Решение по дело №3465/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            31.07.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На втори юли                                                                                 две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  3465 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б.н.с.3“ ЕООД ЕИК ***** с която се претендира да бъде осъдено „*****, ЕИК  *****, да му плати получени на неосъществено основание суми в размер на:  1777,78  лева - наемна цена за период декември 2018г. – март 2019г. по развален на 28.11.2018г. поради неизпълнение писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. *****;   200 лева – депозит и 500 лева предплата в размер на един месечен наем, дадени при сключване на договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане; в условието на евентуалност същите вземания се претендират на отпаднало основание; в условието на евентуалност сборът на тези суми на стойност 2477,78 лв. се претендира като обезщетение за неизпълнение във вид на загуба по разваления договор за наем от 10.01.2014г. Претендира се и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1800 лева като обезщетение за неизпълнение на договора във вид на пропуснати ползи от невъзможността да се ползва наетия обект в размер на сигурните доходи, които е щял да реализира от него при извършване на търговската си дейност.

В исковата молба се сочи, че между ищеца като наемател и ответника като наемодател имало сключен писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин/офис и допълнително помещение към него на адрес гр. ***** за срок 2г. продължен с писмен анекс от 05.01.2016г. до 31.12.2017г. След изтичане на уговорения допълнителен срок наемателят продължил да използва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя. При подписване на договора наемателят платил 200 лв. депозит и 500 лв. предплата. На 02.04.2018г. ищецът предплатил наемната цена за времето от м. юли 2018г. до м. март 2019г. На 28.11.2018г. част от тавана на наетото помещение се откъртила и паднала, правейки невъзможно използването му. За настъпилото събитие ищецът уведомил на същата дата наемодателя по телефон, като му заявил също така, че разваля договора поради невъзможност да ползва наетата вещ. Впоследствие на 29.11 и 19.12.2018г. изпратил по куриер писмени изявления за прекратяване на договора, като второто било получено от ответника. На 05.12.2018г. оглед на щетите извършил представител на застрахователна компания. Страните уговорили дата за съставяне на приемо-предавателен протокол на 19.01.2019г., на която дата наемодателят не се явил. Предвид изложеното счита, че дадените суми по разваления договор следва да му бъдат върнати. Предвид невъзможността да използва вещта в срока, за който е предплатил наем, претендира и обезщетение за пропуснати ползи в размер на сигурните доходи, които е щял да реализира от него при извършване на търговската си дейност.  Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. ***** за срок 2г. продължен с писмен анекс от 05.01.2016г. до 31.12.2017г., както и че след тази дата  наемателят продължил да използва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Сочи, че увреждането на наетата вещ до степен да не може се използва се дължи на виновното поведение на наемателя, който е бездействал, въпреки наличието на признаци за поява на влага, и не е уведомил наемодателя за наличието на течове. Оспорва наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на договора преди 19.01.2019г., когато е изтекъл срока на уговореното едномесечно предизвестие. Сочи, че е било невъзможно извършване на ремонт преди приключване на образуваната застрахователна преписка. Повредата не е водела до невъзможност да се ползва вещта. На 19.01.2019г. в 11.00. е бил на отдадения под наем обект за предаването му, но представител на наемателя не се е явил. Наемателят и към момента не е върнал ключовете от обекта, поради което наемодателят не дължи връщане на получения наем до м. март 2019г. Не дължи връщане на депозита от 200 лв., тъй като няма засечени сметки за ток и вода на обекта. Предплатения наем от 500 лв. не дължи, тъй като договора не е прекратен по взаимно съгласие. Относно претенцията за пропуснати ползи счита, че същата е изцяло неоснователна, тъй като не се сочат какви са те.  Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия от: нотариален акт  № 140/17.03.2005г.; нотариален акт № 98/20.09.2006г.; нотариален акт № 131/02.10.2006г., ведно със скица на поземлен имот № 15-575555/26.06.2019г. и схема № 14796/13.06.2011г.; Споразумение от 19.09.2017г.; договор за наем от 10.01.2014г. с приложение - протокол към него и Анекс от 05.01.2016г.; фактури № **********/03.01.2017г.; № **********/06.06.2017г.; № **********/02.01.2018г.; № **********/02.04.2018г.; банково извлечение от 13.03.2018г. за превод на стойност 2000 евро с посочено основание даден заем на „П.“ ООД; протокол за прихващане от 02.04.2018г.; потвърждение за разчети от 04.10.2018г.; застрахователна полица „Защитено имущество“ № 171308020000571620/18.01.2018г.; опис от 04.12.2018г.; констативен протокол от 04.12.2018г.; техническа експертиза от 14.12.2018г.; писмо уведомление от 29.11.2018г. от „Б.н.с.3“ ЕООД до „П.“ ООД; уведомление за прекратяване на договор от „Б.н.с.3“ ЕООД от 12.12.2018г. до „П.“ ООД; уведомление от „П.“ ООД до „Б.н.с.3“ ЕООД ведно с проформа фактура № **********/20.12.2018г.; становище от „Б.н.с.3“ ЕООД по уведомление на „П.“ ООД; електронна кореспонденция; приемо-предавателен протокол и копие от заключителен протокол от 19.01.2019г.,   се установява, че: на 17.03.2005г. *****придобил 35 % ид.ч. от имот – магазин със застроена площ 107,41 кв.м. на адрес гр. *****. На 20.09.2006г. от този магазин бил обособен обект офис с площ 39,09 кв.м., на който *****бил признат за собственик от нотариус. На 10.01.2014г. между  „П.“ ООД / с управител Константин Димитров/ като наемодател и „Б.н.с.3“ ЕООД като наемател бил сключен писмен договор за наем на недвижима вещ – магазин/офис и допълнително помещение към него на адрес гр. ***** за срок 2г., продължен с писмен анекс от 05.01.2016г. до 31.12.2017г.  При подписване на договора наемателят платил 200 лв. депозит и 500 лв. предплата. На 02.04.2018г. ищецът предплатил наемната цена за времето от м. юли 2018г. до м. март 2019г. На 28.11.2018г., част от тавана на наетото помещение се откъртила и паднала, правейки невъзможно използването му. За настъпилото събитие ищецът изпратил по куриер на 29.11 и 19.12.2018г. писмени изявления за прекратяване на договора, като второто било получено от ответника на 19.12.2018г. На 05.12.2018г. оглед на щетите извършил представител на застрахователна компания „*****, с което дружество наемодателят имал сключен договор за застраховка на имота.  На 19.01.2019г. от наемателя в присъствие на свидетели бил съставен приемо-предавателен протокол за връщане на наетата вещ, който не бил подписан от наемодателят поради неявяването му. 

 Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено в съответствие със Закона за счетоводството. По счетоводни данни от „Б.н.с.3“ ЕООД в месеците декември 2015г., 2016г., 2017г. и януари, февруари и март 2016г., 2017г., 2018г. са регистрирани приходи и печалба, с изключение на  месеци януари 2016-та, декември 2017-та и февруари 2018-та, когато е регистрирано отрицателно салдо.   

            Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /писмено и устно в открито съдебно заседание/, се установява, че покривната конструкция на сградата, в която се намира процесното помещение, не е изпълнена според строителните стандарти и изисквания, но няма течове при дъжд. Улукът откъм ул. „***** се препълва и допуска теч на вода по фасадата, което е причина за влагата в предната част на наетото помещение. Направен е вътрешен ремонт преди отдаването под наем на помещението. Стените са направени с гиспсокартон и окачените тавани. Сградата е в лошо техническо състояние и се нуждае от основен ремонт. При наличието на уврежданията, описани в протоколите на застрахователя към м. декември 2018та и налични към момента на огледа от вещото лице, помещенето не може да се използва по предназначение. Тези увреждания според вещото лице не са в резултат на влага, а на злоумишлени действия в помещението над наетото, където е имало монтирани към пода седалки, които са изкъртени, ведно с част от конструкцията на пода.

От показанията на водения от ищеца свидетел *****дадени чрез преводач Л.Б., които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви, се установява, че познава лицето *****- управител и законен представител на ищцовото дружество „Б.н.с.3“ ЕООД, тъй като е била клиент на същото. Офисът на дружеството бил в гр.*****, където правили  застраховки. Разбрала за случилото се след среща с *****на 19.01.2019г. Целта на срещата била да се върнат ключовете от имота на управителя на дружеството ответник „П.“ ООД – Константин Димитров, тъй като дружеството било собственик на имота. *****помолил св. Мишева да присъства. Срещата била назначена за 11:00ч., Корпусов се обадил няколко пъти на собственика по телефона, но нямало отговор. Отишли в офиса на ул. „*****, който бил в лошо състояние. По същото време в офиса бил правен опис. Свидетелката и останалите присъстващи си тръгнали. Подписът и името в протокола от 19.01.2019г. са изписани от нея, като тя владее базово бълграски език и разбира съдържанието му.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, Варненският районен съд, приема от правна страна следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание  - главен  по чл. 55 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД, евентуален по чл. 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД, евентуален по чл. 88 вр. чл. 82 пр. 1 ЗЗД и чл. 88 вр. чл. 82  пр. 2 ЗЗД.

Уважаването на първите два главни иска предявени в условието на евентуалност е обусловено от наличието на всеки един от елементите на сложния фактически състав съдържащ се в горепосочените норми – наличие на извършена престация /имуществено разместване/ на основание, което е било очаквано, но не се е сбъднало, респ. по евентуалния иск – извършена престация на основание съществувало към момента на извършването й, но отпаднало с обратна сила. По тези искове, в тежест на ищеца е и установяване на развалянето на договора с волеизявление, което е достигнало до ответника.  

По всички предявени искове, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно: изправността си по процесния договор/ вкл. плащането на уговорената наемна цена и депозит в размер на твърдяния с исковата молба/; настъпилата невъзможност за ползване на вещта по вина на наемодателя; твърдяното му разваляне с волеизявление, което е достигнало до ответника. Следва да установи и изрядността си във връзка с плащане на дължимите консумативи /при положително доказване от страна на ответинка за дължимостта им/ във връзка с депозита от 200лв.

            На ответника с оглед правната квалификация на предявените искове е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е изправна страна по договора, като е осигурил безпрепятственото ползване на отдадената под наем вещ според предназначението й; че е налице основание за получаване на сумите 1778,78 лв. – наем за период 12.2018г. – 03.2019г., 500 лв. – предплата и 200 лв. - депозит.

            По делото е прието за безспорно обстоятелството, че между ищеца и ответника е налице валидно сключен писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. ***** за срок 2г. продължен с писмен анекс от 05.01.2016г. до 31.12.2017г., както и, че след тази дата наемателят продължил да използва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя – т.е налице е хипотезата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД.

            Въз основа на обсъдените доказателства съдът намира, че договорът е бил прекратен с едностранно волеизявление от страна на ищеца-наемател, като изправна страна, отправено към ответника „***** на основание чл. 87, ал. 2 вр. чл. 231 ал.  2 пр. 2 вр. чл. 230 ал. 2 пр.3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задължение от страна на наемодателя, вменено му от закона и от писмения договор помежду им, а именно – да поддържа вещта, предмет на договора, в състояние позволяващо да бъде използвана по предназначение /чл. 231 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 230 ал. 1 ЗЗД/ и изричния му отказ да стори това.  Съдът приема, че прекратяването е настъпило към 01.12.2018г., доколкото управителят на ответника в открито съдебно заседание на 13.02.2020г. /стр. 4 от протокола/ признава твърдяното от ищеца уведомяване по телефона за увреждането на вещта, веднага след настъпването му. В унисон с това е и представеното от ответника писмено доказателство – протокол за оглед от застраховател, който пак според твърденията на ответника е бил извършен около седмица след като застрахователят е бил уведомен от него за настъпване на събитието. Въпреки така установеното уведомяване отправено от наемателя до наемодателя, че вещта не е годна да се използва, последният не е предприел никакви действия за отстраняване на пречките за това. Не се твърди, като липсват и доказателства, че е изразил и готовност или ангажираност със срок, в който ще поправи вещта. Напротив – в приетите и неоспорени по делото писма изходящи от наемодателя, той предлага на наемателя да отстрани повредите на вещта. Наемателят обаче няма такова задължение по закон, тъй като уврежданията  не са такива по см. на чл. 231 ал. 1 ЗЗД /дребни поправки/, а по своето естество водят до пълна негодност за ползване на наетата вещ – в т. см. е и категоричното заключение на вещото лице, т.е попадат в хипотезата на чл. 231 ал. 2 пр. 1 ЗЗД и са вменени в задължение на наемодателя. Не е налице уговорка в противния смисъл в процесния договор.   

            Предявеният главен иск с правно основание  чл. 55 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД за връщане на сумата от 2477, 80 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет и седем лева, осемдесет стотинки/, представляваща сбор от платени на неосъществено основание по развален поради неизпълнение договор за наем суми от 1777, 78 лева- наемна цена за периода от м. декември 2018 до м. март 2019г. /12.2018.- 03.2019г./; 200,00 лв. - депозит при подписването на договора; 500,00 лв. -  предплатен едномесечен наем, даден  при подписването на договора, съдът намира за неоснователен.

            Договорът за наем е двустранен консенсуален договор. Основанието, от което за страните произтичат права и задължения, е възникнало с постигането на съгласие между тях. Следователно, не е възможно да бъде налице неосъществено основание. В съдебната практика и литературата се приема, че такова е налице, когато страните поставят действието на договора в зависимост от модалитет – сбъдването на бъдещо събитие. Подобна уговорка не съществува между страните в настоящия случай, следователно искът с правно основание  чл. 55 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Предявеният от ищеца иск с правно основание  чл. 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД за връщане на горецитираните суми, но на отпаднало основание, съдът намира, че следва да бъде уважен като основателен.

            Налице е отпаднало основание по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото при развален договор по реда на чл. 87 ЗЗД, дадената престация се кондицира на отпаднало основание. Развалянето на договора има действие ex nunc, като всички престации, направени преди развалянето на договора, не подлежат на връщане. В хода на настоящия процес се установи, че ищецът „Б.н.с.3“ ЕООД е предплатил наемната цена, като задължението се счита изпълнено до м. март 2019 г. Считано от 01.12.2018 г., договорът е бил прекратен, т.е. наемна цена не следва да се дължи.

            За основателна следва да се счита и претенцията на ищеца „Б.н.с.3“ ЕООД по отношение на платения депозит. Съгласно съдебната практика депозитът обезпечава грижливото ползване на имота и плащането на консумативните разноски и/или за покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети на имота, ако са причинени от наемателя, като следва да бъде приспаднат от тях. Такива не са доказани в хода на настоящия процес от страна на ответното дружество „*****. Не се установиха начислени и неплатени по партида на процесния обект суми за ВиК услуги или ел. енергия. Следователно, депозитът подлежи на връщане на ищеца наемател.

            Предявената претенция включва и сумата в размер на 500 лв., представляваща предплатен наем. Съгласно договора между страните, сключен на 10.01.2014 г., сумата подлежи на приспадане в края на срока на договора. Тъй като договорът е прекратен на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на наемодателя, приспадането е невъзможно, а сумата в размер на 500 лв., представляваща предплатена наемна цена, подлежаща на приспадане, следва да бъде върната. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване в полза на наемодателя. 

            Предвид уважаването на горния иск, не следва да се разглежда претенцията за същите суми претендирана в евентуалност, като вреди от неизпълнение на договора.

            Претендявен е и кумулативно съединен главен иск с правно основание чл. 88 вр. чл. 82  пр. 2 ЗЗД, като се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора във вид на пропуснати ползи – сигурни доходи, които е ищецът „Б.н.с.3“ ЕООД е щял да реализира при извършване на търговската си дейност. Пропуснатите ползи произтичали от невъзможността да се ползва наетия обект. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица, които са били осуетени именно в резултат на неизпълнението на длъжника, или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за получаване на конкретни доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност. Трайната съдебна практика приема, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. В случая ищецът установява своята печалба като търговец осъществяващ посредническа дейност в предходни години, но не установява, че за процесния период трети лица са били възпрепятствани да се възползват от услугите му като посредник за сключване на договори с тъждествена стойност на тези за предходните години  - пр. сключени предварителни договори, или, че са му предлагали тъждествено възнаграждение/комисионна за тези договори или др., които да обусловят наличето на вреди във формата на пропуснати ползи. От страна на ищеца, не беше проведено пълно доказване относно осъществяването на обуславящите уважаване на иска предпоставки, поради което същият следва да бъде отхвърлен като недоказан.

             На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ, вносни бележки за държавна такса, депозити за експертизи и възнаграждение за преводач, са в общ размер от 1071,11 /хиляда седемдесет и един лева, единадесет стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете – 620,41 лв.

            На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ, депозит  за експертиза са в общ размер от 1020 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете – 429,19лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Б.н.с.3“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и  адрес на управление:*** иск с правно основание по чл. 55 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД да бъде осъдено  „П.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумата от 2477, 80 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет и седем лева, осемдесет стотинки/, представляваща сбора от платени на неосъществено основание  - развален поради неизпълнение писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. *****, както следва:  1777, 78 лв. - наемна цена  за периода от м. декември 2018 до м. март 2019 г. /12.2018.- 03.2019г./; 200,00 лв. - депозит при подписването на договора и 500,00 лв. - предплатен едномесечен наем, даден при подписването на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 87 ал. 2 чл. вр. чл. 232 ЗЗД  „П.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *****– управител, да заплати на ищеца „Б.н.с.3“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и  адрес на управление:***, представлявано от *****– управител, сумата от 2477, 80 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет и седем лева, осемдесет стотинки/, представляваща сбора от платени на  отпаднало основание - развален поради неизпълнение писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. *****, както следва:   1777, 78 лв. - наемна цена  за периода от м. декември 2018 до м. март 2019 г. /12.2018.- 03.2019г./; 200,00 лв. - депозит при подписването на договора и 500,00 лв. - предплатен едномесечен наем, дадена при подписването на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Б.н.с.3“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и  адрес на управление:***,  иск с правно основание чл. 88 вр. чл. 82  пр. 2 ЗЗД да бъде осъдено „П.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,   да му заплати сумата от 1800 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на писмен договор от 10.01.2014г. за наем на недвижима вещ – магазин и допълнително помещение към него на адрес гр. *****, във формата на пропуснати ползи от сигурните доходи, които е щял да реализира от него при извършване на търговската си дейност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „П.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на ищеца „Б.н.с.3“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и  адрес на управление:*** сумата от   620,41 лева представляващи разноски по настоящото дело.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Б.н.с.3“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и  адрес на управление:***  да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***  сумата от  429,19 лева представляващи разноски по настоящото дело.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: