Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 24.02.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1206/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Адванс Финанс“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Резбарска“ №5 твърди,
че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 30.01.2019г. и
приложение №1 към него от 01.08.2019г. е придобил от цедента „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД парично вземане към ответника И.Г.Н. с ЕГН ********** ***, ведно
с привилегиите и обезпеченията, произтичащо от договор за издаване на
международна кредитна карта №1412130901664530 от 13.01.2015г., като длъжникът е уведомен за цесията от
предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното към исковата молба
уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора цедентът
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставил на ответника револвиращ кредит в
размер на 500лв., чието усвояване става посредством предоставена на ответника
кредитна карта и ПИН код към нея. Твърди, че ответникът е усвоил кредита,
поради което за него е възникнало задължение да заплаща възнаградителна лихва
на кредитодателя. Връщането на главницата и заплащането на лихвата трябвало да
стане на части – погасителни вноски, чийто размер се определя с ежемесечно
извлечение в зависимост от усвоената част от кредита. Поддържа, че срокът на
договора е три години и същият е изтекъл
на 13.01.2018г. Към тази дата задължението на ответника е възлизало на 786,46лв.,
от които 500лв. главница и 286,46лв. възнаградителна лихва.
Ищецът твърди, че горепосочените
задължения не са погасени. Иска осъждането на ответника да му заплати сумата,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата
молба в съда на 05.06.2020г. до плащането. Претендира присъждането на съдебни
разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор. В първото съдебно
заседание е заявил, че не оспорва твърденията в исковата молба и признава иска.
Ищецът не е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ГПК. При това
положение исковото производство следва да приключи по общия ред с решение по
чл.235 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на исковете
ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение, в
изпълнение на което цедентът е предоставил на ответника паричен заем в размер
най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на
вземането, неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия
състав на цесията.
При доказване на горното
ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението, когато
твърди, че такова е налице.
При така
разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.
По делото е представен в копие рамков договор №1412130901664530 за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 13.01.2015г. между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и ответника И.Г.Н., по който дружеството се е задължило да открие
банкова сметка ***арта с чип и ПИН с кредитен лимит от 500лв., който се усвоява
чрез извършване на транзакции с кредитната карта до размера на лимита.
Уговорено е, че срокът на договорът е 3 години от датата на сключването му и се
подновява автоматично за нов период при едновременното наличие на следните
предпоставки: картодържателят да не е в просрочие към момента на изтичането на
срока и да не е уведомил писмено банката, че се отказва от подновяването на
договора.
Уговорено е, че при използване на
кредитния лимит картодържателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част
от лимита за срока на ползването му. Предвидено е, че ответникът дължи
заплащането и на такси, съгласно приложимата тарифа на кредитора. Погасяването
на задълженията по кредита става ежемесечно, като минималният размер на
погасителните вноски е 5% от общата дължима сума, но не по-малко от 10лв. Отчетният
период приключва ежемесечно на 15-то число, а кредиторът изготвя и изпраща на картодържателя
извлечение за състоянието на дълга след края на всеки отчетен период. Месечната
погасителна вноска се дължи на 1-во число от месеца, в който изтича отчетния
период.
Сключването на договора, предоставянето на кредитната карта и
усвояването на кредитния лимит в пълен размер не се оспорва от ответника. Последният
не оспорва и размера на вземането по главница и лихва. За установяването на
същия е прието и заключение на СИЕ, което не следва да се обсъжда в тази част
предвид отсъствието на спор между страните по този въпрос – чл.153 ГПК. Ведно
от заключението, последното погашение от страна на картодържателя е направено
на 02.04.2015г. Срокът на договора е изтекъл на 13.01.2018г. и не се твърди да
е бил подновяван, а неговото автоматичното подновяване е изключено поради
допуснато от ответника просрочие – чл.146 от договора. Следователно ответникът
дължи връщането на кредита и заплащането на възнаградителна лихвата в претендирания
размер.
Представено е приложение №1 от
01.08.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 30.01.2019г., както и приложение №1А към него, от които е видно, че кредитодателят
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Адванс Финанс“ ООД
вземането по процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта.
Действителността на договора за цесията не се оспорва от ответника, а същата му
е съобщена с връчването на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99,
ал.3 ЗЗД. Следователно цесията е противопоставима на длъжника. Въз снова на нея
ищецът се явява материално легитимиран да получи от ответника изпълнение на
вземането по процесния договор за кредит. От страна на ответника не са
представени доказателства за направено плащане, поради което исковете следва да
се уважат в предявения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и искането на ищеца
за присъждане на съдебни разноски, ответникът следва да му заплати разноските,
които е направил. Същите са в общ размер на 300лв., от които 100лв. – внесена
държавна такса и 200лв. – заплатено възнаграждение за ВЛ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника И.Г.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „Адванс Финанс“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Резбарска“ №5, на основание чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, сумата 500лв. – главница и сумата 286,46лв. - възнаградителна
лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на
исковата молба в съда на 05.06.2020г. до плащането, дължими по рамков договор
№1412130901664530 за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на
13.01.2015г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответника И.Г.Н., вземането
по който е прехвърлено на ищеца с приложение №1 от 01.08.2019г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2019г.
ОСЪЖДА ответника И.Г.Н. да заплати на ищеца „Адванс
Финанс“ ООД съдебни разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: