О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………/ …… 12.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна,
XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело №1031/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е след като с
Решение № 5656 от 11.05.2021г. по административно дело № 13158/2020
г. състав на Върховния административен съд е отменил Решение № 1337/21.09.2020
г., постановено от Административен съд – Варна по административно дело №
2812/2016г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Производството е започнало във връзка с постъпила жалба от „Вела - 96“ АД, ЕИК *********, с
представляващ Д.П.Й., срещу Заповед №
РД-16-7706-170/16.08.2016г. на Областен управител на област с административен център
– Варна, с която е одобрен проекта на Подробен устройствен
план - План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ ІV-330 „за смесено строителство“, кв.2; УПИ І-330
„за комплекс за здравеопазване- МБАЛ, етажен гараж и ТРП“; УПИ ІІ-330 „за
здравеопазване, научна дейност и ТРП“; УПИ ІІІ-330 „“за образование –
общежитие“; УПИ ІV-330 „за образование – общежитие и спортна база“, УПИ V-330
„“за детско заведение“; УПИ VІ-330 „за водно съоръжение“; УПИ VІІ-2609 „за
извор минерална вода“; УПИ VІІІ- „за ТРП“; УПИ ІХ – „за ТРП“; УПИ Х-2576 – „за
паркинг“, кв.9; УПИ І-330 „за смесено строителство“, кв. 10 и улична регулация
между осеви точки /ОТ/ 360, 366, 555 и от о.т. 3459 до о.т. 3473, м.р. 23, местност
„Сотира“, зона МБАЛ „Света Марина“, гр. Варна с обхват имоти с идентификатори 10135.2555.330,
10135.2555.2576 и 10135.2555.2609 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна“.
С Определение № 572 от 06.03.2017 г. по а.д. №
2812/2016г. предметният обхват на производството е конкретизиран като е
посочено, че заповедта на Областния управител се оспорва само в частта досежно УПИ IV-330 „за образование -
общежитие и спортна база“, зона без застрояване – коридор хеликоптер предвидена
в имот с ид. 10135.2555.330 и улица в о.т. 3468-3472. Предвид това процесната заповед е влязла в сила в
останалата част и не е била предмет на производството по административно дело №
2812/2016 г., както и на настоящото такова.
В жалбата, с която е сезиран съдът, и в хода на
производството оспорващото дружество-жалбоподател атакува заповедта на Областен
управител на област с административен център – Варна в конкретните части с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Едно от
основните възражения е, че с процесния ПУП-ПРЗ не е отреден урегулиран поземлен
имот за собствения на дружеството имот съгласно представения пред съда титул за
собственост – Нотариален акт № 93, том LVII, дело № 13549, вх. Рег. 17890/ 19.07.2005
г. /л. 6 от адм. дело № 2812/2016 г. /.
Като ответници в производството, освен областния
управител на област Варна, са конституирани МБАЛ „Света Марина“ АД,
представлявана в производството от юриск. П. Р., и Медицински Университет –
Варна, представляван от адв. Д. И..
След връщане на делото от ВАС и образуване на
настоящото съдебно производство на 15.11.2021 г. по делото е проведено открито
съдебно заседание. Съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и го е
обявил за решаване. В срока за произнасяне съдията-докладчик констатира, че
определението е постановено при пропускане на следните обстоятелства, свързани
с допустимостта на жалбата:
Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република
България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. От
анализа на разпоредбата следва, че при определяне допустимостта на жалбата
задача на съда е да прецени дали жалбоподателят разполага с признато от закона
субективно право на жалба срещу конкретния акт.
Законът за устройство на територията, предвид
спецификата на урежданата с него материя определя за всяко отделно производство
различен кръг от заинтересувани страни в съответните административни
производства. Кои лица имат качеството на заинтересувани в производствата по одобряване
на подробните устройствени планове и на техните изменения законодателят е
посочил в чл.131, ал.1 от ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени
вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата
разпоредба нормата е доразвита като изчерпателно е посочено кои недвижими имоти
са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план.
Такива, според актуалната редакция към датата на издаване на процесната заповед
(ДВ, бр. 101 от 2015 г.) са: 1. имотите
- предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано
застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в
защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени,
охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със
специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот.
От анализа на цитирана разпоредба следва, че
заинтересувани са лицата, които са собственици на недвижими имоти, но само на такива
имоти, които вече са нанесени в кадастралната основа, въз основа на която се
изработва съответния устройствен план. Едва тогава може да се прецени дали са
налице предпоставките за допустимост на жалбата по смисъла на чл.131, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ. Тези съждения на съда намират опора и в разпоредбата на чл.115,
ал.2 от ЗУТ, според която данните за местоположението, границите, размерите,
трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и
сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има
самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на
административно-териториалните и териториалните единици и границите на
територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за
собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта
и имотния регистър.
Страните в производството не спорят, а и от
доказателствата по делото е видно, че имотът с площ от 2200 кв.м., съставляващо ПИ 2515= 3417, находящ се в местност
Сотира, който оспорващото дружество е придобило въз основа на приложения към
жалбата титул за собственост, макар и да е попълнен в кадастралния план на
местността със Заповед № РП-175/30.06.2006 г. на кмета на Район „Приморски“ /л.
7 от адм. дело № 2812/2016 г./, не е нанесен в Кадастралната карта на район
„Приморски“, гр. Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 -92/ 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София
с конкретни граници и площ, а в имотния регистър към картата оспорващото
дружество не е вписано като собственик. Това се установява от заключенията и на
трите вещи лице, които са работили по изготвяне на три различни
съдебно-технически експертизи по адм.д. № 2812/ 2016 г. на АС- Варна. Последната
заповед не е оспорена от „Вела“ АД, преобразувано по-късно във „Вела - 96“ АД, и е влязла в законна сила. Именно цитираната
заповед на Изпълнителния директор на АТКК – София е използвана като основа за
изработване на плана.
Същевременно, със Заповед № 18-1945/11.03.2016 г. на
Началник СГКК – Варна е отказано
изменението на КККР на гр. Варна относно нанасяне на придобития от дружеството
имот. Заповедта не е оспорена и също е влязла в законна сила.
В подкрепа на горните правни изводи на съда е и разпоредбата
на чл.134а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която при установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като
основа за изработване на подробен устройствен план, заинтересуваните лица
могат да правят искания за изменението му при условията и по реда на чл. 135
след влизане в сила на заповедите по чл. 54, ал. 4 и 5 от Закона за кадастъра и
имотния регистър или след изменението на кадастралната карта, извършено на
основание влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра
и имотния регистър. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че едва след
осъществяване на сложен фактически състав, приключващ с нанасяне на имота в
кадастралната карта и вписване на собствениците му в имотния регистър към нея,
за тях възниква право да искат изменение на действащите устройствени планове,
респективно – да подават жалби срещу актовете по изменение на ПУП или отказите
за издаване на такива.
Едва в хода на производството по адм. дело № 2812/2016
г. от страна на оспорващото дружество са предприети действия за образуване на
съдебно производство пред Окръжен съд – Варна с правно основание чл.54 от ЗКИР
вр. чл.124 от ГПК. Същото е приключило в полза на „Вела - 96“ АД с
постановяване на Решение № 582/30.03.2018 г. по гр.д. № 1058/ 2018 г. по описа
на ВОС, влязло в законна сила. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
преценката на съда досежно допустимостта на жалбата с оглед на това, че
съдебните решения нямат ретроактивно действие, а винаги действат само занапред.
Още повече, че постановяването на съдебно решение е само част от посочения в
разпоредбата на чл.134а, ал.1 от ЗУТ сложен фактически състав, но
производството не приключва с него.
Относно горните изводи на съда досежно недопустимостта
на жалбата е налична практика на ВАС в същия смисъл – Решение № 9303/
02.09.2015 г. по адм. дело № 14779/ 2014г., ІІ отд. на ВАС.
За съда е очевидно, че с оспорване на заповедта на
областния управител оспорващото дружество целѝ постигането на няколко резултата:
1/ да бъде признато правото му на собственост върху част от територията,
попадаща в обхвата на разработката на процесния ПУП-ПРЗ; 2/ имотът да бъде
нанесен в КККР с конкретни технически параметри – граници, разположение, площ и
3/ имотът да бъде урегулиран с оспорения ПУП-ПРЗ. Това обаче са три отделни
производства – административни и съдебни, за които в позитивното право е предвидена различна правна регламентация.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорващото
дружество „Вела - 96“ АД не е от кръга
на заинтересованите лица по чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, активно легитимирани да
обжалват заповедта на областния управител на област с административен център
гр. Варна, поради това и наведените в жалбата възражения не следва да се
обсъждат по същество. Наличието на правен интерес от обжалване е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Липсата на такъв налага извод за недопустимост на търсената
съдебна защита. Следователно определението, с което поради грешка е даден ход
на делото по същество, следва да се отмени, жалбата като недопустима следва да
се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.
От процесуалните представители на ответника и
заинтересуваните страни е заявена претенция за присъждане на сторените в
съдебното производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение и
адвокатски хонорар. На основание чл. 143, ал.3 от АПК претенциите им се явяват
основателни. Предвид това с настоящото решение следва съдът да осъди „Вела -
96“ АД, ЕИК *********, представлявано от Д.П.Й., да заплати на Областния
управител на област с административен център Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв., съобразно чл.143 ал.3 АПК вр.чл.37 ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; на МБАЛ „Света Марина“ АД разноски в
размер на 900 /деветстотин/ лв. съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на Медицински Университет – Варна на
осн.чл.143 ал.4 АПК разноски в размер на 6255 /шест
хиляди двеста петдесет и пет/ лева съобразно представения списък на разноските,
както следва: в размер от 2655 лв., извършени при първоначалното разглеждане на
делото - адм.д.№ 2812/2016г., разноски в размер от 2400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение пред ВАС на РБ и разноски в размер от 1200лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съобразно
представените доказателства за извършването им.
Воден от горното и на осн. чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 15.11.2021г.
за даване ход по същество на адм.д. № 1031/2021г. по описа на Административен
съд–Варна, ХХХІV състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Вела - 96“ АД, ЕИК
********* жалба с представляващ Д.П.Й.,
срещу Заповед № РД-16-7706-170/16.08.2016 г. на Областен управител на област с
административен център – Варна в частта досежно УПИ IV-330 „за образование -
общежитие и спортна база“, зона без застрояване – коридор хеликоптер предвидена
в имот с ид.№ 10135.2555.330 и улица в о.т. 3468-3472.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д № 1031/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, ХХХІV състав.
ОСЪЖДА Вела - 96“ АД, ЕИК
*********, с представляващ Д.П.Й.,
да заплати на Областна управа – Варна сума в размер на 100.00лв. / сто лева/.
ОСЪЖДА Вела - 96“ АД, ЕИК *********, с представляващ Д.П.Й., да заплати на МБАЛ
„Света Марина“ АД сума в размер на 900 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА Вела - 96“ АД, ЕИК *********, с представляващ Д.П.Й., да заплати на
Медицински Университет – Варна БУЛСТАТ ********* сума в размер на 6255 /шест
хиляди двеста петдесет и пет/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в седемдневен срок от връчването на съобщенията до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: