Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    .............................2015 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар В.П.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1749 по описа за 2014 година.

           

Предявен е иск с правно основание чл.229 от КЗ.

Ищецът М.Г.П. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Хонда” с рег.№*******, като гражданската му отговорност била застрахована в „Интерамерикан България” ЗЕАД, чийто правоприемник „Евроинс” АД, по полица с валидност от 04.03.2013г. до 03.03.2014 г. Твърди, че на 27.03.2013г. управлявайки личния си автомобил е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което един от пътуващите в автомобила К.Г.Г. е получил травматични увреждания. Поддържа, че на 04.06.2013 г. е заплатил на пострадалото лице Г. сумата 7000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие. Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7000 лева, представляващи застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД не оспорва твърдението за наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че на 25.09.2013г. е извършено плащане на увредения при пътнотранспортното произшествие Г. в размер на 47000 лв., която сума представлявала застрахователно обезщетение за причинените му болки и страдания. С оглед това твърди, че пострадалият бил удовлетворен по реда на чл.226 от КЗ в пълен размер за причинените вреди, поради което не се дължи друго обезщетение, включително на застрахования. Твърди още, че спогодбата между ищеца и пострадалия  относно заплащане  процесната сума от 7000лв., не му е съобщавана и не е одобрявана от него, поради което това споразумение не му е противопоставимо. Оспорва факта, че сумата от 7000лв. е била действително платена от ищеца на пострадалия. Излага доводи за прекомерност на обезщетението и наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

След като обсъди събраните по делото доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:

На 27.03.2013г., около 9,00 часа, в гр. Свиленград, като управлявал лек автомобил марка „Хонда”, рег.№ ****, ищецът П., след като изгубил контрол върху превозното средство, предизвикал пътно транспортно произшествие. Видно от представените писмени доказателства / лист 12 и 13/ автомобилът управляван от П. се качил върху десния тротоар, след което с предната си част се ударил в тухлена ограда, а със задната си лява част  - в железобетонен стълб. При удара пострадал пътуващият в автомобила К.Г.. Съгласно представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, при катастрофата Г. получил следните увреждания: счупване на ребра в ляво от І до VІІ, а от ІІІ до V – по две линии; контузия на левия бял дроб; кръвоизлив в лявата гръдна половина; подкожен емфизем; мозъчно сътресение; апаратни данни за увреждане на лакътния и срединния нерви на лявата ръка; счупване на лявата лопатка /лист 114/. Според вещото лице счупването на посочените ребра е причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от тридесет дни, като възстановяването от тази травма е продължило около два и половина – три месеца. Гръдната травма изразяваща се в контузия на левия бал дроб и кръвоизлив в лявата гръдна кухина, както и подкожния емфизем са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Третата травма – счупването на лявата лопатка е свързана и с увреждане на нерви, което води до трайно затруднение в движението на лявата ръка, което може да продължи неопределено време, като съществува възможност нервната проводимост да не се възстанови напълно. С оглед местоположението и вида на травмите, същите са били свързани с особено интензивни болки, особено в частта на гръдния кош, поради разкъсванията, предизвикани от счупените ребра в обвивката на гръдния кош и белия дроб.

Установява се, че към датата на пътнотранспортното произшествие  /27.03.2013г./ ищецът П. е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № 20513000730713 от 04.03.2013г. на „Интерамерикан България” ЗЕАД /лист 8/. Срокът на застрахователното покритие бил до 03.03.2014г. По делото не е спорно, че ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД е правоприемник на „Интерамерикан България” ЗЕАД.

На 04.06.2013г. между ищеца П. и пострадалото лице К.Г., последният поради непълнолетие действуващ със съгласието на родителите си, било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което П. се задължил да заплати на Г. обезщетение в размер на 7000 лева. Пострадалият се съгласил да подаде по досъдебното производство молба по чл.343, ал.2 от НПК – като заяви, че не желае извършителят на пътно-транспортното произшествие да бъде наказван, както и да няма други претенции спрямо П. относно причинените неимуществени вреди /лист 10/. На същата дата страните съставили разписка относно изплащане на сумата 7000 лева на Г. / лист 11/. 

Тъй като ответникът е оспорил автентичността на представената по делото разписка, съдът е открил производство по чл.194 ГПК. В хода на същото, лицата подписали документа - К.Г., Г.Г. и Н.Г. потвърждават, че те са изпълнили подписите / лист 108 на делото/. Предвид това съдът намира, че оспорването е недоказано, а документът е истински.

