Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 5081 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.А.М.
за следните суми: 92,31 лв.,
представляваща главница за неплатени ВиК
услуги за периода от 12.06.2017 г. до 12.03.2018 г.; мораторна лихва върху
главницата за периода от 12.07.2017 г. до 25.06.2018 г. в размер на 4,31 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.06.2018 г. до окончателното изплащане; както и разноските по издаване на
заповедта за изпълнение в размер на 25,00
лв.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск главницата, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: гр. Враца, ул. ********Твърди, че за периода
от 12.06.2017 г. до 25.06.2018 г. по партидата на ответника са начислени за
плащане суми за потребление общо в размер на 92,31 лв. по 7 бр. фактури, които
претендира, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
за главница така, както е заявеното в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че не е собственик на
процесния имот, както и че няма качеството на потребител, за да бъде ангажирана
отговорността му в настоящото производство. Твърди, че по делото липсват
доказателства, че именно той е ползвал процесните ВиК услуги. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на
името на М.А.М., се установяват конкретни показания на водомера при реално и
служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.
Видно е от покана за доброволно изпълнение № 86995, с изх. № 2915/03.04.2018
г., адресирана до М.А.М., че в същата е отбелязано, че последният не е открит
на адреса. Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита
да бъде извършено връчването – Г. Стоянова. Към поканата е приложена подробна
справка за начислените суми по периоди.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите
по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените ВиК
услуги до имота, находящ се гр. Враца, ул. ********за периода от 12.06.2017 г.
до 25.06.2018 г. е в общ размер от 81,39 лв. Съдът кредитира приетото експертно
заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
От приетата по делото справка за лицето М.А.М., издадена от Агенция по
вписванията гр. Враца, се установява, че ответникът е собственик на процесния
имот, находящ се в гр. Враца, ********, като собствеността е придобита на
17.07.2007 г. /преди процесния период/.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 198о, ал. 1 ЗВ следва да се установи, че ищецът се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника по договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия, приети по законоустановения ред; че ответникът има открита партида за
доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба
адрес; че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на
ВиК услуги, сключен с М.А.М.. Представените от ищеца
справки от счетоводството и карнети, установяват факта, че М.А.М. в процесния
период е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес
гр. Враца, ул. ********Отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в
договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към
наредбата е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за
получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите ВиК. Налага се извод, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да
се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи
факта, че М.А.М. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за
жилище с адрес гр. Враца, ********, изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на
ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче, следва да се приеме, че
самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията
в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице,
което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да
го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител
в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна
или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител
на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице,
което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора,
но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая ищецът доказа, че ответникът М.М. е собственик на процесния имот.
Като собственик на имота, ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно
разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В процесния период (от 12.06.2017 г. до 25.06.2018 г.) са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
на ДКЕВР. При извършената служебна справка на интернет страницата на ищцовото
дружество, се установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая
Общи условия, одобрени от ДКЕВР, като по
делото е представено извлечение от тях,
съответстващо на публикувания текст. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда
задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане
на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ
предвижда задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на
ВиК оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за
отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според
ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви
пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от
приетите по делото доказателства, че последното не е сторено, поради което
ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са
удостоверени с „подпис за абоната“, поставен от лице, което се е намирало на адреса
към момента на проверката.
Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата
претенция за заплащане на главница е частично основателна и доказана. Видно от
експертното заключение общият размер на неплатената главница в процесния период
се равнява на сумата от 81,39 лв. Общият предявен размер от ищеца се равнява на
сумата от 92,31 лв. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, сумата от
10,92 лв. по фактура № 31104673/02.04.2018 г. за процесен период от 12.02.2018
г. до 12.03.2018 г. е заплатена на ищцовото дружество на 18.12.2018 г. /след
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/.
Признание за извършеното частично плащане в хода на производството е направено
и от представителя на ищцовото дружество в хода на устните състезания. Този
факт следва да се вземе предвид от съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като има значение за спорното право. Искът следва да бъде уважен за
сумата от 81,39 лв., като за горницата до пълния предявен размер и за периода
от 12.02.2018 г. до 12.03.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.06.2018 г. до
окончателното погасяване на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени разноски в пълен размер, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
С оглед изхода на делото, ответникът М.А.М. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 435,00 лв. /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен
представител/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 25,00 лв. – заплатена държавна такса за предявените в
заповедното производство вземания за главница и лихва за забава. С оглед изхода
на делото, и като съобрази, че в настоящото производство ищецът е предявил иск
единствено за сумата, представляваща главница, на ищеца следва да му бъде
присъдена сумата от 23,88 лв. – държавна такса, изчислена пропорционално на
вземането за главница по ч. гр. дело № 3109/2018/ г. по описа на РС Враца.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че
М.А.М., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 81,39 лв. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена
за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. Враца, ул. ********за
периода от 12.06.2017 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.06.2018 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 92,31 лв. и за периода от 12.02.2018 г. до 12.03.2018 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК М.А.М., ЕГН ********** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 435,00 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 5081/2018 г. по описа
на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/, както и сумата от 23,88 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 3109/2018 г. по описа на
РС гр. Враца /държавна
такса/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: