твърди, че ответницата Г. СТ. Х. е нейна
майка. С определение от 20.08.2020г. по гр.д. № 326/2020г. по описа на
Районен съд Карлово, влязло в законна сила на 28.08.2020г. ответницата се
задължила да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 180 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2020г. до настъпване
на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата живеела заедно с баща си ИЛ. В. Ф. в село С..
Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й се поемали от
баща й, който поемал и по-голямата част от издръжката на детето.
Ищцата била редовна ученичка в 8-ми клас на ПГ „*****“ - гр. С.
като обучението й било свързано със закупуване на учебници, учебни
тетрадки, помагала и др. ученически пособия. Бащата осигурявал на детето
ежедневно храна за училище и „джобни“ в размер на 7 лева. Детето
израствало много бързо и интензивно, което налагало често закупуване на
дрехи и обувки - всеки сезон. В.Ф. боледувала значително през зимния сезон,
което налагало купуването на лекарства, медикаменти и витамини. Бащата на
детето В. осигурявал паричните средства за ученическите екскурзии, летен
лагер от училище на българското Черноморие, гостуване за Абитуриентски
бал (подарък, тоалет на В., обувки и т.н.). Бащата на В. заплащал мобилния й
телефон с интернет, кабелна телевизия и всички месечни консумативи. През
1
последните две години, поради световната пандемия Ковид 19, В.Ф. както и
всички деца в страната, се обучавала онлайн. Това наложило купуването на
таблет и Смарт телевизор, които били на значителна стойност.
Бащата получавал брутно месечно възнаграждение в минимален за
страната размер.
Ответницата била работоспособна и нямала задължения за издръжка
към други лица. Същата заплащала определената месечна издръжка за детето
В., но 180 лева били крайно недостатъчни за отглеждане на почти 15 -
годишно момиче. Счита, че същата би могла да заплаща издръжка в по-висок
размер, а именно в размер на 300 лева месечно.
От определянето на месечната издръжка в размер на 180 лева с
определение от 20.08.2020г. по гр.д. № 326/2020г. по описа на Районен съд
Карлово, влязло в законна сила на 28.08.2020г., изминали почти 2 години,
през които значително се променила икономическата обстановка в страната.
Същевременно и детето В. пораснало, с което се увеличили и нуждите му.
Определената месечна издръжка за В., съгласно чл. 142 , ал.2 от СК била в
минималния размер.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с определение № 585 от 20.08.2020 г. по гр. дело № 326/2020 г.
по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 28.08.2020 г., като я увеличи от
180 лева месечно на 300 лева месечно, считано от предявяване на иска –
07.06.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Г. СТ. Х. с ЕГН **********, живуща в град Зл., община
Зл., С. област, ул. „Г.Б.“ № *** оспорва иска по размер.
Не оспорва факта, че ищцата В. ИЛ. Ф., на 14 години, е нейна
дъщеря.
Оспорва предявения иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.2
от СК по размер като счита, че размерът на претендираната месечна издръжка
е изключително завишен предвид възможностите й за даване на такава и
нуждите на детето. В момента работела във фирма „Д.“ ЕООД на длъжност
„*****“ и получавала трудово възнаграждение в минимален размер за
страната. Не получавала никакви други средства и такива от наеми и
хонорари. Живеела под наем с по-голямата си дъщеря и заплащала по 150
лева на месец. Нямала движима и недвижима собственост. Дори и към този
момент издръжката от 180 лева, която се съгласила да заплаща по гр.д. №
326/2020г. на PC Карлово била над определения минимум. От представения
договор за наем от 01.02.2020 година се установява, че ответницата ползва
жилище под наем в град Зл. и заплаща месечен наем в размер на 150 лева.
През изминалите по-малко от две години до днес често се виждали с
дъщеря й В. и извън режима на лични контакти и освен дължимата издръжка,
ответницата давала пари в размер на около 30 лева всеки път, за да си има
докато е при нея. Сестра й М., която била пълнолетна, работела, но трудовият
й договор изтичал през м.август тази година и след това отивала в гр.П.,
където била приета за студентка и за нейната издръжка било необходимо да
се грижи майката. Счита, че описаните в исковата молба като заплатени от
2
бащата разходи за екскурзии, посещения на чужд абитуриентски бал,
подаръци, тоалет за посещението, кабелна телевизия, смарт телевизор, не са
от реда на необходимите такива и освен това смарт телевизорът, кабелната
телевизия и всички месечни консумативи не обслужвали само нуждите на
ищцата, а и на цялото семейство. Твърди, че В. е здраво дете и не боледува
често. Освен това твърденията за направени разходи били голословни и
неподкрепени с никакви писмени доказателства като фактури, касови бонове
и др.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за размера
над 200 лева като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетото като доказателство
удостоверение за раждане и заверен препис от протоколно определение по гр.
дело № 326/2020 г. по описа на КрлРС, че ищцата и ответницата са майка и
дъщеря и и с посоченото определение родителите на ищцата са сключили
съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на която упражняването на
родителските права върху ищцата е предоставено на бащата, а майката –
ответник в настоящия процес се е задължила да заплаща на дъщеря си
издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от 16.03.2020 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.
Определението на съда за одобряване на съдебната спогодба е влязло в
законна сила на 20.08.2020г.
От влизане в сила съдебната спогодба до предявяване на настоящия
иск са изминали почти две години. От представената по делото служебна
бележка се установява, че през учебната 2021/2022 г. ищцата е била ученичка
в осми клас в ПГ „*****“ град С., т.е. към датата на постановяване на
настоящото решение е ученичка в девети клас. Представена е служебна
бележка, издадена от „******“ ЕООД има осигурителен доход за периода от
м. ноември 2021 година до м. април 2022 г. в месечен размер, равен на
минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Установява се от
представеното удостоверение за доходи на майката, че същата за периода от
месец октомври 2021 г. до месец юни 2022 г. е получавала месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната.
Във връзка с твърденията на страните съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. Х., баба на ищцата по бащина линия, сочи, че
нейната внучка В. живее с баща си, като свидетелката, синът й и детето
живеели в един дом. В същата къща живеела и сестрата на свидетелката.
Детето било ученичка, учело в ПГ ,,****“ гр. С., пътувало от село С. до град
С. с училищен автобус. Бащата осигурявал парите за училище, той й купувал
дрехи и храна. Свидетелката не знаела колко издръжка плаща майката,
бащата купил 10 куб. метра дърва и два пъти платил почивка на море на В.,
той й купувал ученическите пособия. Свидетелката не знаела дали парите,
които майката дава са достатъчни. Когато В. се прибирала от Зл., искала по
два лева от свидетелката. Нямало случай да се върне от Зл. и поне веднъж да
каже, че има пари у себе си. Детето не ходело често в Зл., понастоящем имали
проблеми – затова не ходело. Свидетелката разбрала, че В. се спречкала нещо
3
с майка си и сестра си, нещо я били нахокали, навикали я, защото искала още
пари. Отишла си и казала на баба си, че цяла ваканция не са я потърсили. В.
имала мобилен телефон, баща й го плащал, но това не било от последните две
години, но искала по-модерен телефон. Когато ходела в Зл., майка й и сестра
й я връщали с автомобил. Ищцата искала от баба си пари, когато ходи на
рожден ден, и казвала, че после баща й ще ги върне. Когато била болна, баща
й я водел на лекар. Майката на В. не ходела в село С. и свидетелката не знаела
какво прави внучката й като отиде за 2-3 дни при майка си. Голямата внучка
на свидетелката, сестра на В. не посещавала баба си. Когато дошло време за
бала на внучка й, свидетелката и дала, каквото й приготвила. Свидетелката
знаела, че сестрата на В. преди работела в някакво кафене в Пирдоп и
изкарала курс за маникюрист, но не знаела дали работи допълнително, не
знаела дали учи, нямала никаква връзка с внучката си и тя не й се обаждала.
В. не била болнаво дете и не боледувала често, като всеки човек сезонни
болести имала, както и проблем с очите. Баща й скоро й купил голям смарт-
телевизор, лично за нея, бил поставен в нейната стая. През последните години
В. ходела на екскурзии от училище, това лято била два пъти на море за по 7-8
дни, пак от училището. Предното лято баща й я водил два пъти на море.
Родителите на В. били разделени откакто тя завършила четвърти клас. Когато
родителите се разделили, М., голямата й внучка, била на 18 години и
завършила средно образование в Зл.. Дотогава родителите живели заедно в
С.. От както били разделени родителите, М. непрекъснато живеела с майка си,
а В. с баща си. М. била родена през 2000 г. Двете сестри имали седем години
разлика. Бащата, след раздялата на родителите не се ангажирал с издръжка за
М., той се отказал от нея, тя от него - също. Дал й 50 лв. за рожден ден, а М.
не ги искала. Таксата за морето от училище, която бащата платил била 400
лева за първата почивка, за втората свидетелката не знаела каква е сумата.
Свидетелката не знаела с колко пари е заминала В. на море, доколкото знаела,
майка й не я потърсила и на нея й било мъчно и казала, че докато майка й и
сестра й не й се обадят, тя няма да ги потърси.
Въз връзка с показанията на св. Х., бащата на ищцата ИЛ. В. Ф.
прави изявление, че е собственик на дружеството за пътна помощ в което
работи.
В тази връзка съдът постави въпрос по чл. 145 от ГПК във връзка с
представеното удостоверение за осигурителен доход на бащата, който заяви,
че го е подписал и заяви, че осигурява и като управител и като работник,
работел сам за себе си, подавал годишен финансов отчет и годишна данъчна
декларация.
В показанията си св. Ф., сестра на ищцата, дъщеря на ответницата
сочи, че от един месец живее в град П., а преди това живеела при майка си в
Зл.. Сестра й живеела С. при баща й, винаги живяла с него. Родителите им се
разделили в края на 2018 г. Майка й живеела в Зл. под наем и имала сключен
договор за този наем, месечно плащала по 150 лева. Жилището й
представлявало едноетажна къща. Майка й не живеела със своите родители,
дядото на свидетелката живеел в Зл., но отделно от дъщеря си, а баба й
починала. Преди свидетелката да отиде в П., майка й се грижела за нейната
издръжка, плащала издръжка и на сестра й. Сестра й ги посещавала в Зл.,
ходела два пъти месечно, двете с майка й ходели да я вземат с кола от С. и я
4
връщали. За времето, което В. прекарвала в Зл., за нейните потребности се
грижела майка им, която й давала джобни пари на ръка. Майка й давала по
20-30-40 лева, двете сестри излизали с компания на свидетелката. Понякога
сестра й харчела парите, които получавала от майка им, понякога си запазвала
половината. За последно В. отишла в Зл. преди около месец, в момента
сестрите били в добри отношения. Сестра й не боледувала често, само
сезонно, имала мобилен телефон от доста време. Откакто били разделени
родителите им, баща й не давал средства за издръжката на свидетелката, и
сега не дава. Майка й работела като ***** в магазин, който е тип капанче и
получавала минимална заплата. Свидетелката била студентка, задочна форма
на обучение, понастоящем не работела, работела докато тръгнала за П.. В. за
последно ходила в Зл. преди около месец преди заседанието и постояла 5-6
дни, било през ваканцията. Посещавала майка си разпокъсано, не стояла по
цял месец. Вземали я когато тя изяви желание, почти всяка събота и неделя,
когато била на училище нямало как да стои повече. Празниците също
прекарвала с майка си и сестра си, На Коледа била при тях, а на Нова година -
при баща си. Рожденият си ден празнувала при баща си с приятеля си, а след
това го празнували семейно в Зл.. Майка им купувала на В. това, то което
имала нужда, последният път били дрехи. Майка й живеела в едно жилище с
партньор, а доскоро и свидетелката живеела в същото жилище. Докато била в
Зл., майка й се грижела за сметките. Тогава свидетелката работела като
сервитьорка и барман, получавала минималната работна заплата. Сега се
установила в гр. П. за очните и смятала да остане там за постоянно, намерила
си квартира и се установила там. Мислела, че първата година докато учи,
няма да се справи и с учене, и с работа. Щяла да разчита на помощта на майка
си. Когато се разделили родителите й, била на осемнадесет години. От както
били разделени, баща й не давал никакви средства за нея. Не знаела с какво се
занимава баща й, докато били заедно се занимавал като гумаджия. Сестра й
казвала, че е задоволена от всякакви нужди, но свидетелката не знаела
подробности за доходите му. Приблизителният доход на партньора на майка
й бил малко над минималната работна заплата, той бил работник в завод. Не
знаела, дали баща й има партньорка. Като всеки тийнейджър сестра й си
имала нужди. Имала нужда от родителите си. Наскоро имала проблем,
обадила се на майка им, отишли, изслушали я, тийнейджърски неща.
В съдебно заседание е приета като доказателство за констатация
студентска книжка на М. И. Ф., издадена от П.ски университет „П-Х-“, от
която се установява, че свидетелката е студент, задочна форма на обучение,
записана на 6 юли 2022 г. в четири годишен курс за висше образование на
ОКС бакалавър по специалността ,,Счетоводство“. Студентската книжка
съдържа факултетен номер на свидетеля.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК ответницата сочи, че мъжът, с
който живее, участва в поемането на разноските за жилището и на сметките.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
5
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142,
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени доводи –
увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му. Не
са навеждани доводи за специални нужди на В., нито за някакво съществено
изменение в трудоспособността и възможностите на родителите да
осигуряват издръжка.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните почти две години (изминали
към датата на предявяване на иска). Понастоящем В. е на 15 години. По
делото е установено от неоспорените показания на св. Ф., която е и сестра
на ищцата, че ответницата участва с допълнителни средства, макар и
минимални, извън присъдената издръжка – дава й джобни, купувала е дрехи
при нужда. Не се сочи друго допълнително участие на ответницата при
отделяна на средства за издръжка за ненавършилата й пълнолетие дъщеря.
Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните
нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна са обичайните
такива във връзка с растежа, от друга – във връзка с внезапно изменената
икономическа обстановка в страната, считано от първото полугодие, при
която се наблюдава значително увлечение на стоки, включително тези от
първа необходимост във връзка с ръста на инфлацията, който е над
обичайния, сравнимо с предходни години. Тези два факта са достатъчни
съдът да приеме, че искът е доказан по своето основание. Действително, с
гласните доказателства не се установиха конкретни променени нужди на
ищцата за период от около две години, но растежът предопределя и
нарастването им. По отношение на здравословното състояние на В. не се
установяват специални нужди, нито такива, свързани с обучението й и
изискващи увеличени разходи в сравнение с тези на връстниците й.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите две години. Страните са се
задоволили да ангажират доказателства само за настоящите си доходи, а в
тежест на ищцата е било да установи именно изменение в обстоятелствата в
сравнение с предходно определената издръжка. Бащата заяви, че
дружеството, което управлява е негова еднолична собственост, като ищцата
не представя доказателства за действителните приходи от дейността на
дружеството, реализирани под формата на печалба, дивидент и пр. за това, че
доходите на бащата са по-високи от осигурителния му доход може да се съди
от гласните доказателства – св. Х. сочи, че ищцата искала модерен телефон,
че баща й купил голям смарт телевизор лично за нея, че два пъти е ходила на
почивка на море от училище, т.е. бащата разполага със средства да задоволи
не само непосредствените и базови нужди на дъщеря си, но и такива, които не
6
са от първостепенно значение. В същата насока са и показанията на св. Ф.,
която сочи, че сестра й споделя, че нищо не й лисва. По изложеното съдът
приема, че бащата реализира доходи около и над средните за област П. – 1490
лева по данни на НСИ за второто тримесечие на 2022 г., макар показателят да
не е пряко относим към доходи от реализирана търговска дейност, доколкото
същият касае наетите лица, при липса на друга статистическа база, съдът го
приема по този начин.
Майката работи по трудово правоотношение и реализира доходи в
размер на МРЗ за страната, живее в жилище под наем и има този
допълнителен разход. Не се твърди и установява майката да реализира доход
от друга дейност или да има пасивни доходи от наем, аренда или други.
Майката е в трудоспособна възраст.
И двамата родители нямат други ненавършили пълнолетие деца, към
които да имат задължение за издръжка, и двамата родители разделят
битовите си разходи с други членове на домакинствата си, като не е
установено майката да има подкрепата на широкия роднински кръг – от
нейния баща или от родителите на партньора й, а бащата на В. живее със
своята майка, т.е. членовете на домакинството и роднинския кръг съвпадат.
При изследване на възможностите на едно лице не се търсят
единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно
правоотношение, или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът
изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива,
получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или
в натура. Не са установени конкретни разходи на родителите във връзка с
влошено здравословно състояние.
При определяне на средствата за издръжка, която майката следва да
плаща на детето си, не следва да се отчитат нейните разходи във връзка с
полагани грижи за пълнолетната дъщеря на двамата родители, с оглед реда,
установен в чл. 141 от СК, който определя в какъв ред задълженото за
издръжка лице е длъжно да я предоставя. На първо място са поставени децата
и съпруга на задълженото лице, като ненавършилите пълнолетие винаги са с
предимство. Сестрата на В. е на 22 години, т.е. четири години след
пълнолетие, за първа година е студентка и то задочно обучение, т.е. няма
право на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК, и само при налични средства
– родителите й са задължени към нея. Действително, всеки млад човек има
нужда то подкрепа във връзка с бъдещата си реализация и се установява, че
М. е работила до вземане на решение да получи образование от по-висока
степен, но в конкретния случай от значение са нуждите на сестра й, която
няма право да работи и единствените, които следва да осигурят издръжката й
са нейните родители.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем
минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от 01.04.2022
г. на 177.50 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на В. за
установени и доказани във връзка с обичайния растеж за изминалите около
две години към датата на предявяване на иска. Доходите на родителите се
7
различават, като бащата, освен че няма разходи за наем, осъществява и
собствена търговска дейност, т.е. макар да е отглеждащия родител е и този с
по-големите възможности да осигурява издръжка на дъщеря си. Съдът взема
предвид факта, че ответницата полага, макар и инцидентно и допълнителни
грижи за дъщеря си извън предходно определената издръжка. Съдът не
възприема тезата на бащата, че закупуването на телефонен апарат и телевизор
на висока стойност представлява ежедневни нужди на детето, които следва да
бъдат споделяни от двамата родители, доколкото издръжката се определя и
според възможностите им. Като взе предвид конкретните нужди на детето,
съдът счита, че са необходими и възможни средства в размер на 500 лева
месечно, от които майката следва да заплаща сумата от 230 лева, а разликата
да се поеме от бащата. За да определи конкретния размер на увеличението,
съдът взе предвид, че с постановление Постановление № 268 на МС от
19.08.2021 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2022
г., е определен, считано от 1 януари 2022 г. размер на линията на бедност за
страната 413 лева. В случая родителите получават доходи, които позволяват
за детето им да бъдат отделяни средства малко над линията на бедност, но
предвид почти двойно по-високият доход на бащата, той е този, който следва
да отделя и повече средства за издръжка на дъщеря си. Поради изложеното
искът следва да се уважи до размера от 230 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 300 лева, искът следва да се отхвърлят
като неоснователни.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, поради което съдът следва да й присъди разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 111.11 лева Ответницата не
претендира разноски и такива не й се присъждат съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху
увеличената издръжка в размер на 72.00 лева, изчислена като 4% върху
увеличението за 36 месеца.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с протоколно определение № 585 от 20.08.2020 г. по гр. дело №
326/2020 г. по описа на КрлРС, която Г. СТ. Х. с ЕГН **********, живуща в
град Зл., община Зл., С. област, ул. „Г.Б.“ № *** заплаща на непълнолетното
си дете В. ИЛ. Ф. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своя баща ИЛ. В. Ф. с ЕГН **********, двамата от село С., община К., област
П., ул. *** № ***, като я УВЕЛИЧАВА от 180 (сто и осемдесет) лева на 230
(двеста и тридесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
07.06.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
8
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от падежа на плащане до окончателното плащане, като за разликата над
230.00 лева до пълния предявен размер от 300.00 (триста) лева месечно,
отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. СТ. Х. с ЕГН **********, живуща в град Зл., община
Зл., С. област, ул. „Г.Б.“ № *** да заплати на В. ИЛ. Ф. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своя баща ИЛ. В. Ф. с ЕГН **********,
двамата от село С., община К., област П., ул. *** № *** разноски съразмерно
с уважената част от иска в размер на 111.11 (сто и единадесет лева и
единадесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. СТ. Х. с ЕГН **********, живуща в град Зл., община
Зл., С. област, ул. „Г.Б.“ № *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на КрлРС държавна такса върху увеличението в размер на
72.00 (седемдесет и два) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П.,
на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 16.09.2022
г.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9