Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 03.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №536 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
чл.111, б.”в” от ЗЗД с посочена цена на иска - 1 206,40 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Л.Д.Х. ***, чрез
пълномощника си адв.С. *** против ответника “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1784, Столична община,
район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк Бизнес Център,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет заедно, в
която твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор №43952.519.548, с площ
1 623 кв.м., находящ се на адрес :
гр.Ловеч, „Северна индустриална зона", съгласно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №128, том II, per. №2966, нот.дело №193 от 02.05.2018 год., нотариално заверен от Нотариус с peг.№565 на НК.
Изтъква, че след
придобиване на процесният
имот, съобразно клаузите на Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България"АД и на „ЧЕЗ Електро България"АД, посетил Центърът за обслужване на клиенти в гр.Ловеч, където
представяйки копие от цитираният по-горе нотариален акт, е поискал да подаде
заявление за промяна титуляра на откритата партида. От там му отговорили, че
промяната не може да бъде отразена в системата, тъй като е налично задължение
за консумирана и незаплатена ел.енергия от предходния собственик.
Въпреки, че помолил да му
бъде издаден документ, от който да е видно какъв е размерът на дължимата сума,
както и за кой период е начислена последната, от електроразпределителното
дружество категорично отказали да
приемат такова заявление, излагайки съображения
в посока на това, че тъй като Л.Д.Х. не
е „официално" титуляр по тази партида на него не може да се издават
каквито и да било документи свързани с нея. Във
връзка с тези обстоятелства,
все пак получил
отговор с изх.№**********/27.02.2019 год.,
с който го уведомяват, че дължимата сума е в размер на 1 206,40 лв., както и че
въпреки настъпилата погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл.111,
б.„в" от ЗЗД, същата не се прилага служебно - с други думи с отговора на жалбата от електроразпределителното дружество му е указано да предприеме съответните
действия и да направи възражение досежно настъпила погасителна давност.
Предвид изложеното
заявява, че не разполага с документи,
удостоверяващи наличието на задължение, но в системата на ответното дружество,
такива са регистрирани и процесната сума е заведена като дължима, видно и от
цитираното по-горе писмо.
С оглед на изтъкнатото
дотук счита,
че не дължи процесната сума за консумирана електрическа енергия, поради което я
оспорва по основание и размер. Според него тя е не само неоснователно начислена,
но е недължима и на основание изтекла погасителна давност, поради което и за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли да бъдат призовани
на съд и след като се увери в
основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че Л.Д.Х., ЕГН-**********,***, не дължи сумата в размер на 1
206,40 лв., произходяща от консумирана, но
незаплатена ел. енергия за недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 43952.519.548, с
площ
Моли съда, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да осъди ответното дружество да му заплати направените съдебно-деловодни разноски.
В законният едномесечен срок по чл.131 от ГПК е
представен отговор на исковата молба от страна на ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Трифонов, в
който на първо място счита, че исковата молба е нередовна. Моли съда да задължи
ищеца да конкретизира началния период на претенцията си и начина, по който е
формирана процесната сума, тъй като не е ясно дали задължението в размер на
1 206,40 лева е само за главница или включва и неустойка за забавено
плащане.
Счита, че отрицателният установителен иск е
недопустим по съображения, подробно изложени в отговора, поради което моли съда
да прекрати производството по делото, доколкото няма данни ответното дружество
да е претендирало процесните суми от ищеца. Алтернативно оспорва предявения иск
по основание изцяло.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от процесуалния си представител
адв.С., която от името на доверителя си прави уточнение в петитума на исковата
молба, който да се счита предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.111, б.”в” от ЗЗД за недължимост на сумата 1 206,40 лева, поради
изтекла погасителна давност, което искане съдът е уважил и е допуснал исканата
поправка в петитума на исковата претенция, с която е сезиран, видно от
протоколно определение от 12.06.2019 год.
По същество адв.С. моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения иск, тъй като по делото е безпорно
установено, че процесната сума е начислена от ответното дружество за
консумирана електроенергия за м.октомври 2007 год. Тази сума не е претендирана
от ответника, няма доказателства за образувани дела, още по-малко изпълнителни
такива за периода от 2007 год. до настоящия момент, с оглед на което счита, че
е настъпила погасителна давност, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща свой представител в съдебно заседание, но с молба вх.№6507/11.06.2019
год., чрез пълномощника си юрисконсулт Трифонов, моли съда да даде ход на
делото в отсъствие на техен представител. Заявява, че поддържа изцяло отговора
на исковата молба и моли съда да приключи съдебното дирене и да даде ход на
делото по същество. Намира за безпорно обстоятелството, че лицето е изразходило
неотчетеното от СТИ количество ел.енергия, което от своя страна е самостоятелно
основание за отхвърляне на отрицателния установителен иск.
