Решение по дело №103/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260036
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20204120100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

град Горна Оряховица, 01.04.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 103 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Е.С.Д. от ВТАК, със служебен адрес ***твърди в исковата си молба, че на 10.04.2019г., около 11.45 часа., в гр. Велико Търново, на ул. „Козлуджа” № 15, срещу входа на шоурум на „Форд”, при управление на собствения си л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. № .. М.К.А. с ЕГН ********** е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.25,ал.1 от ЗДвП, като е предприел маневра да завие наляво към входа на шоурум на „Форд” и не е пропуснал движещия се в лентата за насрещно движение на ул. „Козлуджа” л.а. марка „Тойота”, модел „Каризма”, с рег. № .., собственост на З.Н.Г. с ЕГН **********, управляван от И.А.Т. с ЕГН **********, и така е допуснал настъпването на ПТП. Сочи, че в резултат на това, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.Т., изразяваща се в претърпяна и преживяна закрита мозъчна травма, проявена с персистиращо главоболие, нарушение на равновесието, обща отпадналост, световъртеж, болки във врата, намалена работоспособност и прояви на вегетативни вазомоторни смущения, довели до нарушение на коро-вегетативната регулация на нервните процеси на мозъка, които определят развитието и наблюдението на прояви на посткомоционен синдром и травма на нервните коренчета на шийната област. Твърди, че на пострадалия са причинени и кръвонасядане с моравочервен цвят с диаметър 5 см. и оток на меките тъкани в дясната челно теменна половина на главата; охлузни рани с диаметър от по 1 см., покрити със засъхнала червена коричка и оток на меките тъкани по гърба на лявата ръка, в основата на пети и четвърти пръсти; кръвонасядания с моравочервен цвят с диаметър от по 7 см. в областта на двете коленни стави; охлузна рана с размери 4,3 х 1 см., покрита със засъхнала коричка и оток на мееките тъкани в средната една трета на лявата подбедрица, по предната й повърхност. Заявява, че така описаната средна телесна повреда е довела до постоянно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания, като пълно възстановяване не се очаква. Посочва, че възстановяването от останалите увреждания е продължило около 45 дни. Твърди, че непосредствено след катастрофата ищецът е получил силно главоболие, виене на свят и нарушения в равновесието; измъчвали го болки в областта на врата. Сочи, че тъй като симптомите не отшумявали, се наложила консултация с неврохирург, като при прегледа се установило, че в резултат на ПТП Т. е получил мозъчно сътресение и травма на нервните коренчета в шийната област, за което което му било назначено лечение. Твърди, че въпреки проведената терапия симптомите не отшумявали и това наложило второ посещение при специалист, който изписал продължаване на медикаментозното лечение. Заявява, че в продължение на 2 месеца ищецът бил напълно неработоспособен, поради което му били издадени два болнични листа. Посочва, че този период ищецът прекарал почти изцяло в дома си на легло; страхувал се да излиза, тъй като виенето на свят и нарушенията в равновесието се появявали неочаквано. Твърди, че болките били особено интензивни в шийната област. Заявява, че макар вече да са с намалена честота, проявите на симптомите продължават; пострадалият отново страда от силно главоболие, виене на свят и нарушение в равновесието, които оказват сериозно влияние в ежедневието му, вкл. в работата му като управител на търговска фирма, за изпълнението на която трябва да е в добра кондиция. Сочи, че често се проявява и болката в областта на врата, особено при стоене дълго време в статично седнало или изправено положение, или пренатоварване. Заявява, че според специалистите, тези симптоми ще продължат до края на живота на ищеца. Твърди, че освен физическите страдания, които е претърпял, произшествието е оказало силно влияние и върху емоционалното състояние на ищеца – заради силния стрес по време на ПТП, същият се е затворил в себе си, избягва дори най-близките си, рядко излиза от вкъщи; не може да спи, изпитва чувство на тревожност, подтиснат и неспокоен е; отказва да шофира, а когато се вози в автомобил, изпитва страх и непрекъснато се притеснява от повторение на произшествието. Твърди, че извършеното от М.К.А. нарушение се явява непозволено увреждане /деликт/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД, като причинените на Т. неимуществени вреди, пострадалият желае да бъде обезщетен в размер на 20 000 лв.

Твърди, че А. е причинил на Т. и имуществени вреди, тъй като във връзка с диагностицирането му и лечението на причинените му увреждания ищецът е направил прегледи, чиято обща стойност е 140 лв. Заявява, че изключителна вина за настъпилия вредоносен резултат има М.К.А. управлявал собствения си л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. № .., при управлението на който е допуснал гореописаните нарушения на ЗДвП и виновно е причинил лека телесна повреда на ищеца. Твърди, че този автомобил е застрахован за гражданска отговорност при „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с валидна полица № L00003L84453. Сочи, че дружеството ответник се явява застраховател на деликвента А., отговорен спрямо пострадалия, което обуславя правния интерес на ищеца да води дело пряко срещу него в настоящото производство. Посочва, че при спазване изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ, пред „Групама Застраховане” ЕАД е предявена писмена застрахователна претенция, получена от застрахователя на 24.09.2019г., като в срока по чл.496,ал.1 от КЗ не е постигнато със застрахователното дружество споразумение относно претенцията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да изплати на И.А.Т. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата 140 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2019г. по вина на М.К.А., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 24.09.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

Пояснява, че на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА ищецът получава безплатна адвокатска помощ. Поради това, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, в случай, че ответникът бъде осъден да заплати разноски по делото, моли съда да определи и присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на И.А.Т. адвокатска помощ, респ. да осъди „Групама Застраховане” ЕАД да изплати на адвокат Е.С.Д. с ЕГН **********, личен № ********** в Единния регистър на адвокатите от ВТАК, адрес на упражняване на дейността : гр. Велико Търново, ул. „П. К. Яворов” № 34, офис 2, определеното адвокатско възнаграждение, съобразно предвидения в Наредба на ВАС размер.

В съдебно заседание, ищецът И.А.Т., чрез пълномощника си – адвокат Е.С.Д. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от ЗА, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., чрез пълномощника си – юрисконсулт А.К., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че с ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ... Посочва, че дружеството е образувало щета № 66001900450 за претенцията на И.Т. за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за механизма на ПТП. Оспорва твърденията, че процесното ПТП е причинено по вина на застрахования в ответното дружество водач. В случай, че в хода на процеса се установи, че ПТП е възникнало по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф”, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и моли съда да намали справедливо определения размер на обезщетението с размера на съпричиняването, който в конкретния случай счита за 50%. Възражението му почива на обстоятелството, че ищецът се е возил без поставен предпазен колан и е управлявал своето МПС с несъобразена скорост, поради което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и получаване на уврежданията.

Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил посочените в исковата молба и медицинските документи увреждания. Сочи, че съгласно двустранния констативен протокол, ПТП е възникнало на 10.04.2019г., а по-голямата част от медицинските документи са съставени известно време след настъпване на ПТП - на 19.04.2019г., на 23.05.2019г. Заявява, че в същото време тези документи удостоверяват симптоматика на мозъчно сътресение, което представлява лека телесна повреда, чиито симптоми и негативни отражения у пострадалия отминават за около 2 седмици. Счита, че дори да се установи причинна връзка между твърдените увреждания и процесното ПТП, искът е предявен в изключително завишен размер, който не отговаря на принципа на справедливост, трайната съдебна практика по сходни случаи към годината на събитието и най-вече на социално-икономическите условия и стандарта на живот в Република България. Посочва, че претендираното от ищеца обезщетение надхвърля обичайното обезщетение, присъждано от съдилищата за увреждания, подобни на процесните, поради което предявеният иск е неоснователен.

Заявява, че съгласно чл.380,ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахования писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банкова сметка, ***на на застрахователя, като непредставянето на такива данни има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. Заявява, че ищецът не е предоставил данни за банкова сметка, ***конна лихва е неоснователно. Сочи, че в конкретния случай се иска плащане по сметка, чийто титуляр не е известен, а съгласно чл.338 от КЗ, за да е валидно плащането в тези случаи, пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и да съдържа изявление на пострадалото лице, че е уведомено за правото му да получи обезщетението по собствена сметка и е съгласно то да се плати по чужда сметка. Твърди, че тези изисквания не са изпълнени, не е изпълнено и условието на чл.380 от КЗ, което влече забава на кредитора и освобождаване oт задължението за заплащане на законна лихва от застрахователя. Сочи също, че съгласно чл.497,ал.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати : 1) изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл.496,ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3 от КЗ. Заявява, че претенцията за обезщетение е предявена извънсъдебно на 24.09.2019г., поради което, ако съдът намери предявените искове за основателни, то законната лихва се дължи от застрахователя не по-рано от 24.12.2019г.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт Д.Д., поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски по делото, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по

делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            Безспорни по настоящото дело са   фактите, че към датата 10.04.2019г. е била налице валидна застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със застраховател „Групама Застраховане” ЕАД, за лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № .., собственост на М.К.А., ЕГН **********, адрес ***, управляван от собственика.

            Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от двустранен констативен протокол за ПТП от 10.04.2019г., в същия е удостоверено, че на 10.04.2019г., около 11.45 ч., в гр. Велико Търново, ул. „Козлуджа” № 35, е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № .., собственост на М.К.А. с ЕГН **********, управляван от собственика, и л.а. марка „Митсубиши”, модел „Каризма”, с рег. № LV 04 ZFU, собственост на Захари Ненчев Гунев с ЕГН **********, управляван от И.А.Т. с ЕГН **********, като А. е предприел маневра, за да завие наляво от своето платно за движение през платното на движение на л.а. „Митсубиши Каризма“, в посока към входа на шоурум на „Форд”, без за пропусне движещия се в същото време срещу него л.а. „Митсубиши Каризма”, управляван от ищеца, и по този начин е настъпил сблъсък между двата автомобила. От цитираното писмено доказателство е видно, че вследствие допуснатото ПТП са причинени материални щети по двете МПС, като водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ – М.А. е удостоверил писмено : „Виновен съм за ПТП“.

Видно от приложения по делото препис от амбулаторен лист № 000498/19.04.2019г., изд. от д-р Л.Г., на ищеца И.Т. е извършен първичен лекарски преглед с основна диагноза : „Мозъчно сътресение”, като в амб.лист е констатирано, че след претърпяно ПТП на 10.04.2019г., в хода на което ищецът си ударил главата и врата, Т. се оплаква от главоболие, световъртеж, нестабилна походка, болка във врата, усилваща се при движение; установени са : „GCS 15т. Цехалея. Вертигинозен синдромл Ретроградна амнезия. Набелязан вертебрален синдром в шийна област. Няма пирамидна асиметрия. Травма на нервните коренчета в шийна област; на Т. е предписана лекарствена терапия : Пирацетам сутрин 2 т., на обед – 1 т. + Дексофен 2х1.

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 48/2019г., издадено на 19.04.2019г. д-р Д.Г. се установява, че при извършения преглед на ищеца от съдебен лекар е установено наличието на „кръвонасядане с оток на меките тъкани в лявата челнотеменна област на главата, охлузни рани по гърба и лявата ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани на двете коленни стави, охлузна рана в средната една трета на лявата подбедрица, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят и от нарушено равновесие“, като тези увреждания отговарят да са получени по време, начин и давност, както съобщава прегледаният /процесното ПТП/, и същите са довели до промяна на клиничното му здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително-оздравителния процес. Цитираното писмено доказателство удостоверява също, че съдебният лекар е дал заключение за наличие на състояние на пострадалия Т. след претърпяна и преживяна закрита мозъчна травма, проявена с персистиращо главоболие, нарушение на равновесието, обща отпадналост, световъртеж, болки във врата, намалена работоспособност, като проявените вегетативно вазомоторни смущения са довели до нарушение на коро-вегетативната регулация на нервните процеси на мозъка, което определя прояви на посткомоционен синдром, довел до промяна в неговото клинично здраве, проявено като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно приложените амбулаторен лист № 1137/21.05.2019г., изд. от д-р К. П., и амбулаторен лист № 000649/23.05.2019г., изд. от д-р Л.Г. на ищеца И.Т. са извършени последващи лекарски прегледи от специалисти – невролог и неврохирург, с поставена основна диагноза : „Мозъчно сътресение”, като в е констатирано, че след претърпяно ПТП на 10.04.2019г., И.Т. продължава да се оплаква от главоболие, световъртеж и болка във врата; установени са : „Цефалгичен синдром. Набелязан вертебрален синдром в шийна област. Ромберг – сенсибилизиран. Вертигинозен синдром. Няма пирамидна асиметрия.“, като на ищеца е предписана лекарствена терапия : Пирацетам 2х1 т., Дексофен 2х1.

Видно от приетите писмени доказателства – препис-извлечение от личния здравен картон на И.Т., болничен лист № E20197091719/19.04.2019г. и болничен лист № Е20197091838/19.05.2019г., ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспобност през периода от 19.04.2019г. до 18.05.2019г. – за 30 дни, и през периода от 19.05.2019г. до 17.06.2019г. вкл. – за 30 дни.

Видно от приложените по делото заверени преписи от фактура от 19.04.2019г. и фискален бон към нея, фактура № 928/23.05.2019г. и фискален бон към нея, фискален бон от 25.06.2019г., И.Т. е заплатил общо сумата от 140 лв. за извършени лекарски прегледи.

            Безспорни по делото са фактите, че ищецът е предявил пред ответника „Групама Застраховане” ЕАД писмена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 35 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 140 лв. /листи 26-28 от делото/, получена от ответното дружество на 24.09.2019г., въз основа на която е образувана преписка по щета с № 66001900450.

            По делото не е спорен фактът, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ответникът не е изплатил на ищеца претендираното от него обезщетение изцяло или частично.

            Видно от показанията на свидетеля З.Г. /приятел на ищеца/, двамата били заедно на катастрофата, като той карал зад И., движели се в гр.В.Търново по западния пътен възел в посока ДАИ, той бил в автомобил зад него, И. бил с лек автомобил „Митсубиши Каризма“. Свидетелят видял настъпването на ПТП - те стигнали почти до шоурума на „Форд”, в насрещното се движел сив „Фолксваген Голф” 5, който завил без никаква сигнализация внезапно, И. нямал никаква възможност за реакция, той едва спрял зад него, като катастрофата настъпила в тяхната пътна лента. След настъпване на катастрофата свидетелят отбил буса, за да види дали са добре, И. казал, че му е замаяно, смъкнал си колана и той помогнал да слезе от колата. Видно от показанията на св. Г., И. казал, че няма нищо счупено, имал охлузвания, ударил си главата, имал хематом на главата, на лявата ръка и левия крак имал охлузвания, имал кръв по главата, имал и синини, на ръката имало също кръв. Свидетелят сочи, че след това И. звъннал на 112, дошъл патрул, попитал има ли нещо счупено, полицаите направили двустранен протокол и си тръгнали; дошла пътна помощ и натоварила колата му. Свидетелят твърди, че водачът на другия автомобил не оспорвал нищо, признал си, че е виновен, като казал, че има семейни проблеми, разсеян бил и бързал. На св. Г. му направило впечатление, че И. е отпуснат, казал му, че е замаян и е започнала да го боли главата, не бил в състояние да шофира. Видно от показанията на св. Г., той откарал ищеца от мястото на ПТП и докато пътували, Илко му казал, че му се губят моменти, питал как е станало. Свидетелят установява, че видял ищеца още вечерта след катастрофата и той му казал, че има ужасно главоболие, бил отпуснат, неконтактен, което не е типично за него; казвал, че има страшно главоболие и се притеснява да кара, а работата му е свързана с шофиране; имал притеснение да не настъпи същата случка. Свидетелят знае, че И. стоял една седмица вкъщи, обаче главоболието не минавало, след това ходил на специалист, били му изписани някакви лекарства, които той стриктно приемал; 3-4 пъти ходил на доктор и около 2 месеца бил в болничен, като през тези два месеца имал притеснение да кара, оплаквал се от главоболие и ги изкарал почти вкъщи, което е нетипично за него; оплаквал се от главоболие и световъртеж; преживявал случилото се. Свидетелят установява, че са карали с около 45-50 км, не повече; след удара автомобилът на И. бил спрял в неговата си пътна лента, на около метър може би от мястото на удара; ударът между двата автомобила не бил челен, а настъпил косо, между 40 и 60 градуса.

Видно от показанията на свидетеля Т.Р. /приятелка на ищеца/, З. й казал, че са претърпели инцидент, че И. е жив и здрав, ударил си е главата и колената, но няма нищо счупено. Свидетелката видяла вечерта на същия ден И., който бил замаян, отнесен, казал, че го боли главата, че предпочита да си почине, не бил много адекватен и комуникативен, нямал големи спомени.Свидетелката твърди, че преди това И. бил доста комуникативен, а след това бил по-бавен и муден; доста от нещата, които имало да върши, не можел да ги свърши; молел някой близък да го закара на по-кратки разстояния, защото го било страх; оплаквал се, че го боли главата; бил замаян и сънлив. Видно от показанията на св. Р., седмица след това тя закарала ищеца на доктор - невролог или неврохирург, който му предписал лечение, като две седмици пил първите лекарства. Свидетелката установява, че ищецът бил около 2 месеца в болнични; не искал да излиза през това време, все бил сънлив, замаян, през деня се оплаквал от глава, вечер пак се оплаквал от главоболие, въртял се, неспокоен бил, а това не е типично за него. Видно от показанията на св. Р., след тези 2 месеца, И. пак се оплаква, че го боли главата. Свидетелката твърди, че краката му били доста повредени, изпитвал болки, имал кръвоизлив на челото - около месец се виждал външно, като го гледаш; ако трябвало нещо да се наведе през тези 2 месеца, той се подпирал някъде.

            Видно от показанията на свидетеля М.А. /участник в процесното ПТП/, същият си спомня си за ПТП на 10.04.2019г., че идвал отдолу от кръговото на ДАПа във Велико Търново, тръгвал в посока нагоре към СБА, като направил ляв завой и завил към представителството на Форд, където трябвало да остави един приятел. Свидетелят установява, че ПТП се случило на кръстовището пред Форд. Твърди, че той изобщо не видял автомобила, бил започнал да завива, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“, когато го ударили в десните врати. Свидетелят А. твърди, че времето било хлъзгаво, ръмял слаб дъжд. Предполага, че е натиснал спирачка и се е плъзнал другият л.а. „Митсубиши Каризма“ с английска регистрация, като той почти бил спрял, бил с 20 км/ч. и до последно не го видял. Свидетелят А. бил предприел влизане в завоя, когато той го ударил и го завъртял обратно, като го изхвърлил на бордюра. Не може да прецени скоростта на другия л.а. Свидетелят твърди, че минава често там, но не може да каже какво ограничение има там.

                Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Р. и А., доколкото и в частта им, в която същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от тях във връзка с произшествието на 10.04.2019г., със състояние и поведението на ищеца след процесното ПТП, както и доколкото показанията им съответстват на приетите писмени доказателства и на заключенията на приетите повторна САТЕ, СМЕ и повторна СМЕ, и не се оспорват от страните по делото.

По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, с оглед неговата обоснованост и съответствието му на писмените и гласни доказателства. От заключението на приетата СМЕ се установява, че в резултат на претърпяно ПТП на 10.04.2019г., И.А.Т. е получил следните травматични увреждания: хематом с диаметър около 5 см. и оток на меките тъкани в дясната челно-теменна половина на главата; на лява длан дорзално охлузване в основата на 4,5-ти пръст с оток на околните тъкани; в областта на двете коленни стави отпред хематоми с диаметър около 7 см., палпаторно болезнени; охлузване, рана с размери 4/1 см. по предната повърхност на лява подбедрица средна трета; претърпяна, преживяна и закрита черепномозъчна травма; мозъчно сътресение проявяващо се със замайване и частична ретроградна амнезия; наличие на персистиращо главоболие, нарушение на вестибуларния апарат, болки във врата с намален обем на движение; оформен впоследствие посткомоционен синдром и травма на нервните коренчета на шийната област; наличие на вазомоторни смущения, довели до нарушена коровегетативна регулация на мозъчна функция; наличие на периодични паник атаки, свързани с пътуване и шофиране. СМЕ установява, че посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия, а именно - при претърпяно ПТП, като шофьор на лек автомобил и последвали тъпи травми във вътрешните части на купето. Видно от приетата СМЕ, на пострадалия са причинени болки и страдания, първоначално с изключително висок интензитет през първите 15-20 дни, като постепенно интензитетът на болките е намалял и започва да превалира неврологичната симптоматика, касаеща посткомоционния синдром; на пострадалия са причинени постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му, като срокът за пълното възстановяване е бил между 60 и 90 дни. От заключението на СМЕ се установява, че основното лечение, което ищецът провежда, е НПВС, аналгетици, общоукрепващи, церебропротектори, като проведеното лечение отговаря на правилата за добра медицинска практика, въведени в Република България. От приетата СМЕ се установява, че и към момента на прегледа на 26.06.2020г. ищецът съобщава за прояви на пристъпно главоболие, особено при психическо натоварване.

Видно от заключението на приетата повторна съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяно ПТП на 10.04.2019г., пострадалият И.Т. е получил описаните по-горе травматични увреждания. От заключението на приетата повторна СМЕ се установява, че получените травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба, а именно - удар във вътрешните части на лек автомобил, при възникнало ПТП, като водач на същия; мозъчното сътресение, охлузните рани по гърба на лявата ръка, охлузната рана на лява подбедрица, в съвкупност и поотделно, са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвонасядането на челото и кръвонасяданията по двете колена са причинили болки и страдания. Съгласно приетата повторна СМЕ, от приложените три амбулаторни листа е видно, че през сочените в тях периоди пострадалият е имал оплаквания от главоболие, световъртеж, нестабилност в походката, болки във врата; болките и страданията са били със среден интензитет, като постепенно са намалявали и отшумели; на пострадалия е изписано медикаментозно лечение /дексофен и пирацетам/. Видно от повторната СМЕ, сроковете за лечение и възстановяване за раната на ръката и подбедрицата са около 2 седмици, за кръвонасяданията по челото и колената са около 10 дни; нормалните и обичайни срокове за възстановяване след мозъчно сътресение са до три месеца за отзвучаване на симпомите, като възстановяването от мозъчното сътресение в случая е било в тези срокове.

По делото е прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, оспорено от ответната страна, поради което съдът е допуснал извършването на повторна САТЕ.

Видно от заключението на приетата по делото повторна САТЕ, процесното произшествие е настъпило на 10.04.2019г., в 11:45 часа, в светлата част от денонощието, при наличие на слаб дъжд, като платното за движение на ул. „Козлуджа“ в гр. В.Търново е мокро. Експертизата установява, че ПТП е протекло по следния механизъм : л.а. „Фолксваген голф“ предприема маневра „ляв завой“, за да навлезе в отбивката за шоурума на „Форд“, като не пропуска движещия се с предимство по западната пътна лента л.а., управляван от ищеца; в резултат на пресичане на траекториите им, между автомобилите протича удар в западната пътна лента, а вследствие на удара, автомобилите са подложени на пластични деформации и хоризонтални ротационни движения. Видно от повторната СМЕ, мястото на процесното ПТП е посетено от патрул на сектор „Пътна Полиция“ на ОД МВР В.Търново, но служителите не са съставили протокол за ПТП и административно- наказателна преписка не е образувана, оглед на ПТП не е извършван и не е документиран; липсват сведения за наличие на спирачни следи, отложени от МПС върху пътното платно; липсва снимков материал, който да илюстрира местата и степента на увреждане на автомобилите след ПТП, вследствието на което експертизата не може да използва математически метод, с който да определи с точност скоростта, с която са се движили МПС преди ПТП, и скоростите на движение на участ­валите в ПТП МПС се определя въз основа на свидетелските показания. От приетата повторна САТЕ се установява, че скоростта, с която се е движил л.а.„Фолксваген Голф“ преди ПТП, към момента на завиване в лява посока, най-вероятно е около 20 км/ч.; за водача на л.а. „Мицубиши Каризма“ опасността от ПТП възниква в момента, когато той възприеме, че л.а.„Фолксваген Голф“ ненадейно предприема пресичане на лентата му за движение, като с това му отнема предимството. СМЕ сочи, че опасната зона за спиране на л.а. „Мицубиши Каризма“, съобразно скоростта му на движение – 50 км/ч., е 36 м., а дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Голф“ е 8 м. Видно от заключението, в процесното дело няма изложени данни за наличие на препятствия и фак­тори, които да са ограничили или намалили видимостта на участниците в ПТП. От приетата повторна САТЕ се установява, че към момента на настъпване на ПТП водачът на л.а. „Мицубиши Каризма“ не е в нарушение на правилата за движение по пътищата, но водачът на л.а.„Фолксваген Голф“ е в нарушение на същите, тъй като при завиване наляво за навлизане в друг път е бил длъжен да пропусне насрещно движещото се ППС, управлявано от ищеца. Съдът кредитира изцяло заключението на повторната САТЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД се явяват допустими.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.

Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Според чл.380,ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.    

             

В хода на производството по този иск, за да бъде уважен същият, следва да бъде установено кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно : от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а от друга страна е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на увредения да получи обезщетение по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” - елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя „Групама Застраховане” ЕАД гр. София.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП от 10.04.2019г., показанията на свидетелите Г.и А., и заключението на изцяло кредитираната от съда повторна САТЕ, съдът приема за установено, че в случая е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, вследствие извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. № .., - М.К.А., който не е изпълнил задълженията си, установени в чл.25,ал.1 от ЗДВП, като водач на горепосоченото пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, в случая - да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Въз основа на цитираните доказателства се  обосновава извод, че нарушавайки нормата на чл.25,ал.1 от ЗДВП, предприемайки маневра да завие наляво за навлизане по друг път, без да се убеди, преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат по другото пътно платно, което виновният водач цели да пресече, и без да изчака преминаването на движещия се в същото време в своето платно за движение лек автомобил „Митсубиши Каризма”, управляван от ищеца, на 10.04.2019г., около 11.45 ч., в гр. В.Търново, ул. „Козлуджа”, лицето М.К.А. е допуснало настъпването на ПТП, в резултат на което са настъпили имуществени вреди за двата леки автомобила и са причинени описаните по-горе травматични увреждания на ищеца Т.. Причините за настъпване на ПТП, неговият механизъм, както и нарушаването на правилата за движение по пътищата единствено от водача на л.а. „Фолмсваген Голф“ – М.А., се установяват по категоричен начин от заключението на повторната САТЕ, въз основа на която се налага извод, че към момента на възникване на опасността  л.а. „Мицубиши Каризма“ се е намирал на около 19 м. преди мястото на удара, а л.а.„Фолксваген Голф“ се е намирал на около 5,5 м. преди мястото на удара, като водачът Т., при движението си със скорост 50 км/ч., е нямал техническа възможност да предотврати чрез спиране ПТП, а водачът на л.а.„Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като спре в своята пътна лента, където да изчака преминаването на насрещно движещия се с предимство л.а. и чак тогава да извърши маневра „ляв завой“. Предвид изложеното дотук, съдът счита, че презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД, досежно вината на участника в ПТП М. А. – водач на л.а. „Фолксваген Голф“, за настъпването на това произшествие,  не е оборена от страна на ответника с никакви годни доказателства по настоящото дело.

Съдът намира за безспорно установено по делото и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, като ответникът признава факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 10.04.2019г., е била налице валидна застраховка ,,Гражданска отговорност” сключена със застраховател „Групама Застраховане” ЕАД, за лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № ВТ .., собственост на М.К.А., ЕГН **********, управляван от собственика, т.е. ответникът - застраховател е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявените искови претенции.

На следващо място, съдът приема за доказани от приетите по делото писмени и гласни доказателства, повторната САТЕ, СМЕ и повторната СМЕ, твърденията на ищцовата страна относно настъпването на неимуществени и имуществени вреди за ищеца И.Т., които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние, описано по-горе. Налице е фактическият състав на непозволено увреждане и съответно - възникнало задължение за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС /Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г. на ІІ т.о.; Решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г./ се излага становището, че понятието „неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /Решение № 83-2009, II т.о. по т. д. № 795/2008г. на ВКС и Решение № 1-2012- II т.о. по т. д. 299/2011г. на ВКС/.

С оглед изложеното по-горе и съгласно чл.51,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице И.Т. се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 10 000,00 лв. При определяне на размера на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – кръвонасядане с моравочервен цвят с диаметър 5 см. и оток на меките тъкани в дясната челно теменна половина на главата; охлузни рани с диаметър от по 1 см., покрити със засъхнала червена коричка и оток на меките тъкани по гърба на лявата ръка, в основата на пети и четвърти пръсти; кръвонасядания с моравочервен цвят с диаметър от по 7 см. в областта на двете коленни стави; охлузна рана с размери 4,3 х 1 см., покрита със засъхнала коричка и оток на меките тъкани в средната една трета на лявата подбедрица, по предната й повърхност, които са причинили на пострадалото лице болки и страдания с висок интензитет през първите 15-20 дни след произшествието /СМЕ/. Настоящият съдебен състав отчита в случая и фактите, че описаните травматични увреждания са обусловили претърпяна и преживяна от ищеца закрита мозъчна травма, проявена с персистиращо главоболие, нарушение на равновесието, обща отпадналост, световъртеж, болки във врата, намалена работоспособност и прояви на вегетативни вазомоторни смущения; същите са станали причина за мозъчно сътресение, проявяващо се със замайване и частична ретроградна амнезия, наличие на персистиращо главоболие, нарушение на вестибуларния апарат, болки във врата с намален обем на движение, оформен впоследствие посткомоционен синдром и травма на нервните коренчета на шийната област, наличие на вазомоторни смущения, довели до нарушена коровегетативна регулация на мозъчна функция, наличие на периодични паник атаки, свързани с пътуване и шофиране. Безспорно се установява по делото от приетите писмени доказателства /амбулаторни листи, болнични листове, рецепта и др./, както и от заключенията на СМЕ и на повторната СМЕ, че именно вследствие претърпяното на 10.04.2019г. ПТП е настъпило внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца, като първоначално той е изпитвал болки с изключително висок интензитет, свързани с получените телесни увреждания - натъртвания, охлузвания, травми на крайниците, а след това Т. е търпял болки и страдания, свързани с претърпяната черепно-мозъчна травма, шийна травма и мозъчно сътресение, като в случая на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок между 60-75 дни, наложило няколкократно извършване на прегледи при лекари-специалисти и медикаментозно лечение с аналгетици, общоукрепващи, церебропротектори. Наред с това, определяйки размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид и установените по несъмнен начин със заключенията на приетата СМЕ и неоспорената от ответника повторна СМЕ факти, че в резултат на получените от него травматични увреждания, на пострадалия Т. е причинено временно разстройство на здравето, изразяващо се в болки, страдания и затруднения в движението на главата и врата, без да са налице данни за състояния, временно застрашаващи живота му, като процесните травматични увреждания са с общ възстановителен период от около 2- 3 месеца. Съдът съобрази и възрастта на пострадалия - 28 години към датата на произшествието, активна трудоспособна възраст, препятствана временно – за период от 60 дни /2 бр. болнични листове/ по причина на инцидента, а също и обстоятелството, че към приключване на съдебното дирене оздравителният период, макар и да е приключил, то Т. продължава да страда от пристъпно главоболие (, датиращо от момента на настъпване на ПТП), прояви на световъртеж, болки в шийната област и купиране на паник-атаки, налагащи провеждането на периодично симптоматично лечение, установено от показанията на свидетелите Гунев и Райчева, кореспондиращи на приетите писмени доказателства /медицинска документация/, и от заключението на СМЕ. За определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът взе предвид и фактите, свързани с емоционалното и психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалото лице, проявяващо признаци на силна уплаха, стрес и затваряне в себе си, непосредствено след настъпване на ПТП, изпитване на силен страх и стрес от шофиране и от движението по пътищата при пътуване в ППС, както и социален дискомфорт, свързан със стряскане, неспокойство и уплаха във връзка с управление на МПС, установени по категоричен начин от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Гунев и Райчева, потвърдени от заключението на СМЕ. Преценявайки изложените по-горе обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и лимитите на гражданската отговорност за релевирания период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП от страна на ищеца, вменяваща задължение на водачите на МПС да ползват обезопасителни колани, когато са в движение. В тази връзка, на първо място, ответникът не ангажира никакви годни доказателства в подкрепа на твърдяното от него, че уврежданията на ищеца „са получени и се дължат само и единствено на поведението на пострадалия и непоставянето на предпазен колан като водач на автомобил”. Противно на това, от заключението на приетата по делото и неоспорена от ответника повторна САТЕ, кореспондираща на приложените писмени и гласни доказателства /двустранен протокол за ПТП, показанията на свидетелите Гунев и А./, се установява по несъмнен начин, че водачът М.К.А., предприемайки маневра за завиване наляво с управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ с навлизане в пътното платно за движение и в траекторията на движение на л.а. „Митсубиши Каризма”, от експлоатационна гледна точка е поставил ищеца в условия на критична пътна ситуация, при което е настъпил ударът, като правилата за движение по пътищата са нарушени от деликвента А., а водачът И.Т. не е имал техническа възможност да предотврати удара и не е нарушил правилата за движение по пътищата при управлението на лек автомобил „Митсубиши Каризма” с рег. № LV 04 ZFU на 10.04.2019г. Наред с изложеното, от заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СМЕ, извършена от вещото лице д-р Б.Г., се установяват данни, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като анализирайки естеството на получените травми, тяхната тежест, механизъм и топика, се налага извод, че ако Т. не е бил с поставен предпазен колан, тежестта на уврежданията би била значително по-голяма и обхващаща повече части на тялото. Тези факти се потвърждават и от св. З.Гунев, който установява пред съда, че непосредствено след настъпване на ПТП е предприел действия по оказване на помощ на ищеца Т., като при отваряне на колата пострадалият е „смъкнал“ поставения предпазен колан и свидетелят му помогнал да излезе. При така установеното, въз основа на заключението на СМЕ и показанията на св. Гунев, в случая не може да се обоснове извод, че ищецът Т. е нарушил нормата на чл.137а от ЗДВП. Поради това, с оглед правилото на чл.154 от ГПК и предвид изрично указаната и възложена върху ответника доказателствена тежест, съдът намира за недоказано възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съответно недоказано е и възражението за намаляване на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

            На следващо място, от приетите писмени доказателства - писмена застрахователна претенция с 2 броя фискални бонове от 20.09.2019г. и 1 бр. служебен бон от 24.09.2019г. към нея, за която ответникът признава факта да е получена от дружеството - застраховател на 24.09.2019г., в случая се установява изпълнение на изискванията, установени в чл.380,ал.1 от ГПК от страна на ищеца, а именно : като лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към ответника-застраховател писмена застрахователна претенция и да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

            Не на последно място, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства /фактура от 19.04.2019г. и фискален бон към нея, фактура № 928/23.05.2019г. и фискален бон към нея, фискален бон от 25.06.2019г., показанията на свидетелите Г. и Р./, както и от заключенията на СМЕ и повторната СМЕ се установяват  изложените от ищеца факти, че Т. е претърпял и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило вследствие описаното по-горе противоправно деяние, съставляващи имуществена загуба в размер на разходите за платена стойност на 3 броя лекарски прегледи от пострадалото лице, на обща стойност 140 лв.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъдат уважени исковете с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД в размер от 10 000 лв. за обезщетението за претърпени неимуществени вреди и в размер от 140 лв. за обезщетението за претърпени имуществени вреди. Поради това, предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани в горепосочените размери. Предвид основателността на исковите претенции, основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите парични обезщетения. Същата, съобразно правилото на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед датата на депозиране на писмена застрахователна претенция пред застрахователя на 24.09.2019г., е дължима считано от 24.12.2019г., с изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ – така, както се твърди в писмения отговор, а не от датата 24.09.2019г., както се претендира с исковата молба. При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 10 000 лв. и върху главницата от 140 лв., считано от 24.12.2019г. до окончателното им изплащане.

С оглед изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан за разликата от уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., поради което следва да бъде отхвърлен в тази негова част.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 850 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер от 120 лв., общо 970 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника в общ размер от 485 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Предвид изхода на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Е.С.Д. от ВТАК, като процесуален представител на ищеца, за присъждане в нейна полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът И.Т. е упълномощил редовно адвокат Е.С.Д. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последната е реализирала надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 25.02.2020г. и от исковата молба, в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на роднини, близки или друг юрист/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Е.С.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.3 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – общо в размер на 834,20 лв., съразмерно на уважения размер на исковете.

Наред с това, основателна се явява и претенцията на ответника по чл.78,ал.3 от ГПК за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски за възнаграждения за вещи лица и депозит за призоваване на свидетел, общо в размер от 825 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца в общ размер от 412,50 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. По отношение платения от ответника допълнителен депозит за САТЕ в размер от 150 лв. с платежно нареждане парт. № 224/09.10.2020г., същият подлежи на връщане на ответната страна поради неизплащането му на вещото лице.

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, по банкова сметка *** : ***, с титуляр И.А.Т. с ЕГН **********,  СУМАТА от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” сключена със застраховател „Групама Застраховане” ЕАД, за лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № .., собственост на М.К.А. с ЕГН **********, управляван от собственика М.К.А., за причинени неимуществени вреди на И.А.Т. с ЕГН **********, от ПТП, настъпило на 10.04.2019г. в град Велико Търново, ул. „Козлуджа”, причинено виновно от водача на лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № ВТ .. – М.К.А., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от И.А.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адвокат Е.С.Д. от ВТАК, против «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., за разликата от уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, по банкова сметка *** : ***, с титуляр И.А.Т. с ЕГН **********,  СУМАТА от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” сключена със застраховател „Групама Застраховане” ЕАД, за лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № …, собственост на М.К.А. с ЕГН **********, управляван от собственика, за причинени имуществени вреди на И.А.Т. с ЕГН **********, от ПТП, настъпило на 10.04.2019г. в град Велико Търново, ул. „Козлуджа”, причинено виновно от водача на лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Голф”, с рег. № ВТ .. – М.К.А., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, по банкова сметка *** : ***, с титуляр И.А.Т. с ЕГН **********, СУМАТА от 485,00 лв. /четиристотин осемстотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса /850 лв./ и за възнаграждение на вещо лице /120 лв./, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С.Д. с ЕГН **********,*** Търново, вписана във ВТАК с личен № **********, със служебен адрес : гр. Велико Търново, ул. .., по банкова сметка *** „Обединена Българска банка“ АД с IBAN : ***, BIC : ***, с титуляр – Е.С.Д., СУМАТА от 834,20 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.3 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на «ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1124, район «Средец», бул. „Цариграско шосе” № 47А, бл. «В», ет.3, представлявано от С.Е.Б., СУМАТА от 412,50 лв. /четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и за призоваване на един свидетел /общо 825 лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

            На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                       

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..