Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13856
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13856/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №II-55-456070 от 23.07.2018
г постановено по гр.д.№79221/17 г на СРС , 55 състав , с която
са
отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че С.Б.П. ЕГН ********** *** му дължи сумата 429
лева за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент №4 находящ се в гр.София ж.к.********за периода
01.11.2013г. – 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 20.07.2017г. до
окончателното изплащане, както и за сумата 125.64 лева - лихва за
забава, за периода 15.08.2014 г. – 03.07.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.07.2017 г по ч.гр.д.№ 49269/2017
г. на СРС, 55 състав ; като погасени по давност.Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е изтекла погасителна давност за
вземанията . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г , в сила от 12.03.2014 г/
потребителите не дължат обезщетение за забава до „изравняване на отчетния
период“ , а такова се дължи „върху общата фактура“. Задълженията по общата
фактура от 30.06.2014 г стават изискуеми едва м.07.2014 г , като тези
задължения са за периода 01.05.2013 г – 30.04.2014 г
Въззиваемата страна е подал писмен
отговор , в който оспорва въззвната жалба . За вземанията до м.01.2014 г се
прилагат ОУ /2008 г/ и за тях безспорно е изтекла 3-годишна давност . За
вземанията за периода 02.2014 г – м.04.2014 г чл.33 ал.1 от ОУ на въззивника
предвиждат , че задълженията за топлинна енергия следва да бъдат заплатени в
30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството т.е.
падежът на вземанията е всеки месец , а не след издаване на фактура по
изравнителните сметки.
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 30.07.2018 г и е обжалвано в срок на 15.08.2018 г /сроковете през съдебната ваканция са
били спрели/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете СРС е приел следното . Съгласно приложимите Общите условия на ищеца при
продажбата на топлинна енергия за битови нужди, стойността на потребената
енергия се заплаща на месечни вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се дължат, т.е. срокът за изпълнение на задължението е определен в
договора. Задълженията към топлопреносното предприятие са периодични платежи,
за които е относима 3-тригодишна погасителна давност. Изискуемостта на
най-късното месечно задължение е настъпила на 30.05.2014г., поради което към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение – 20.07.2017г., месечните задължения, формиращи главницата за
доставена ТЕ и за дялово разпределение, са погасени по давност и не се дължат.
Издаването на обща фактура за задължения към топлопреносното предприятие след
отчет на уредите за дялово разпределение няма за ефект „подновяване“ началният
момент на настъпване на изискуемост на всяко месечно плащане и не дерогира
правилата, уредени в ОУ относно падежа за плащане на задължението, което не се
новира с общата фактура.
Решението на СРС е правилно , при
следните уточнения . Изложените мотиви за падежите на вземанията и за изтеклата
погасителна давност върху тях са верни за задълженията за главница и лихви
върху нея до м.01.2014 г . За тях
по твърдения и на самия ищец са приложими ОУ /2008 г/ .
По отношение на задължения за периода 02.2014
г – 04.2014 г са приложими ОУ /2014 г/ . Според чл.33 ал.1 от тези ОУ задълженията
също се плащат ежемесечно - следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на дружеството . Падежът на вземанията
е всеки месец , а не след издаване на фактура по изравнителните сметки . Това ,
че вече не се начисляват лихви за забава върху прогнозните сметки - чл.33 ал.4
от ОУ - не се отразява върху падежа на вземанията . Следователно в случая е
изтекла 3-годишна давност върху главницата и за периода 02.2014 г – 04.2014 г
респ.за лихвите за забава върху нея .
Въззивната жалба е
неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №II-55-456070 от 23.07.2018 г постановено по
гр.д.№79221/17 г на СРС , 55 състав .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.