С постановление от 09.08.2013г. Районна прокуратура гр. Свиленград прекратила образуваното срещу П. досъдебно производство № 210/2013г. по описа на РП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, в вр. с чл.432, ал.1 от НК / лист 12/.

Установява се също така, че на 05.09.2013г. пострадалият К. Г. подал до застрахователя „Интерамерикан България” ЗЕАД  молба, с която поискал да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, като се позовал на сключения между застрахователя и деликвента П. договор за застраховка по полицата от 04.03.2013г. На 24.09.2013г. дружеството изготвило доклад по щета, с който определило обезщетение в размер на 47000 лева  /лист 30/. Тази сума е била заплатена на Г. по банков път, което се доказва от представеното платежно нареждане от 25.09.2013г. / лист 29 и 31/.

Със заявление от 11.10.2013г. ищецът П. поискал от застрахователя „Интерамерикан България” ЗЕАД да му заплати сумата 7000 лева, с която е удовлетворил пострадалото лице, като се позовал на правата си произтичащи от договора за застраховка /лист 15-17/. С писмо от 29.10.2013г. ответното дружество, в качеството на правоприемник на издалия полицата застраховател отказало да удовлетвори претенцията на ищеца / лист 19 /.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Между ищеца и ответника е налице правоотношение по договор задължителна  застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно чл.257, ал.1 КЗ обект на покритие по този договор е  гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            В настоящия случай е безспорно, че застрахователното събитие е настъпило по време на действието на договора и причинените от ищеца вреди, представляват обект на застрахователното покритие.

            Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Тази разпоредба е напълно приложима и към застраховката по чл.257, ал.1 КЗ, която представлява подвид на общата застраховка „Гражданска отговорност”, уредена в чл.223 и сл. от КЗ. В случая пострадалото лице се е възползувало от правото си да  претендира обезщетението от застрахователя на деликвента, като не е спорно, че е получило обезщетение от ответното дружество. При заявяване на претенцията си / на 05.09.2013г./ пострадалият не е уведомил застрахователя, че е получил плащане  и от страна на причинителя на вредата съгласно споразумението от 04.06.2013г.

            По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ищецът П. е уведомил застрахователя относно настъпването на застрахователното събитие, както и относно плащането на сумата 7000 лева извършено в полза на пострадалото лице, по силата на споразумението от 04.06.2013г. Това поведение на ищеца, представлява неизпълнение на вменените му от чл.224, ал.1 КЗ задължения за уведомяване на застрахователя.

            Предявената от ищеца претенция намира основание в разпоредбата на чл.229 КТ, според който  застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. От значение при преценката на това право в случая е обстоятелството, че установяването на размера на вредите и удовлетворяването им, е станало извънсъдебно, чрез сключване на две отделни споразумения – едно между застрахователя и увреденото лице и друго между причинителя на вредата / застрахован по полицата/ и увреденото лице. Безспорно е при това, че застрахователят не е бил уведомен за второто споразумение, нито към момента на сключването му, нито в по-късен момент, предхождащ предявяването на настоящия иск.

Съгласно чл.228, ал.1 КЗ спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. В случая спогодбата между застрахования ищец и пострадалия е сключена без знанието и одобрението на застрахователя, поради което,  нейните последици не могат да му бъдат противопоставени. Само ако размерът на вредите бе определен с влязъл в сила съдебен акт, застрахователят би отговарял и за частта от вредите, които са били заплатени от деликвента на пострадалия, независимо че не е одобрил споразумението между тях. Не такъв е настоящия случай, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника следните деловодни разноски: 780 лева възнаграждение за адвокат, дължимо съгласно чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; както и 100 лева депозит за вещо лице. Сумата от 30 лева – разноски за разпит на свидетели, не е употребена и не следва да се присъжда.  Така общият размер на разноските възлиза на 880 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.Г.П. ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес: гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов №111, ап.1, адв. М.Т. против „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул. Христофор Колумб № 43 за заплащане, на осн. чл.229 КЗ, на сумата 7000 /седем хиляди/ лева, претендирана по договор за застраховка - полица № 20513000730713 от 04.03.2013г. на „Интерамерикан България” ЗЕАД, и представляваща плащане с което ищецът е удовлетворил лицето Костантин Г.Г. ЕГН ********** за неимуществените вреди причинени му от пътно-транспортно произшествие, предизвикано от ищеца на 27.03.2013г. в гр. Свиленград.

 

ОСЪЖДА М.Г.П. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, сумата 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването, пред  Старозагорският окръжен съд.

           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: