№ 127
гр. Перник, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104963 по описа за 2021 година
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, представлявано от управителя,
срещу ИВ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1886,12 лв. - главница за доставена и отведена вода за
периода 16.05.2014 г. – 26.08.2019 г. жилище на адрес: гр. *****, с абонатен № 1101247, и
сумата 237,60 лв. – лихва за забава за периода 02.08.2014 г. до 04.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед № 419/31.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 0517/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор,
който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия на
дружеството и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог
2004г., изм. и дои./. Излага се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и
откриването на партида с абонатен номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило
услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения адрес. В
качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в
1
предвидения в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на
"ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и
ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия
момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията
между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител,
ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното
към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното
моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез адв. М.Х., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни за сумата 864,83 лв. – главница по
фактури, издадени в периода от 02.07.2014 г. до 06.01.2017 г., и сумата 142,05лв. – законна
лихва върху тях, поради погасяването им с изтичане на тригодишен давностен срок, на
основание чл. 111, б. „в” ЗЗД. Признава исковете в частта за сумата 1021,29 лв. – главница, и
сумата 95,55 лв. – лихва. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени в
оспорената част и да бъде присъдено възнаграждение на адв. М.Х. по реда на чл. 38 от ЗА.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник с вх.№
2931/29.01.2020 г. е издадена Заповед № 419/31.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00517 по описа за 2020 г. на РС – Перник за сумата
1886,12 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода 16.05.2014 г. до 26.08.2019 г., за имот на адрес:
***** и сумата 237,60 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.08.2014 г. до
04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2020 г., до изплащане на
вземането, и са определени разноски в полза на заявителя.
С Определение № 614/19.07.2021 г. е прието възражението на И.Б. срещу Заповед №
419/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 00517 по описа за 2020 г. на РС – Перник и в указания едномесечен срок е депозирана
исковата молба за устанвояване на вземанията по заповедта.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.
Приета е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за
номерата и датите на издадените фактури, първата с дата 02.07.2014 г. и последната с дата
03.09.2019 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за забава.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставени ВиК услуги и лихва за забава по заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за процесния период, както и че стойността на доставената и отведена вода за периода
16.05.2014 г. – 26.08.2019 г. за жилище на адрес: гр. *****, с абонатен № 1101247, е в
посочените в приложените справки размери за съответните отчетни периоди, в общ размер
на 1886,12 лв., а лихвата за забава върху отделните главници за периода 02.08.2014 г. до
04.12.2019 г. е в посочените в приложените справки размери за съответните периоди, в общ
размер на 237,60 лв.
По горните съображения съдът прави извод, че в полза на ищцовото дружество са
възникнали вземания спрямо ответника за главница и лихва за забава в претендираните
размери.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото
представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече
от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник,
потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията.
През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното, следва извод, че
изискуемостта на вземането за главница по фактурата, издадена на 02.12.2016 г., е
настъпила на 03.01.2017 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на
03.01.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 29.01.2020 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията по тази
3
фактура и предходните, касаещи ползвани ВиК услуги за периода 16.05.2014 г. – 13.11.2016
г. в размер на 825,00 лв., поради което същите са погасени по давност. Тъй като
изискуемостта на вземането по фактурата, издадена на 06.01.2017 г., е настъпила на
07.02.2017 г., следва, че давностният срок е изтекъл на 07.02.2020 г. – след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.01.2020 г./, поради което
възражението, че вземането по тази фактура е погасено по давност е неоснователно.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода
02.08.2014 г. – 04.12.2019 върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 16.05.2014
г. – 13.11.2016 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 140,45 лв.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че исковете следва да бъдат уважени
за сумата 1061,12 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода от
13.11.2016 г. до 26.08.2019 г., и за сумата 97,15 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 07.02.2017 г. – 04.12.2019 г. и да бъдат отхвърлени
за сумата над 1061,12 лв. до пълния предявен размер 1886,12 лв., представляваща главница
за доставени ВиК услуги за периода 16.05.2014 г. – 13.11.2016 г., и за сумата над 97,15 лв. до
пълния предявен размер 237,60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
02.08.2014 г. – 04.12.2019 върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 16.05.2014
г. – 13.11.2016 г., като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е сторило разноски за платена държавна такса в размер
на 43,83 лв. и сумата 300,00 лв. – за платено в брой адвокатско възнаграждение, т.е. общо
343,83 лв., от които съобразно уважената част на исковете следва да му се присъди сумата
187,52 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 43,83 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 93,83 лв., от които,
съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 51,17 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че в заповедното производство, включително
производството по ч.гр.д. 336/2021 г. на ОС-Перник, същият е сторил разноски в размер на
4
25,00 лв. – за държавна такса, поради което съобразно изхода на спора следва да му бъде
присъдена сумата 11,37 лв.
На основание чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 11 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения,. в полза на адв. М.Х. следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300,00 лв. за производството по ч.гр.д. № 336/2021 г. на ОС-
Перник и 378,66 лв. за настоящото производство, от които съобразно отхвърлената част на
исковете следва да й бъде присъдена сумата 136,38 лв. – адвокатско възнаграждение за
производството по ч.гр.д. 336/2021 г. на ОС-Перник, и сумата 172,14 лв. – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, сумата 1061,12 лв. /хиляда
шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 13.11.2016 г. до 26.08.2019 г. в жилище на адрес:
гр. *****, с абонатен № 1101247, ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.01.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 97,15 лв. /деветдесет и седем лева
и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 07.02.2017 г. – 04.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед №
419/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 0517/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 1061,12 лв. до пълния предявен размер 1886,12 лв., представляваща
главница за доставени ВиК услуги за периода 16.05.2014 г. – 13.11.2016 г., и за сумата над
97,15 лв. до пълния предявен размер 237,60 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 02.08.2014 г. – 04.12.2019 върху главниците за потребени ВиК услуги за периода
16.05.2014 г. – 13.11.2016 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, сумата 187,52 лв. /сто осемдесет и седем
лева и петдесет и две стотинки/ - разноски в исковото производство, и сумата 51,17 лв.
/петдесет и един лева и седемнадесет стотинки/– разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Б.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата 11,37 лв. /единадесет лева и тридесет и
седем стотинки/ - разноски за производството по ч.гр.д. № 336/2021 г. на ОС-Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
М.М. Х. от АК-Перник, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Търговска“ 42, ет. 1, сумата
136,38 лв. /сто тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ – адвокатско
възнаграждение за производството по ч.гр.д. 336/2021 г. на ОС-Перник, и сумата 172,14 лв.
/сто седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 0517 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник, ведно с приложеното към него в.ч.гр.д. № 336 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд – Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6