Р
Е Ш Е Н И Е
№32
гр.Силистра, 12.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, с
участието на прокурор……..…,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №211 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Е.В.В.,подадена
чрез упълномощен представител адв.М.Д. ***, против Заповед №РД-11-027/16.09.2020г на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“/ОДЗ/ гр.Силистра, с която е
прекратено служебното му правоотношение от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ -Силистра
при Главна дирекция /ГД/ “Аграрно развитие“,с придобит ранг IV старши, на основание чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, поради „[…] здравни противопоказания въз основа на заключение на
ТЕЛК от 02.09.2020г. да продължи да изпълнява длъжността си.“ Изрично е посочено, че в ОДЗ-Силистра няма друга
подходяща за здравното състояние на служителя длъжност, по аргумент от чл.103
ал.1 т.3 пр.“последно“ от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
С жалбата се твърди, че ответният
орган по назначаването не е изпълнил свое безспорно задължение по чл.122 ЗДСл,
за възстановяване на служителя на длъжността, от която отново е уволнен, след
отмяна, считано от 09.07.2020г. на предходно незаконосъобразно прекратяване на
процесното служебно правоотношение между страните. Подал е писмена молба за
това на 17.07.2020г.,т.е. в срока от чл.122 ал.1 ЗДСл, но не само, че не е бил
допуснат да изпълнява длъжността, но и два месеца по-късно е получил
едновременно две заповеди, с поредни номера - за възстановяване на работа и за
прекратяване на СлПО на основание чл.103 ал.1 т.3
ЗДСл - предмет на настоящия съдебен контрол. Последното априори
означавало, че в нарушение на чл.35 АПК, органът не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая и дори се е позовал на акт на
медицинската експертиза (непосочено на
коя ТЕЛК, при кое лечебно заведение и т.н.) в заповедта, който обективно не е бил влязъл в сила,
като постановен на 02.09.2020г., без данни кога е съобщен на страните, вкл. на
Медицинската комисия при ТП НОИ гр.Силистра. Всичко това опорочавало съществено
обжалвания акт. Акцент в оспорването е поставен върху довод за неправилно
приложение на материалния закон, защото, от една страна се твърди,че в ОДЗ-Силистра
имало определени длъжности за заемане от лица с намалена трудоспособност,
обратно на записаното в атакуваната заповед и, от друга - се счита,че
медицинските основания за определяне на по-ниска степен на работоспособност на
оспорващия (здравния му статус), не са пречка да изпълнява задълженията си на
конкретната длъжност по длъжностна характеристика. Ето защо, се поддържа довод
и за немотивираност на оспорената заповед,в контекста на чл.108 ЗДСл,последният
изискващ правното основание,но щом органът е решил да изпише фактите,които го
попълват, е следвало да посочи най-малкото конкретното решение на коя ТЕЛК, с
какъв процент трайно намалена работоспособност и при какви противопоказания за
полагане на труд, визирани от органа на медицинската експертиза. Щом не е направил
това, бил постановил немотивиран акт, което сочи на довод и за неспазена форма,
в контекста на чл.59 ал.2 т.4 АПК.При отсъствие на предпоставките в закона за
уволнението на жалбоподателя, се поддържа,че оспорената заповед е несъответна и
на нормативната цел (арг.чл.146 т.5 АПК).Поради всичко това се настоява да бъде отменен
оспореният акт, като се претендира присъждане и на съдебни разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК (л.582).
Ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие” гр.Силистра,
чрез представител по пълномощие - директор на Дирекция “АПФСДЧР“ М.Ч., служител
с юридическа правоспособност, в писмен отговор на жалбата (л.371 -л.372) и в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на оспорва-нето. Поддържа
довод, че длъжността, заемана от жалбоподателя преди предходно прекратяване на
служебното му правоотношение, е премахната с утвърдено длъжностно разписание, което
наложило с писмо изх.№ЧР-01-1/13.08.2020г. до МЗХГ да поиска изменение на
същото с включване на щат за процесната длъжност
„главен инспектор“ в ГД“АР“ при ОДЗ-Силистра.Освен това, в деня на подаденото
заявление от оспорващия за допускането му до изпълнение на служебните
задължения, по силата на съдебното решение (17.07.2020г.), органът
по назначаването му бил предложил (изх.№РД-12-02-524-6-1/17.07.20г) назначаване на длъжността „инспектор“, която била
сходна, респ. съпоставима със заеманата от него преди предходното уволнение.
Всичко това сочело на добросъвестно изпълнение на задълженията на ответния
орган, съгласно чл.122 ЗДСЛ,обратно на доводите от жалбата.Акцент поставя обаче,
върху твърдение, че жалбоподателят,
представяйки ЕР №1765/25.07.19г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“АД, при заявяване
на желанието си да бъде възстановен на заеманата длъжност преди предходно
незаконно уволнение (със Заповед
№РД-11-006/31.01.18г.) е релевирал нови правнозначими
обстоятелства в процесното служебно правоотношение между страните,касаещи общия
му здравен статус, които били провокирали въпроси у ответника за обективните
възможности да изпълнява длъжността, на която е възстановен със съдебния акт.Ето
защо,воден от хуманни съображения („[…]за защита
здравето на лицето,предвид постановената водеща диагноза […]“,според писмения отговор), е поискал становище от ТЕЛК-Силистра с изх.№
РД-12-2-524-12/23.07.2020г. (л.511-л.513) - дали
лицето ще може да изпълнява служебните си задължения, при установените дефицити
и увреждания с ЕР №1765/25.07.2019г., в т.15 от което са посочени като
противопоказни условия на труд -„ тежък физически труд, лоши климатични условия
и работа в йонизираща среда“. Счита,
че полученият отговор, представляващ експертно решение (с каквото само може да се произнесе ТЕЛК, съгласно
Правилника за устройството и организацията на работата на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
- обн.ДВ,бр.34/10г., посл.изм.ДВ,бр.84/19г.) е достатъчно убедително основание, в контекста на
приложения чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, за законосъобразно прекратяване на процесното СлПО.Счита,че останалите оплаквания в жалбата са
несъстоятелни,тъй като чл.108 ЗДСл не изисква някакво специално мотивиране на
уволнителната заповед, достатъчно е посочването на правното основанието за
нейното издаване, което е спазено. Поради всичко това моли за от-хвърляне на
оспорването и прекратяване на производството (непосочено на кое нормативно основание).
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.121 и чл.124 от Закона за държавния служител. Съдът, като обсъди изложените в жалбата до-води,
становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното: Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от актив-но легитимирано лице - адресат на
оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149 ал.2 АПК,
приложим от препращането на чл.124 ЗДСл. Оспорването е насочено срещу подлежащ
на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.121 ал.1,във връзка с
чл.124 ЗДСл. Разгледана по същество е
основателна.
Предмет на
съдебния контрол е Заповед
№РД-11-027/16.09.2020г., издадена от Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Силистра, с която е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ-Силистра при ГД“Аграрно
развитие“,с ранг IV старши, на основание чл.103
ал.1 т.3 ЗДСл. Изрично е посочено, че в ОДЗ-Силистра няма друга подходяща за
здравното състояние на служителя длъжност, съгласно изискването на чл.103 ал.1
т.3 пр.“последно“ от Закона за държавния служител,без да посочи акта на медицинския
орган, който е определил „подходящите за здравето“ му длъжности. Нещо повече,
от преписката се установява,че такова „определяне“ няма,а преценката е извършена
от органа по назначаването, в нарушение на чл.3 ал.1-ал.3 и чл.1 от Наредба за трудоустрояване /обн.ДВ,бр.7/87г.,посл.изм.ДВ,бр.78/05г./
Това е достатъчно основание за отмяна на оспорената уволнителна заповед,защото
изискването на чл.103 ал.1 т.3 пр.“посл.“ЗДСл е
императивно и не може да бъде заобиколено,още
повече,че ответният орган не твърди,че е предложил на оспорващия длъжността
„инспектор“ в контекста на чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, а като реципрочно съответна/
сходна на длъжността,на която е възстановен (главен инспектор),но неналична в Длъжностното разписание на
ОДЗ-Силистра, чието заемане бил отказал. Длъжност, подходяща за здравното му
състояние, не е определяна и съответно предлагана на уволнения държавен
служител, защото такава (според
директора на ОДЗ,а не според медицинските органи) нямало в ответната администрация. Така констатирания
порок, свързан с нарушение на императивното изискване на чл.103 ал.1 т.3 пр. “посл.“ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед /Вж.Решение №8440/05.06.19г.,адм.д.№5079/18г. наVО,ВАС/, но действайки съгласно чл.168 ал.1 АПК, съдът
дължи произнасяне по всички релевирани,както и по
непосочените основания в жалбата, с оглед регулацията от чл.146 АПК.
Оспорената
уволнителна заповед е издадена и връчена на жалбоподателя на 16.09.2020г. (л.7), едновременно
със Заповед №РД-11-026/16.09.2020г.
(л.17) за назначаването
му на длъжността „главен инспектор“ по реда на чл.122 ал.1 ЗДСл. Вид- но от
служебното досие на оспорващия е, че процесното по делото правоотношение е
уредено като служебно със Заповед №20/09.05.2001г. на изп.директор
на Контролно-техническа инспекция при МЗГХ (л.356) за длъжността
„началник сектор“. Впоследствие е атестиран (л-138-л.140 и др.), повишаван в ранг (л.168) и т.н., съгласно
регламентацията на този вид правоотношения със ЗДСл.Със Заповед №РД-11
-С-44/01.06.2015г. (л.134) на изп.директор на КТИ е
преназначен на длъжността „главен инспектор“, с ранг V старши, а със Заповед №РД-11-002/12.01.16г. на директора
на ОДЗ-Силистра (л.114) е преназначен на същата длъжност от КТИ в
ОДЗ-Силистра, Главна дирекция „Аграрна политика“ при същото министерство,
поради извършени структурни промени в системата му.Атестиран е с високи оценки,
повишаван е в ранг (л.89).
С ЕР №17/03.01.2018г. на ТЕЛК-Силистра е освидетелстван
с водеща диагноза „световъртеж от централен произход“,като му е определена
намалена работоспособност в обем от 58%
спрямо здравия човек и са посочени противопоказания за труд- тежък физически
труд, лоши климатични условия и работа в йонизираща среда. За 2018г. му е
дадена оценка за изпълнението на длъжността (атестация) -„неприемливо
изпълнение“ (л.68),а по жалба на ответния орган решението на ТЕЛК
гр.Силистра е било отменено и върнато за ново освидетелстване по трудова препоръка
от НЕЛК гр.София. С приключването на Формуляра (Приложение №2 към чл. 19 ал.1 т.1) за оценка изпълнението на длъжността на л.66-л.68, на
31.01.2018г., директорът на ОДЗ-Силистра е прекратил СлПО
с оспорващия на основание чл.107 ал.2 ЗДСл.
Уволнителната заповед е била обжалвана пред АС
гр.Силистра и с Решение №53/25.04.18г.,постановено по адм.д.№27/18г.,оставено в
сила с Решение №14227/ 24.10.19г. по адм.д.№7768/18г. на ВАС, Пето отделение, е
отменена (л.552-гръб-л. 556). Със Заповед
№РД-11-038/05.11.2019г. жалбоподателят е възстановен на зае- маната длъжност по
реда на чл.122 ЗДСл (л.60) и със Заповед №РД-11-039/ 05.11. 2019г. (л.59) е уволнен,
поради съкращаване на длъжността, на основание чл.106 ал.1 т.2 ЗДСл, въпреки
стабилизираната и непротиворечива практика на ВАС към процесния момент,че
липсата на реално възстановяване на длъжността при без-спорния правопораждащ факт от чл.122 ал.1 пр.2 ЗДСЛ, е основание за
отмяна на последвалото, на същата дата, ново прекратяване на СлПО.
Последното, осъществено посредством Заповед
№РД-11-039/05.11.19г. на ответния орган, е обжалвано пред АС гр.Силистра и с
Решение №5/05.02.2020г., постановено по адм.дело №301/2019г., е отменено. Отменителният съдебен акт е оставен в сила с Решение
№9250/09.07.2020г. по адм.д.№4668/20г. на състав на Пето отделение на ВАС (л.556-гръб-л.560).
На 17.07.2020г.,т.е. в срока от чл.122
ал.1 ЗДСл,жалбоподателят е подал молба вх.№РД-12-02-524-6 (л.58) за
възстановяване на длъжността „главен инспектор“ и допускане до изпълнение на
служебните му задължения. На същата дата му е отправено писмено предложение от
ответния орган да бъде назначен не на възстановената, а на сходна длъжност
„инспектор“,в изпълнение на съдебните решения (л.57). Предложението
му е връчено, но очевидно не е било прието (Вж. заявление вх.№ РД-12-02-524-8/21.07.20г. на л.55), защото предлаганата длъжност на възстановения от
съда държавен служител, е две нива по-ниска, съгласно Длъжностно разписание от
15.09.2020г. (л.39-л.40), включващо в състава на ГД“Аграрно развитие“, по т.4,
5 и 6 длъжностите „инспектор“, „старши инспектор“ и „главен инспектор“,които са
и с различно експертно и длъжностно ниво, съгласно представените Длъжностни характеристики
на л.466-л.468/л.49-л.51.Обяснение в горния смисъл жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, дава в хода по съществото на делото (Вж.съд. зас. от 24.02.21г.). С ново заявление от 20.07.2020г. (л.56) е поискал
допускане до изпълнение на задълженията му на длъжността „главен инспектор“,на която именно е възстановен от съда. Вместо това получил
устно предложение за уреждане на отношенията по реда на чл.107а ЗДСл, което,
видно от заявлението на л.54 от дело-то,категорично не е приел. Упорито е
продължил с писмени заявления да настоява за възстановяването му на длъжността,
от която незаконно е бил уволнен, но не е бил допуснат да изпълнява
задълженията си по нея (л.52-л.53). Докато, на 16.09. 2020г., едновременно са му били
връчени Заповед №РД-11-026 за назначаването му на длъжността „главен инспектор“
в ОДЗ-Силистра при ГД“Аграрно развитие“, с ранг IV старши и Заповед №РД-11-27 (процесната
по делото) за прекратяване на СлПО от същата длъжност.
Със заявление
изх.№РД-12-02-524-12/23.07.20г. на ответния орган по назначаване, отправено до
ТЕЛК гр.Силистра, е поискано тълкуване на предходното ЕР № 1765/25.07.2019г. на
същата ТЕЛК, в контекста за наличието или липсата на достатъчно годности у освидетелстваното лице да изпълнява задълженията
на „главен инспектор“ с изложени обстоятелства около натоварването при
изпълнението на длъжността и вида и характера на заболяванията му, послужили за
определяне на процент на трайно намалена работоспособност. Акцент е поставен
върху въпросите - може ли да управлява МПС, както и да извършва пълноценна
идентификация на земеделска и горска техника; прегледи за техническото ѝ
състояние и др.под.,имайки предвид височината на някои от този вид машини (непосочена). В
отговор, състав на ТЕЛК-Силистра е издал Експертно решение №3222/02.09.2020г. (л.45), с което и във
връзка само с управлението на МПС, е изразил становище, че освидетелстваното
лице не може да изпълнява длъжност изискваща управление на МПС, каквато процесната по делото не е, видно от Длъжностната
характеристика, приложена на л.49-л.50/л.516-л.519. От същата се установява, че нито в т.5“Преки задължения“,
е включено такова задължение (за управление
на автомобил), нито в т.6 и т.7,отнасящи се до
възлагане,планиране и отчитане на работата и до отговорностите, свързани с
нейната организация и управление на персонала и ресурсите. В т.10 „Изисквания
за заемане на длъжността“, подт.10.6 е посочено - „да
притежава свидетелство за правоуправление на МПС с минимална категория „В“,
каквото не се спори по делото, че жалбоподателят притежава (л.365 и л.368). От
приложените Длъжностно разписание и Поименно разписание на длъжностите (л.478-л.481), както
и длъжностните характеристики за експертните и ръководни длъжности в
ОДЗ-Силистра се установява,че няма възложено такова служебно задължение „да
управляват лек автомобил или друго МПС“,с изключение вероятно на длъжностите на
техническо изпълнение - шофьор, домакин и т.н.,за каквито няма данни в обсъжданите
разписания.
Въпреки горните установявания,ответният орган е издал процесната уволнителна заповед, позовавайки се именно на ЕР
№3222/02.09.2020г., според което „лицето не може да изпълнява длъжност
изискваща управление на МПС“.Приел е горното заключение на ТЕЛК като такова,
попълващо изискването от чл.103 ал.1 т.3, втора хипотеза, ЗДСл -„налице са здравни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК от 02.09.2020г. да продължи да изпълнява
длъжността си“. При обсъдената по-горе липса на идентичност между преките
задължения на „главен инспектор“, невключващи управление на МПС по длъжностна
характеристика и, заключението на ТЕЛК, че не може да изпълнява служба
изискваща за управлява МПС, се установява липса на посоченото основание за
прекратяване на процесното СлПО с жалбоподателя.
Независимо от горните изводи,оспорващият представя Експертно
решение на НЕЛК, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, №1143 от
16.11.2020г., с което, по негова жалба е отменено решението на ТЕЛК гр.Силистра
от 02.09.20г., легнало в основата на оспорената заповед, и преписката е върната
за ново освидетелстване на Е.В. (л.590-л.591).Няма данни решението на НЕЛК да е обжалвано от кръга
заинтересовани лица от чл.112 ал.1 от Закона за здравето и, следователно, по
силата на базовите принципи в административното правосъдие, отмяната на
административния акт, който е такъв и на медицинската експертиза,издаден от
ТЕЛК-Силистра, има действие по отношение на всички,вкл. ответния административен
орган (чл.177 ал.1 АПК) и е с ретроактивно
действие,т.е. заличава от издаването на отменения акт предизвиканите с него
правни последици.Следователно, оспорената уволнителна заповед е останала без
фактическа основа и несъмнено подлежи на отмяна. Без значение е как ще се
произнесат медицинските органи при новото освидетелстване,защото същото би могло
да породи правни последици занапред и, в контекста на чл.142 ал.2 АПК, не е в
състояние да оздрави процесната по делото заповед за
прекратяване на СлПО с жалбоподателя.
При
тези фактически установявания, настоящият състав намира от правна страна
следното: Оспорената заповед е издадена от материално, териториално и по степен
компетентен орган - директор на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, съгласно
чл.3 ал.3 т.8 от Устройствения правилник на
областните дирекции „Земеделие“ /обн.ДВ,бр.7/10г.,посл.изм.ДВ,бр.97/20г./ Същата е постановена в предписаната от закона писмена форма,
съобразно изискванията на чл.108 ал.1 ЗДСл, който дерогира
приложението на общия АПК, в частта му за формата, уредена в чл.59, поради
което възражението в горния смисъл следва да бъде отклонено като неоснователно.Обжалваната
заповед съдържа основанието за прекратяване на СлПО,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба,което изчерпва изискванията
на специалната разпоредба на чл.108 ал.1 ЗДСл.
Въпреки
това, оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в относимия сегмент - относно наличието или липсата на
здравни противопоказания за жалбоподателя да изпълнява длъжността,на която е
възстановен от съда, които да са иманентна част от заключение на трудово-експертна
лекарска комисия. Напротив, установява се, че такива изобщо липсват в контекста
на приложената разпоредба на чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл.Съгласно същата, прекратяване
на СлПО е допустимо, когато държавният служител е в
невъзможност да изпълнява възложената му работа при две хипотези: 1.Страда от
болест,която е довела до трайна неработоспособност или 2.Налице са
здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК да продължи да
изпълнява длъжността си. Общото условие, въведено и за двете хипотези е, че не
се допуска прекратяване на СлПО, ако има друга
подходя-ща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата
администрация и той е съгласен да я заеме.С оглед нормативната уредба и
съдебната практика, подходяща длъжност е тази, която съответства на здравното
състояние и квалификацията на служителя и, е определена от здравен орган.
Въпросът дали здравният статус на служителя позволява да изпълнява длъжността
си, е предоставен в компетентността на ТЕЛК,респ. НЕЛК, какъвто отговор
последните не са дали. Следователно, не е осъществен фактическият състав и в
двете хипотези, на чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл. /Вж.Решение №12237/12.09.19г.,адм.д.№373/
18г. на ВАС, VО/
Но дори и да се приеме отмененото ЕР на
ТЕЛК-Силистра от 02.09.2020г. за годно основание да предизвика процесния по
делото резултат,то същото,като отменено от НЕЛК гр.София, вече не съществува в
правния мир и не може да бъде основание за уволнението на жалбоподателя.
Отделно от това, изцяло е игнорирано задължителното условие от чл.103 ал.1 т.3
пр.“последно“ ЗДСл - наличието на друга, подходяща за здравното състояние на
държавния служител длъжност в същата администрация, която „подходяща длъжност“
може да бъде определена единствено и само от медицински орган,както беше
обсъдено по-горе,за каквито действия няма никакви данни по делото.Следователно,
не може да се приеме за проявено основанието на чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл с механичното
позоваване на невлязло в сила ЕР № 3222/02.09.2020г. на ТЕЛК-Силистра,което не
съдържа и предписание от категорията на нормативно изискуемото:„здравни
противопоказания да изпълнява възложената му работа въз основа на заключение на
ТЕЛК".Нещо повече, последното е от- менено с влязло в сила ЕР на НЕЛК,
което го ирелевира изцяло за настоящия процес.А щом
обжалваната заповед е издадена без фактическо,а съответно и материалноправно
основание,то същата е в неразрешимо противоречие и с нормативната цел - да
бъдат отстранявани от държавна служба само лица,за които са налице изчерпателно
посочените в ЗДСл основания, а не безпричинно.
Основателно
е възражението,че жалбоподателят изобщо не е бил възстановен на длъжността, от
която незаконно е бил уволнен преди това, съгласно влязло в си-ла решение на
съд, защото едновременното връчване на заповедите от 16.09.2020г.- за възстановяване на длъжността „главен
инспектор“ и за прекратяване на СлПО от същата
длъжност, са еднакво незаконосъобразни и, следователно не могат да предизвикат
целените правни последици. С първата формално е разпоредено
назначаването на държавния служител на конкретната длъжност, но същият нито е
допуснат до работното място за да осъществява служебните си функции, нито
реално е започнал да изпълнява длъжността, когато само може да се приеме
наличие на действително възстановяване на същата.Незаконосъобразна е и
уволнителната заповед (освен на
посочените по-горе основания) и заради това,
че фактически държавният служител не е изпълнявал длъжността,от която е уволнен,т.е.
липсва предмет на административния акт.
В
обобщение, предмет на оспорване е трета по ред заповед за уволнение на
жалбоподателя, издадена от директора на ОДЗ-Силистра. В тежест на последния е
да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.122 ал.1 ЗДСл (арг.чл.170 ал.1 АПК).Липсата на каквито и да е доказателства за реалното
възстановяване на служителя на предишната длъжност,лишава съда от възможността
да направи проверка за наличието на посоченото в процесната
заповед правно основание по чл.108 ал.1 ЗДСл, независимо от изложените по-горе
съображения. В този ракурс поставен централният конфликтен моментът в процеса
сочи на основателност на възражението на жалбоподателя, че правомощията на
органа по назначаването са упражнени превратно,с цел да бъдат заобиколени правните последици от предходната отмяна, със
съдебно решение, на незаконосъобразната уволнителна заповед №РД-11-039/
05.11.2019г. на същия орган и с цел да не бъде възстановен служителят на предишната
длъжност.Полезно в този смисъл е Решение №11977/08.11.16г.,адм.д.№8679/ 16г. на
ВАС, 5-членен състав.
Заповедта,
макар и постановена от компетентен орган,е материално незаконосъобразна, което
налага крайния извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК, че е
несъответна както на закона, така и на установените по делото факти. Разноски
са поискани своевременно от жалбоподателя,като с оглед изхода на процеса,
такива му се дължат в удостоверения по делото размер от 732 лева (л.5-л.6),
представляващи възнаграждение за един адвокат.Така установените разходи, следва
да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа,издал процесния акт, по арг. от чл.143 ал.1 АПК.Съгласно чл.33 ЗСПЗЗ,както и чл.2
ал.2 УПОДЗ,Областната дирекция „Земеделие” гр.Силистра е юридическо лице на
бюджетна издръжка, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК,
Административният съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Е.В. ***,Заповед
№РД-11-027/16.09.2020г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”
Силистра, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.103
ал.1 т.3 от Закона за държавния служител, от длъжността „главен инспектор”,с
ранг ІV
старши, в Областна дирекция „Земеделие“
гр.Силистра, Главна дирекция „Аграрно развитие” при Министерство на
земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул.”Христо Смирненски” №2, да заплати на Е.В.В.,
с ЕГН:**********,***, сумата от 732.00
/Седемстотин тридесет и два/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: