Решение по дело №15416/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 714
Дата: 1 февруари 2018 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20171100515416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,01.02.2018 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски градски съд, ІV -А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                        мл.с.СВЕТЛАНА  АТАНАСОВА

 

При участието на секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 15416 по описа за 2017 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 С решение от 21.07.2017 г., постановено по гр. д. 43220/16 г., СРС ІІ-64 състав  ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Е.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** поради закриване на част от предприятието, извършено с предизвестие № 1942/10.05.2016г. и заповед № 1999/14.05.2016г„ издадени от директор „Човешки ресурси“ Е. Георгиев и началник отдел „кадри“ Ц.П.на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, връчени на 14.05.2016г.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на Е.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 8416, 50 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 31.05.2016г. - 30.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /29.07.2016г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10099,80 лева.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на Е.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 700 лева - разноски.

           ОСЪЖДА Е.Т.Т., ЕГН **********, е адрес: *** да плати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.З, вр. ал.8 ТПК сумата от 25 лева - разноски.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ТПК сумата от 386,66 лева - разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен искът за обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

    Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника , с която се обжалва постановеното решение като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалното право.Съдът приел правилно,че е налице реално закриване на част от предприятието ,въпреки че основната банкова дейност е продължила да се осъществява от други звена-офиси на същия работодател и подбор по чл.329 ГПК не е било нужно да се извършва.Не било налице злоупотреба с права.

           Моли да се постанови ново решение,с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.Претендира разноски .

           Срещу въззивната жалба е подаден отговор ,с който се твърди, че решението е правилно и следва да се потвърди.Твърди се,че в първоинстанционното решение не се твърди подборът да е бил излишен.Неправилен бил изводът,че въпреки че продължава банковата дейност ,извършвана от служителите в закрития офис, от други офиси на работодателя ,това е без значение защото офисът бил закрит.Неправилно било прието от съда,че банковият офис има относителна самостоятелност в структурата на банката и след закриването му дейността няма да се осъществява.Според въззивника ,разпоредбата на чл.123 КТ била нарушена.  Претендират се разноски.

            След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:       

  По трудов договор от 24.10.2006г. с „А.Б.— К.Б.“ КЧТ ищцата Е.Т.Т. е заемала длъжността „управител на офис“ в гр. П., а съгласно анекс № 4 наименованието на длъжността е изменено на „ръководител офис, банка“.

При действието на трудовия договор търговското предприятие на „А.Б.- К.Б.“ КЧТ е прехвърлено на ответника - „Ю.Б.“ АД с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г.

С решение на Управителния съвет на ответната банка от 22.02.2016г. е приета нова организационна структура на банката, съдържаща ново звено „А.Б.- К.Б.“, в която структура се включват всички служители на прехвърленото предприятие на „А.Б.К.Б.“ КЧТ.

Сключено е допълнително споразумение № 541/07.03.2016г. между ищцата и ответника, съгласно което мястото на работа на ищцата е „Ю.Б.“ АД, „А.Б.- К.Б.“, „506 - офис П.“.

С решение на Управителния съвет на ответната банка от 28.03.2016г. във връзка с оптимизацията на клоновата мрежа на банката е преустановена дейността на 49 офиса на банката, сред които и този, в който ищцата е работила - „П.2“ или „506 - офис П.“.

Трудовият договор е прекратен с предизвестие № 1942/10.05.2016г. и заповед № 1999/14.05.2016г. на ответника, връчени на ищцата на 14.05.2016г. Посочено е основание по чл.328, т.2 КТ - закриване на част от предприятието, допълнено в заповедта за прекратяване с позоваване на решение на УС на банката с протокол № 8/28.03.2016г. за закриване на част от предприятието.

Налице е злоупотреба с права при прилагане на чл.123 КТ.Фактическите констатации и правни изводи в тази връзка са законосъобразни и съдът  препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

В жалбата се твърди,че съдът,в мотивите си, констатирал реално закриване на част от предприятието,че подбор не е необходим и следвало само на това основание да приеме законосъобразност на уволнението. Ответникът по жалбата счита тези мотиви за неправилни.Съдът,обаче,не е констатирал,че подбор не е необходим.Подбор ,извършен съобразно чл.329 КТ е бил необходим,но не е извършен.

Закриване на част от предприятието е налице, когато окончателно се преустановява дейността на едно негово обособено звено, така че отпада необходимостта от ангажиране на работна сила за осъществяване на тази дейност. При това преустановяването на дейността трябва да е окончателно и това трябва да се преценява не с оглед на обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие, като в бъдеше тази дейност въобще не трябва се извършва било от самото предприятие или от друга обособена негова структура, различна от закритата.

          Следователно, за да бъде законосъобразно уволнението при закриване на част от предприятието, се изисква закриване на негово обособено звено, заето с конкретна дейност, осъществяването на която окончателно се преустановява за в бъдеще. В настоящото производство не се установяват посочените предпоставки за законност на уволнението  - нито закритият офис П.-2 представлява обособено звено в структурата на „Ю.Б." АД, нито е налице окончателно преустановяване на извършваната на него банкова дейност, като същата е продължила да се осъществява чрез друг финансов център на банката, действащ на територията на гр.П..

След придобиване на търговското предприятие на „А.Б.- К.Б.", в гр. П.са съществували освен офис П.-2 и един финансов център, част от структурата на „Ю.Б.“ АД. С решение на УС на банката е закрит офис П.-2. който е част от звеното „Алфа Клон“ и където Т. е заемала длъжността „Ръководител офис, банка“. Поради закриване на посочения офис е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата. В гр. П.е продължил да осъществява дейност финансов център „П.- ФЦ 147” с увеличена щатна численост — от 7 щатни бройки преди закриване на офис П.- 2 на 8 щатни бройки след закриването му, от които 1 щатна бройка Управител.

 За да бъде банковият офис самостоятелно обособено звено от предприятието, то следва да е самостоятелна част от организационно-управленската структура на банката, т. е. да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Освен тази основна характеристика, следва да е налице и някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалният (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическият (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалният (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието) - в този смисъл Решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г., ВКС, IV г. о.

         От длъжностната характеристика за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „Ръководител офис, банка“ е видно, че длъжността е пряко подчинена на Управителя на Регионален офис, банковият офис е структурно звено на банката, което е под ръководството на съответните Регионални мениджъри и на Управление клонова мрежа. От събраните доказателства не се установява закритият банков офис да е бил обособен като самостоятелна организационно-управленска единица в структурата на банката, нито това обособяване да е съчетано с някой от останалите критерии за наличието на тази обособеност, а именно: териториалния, финансово- икономическия или функционалния. Не се установява да е имал териториална и финансова самостоятелност. Макар дейността му да е извършвана основно на територията на гр. П., същият е част от мрежата от финансови центрове на банката и е част от регионален офис -Благоевград..

Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация в случаите, когато макар и звеното да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. Поради това в случаите, когато се закриват един офис или повече  към определена банка, като заедно с това всички дейности, осъществявани от закритите офиси, преминават към останалите, не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ /в този смисъл Решение № 653/25.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 526/30.06.2010 г. по гр. д. № 1643/2009 г., III г, о., Решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г., ВКС, IV г. о./.

Работодателят „Ю.Б.“ АД е продължил да осъществява банкова дейност чрез  финансов център /офис/ на банката на територията на гр. П., поради което настоящият състав приема, че не е налице и втората предпоставка за упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, а именно: осъществяването на дейността да бъде преустановено занапред. Както бе посочено по - горе, след 02.06.2016 г. в рамките на клоновата мрежа на банката в гр. П.е продължил да осъществява дейност финансов център „П.- ФЦ 147“, като щатът му е увеличен.

              Не е налице реално закриване на част от предприятието, а е извършено  вътрешноорганизационно преустройство и реорганизация на дейността на банката на територията на гр. П.чрез закриване на един офис и поемане на дейността му от останалия финансов център.

               Реорганизацията на дейността на работодателя се отразява върху съществуващото щатно разписание, като е налице съкращение на щата. За да прекрати трудовото правоотношение на служителите в закрития офис, работодателят е бил длъжен да извърши подбор по реда и критериите на чл. 329 КТ. Той е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието в същото населено място съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции /в този смисъл Решение № 100/05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г., ВКС, ІІ ГО.

Действащият финансов център „П.— ФЦ 147” се ръководи от управител. При съпоставяне на длъжностните характеристики на длъжностите „Ръководител офис. банка" и „Управител на офис" се установяват абсолютно идентични трудовите задължения и функции на двете длъжности, които фактически се различават единствено по своето наименование. За преценката дали две длъжности са сходни не се изхожда от наименованието им, а от вменените трудови задължения и функции в предприятието. В настоящия случай задълженията, правомощията и изискванията за заемане на длъжностите „Ръководител офис, банка" и „Управител на офис" са еднакви, което е налагало извършването на подбор съгласно критериите на чл. 329 КТ между Т. и лицето, заемащо длъжността „Управител" в действащия финансов център „Велинград - ФЦ 212“.

Не са ангажирани доказателства за извършването на подбор от страна на „Ю.Б." АД между служителите, заемащи сходни длъжности.

Прекратяването на трудовото правоотношение на Т., е незаконосъобразно, поради което и предявеният срещу „Ю.Б." АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

           Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат.

               По делото е постъпила и въззивна жалба на ищеца в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.225 ал.1 КТ за сумата 280.81 лв.

На ищцата Е.Т.Т. на 08.07.2016 г. е заплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, представляваща брутното трудово възнаграждение, намалено с дължимите удръжки. За него е направено възражение за прихващане, уважено от съда. Получената от ищцата сума е в размер на 1402,49 лв., за което не се спори между страните. Сумата, с която следва да бъде намалено евентуално дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225 от КТ е едно пълно брутно възнаграждение, което е прието за безспорно по делото, че възлиза на 1683,30 лв.

В чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са определени обезщетенията по Кодекса на труда, върху които не се дължат осигурителни вноски - обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не е изключено и следователно се дължат осигурителни вноски в съотношението работодател - работник. Това са публични държавни вземания и работодателят е субект на задължението да ги внесе в бюджета,поради което на ищцата е преведена разликата от 1402.49 лв.Затова съдът правилно е приел,че компенсация следва да се извърши с брутната сума.Насрещната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

           По разноските –ищецът-въззиваема страна е сторил 1008 лв. разноски за адвокат,а ответникът-въззиваема страна е защитаван от юрисконсулт ,за чието представителство съдът присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.По компенсация Юробанк следва да заплати на Т. 908 лв.

         Воден от горното, СГС

 

       

                                              Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2017 г., постановено по гр. д. 43220/16 г., СРС ІІ-64 състав.

             ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на Е.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 908 лв.разноски по компенсация  пред въззивната инстанция

                         РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните и при наличие на обстоятелства по чл.280 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.