Предвид фактическата и правна
сложност на делото, оспорва като прекомерен размера на адвокатския хонорар на
ищеца и претендира за заплащане на съдебно-деловодни разноски, включително и
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът като прецени представените по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка
и обусловеност, доводите на пълномощниците на страните, по вътрешно убеждение,
съгласно чл.12 от ГПК, и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Ищецът
по делото Л.Д.Х. се легитимира за собственик на недвижим имот : Поземлен имот с
идентификатор №43952.519.548 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес
на имота : гр.Ловеч-5500, „Северна индустриална зона”, с площ 1 623 кв.м.,
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
лозе, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 50123500, при съседи
на имота, имоти с идентификатори : 43952.519.75; 43952.519.577; 43952.519.547,
по силата на представения като доказателство по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот №128, том №II, per.№2966, нот. дело №193 от 02.05.2018 год. на Светлана
Караиванова, помощник-нотариас по заместване, при Анна Ценкова - Нотариус, с
район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под рег.№565, който нот.акт е вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.рег.№1985 от 02.05.2018 год.,
Акт №115, том 5, дело №951.
До Л.Д.Х. е изпратено
писмо изх.№**********/27.02.2019 год., с което „ЧЕЗ Електро България”АД, във
връзка с извършено от него посещение в Център за обслужване на клиенти на
дружеството и представен нот.акт за имот, находящ се в гр.Ловеч, с настоящ
клиентски №300218804181, го уведомяват, че предвид настъпилата промяна в собствеността
на вписания в приложения документ обект, е поканен да посети удобен за него
Център за обслужване на клиенти на „ЧЕЗ Електро България”АД за предприемане на
действия по сключване на договор за продажба на електрическа енергия от негово
име. Уведомен е от необходимостта да подаде и попълни заявление за извършване
на услугата „Пререгистрация на потребител” и да представи документи,
удостоверяващи вещното му право на ползване на обекта /документ за собственост/,
както и че към настоящия момент по договора е налично неплатено задължение в
размер на 1 206,40 лева, която сума е изискуема и дължима и следва да бъде
погасена. В случай, че в 10-дневен срок, считано от датата на получаване на
настоящото писмо, не депозира искане за сключване на договор за продажба на
ел.енергия или не предяви възражение по случая, дружеството ще предприеме
съответните законови действия, в съответствие с действащата нормативна уредба.
Обърнато му е внимание, че съгласно чл.47, т.1 от Общите условия на договорите
за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, продавачът има право да
прекрати продажбата на електроенергия, когато потребителят престане да отговаря
на условията да бъде потребител. В писмото е цитиран и текста на чл.110 от ЗЗД,
съгласно който с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок - общ давностен срок, като в чл.111,
б.”в” от ЗЗД са посочени изключенията от общия принцип - вземания, които се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност, каквито представляват и
задълженията за електрическа енергия. Посочено е още, че съгласно чл.120 от ЗЗД
погасителната давност не се прилага служебно. Същата не настъпва и по право,
като може да се осъществи само като възражение срещу предявен от носителя на
субективното право иск или предприети от него, чрез съдия изпълнител, действия
по принудително изпълнение. Изтъкнато е и това, че изтичането на давностния
срок има определени правни последици, но недължимостта на задълженията не е
сред тях. Задължението продължава да съществува и при изтекла погасителна
давност. Същото може да бъде направено само пред орган за правна защита
/съдебно/ и само като защитно средство - възражение.
С последващо писмо
изх.№**********/11.04.2019 год. ищецът е уведомен от „ЧЕЗ Електро България”АД,
че във връзка с предходна кореспонденция помежду им и негово посещение в Център
за обслужване на клиенти на дружеството, при което е предоставен нотариален акт
за имот, находящ се на адрес : гр.Ловеч, ул.”Могилата”№26, с клиентски №300218804181,
е информиран, че договорът за продажба на електрическа енергия не може да се
счита за сключен с починало физическо лице. По повод на това са изпратили писмо
с изх.№**********/27.02.2019 год. относно необходимостта от сключване на
договор за продажба на електрическа енергия за имота, което е получено лично от
него на 28.02.2019 год., в офис на дружеството. В тази връзка и с оглед на
това, че не е заявена услугата „Пререгистрация на потребител” за обекта в
посочения срок, имат основание да считат договорът за продажба на електрическа
енергия с досегашен клиентски №300218804181 за сключен с него. Договорът е
пререгистриран с нов клиентски №310245290840. Отново е уточнено, че по договор
със стар клиентски №300218804181 е имало непогасени суми и същите са прехвърлени
по новия клиентски №310245290840, като към настоящият момент по договора с
цитирания нов клиентски номер на негово
име фигурират неплатени задължения в размер общо на 1 211,25 лева, които
са изискуеми и дължими и следва да бъдат погасени.
С отговора на исковата
молба ответникът е представил като доказателство по делото фактура
№**********/05.11.2007 год., издадена от „ЧЕЗ Електро България”АД на името на
Дочо Георгиев Х., АН **********, ИТН **********, с адрес : гр.Ловеч, ул.”Могилата”№26
за сумата 545,64 лева, с включен 20% ДДС за консумирана ел.енергия за периода
от 30.09.2007 год. до 29.10.2007 год. Срокът за плащане е посочен, че е от
05.11.2007 год. до 19.11.2007 год.
На името на ищеца по
делото Л.Х. са издадени две справки с дата 25.04.2019 год., като в първата е
записано общо задължение в размер на 711,77 лева, от които 545,64 лева по
фактура 34038795/05.11.2007 год., с падеж 19.11.2007 год. и лихва в размер на
166,13 лева с дата на падеж 24.04.2016 год.-24.04.2019 год. и справка с общо
задължение в размер на сумата 1 215,65 лева по договорна сметка
310245290840, фактура 34038795, с дата на издаване на фактурата 05.11.2007 год.
и дата на падеж 19.11.2007 год. В същата справка е посочена сумата 545,64 лева
по фактурата и 166,13 лева лихви за периода 24.04.2016 год.- 24.04.2019 год.,
както и лихва в размер на сумата 670,01 лева за периода 20.11.2007
год.-19.04.2019 год.
В съдебно заседание съдът,
по искане на пълномощника на ищеца и съобразявайки отговора на исковата молба е
приел за безпорно между страните, че за периода от падежа на вземането до
момента, от страна на ответното дружество не са предприети действия по
принудително събиране на сумата или действия, които да спират или прекъсват
давността.
При
наличието на тези писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника в
хода на настоящия исков процес, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи сумата в размер на
1 206,40 лева, произходяща от консумирана, но незаплатена ел.енергия
за недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №43952.519.548, с площ
В
настоящият казус при разпределение на доказателствената тежест на страните не
ищецът, а ответникът по установителен иск, че вземането не съществува, трябва
да докаже, че то е възникнало, а ищеца трябва да докаже, че е платил – Р
№1436-62-IV, Сб.214. В хода на процеса ответникът по никакъв начин не
доказа при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на
отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставка на електрическа енергия, обема на реално доставената
на ищеца ел.енергия на адрес в гр.Ловеч, „Северна индустриална зона”, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. Въпреки водената между
страните писмена кореспонденция за съда е от значение не дали потребителя е
получил съобщение и с какво съдържание, а дали изобщо ищеца дължи заплащане на
процесната сума на ответното дружество? В конкретният казус ищеца се
легитимира, че е собственик на поземлен имот с идентификатор №43952.519.548, с
адрес : гр.Ловеч, „Северна индустриална зона”, с площ 1623 кв.м. по силата на
нот.акт за собственост на недвижим имот №128, том №II, рег.№2966,
н.д.№193/02.05.2018 год. на Светлана Караиванова, помощник-нотариус по
заместване при Анна Ценкова - Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч. Ответникът
се позовава на фактура №**********/05.11.2007 год. за сумата 545,64 лева с посочен
в нея адресат Дочо Георгиева Х., касаеща заплащане на
ел.енергия за минал периода от време от 30.09.2007 год. до 29.10.2007 год.,
както и на справки с дата 25.04.2019 год. за сумата 545,64 лева по цитираната
фактура и суми за лихви в размер на 166,13 лева за периода 24.04.2016
год.-24.04.2019 год. и 670,01 лева за периода от 20.11.2007 год.-19.04.2019
год. И двете справки фигурира името на ищеца Л.Х.. Макар и да е записано неговото
име в тези две справки, по които са начислени претендираните суми, според
настоящият съдебен състав, ищецът не дължи плащането им, тъй като няма
доказателства, че именно той е станал титуляр на партидата, въз основа на
документа за собственост, който притежава и с който се легитимира за собственик
на процесния имот. В хода на процеса не са представени доказателства от
ответника затова, че именно Л.Д.Х. е извършил реално потребление на ел.енергия и
то за минал период от време, считано от 30.09.2007 год. до 29.10.2007 год., много
преди дори да стане собственик на процесния недвижим имот, подробно описан в
цитирания по-горе нот.акт. Затова и позоваването на изходящи от страна на
ответника документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за
издателя факти, не води до извода, че отразените в тях обстоятелства са верни.
Тяхната доказателствена стойност е сериазно разколебана, тъй като именно в
тежест на ответника е да докаже факта, че Л.Д.Х. е потребител на ел.енергия в
процесния имот и то за минал период от време, но като не е сторил това, следва
да се приеме, че в полза на ищеца няма възникнало и непогасено парично
задължение срещу ответника.
След
като липсва представяне на каквито и да е релевантни доказателства /освен
обсъдените от съда по-горе/, от които да се установи по безпорен начин
дължимостта на процесната сума, то районният съд приема, че спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях не бяха доказани от ответника,
чрез неговия юрисконсулт, в съответствие с изискванията на чл.153 от ГПК, което
води до извода, че вземането не е възникнало и че неговото основание и размер
не са доказани.
Съдът
намира за напълно основателно твърдението на ищеца, чрез неговия пълномощник, че
в конкретния казус е налице изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД, тъй като се касае за периодично плащане на суми към
електроснабдителни дружества, каквото представлява и “ЧЕЗ Електро България”АД, за
които е приложима тригодишната погасителна давност. В този смисъл съдът
съобрази и цитираното от пълномощника на ищеца ТР №3/18.05.2012 год. на ОСГТК, което
е задължително за съдилищата и в което е посочено какво се включва в
съдържанието на понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, а именно, че то се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. След като
процесната сума представлява вземане на електроснабдително дружество спрямо
ищеца за период от 30.09.2007 год. до 29.10.2007 год. /съгласно фактура
№********** от 05.11.2007 год./, то тригодишната давност за нейното събиране е
изтекла през 2010 год. и всяко търсене на тази сума след този срок е
неоснователно, тъй като именно това е целта на института на погасителната
давност, а именно да стимулира своевременно упражняване на субективните
граждански права. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Съдът констатира, че считано от 2007 год. до настоящият
момент е изтекла дори общата петгодишна давност за погасяване на всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, съгласно чл.110 от ЗЗД.
Съдът изцяло не споделя доводите на юрисконсулт Трифонов, наведени в отговора
на исковата молба, че принципът на справедливостта изисква когато има пречка,
стояща извън кредитора да пристъпи към изпълнение, е налице препятствие на
началото на срока, т.е. давността не тече докато тази пречка бъде отстранена, което
в случая е станало едва през 2019 год., когато са узнали за смъртта на титуляра
по партидата, тъй като законодателят в текстовете на чл.115 и чл.116 от ЗЗД е
посочил императивно случаите, в които давност не тече и тези, в които тя се
прекъсва, но никъде не е посочена хипотеза на смърт на една от страните по
облигационото правоотношение. В този смисъл съдът приема, че незнанието на
ответника, че титуляра на партидата е починал и са узнали за това едва през
2019 год. не е оправдание и по никакъв начин не може да извини бездействието на
една от страните, в случая доставчика на ел.енергия.
Неоснователноста
и недоказаността на главницата по цитираната по-горе фактура в размер на 545,64
лева води до отхвърляне и на акцесорната претенция за лихви, които в справките
от 25.04.2019 год. са посочени в размер на 166,13 лева и 670,01 лева.
По
изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
от ищеца Л.Д.Х. против ответника “ЧЕЗ Електро България”АД иск за установяване
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на 1 206,40 лева, произходяща от
консумирана, но незаплатена ел.енергия за
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №43952.519.548, с площ
При
този изхода на процеса ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер общо на сумата 351,90 лева,
включваща 300 лева адвокатски хонорар, 50 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч
държавна такса и 1,90 лева такса за превод на държавната такса, съгласно
представения списък на разноските, на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.80
от ГПК.
Ответникът,
чрез пълномощника си, е направил възражение за прекомерност на адвотаския
хонорар на ищеца, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, но съдът счита това
възражение е изцяло неоснователно, предвид факта, че съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес от 1 000 до 5 000 лева възнаграждението
следва да е 300 лв.+ 7% за горницата над 1 000 лева, т.е. в конкретния
казус при цена на иска 1 206,40 лева, адвокатския хонорар на пълномощника
на ищеца е следвало да бъде 314,45 лева по цитирания по-горе текст на
Наредбата. В този смисъл според съда адвокатския хонорар в размер на 300 лева е
минимално предвидения по чл.7, ал.2, т.1 на Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - при интерес до 1 000
лева и не следва да се присъжда по-нисък размер.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1784, Столична община, район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№159, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете
на Управителния съвет заедно, че ищеца Л.Д.Х.,
ЕГН-**********,***, не дължи сумата
в размер на 1 206,40 лева, произходяща от
консумирана, но незаплатена ел.енергия за недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор №43952.519.548, с площ
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1784, Столична община, район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№159, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете
на Управителния съвет заедно да заплати на Л.Д.Х.,
ЕГН-**********,*** общо сумата 351,90 /триста петдесет и един лева и деветдесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 300 лева адвокатски
хонорар, 50 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 1,90 лева
такса за превод на държавната такса, съгласно представен списък на разноските,
на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :