Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Асеновград, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд Асеновград, ІІІ
гр. състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Неделина Рабаджиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 166 по описа на АРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9
от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, твърди, че вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2023/2019 г. по описа на
АРС, произтичат от неизпълнение на задължения по Договор за потребителски
паричен кредит № 3270754 от 29.06.2018г., сключен между „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и Р.В.К. /кредитополучател/,
вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.06.2019 г. В изпълнение на договора „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
отпуснал сумата от 1500 лв. в заем, получена от ответника, които са преведени
по посочената от ответника банкова сметка ***.06.2018 г., като по този начин
дружеството изпълнило задълженията си по договора. За ответника възникнало
задължение да изплати главница в общ размер от 1646,06 лв., която
представлявала чистата стойност на кредита от 1500 лв., такса за разглеждане на
кредита от 75,00 лв., застрахователна премия от 71,06 лв., на 12 равни месечни
вноски. Твърди се страните да са уговорили възнаградителна
лихва във фиксиран размер за целия период на действие на договора върху цялата
сума, която се начислява към датата на отпускане на кредита, в общ размер на
178,54 лв. Така общата сума ставала 1824,60 лв., платима на 12 месечни вноски,
всяка в размер на 152,05 лв., последната с падеж 21.06.2019 г. Срокът на
договора изтекъл на 21.06.2019 г.
Твърди се
още, че кредитополучателят не изпълнил задълженията си за погасяване на
дължимите суми, като преустановил плащанията на 21.11.2018 г., от която дата
изпаднал в забава. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника за заплащане
на дължимите суми било начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатените погасителни вноски, в размер на 125,06 лв. за периода
от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се,
че заемателят не е заплатил изцяло дължимите вноски,
като заплатената от него сума била в размер на 612,62 лв., с която били
погасени задължения както следва: главница 517,15 лв., договорна лихва 91,05
лв. и лихва за забава в размер на 4,42 лв..
Твърди се още, че кредиторът по договора за
кредит е прехвърлил вземанията, заедно с всички обезпечения, възмездно на ищеца
с Договор за цесия от 20.06.2019 г., като длъжникът е уведомен за извършеното
прехвърляне с уведомително писмо, приложено към исковата молба. Било образувано
заповедно производство по подадено заявление с искане да бъде издаден
изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на горните суми, ведно с
обезщетение за забава. След издаване на заповедта за изпълнение същата е била
връчена на длъжника, който подал възражение в срок, поради което и заведен установителен иск за съществуване на вземането.
Ищецът моли
да бъде установено по отношение ответника, че дължи на ищеца сумата от
1128,91 лева - главница, произтичаща от
договор за потребителски паричен кредит № 3270754 от 28.06.2018 г., сумата от 87,41 лева
- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до
21.06.2019 г., сумата от 120,64 лева - обезщетение за забава считано от
21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед № 1149/15.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 2023/2019 г. по описа на АРС, ІІ н.с.
Ответникът Р.В.К.,
чрез адв. О., твърди, че сключеният договор за кредит
между ответника и праводателя на ищцовото
дружество е недействителен, тъй като не съдържа необходимите реквизити съгласно
ЗПК, приложим в отношенията им, като на осн. чл. 22
от ЗПК счита същият изцяло недействителен. Твърди, че е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като липсват условия за прилагане на
договорения лихвен процент. Според ответника липсва посочване на общата дължима
сума, съгласно чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като няма и приложен
погасителен план, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а ако се
приеме, че е инкорпориран в договора, то липсват компонентите, от които е
съставена погасителната вноска, поради което счита, че това формално посочване
на размер и падеж на покрива изискването на закона, което е вложено в
цитираната норма. Счита, че липсва и посочване на годишен процент на разходите,
изискване за действителност на договора, съгласно цитираните текстове на ЗПК.
Доколкото има посочена цифра като размер на ГПР, счита, че това не е
достатъчно, не е изпълнено задължението по закон, посочено в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Или
счита договора изцяло недействителен, на осн. чл. 22
от ЗПК, тъй като липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Непосочване на кои суми се
погасяват и какъв е техният остатъчен размер счита самостоятелно основани за
недействителност на договора.
