№ 12037
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110115257 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на
месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете. Направено е и
искане с правно основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение на СГС да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано
от 31.01.2020 г. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се нужди от
здравословен характер, образователни и други такива. Претендира се увеличаване на
месечната издръжка от 200,00 лв. месечно на 500,00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията за размер над 260,00-270,00 лв. месечно. Твърди се липса на възможности за
заплащане на по-висок размер на издръжката предвид доходите на ответника, разходи за
наем на жилище и задължения към кредити. Сочи се, че заболяването на детето не изисква
допълнителни разходи за спазване на хранителен режим.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 8 от делото/, родители на Й. П. Л., ЕГН
1
**********, са М. В. Г., ЕГН **********, и П. М. Л., ЕГН **********. С влязло в сила на
06.07.2021 г. Решение №263753 от 09.06.2021 г. по гр.д. №12741/2020 по описа на СГС, V-
ти брачен състав, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за ищеца в размер на
200,00 лв., считано от 31.01.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане /л. 10-17 от делото/. На детето Й. е издадено Удостоверение за трайно или
временно медицинско показание №96/06.07.2022, удостоверяващо, че за детето съществува
трайно показание за имунизиране. /л.6 от делото/.
Установява се, че за периода 01.01.2022 г. – 30.05.2023 г. майката на ищеца е реализирала
средномесечен облагаем доход в размер на около 1153,14 лв., а бащата – около 2951,08 лв.
/л.60 и 61 от делото/. Това се подкрепя и от данните, удостоверени в приетото като писмено
доказателство по делото Удостоверение изх. №816/19.06.2023 г. на работодателя на
ответника - 88 СУ “Димитър Попниколов“ /л.65 от делото/. От представените по делото
Справки актуално състояние на действащи трудови договори се изяснява, че родителите на
ищеца полагат труд по трудови правоотношения с 88 СУ “Димитър Попниколов“ при
основна заплата съответно 1415,00 лв. за майката и 783,00 лв. за бащата /л.62 и 63 от
делото/. Ответникът получава и пенсия, ведно с добавки, като за периода м. юли 2022 г. – м.
юни 2023 г. същият е получавал средно по около 1170,00 лв. на месец /л.65 от делото/.
Ответникът е страна по договор за наем на недвижим имот от 30.04.2019 г., по силата на
който му е отдаден за временно възмездно ползване недвижим имот – гарсониера, находяща
се в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 2, бл. 13, вх. Д, срещу задължение за плащане на месечна
наемна цена в размер на 400,00 лв. /л.32 – 37 от делото/. С Анекс към процесния договор,
срокът на същия е продължен до 30.04.2024 г., като е наемната цена е увеличена на 420,00
лв. /л.38 от делото/.
Ответникът е сключил и договор за кредит за текущо потребление от 29.10.2021 г., по
силата на който „Банка ДСК“ АД му е отпуснала кредит в размер на сумата от 15 000,00 лв.,
при преференциален лихвен процент от 4,66%, ГПР – 5,82%, платим на 82 равни месечни
погасителни вноски от по 228,93 лв., една вноска от 103,60 лв. и една вноска от 159,81 лв.,
при краен срок на издължаване 29.10.2028 г. /л.39-49 от делото/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
2
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищеца
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно влязло в сила на 06.7.2021 г.
Решение №263753 от 09.06.2021 г. по гр.д. №12741/2020 г. по описа на СГС, V-ти брачен
състав, същият е осъден да заплаща месечна издръжка за ищеца в размер на 200,00 лв.,
считано от 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали
около две години, като към датата на устните състезания същият е на две навършени години.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му. Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което то се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК
„минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че ответникът реализира средномесечен облагаем доход в
размер на около 2951,08 лв., като получава и пенсия в размер на около 1170,00 лв. месечно,
като няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може да
се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се
установява и ответникът да има друго алиментно задължение. По изложените мотиви и като
съобрази възможностите на ответника, нуждите на ищеца и възможностите на другия
родител, както и изрично заявената готовност на ответника да заплаща издръжка в увеличен
размер - 260-270 лв., съдът намира, че предявеният иск е частично основателен – до размера
от 350,00 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника, че същият заплаща
3
месечни погасителни вноски в изпълнение на задълженията си по договор за кредит
предоставен за текущи нужди от 29.10.2021 г. съдът намира за неоснователно, доколкото
наличието на облигационни отношения не освобождава родителя от задължението му за
плащане на издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете, поради безусловния характер
на това задължение. Освен това, при съобразяване представения погасителен план към
договора и размера на дължимата вноска, както и на получавания от ответника доход от
около общо 4121,08 лв., съдът намира че същият ще разполага със сумата от около 3892,15
лв. след погасяването й, която съдът счита за достатъчна за задоволяване потребностите на
ответника, в т.ч. и заплащането на наем. Предвид това, съдът счита, че за ответника не е
налице пречка да предоставя издръжка на сина си в определения от съда размер. Следва да
се отбележи и че въпреки констатираното заболяване на детето /л.6 от делото/ не се
установява необходимост от провеждане на специфично лечение, изискващо допълнителни
парични средства за финансирането му.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 24.03.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат
съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Установява се по делото и
направата на такива в размер на 500,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и
следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 350,00 лв. с оглед на уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. С оглед на това, съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 180,00 лв. /при установен размер на сторените такива от 600,00 лв. –
заплатен адвокатски хонорар/.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същия в размер на 216,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от П. М. Л., ЕГН **********, определена с влязло в сила на 06.7.2021 г. Решение
4
№263753 от 09.06.2021 г. по гр.д. №12741/2020 по описа на СГС, V-ти брачен състав, в
полза на Й. П. Л., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.
В. Г., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК П. М. Л., ЕГН **********, да
заплаща на Й. П. Л., ЕГН ********** , действащ чрез своята майка и законен представител
М. В. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 24.03.2023
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 350,00 лв. до пълния предявен такъв
от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. М. Л., ЕГН **********, да заплати на Й. П.
Л., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. В. Г., ЕГН
**********, сумата от 350,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. П. Л., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на П. М. Л.,
ЕГН **********, сумата от 180,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. М. Л., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 504,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 13.07.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5