№ 128
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300503281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19,
чрез пълномощника юрисконсулт А. Д., със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Антим I“
№ 3, против Разпореждане № 27567/01.12.2022 г.постановено по ч. гр. д. № 16 547 по
описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. състав, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „Банка ДСК“ АД против Й. Л. В., гр. Пловдив, за издаване на заповед и
изпълнителен лист за неплатени суми по договор за кредит за финансиране на студенти
и докторанти от 28.09.2018 г., предсрочно изискуем.
Частният жалбоподател оспорва разпореждането като неправилно,
необосновано, постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва изводите
на районния съд за нередовност от външна страна на представеното извлечение от
счетоводните книги на банката и сочи, че същите са формирани след проверка за
съществуване на вземането, каквато не се включвала в правомощията на съда в
заповедното производство. Коментира приложението на чл.411, ал.2, т.2 ГПК и
заключава, че не са налице неравноправни клаузи. Излага съображения, че районният
съд не е взел предвид съдържанието на подадените молби - уточнения и е постановил
обжалваното определение без да изследва действителното положение. Претендират
отмяна на обжалваното разпореждане с довода, че районният съд не е разпоредил
издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 1100 лева, представляваща
дължима главница по процесния договор за кредит, и съответно, редуцираните въз
основа на нея: договорна лихва върху главницата от 1100 лева, в размер на 87, 05 лева,
1
за периода от 15.06.2021 г. до 01.08.2022 г. обезщетение за забава до датата на
настъпване на изискуемостта, в размер на 30, 47 лева, за периода 30.06.2022 г. до
01.08.2022 г., в хипотеза без капитализация, както и обезщетение за забава след датата
на настъпване на изискуемостта, в размер на 29, 94 лева, за периода от 02.08.2022 г. до
07.11.2022 г. Искането към въззивният съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и
да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли се за
присъждането на сторените разноски. Прилага таблица с изчисления на дължими
лихви.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК
и е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
Производството по ч. гр. д. № 16547/ 2022 г. по описа на ПРС, е образувано по
заявление на „Банка ДСК“ ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банката срещу длъжника Й. Л. В. за задължения по договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.09.2018 г. за сумата от 1 476
лева, от която: 1 301, 55 лева - главница; 103 лева - договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 15.06.2021 г. до 01.08.2022 г.; 36, 02 лева - обезщетение за забава за
периода от 16.06.2021 г. до 01.08.2022 г. и 35, 43 лева - законна лихва за забава от
02.08.2022 г. до 07.11.2022 г., ведно с лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до
изплащане на вземането.Вземането се претендира поради предсрочна изискуемост на
кредита, настъпила на осн.чл.17.2 от ОУ към Договора за кредит, вр. с чл.3 от
Договора, вр. с ред 16- ти от Уверение, издадено от висшето учебно заведение, по реда
на чл.10, ал.3 от ЗКДС, за което длъжникът бил надлежно уведомен.
Към заявление са представени: извлечение от счетоводните книги на банката
кредитор; договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2018 г. и погасителен план към него; Общи
условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД; Покана - уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД от
26.05.2022 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно с разписка за
връчването от 02.08.2022 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 КЧСИ. Уверение от
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, издадено за Й. Л. В. на
осн.чл.10, ал.3 от ЗКСД.
С уточняваща молба от 22.11.2022 г. заявителят е посочил, че претендираната
главница в размер на 1 301, 55 лева е калкулирана като сбор от отпуснатия от банката и
2
усвоен от кредитополучателя заем в размер на 1 100 лева, към която е прибавена и
капитализирана лихва за периода 2019 г. - 2021г., както следва: 58, 50 лева за 2019 г.;
81, 10 лева за 2020 г. и 61, 95 лева за 2021 г., или общо 201, 55 лева. Уточнено е, че
претендираните лихви от 36, 02 лева - обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г.
до 01.08.2022 г. и 35, 43 лева - законна лихва за забава от 02.08.2022 г. до 07.11.2022 г.
са начислени върху главницата от на 1 301, 55 лева.
Според уточняваща молба от 30.11.2022 г. по договора е налице гратисен
период, който е изтекъл на 30.06.2021 г. /една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит/защита на дипломна работа - чл.3 от Договора, която дата е
30.06.2020 г./ Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на
гратисния период е 15-то число на месеца. По време на гратисния период се
начислявала лихва, която се капитализирала годишно и в случая капитализацията е
извършена за периода от 28.09.2019 г. до 15.06.2021 г. като лихвата е начислена на 7 %
годишна база. Договорната лихва от 103, 00 лева е начислена след като
капитализацията по кредита спира до датата на изискуемостта на кредита, същата е
начислена върху главницата от 1 301, 55 лева.
Заповедният съд е отхвърлил подаденото заявление по съображения, че
дължимата главница – като вид вземане в размер на предоставения кредит не възлиза
на сочената и търсена сума от 1301,55 лева, а на 1100 лева, а за разликата до 1301,55
лева – извлечението от счетоводни книги не удостоверява наличието на подобно
акцесорно вземане, нито такова да подлежи на изпълнение спрямо длъжника. Посочил
е, че възнаградителна лихва – представлява самостоятелно, отделно акцесорно на
главното вземане, което се характеризира както със самостоятелно основание и размер
– уговорка в дог. за дължимостта й от 7 %, така и с друг, отделен индивидуализиращ
белег, а именно – период. Заключил е, че главницата и договорната лихва са
самостоятелни задължения, които не са били разграничени като такива в извлечението
от счетоводните книги, поради което искането на заявителя за издаване на заповед е
неоснователно.По отношение на сумата от 103 лева – възнаградителна лихва за
периода 15.06.2021 г. – 01.08.2022 г. районният съд се е позовал на уточнението от
заявителя, че тази сума е начислена върху пълната претендирана „главница“ от 1301,55
лева /в която обаче е включена и капитализирана възн. лихва/. Районният съд е приел,
че не следва да се издаде заповед и за обезщетенията за забава като акцесорно вземане
и тъй като се претендира преди изтичане на гратисният период за плащане на
30.06.2021 г.
Въззивният съд след преценка на доводите на заявителя и представените в
производството писмени доказателства, достига до следните фактически и правни
изводи:
В производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице
предпоставките на чл. 418, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
3
изпълнителен лист, като извършва проверка на редовността на документа от външна
страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника. В това производство проверката от съда е ограничена в рамките на данните
посочени в самия документ, на който се основа искането за издаване на заповед за
изпълнение. В този смисъл процедурата за снабдяване със заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК е строго формална, като в нейните рамки съдът
проверява единствено формата на заявлението, с което е сезиран и редовността от
външна страна на документа, както и дали същият удостоверява и конкретизира в
достатъчна степен заявеното вземане по основание и размер. Извлечението от
счетоводните книги е предвидено изрично като изпълнително основание в чл. 417, т. 2
от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, което за да бъде годно основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение е необходимо да е издадено от компетентен орган и да
съдържа достатъчно информация за претендираното вземане-длъжник, основание за
възникване на вземането, размер на главницата и на лихвите, дата на падежа на
неизпълнените задължения, момента от който вземането е станало изискуемо и т. н.
Вземанията в документа по чл.417, т.2 ГПК за главница, договорна лихва и лихва за
забава трябва да са индивидуализирани достатъчно ясно, за да може съдът да извърши
проверка от външна страна дали представения документ удостоверява изискуемо и
подлежащо на изпълнение вземане.
Настоящият съдебен състав на ПОС, след преценка съдържанието на
представения документ по чл.417, ал.2 ГПК и допълнителните уточнения на банката
към заявлението, намира, че извлечението от счетоводните книги не е редовно от
външна страна и не удостоверява подлежаща на изпълнение вземане. Според
представения документ по чл.417, ал.2 ГПК дължимата от кредитополучателя главница
по договора за кредит е в размер на 1301, 55 лева, която обаче не съответства на
предоставения кредит по договора и уточнена главница от 1 100 лева от заявителя.
Според уточненията на заявителя, посочената в извлечението сума като главница от 1
301, 55 лева е формирана от главница и капитализирани лихви, което обаче не е
указано в извлечението от счетоводните книги на банката. Тоест данните в
извлечението от счетоводните книги на банката несъответстват на изнесените данни от
заявителя . Налага се извод, че документът по чл.417, ал.2 ГПК не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за главница в размер на 1
301, 55 лева, доколкото тази сумата е формирана от различни вземания, включително
такива за договорна лихва, дължими на различно основание и за различен период,
информация за което няма в извлечението. Изложеното се отнася и за останали
претендирани вземания за договорна лихва и обезщетения за забава, предвид
акцесорният им характер и доколкото според уточненията на заявителя са начислени
не върху размера на действителната главница от 1 100 лева, а върху сумата от 1 301, 55
лева, която е формирана от различни по основания вземания. Следва да се отбележи и
разминаването между указания краен падеж на задължението в извлечението -
15.06.2023 г. и уточнения от заявителя с посочване на крайния срок на гратисния
период - 30.06.2021 г., от който тече срокът на издължаване на кредита от 24 месеца. В
аспекта на изложеното се налага извод, че извлечението от счетоводните книги на
банката не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащи на изпълнение
вземания, поради което са неоснователни изложените за това съображения в частната
жалба. Неоснователно е и искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените в частната жалба суми, тъй като с оглед строго
формалния характер на производството е недопустимо издаване на заповед за
изпълнение за различни суми от претендираните със заявлението и от посочените в
4
документа по чл.417, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, заявлението на банката следва да се остави без уважение,
до който извод е достигнал и районният съд, поради което обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден, а частната жалба ще бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27567/01.12.2022 г.постановено по ч. гр. д.
№ 16 547 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. състав, с което е
отхвърлено изцяло заявлението на „Банка ДСК“ АД против Й. Л. В., гр. Пловдив, за
издаване на заповед и изпълнителен лист за неплатени суми по договор за кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 28.09.2018 г., предсрочно изискуем.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5