С писмена
молба от 23.09.2020г. ответникът заявява, че не оспорва размера на отпуснатия
кредит и сумата, която е внесена за погасяването му, както са посочени от
ищеца, оспорва дължимостта на суми извън чистата
стойност на кредита от 1500 лв., поради нарушаване на нормата на закона, чл. 22
от ЗПК, като счита, че дължима е сумата, представляваща разлика между чистата
стойност на кредита и платените от ответника по кредита суми, в размер на
887,08 лв.. Претендира частично отхвърляне на иска за тази сума и присъждане на
разноски, включително адвокатски хонорар, тъй като е осъществена правна помощ
на материално затруднено лице, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.д № 2023/2019 г. по описа на РС Асеновград, е видно, че със
заявление от 30.09.2019 г., подадено пред РС Асеновград, заявителят „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника Р.В.К., за сумата от 1128,91 лева - главница, произтичаща от договор за
потребителски паричен кредит № 3270754 от 28.06.2018 г., сумата от 87,41 лева
- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до
21.06.2019 г., сумата от 120,64 лева - обезщетение
за забава считано от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по делото - държавна такса в размер на 26,74 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Посочено е, че задълженията произтичат от неизпълнение
на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 3270754 от 29.06.2018 г., сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р.В.К. /кредитополучател/, вземането по
който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019 г.
Издадена била заповед за изпълнение
по образуваното ч. гр. дело № 2023/19 г., която била връчена на ответника,
който възразил срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което на ищеца
било указано, с разпореждане от 11.12.2019 г., да установи вземането си по
съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото
възражение срещу заповедта.
Настоящият иск бил подаден от
заявителя в дадения срок, за установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, поради което и процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява,
че на 29.06.2018 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, е бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 3270754, представен в копие по делото, ведно с предложения за
сключване на договор за паричен заем, подписан от ответника, с инкорпорирани в
договора общи условия към договора, също представени в копие по делото, както и
погасителен план към договора, подписан от ответника, като тези доказателства
не се оспорват. От представения договор за заем е видно, че заемодателят е превел
по сметка на заемополучателя заемната сума от 1500
лв., а заемополучателя се е задължил да върне сумата в
общ размер от 1646,06 лв., която представлявала чистата стойност на кредита от
1500 лв., такса за разглеждане на кредита от 75,00 лв., застрахователна премия
от 71,06 лв., на 12 равни месечни вноски. Страните са уговорили възнаградителна лихва във фиксиран размер 19,99% за целия
период на действие на договора върху цялата сума, която се начислява към датата
на отпускане на кредита, в общ размер на 178,54 лв. (аритметична разлика между
главницата и общата сума, дължима от потребителя, посочени в договора). Така
общата дължима сума е уговорена в размер на 1824,60 лв., платима на 12 месечни
вноски, всяка в размер на 152,05 лв., последната с падеж 21.06.2019 г. В
договора е посочен годишен процент на разходите по кредита 33,67%.
Срокът на договора е изтекъл на 21.06.2019 г.
Кредитодателят изпълнил задължението си
и предоставил уговорената с договора сума на ответника. Ответникът не изпълнил
изцяло задълженията си да изплати заетата сума по уговорения в договора начин,
ведно с оскъпяването по кредита, до изтичане на срока на договора - 21.06.2019
г., като била платена сума в размер на 612,62 лв., с която били погасени
задължения както следва: главница 517,15 лв., договорна лихва 91,05 лв. и лихва
за забава в размер на 4,42 лв..
От представения Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София, ведно с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019 г., приложение № 1 от същата
дата, потвърждение за извършена цесия и уведомително писмо до ответника, ведно
с пълномощно и обратни разписки се установява безспорно, че вземането, предмет
на процесния договор, е прехвърлено от кредитодателя на ищеца в настоящото производство, като на кредотополучателя е изпратено уведомление за извършеното
прехвърляне, но не е доставено, с посочване непотърсена.
Всички тези обстоятелства не са спорни между страните и са установени с
представените писмени доказателства. Ответникът признава възникване на
задължението. Същият е уведомен за извършената цесия с получаване лично на
исковата молба по делото, ведно с приложените уведомления. Не твърди извършване
на плащане по кредита от прехвърляне на задължението до уведомлението. Поради
това и съдът счита, че е налице валидно прехвърлено задължение на длъжника по
договор за кредит, доколкото такова съществува, на ищеца в настоящото
производството. Спорен между страните е въпросът за действителността на
сключения договор, преценен с оглед разпоредбите на ЗПК, по-точно чл. 22 от ЗПК.
Процесният договор за паричен заем
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, доколкото кредиторът е юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на
своята търговска дейност на физическо лице, което не е търговец и не действа в
рамките на своята професионална дейност, срещу задължението да заплати
стойността на услугата чрез извършване на периодични вноски.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ответникът твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не са посочени условията за прилагане на посочения в договора
лихвен процент, както и размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните
вноски по погасителния план. Съдът счита това възражение неоснователно,
доколкото в договора е посочен фиксиран лихвен процент, което е изрично
посочено, поради което и не е нужно да се уточняват други условия за
прилагането му. Не е налице и друга сочена нередовност, в договора е посочен
общия размер на задължението и главницата по договора, поради което лесно, чрез
просто аритметично действие се установява размера на уговорената лихва за целия
период на договора. В погасителния план е посочено и как се разпределя във
времето във всяка една вноска съответната част от главница и лихва, въпреки, че
такова условие за действителност на договора закона не поставя.
В договора е посочен годишен процент на разходите, в размер на 33,67 %, а
методът на изчислението му е нормативно уреден с посочена в закона формула.
Съдът счита, че не следва по тълкувателен път да се извличат нови изисквания
към начина на посочване на ГПР, доколкото се касае до норма, която влече санкция
недействителност на договора, като разширителното и
тълкуване е недупостимо. Доколкото са поставени
условия в закона към посочване на годишния процент на разходите по кредита,
същите са спазени в сключения договор.
Посочена е общата дължима сума от потребителя, наличен е погасителен план
към договора, поради което и възражението на осн. чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК съдът счита неоснователно.
Поради изложеното съдът не намери неравноправни договорни клаузи, както и
нарушаване на изискванията на закона, при сключване на договора за кредит,
които да влекат след себе си недействителност на договора, на осн. чл. 22 от ЗПК.
Ето защо съдът счита, че е доказано възникване на договорно задължение за
ответника по описания договор за кредит, не са представени доказателства за
заплащане на същото в претендираните размери, поради
което и призната претенция за установяване на дължимостта
на сумите, представляващи главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава следва да бъдат уважени, доколкото падежът на
всяко разсрочено неизпълнено задължение е настъпил съгласно уговореното в
погасителния план, считано от първоначалната забава 21.11.2018 г., а размерът е
определен на осн. чл. 175 от ГПК, във вр. с чл. 162 от ГПК.
Съгласно дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените в заповедното производство разноски, както и в настоящото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска. Претендирани са разноски в заповедното производство в
размер на 26,47 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт и в
исково производство в размер на заплатената държавна такса – 26,74 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв., доколкото искът е уважен изцяло, то се дължат всички сторени
от ищеца разноски в двете производства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Р.В.К., ЕГН: **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано Д.Б.Б.- изпълнителен директор, сумата от 1128,91 лв. (хиляда сто двадесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки) главница, сумата от 87,41 лв. (осемдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки) възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до
21.06.2019 г., дължими на основание Договор за потребителски паричен кредит №
3270754 от 28.06.2018 г., сключен между Р.В.К. и „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземането по който е цедирано на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.06.2019 г., сумата от 120,64
лв. (сто и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки) обезщетение за
забава считано от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за които
вземания е издадена Заповед № 1149 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.д. № 2023/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН: **********,***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано Д.Б.Б.- изпълнителен директор,
сумата от 202,92 лв. (двеста и два лева и деветдесет и две стотинки) направени
в заповедното производство и настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: